Определение по дело №2516/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260196
Дата: 16 юни 2021 г.
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20183100102516
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                 /                            год., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на 15.06.2021 год., в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2516по описа за 2018 год. на ВОС, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 78 ал.7 от ГПК.

Препизводството по настоящото дело е образевано по искова молба ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, чрез ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ на област с АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР ВАРНА и адрес: гр. Варна, ул. „Преслав" № 26 и  К.М.М. с ЕГН:********** и адрес *** по иска с правно основание чл.108 от ЗС.

На ответника по делото по делото е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по делото, с определение № 324/18.06.2020 год. по В.гр.д.№ 13/2020 год. по о писа на АС-Варна и с Определение № 346/26.06.2020 год. на ответника е назначен адвокат за осъществяване на правнат апомощ.

С писмо Вх. № 270399/30.11.2020 год. НБПП е поискало от съда да присъди в негова полза заплатените на служебния защитник на ответника по делото разноски за предоставената правна помощ, които според Решение № ВН-3091-18316/27.10.2020 год. сумата в размер на 450 лева.

Съгласно чл. 23, ал. 2 вр. чл. 21, т. 3 от ЗПрП, правната помощ, във вида на процесуално представителство, обхваща и случаите когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 2 от ГПК в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК– изхода на спора. Този текст акцентира единствено върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото и не дължи на НБПП средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за адвокат.

В този смисъл Определение № 238 от 27.10.2016 г. по гр. д. № 5920/2015 г. на ВКС, I ГО; Определение № 131 от 24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. на ВКС, II ГО, Определение № 99 от 14.04.2016 г. по ч. гр. д. № 730/2016 г. на ВКС I ГО.

Следователно в случая не е налице хипотезата, даваща основание за възлагане в тежест на ответницата, да възстанови на НБПП изплатеното от него адвокатско възнаграждение.

Само фактът, че предявеният срещу нея иск е уважен, не е основание за вменяване на подобна тежест върху тази страна, при липса на предвидена възможност в закона.

В настоящия случай адвокатското възнаграждение, следва да остане за сметка на НБПП, което по аргумент от чл. 94 от ГПК вр. чл. 2 и чл. 22 от ЗПрП осъществява поетото от държавата задължение за предоставяне на безплатна правна помощ на определени категории лица.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането НБПП за присъждане в тежест на К.М.М., по В.гр.д. № 13/2020 год. на АС-Варана разноски за предстоване правна помощ в размер на 450 лева,

Определението на съда подлежи на обжалване в седимичен срок от редовоното му връчване пред Апелативен съд Варна, с частна жалба.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: