О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ / год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на 15.06.2021 год., в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2516по описа за 2018 год. на ВОС,
съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл. 78 ал.7 от ГПК.
Препизводството по настоящото дело е
образевано по искова молба ДЪРЖАВАТА, представлявана от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, чрез ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ на област с
АДМИНИСТРАТИВЕН ЦЕНТЪР ВАРНА и адрес: гр. Варна, ул. „Преслав" № 26 и К.М.М. с ЕГН:********** и адрес *** по иска с
правно основание чл.108 от ЗС.
На ответника по делото по делото е
предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по
делото, с определение № 324/18.06.2020 год. по В.гр.д.№ 13/2020 год. по о писа
на АС-Варна и с Определение № 346/26.06.2020 год. на ответника е назначен
адвокат за осъществяване на правнат апомощ.
С писмо Вх. № 270399/30.11.2020 год. НБПП
е поискало от съда да присъди в негова полза заплатените на служебния защитник
на ответника по делото разноски за предоставената правна помощ, които според
Решение № ВН-3091-18316/27.10.2020 год. сумата в размер на 450 лева.
Съгласно чл. 23, ал. 2
вр. чл. 21, т. 3 от ЗПрП, правната помощ, във вида на процесуално
представителство, обхваща и случаите когато страната по едно висящо гражданско
дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и
интересите на правосъдието изискват това.
Съгласно чл. 78, ал.
7, изр. 2 от ГПК в случаите на осъдително решение лицето, получило
правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл. 78, ал. 1
и ал. 3 от ГПК–
изхода на спора. Този текст акцентира единствено върху това, че в случай на
уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи
разноски на насрещната страна по делото и не дължи на НБПП средствата, които
бюрото е разходвало за възнаграждение за адвокат.
В този смисъл Определение № 238 от
27.10.2016 г. по гр. д. № 5920/2015 г. на ВКС, I ГО; Определение № 131 от
24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. на ВКС, II ГО, Определение № 99 от
14.04.2016 г. по ч. гр. д. № 730/2016 г. на ВКС I ГО.
Следователно в случая не е налице
хипотезата, даваща основание за възлагане в тежест на ответницата, да
възстанови на НБПП изплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Само фактът, че предявеният срещу нея
иск е уважен, не е основание за вменяване на подобна тежест върху тази страна,
при липса на предвидена възможност в закона.
В настоящия случай адвокатското
възнаграждение, следва да остане за сметка на НБПП, което по аргумент от чл. 94 от ГПК
вр. чл. 2 и чл. 22 от ЗПрП
осъществява поетото от държавата задължение за предоставяне на безплатна правна
помощ на определени категории лица.
Воден от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането НБПП за
присъждане в тежест на К.М.М., по В.гр.д. № 13/2020 год. на АС-Варана разноски
за предстоване правна помощ в размер на 450 лева,
Определението на съда подлежи на обжалване
в седимичен срок от редовоното му връчване пред Апелативен съд Варна, с частна
жалба.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: