РЕШЕНИЕ
№ 22228
гр. София, 07.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110130191 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„КЛАСИК ХАУС ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД срещу „ПРОФИЛАКТИКА,
РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ“ ЕАД след развило се заповедно производство по ч.г.д.
№ 14592/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 16799,97 лева,
представляваща главница за месечен абонамент по договор № 39/25.08.2023 г. за м.
септември 2023 г., октомври 2023 г. и ноември 2023 г.
Ищецът „КЛАСИК ХАУС ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу
„ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ“ ЕАД за сумата от 16799,97 лева
(шестнадесет хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и 97 стотинки),
представляваща главница за месечен абонамент по договор № 39/25.08.2023 г., за която
сума са издадени: фактура № **********/26.09.2023 г., фактура №
**********/01.12.2023 г. и фактура № **********/01.11.2023 г.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на изпълнител, и ответника, в
качеството му на възложител, е сключен договор за техническа поддръжка №
39/25.08.2023 г. По силата на договора възложителят възложил, а изпълнителят приел
1
срещу ежемесечно възнаграждение да осъществява абонаментно обслужване и
техническа поддръжка на софтуерна система за управление на хотелска,
ресторантьорска и складова дейности. Сочи се, че съгласно клаузите на договора за
изпълнение на предмета на договора възложителят следва да заплаща на изпълнителя
възнаграждение в размер на 80 000 / осемдесет хиляди лева/ лева без ДДС или 96
000,00/деветдесет и шест хиляди лева/ лева с включен ДДС, като страните постигнали
съгласие договореното възнаграждение да се заплаща по следния начин: 30 %
авансово в петдневен срок от сключване на договора, а останалите 70 % на равни
месечни вноски, като всяка вноска да се заплаща в края на всеки отчетен период при
представяне на фактура от изпълнителя, месечни отчетни доклади, които съдържат
информация за извършените и одобрени от възложителя дейности по поддръжка на
системите през съответния отчетен период, както и изготвени и подписани приемно -
предавателни протоколи между страните. Твърди се, че авансовото плащане по
договора било извършено в договорения срок, но последващите ежемесечни плащания
не са извършени от страна на възложителя. Счита, че в нарушение на клаузите на
договора възложителят не е заплатил извършените и отчетени по надлежния ред от
изпълнителя месечни вноски за м. септември 2023 г., м. октомври 2023 г. и м. ноември
2023 г. Изпълнителят бил представил отчет за извършената от него дейност през
процесиите месеци, но възложителят не заплатил отчетената дейност, като за м.
септември 2023г. била издадената фактура № **********/26.09.2023г. на стойност
5599,99 лева; за дейността за м. октомври 2023 г. била издадената фактура №
**********/01.11.2023 г. на стойност 5599,99 лева и за дейността за м. ноември била
издадената фактура № **********/01.12.2023 г. на стойност 5599,99 лева. Твърди, че
ищецът изпълнявал задълженията си, произтичащи от чл. 14 от договора
добросъвестно, качествено и в срок. От страна на възложителя нямало постъпил нито
един сигнал за некачествено изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 11 от договора възложителят имал възможност
по всяко време през действието на договора да осъществява текущ контрол за спазване
изпълнението на договора - както по отношение на уговорените срокове, така и за
качество на извършената работа и технически параметри. Но за периода от 25.08.2023
г. до 30.11.2023 г. изпълнителят не бил получавал сигнали за проблеми или за
неизпълнение на задълженията по договора. На 21.11.2023 г. ищецът изпратил покана
за доброволно изпълнение за заплащане на задължение по фактура №
**********/26.09.2023 г., отнасящо за м. септември 2023 г. съгласно представен и
приет отчет за периода 25.08.2023 г. до 25.09.2023 г., но плащане не последвало.
Поради тези и останалите изложени аргументи моли съда да установи съществуването
на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявения
2
иск. Признава факта на сключен договор между страните, но счита, че ищецът не
изпълнявал задълженията си по договора качествено, тъй като не отстранявал всички
възникнали проблеми във връзка с техническата поддръжка на софтуерната система в
обектите на ответника, което довело до множество повреди и невъзможност за работа.
Освен това сочи, че не дължи плащане за периода от 25.08.2023 г. до 21.11.2023 г., тъй
като не били налице нито одобрени от възложителя дейности по поддръжка, нито
изготвени и подписани приемо-предавателни протоколи поради неизпълнение на
задълженията на ищеца. Оспорва и твърдението на ищеца, че ответникът не е отправял
сигнали за некачествено изпълнение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. В условията на евентуалност /в случай че съдът достигне до извод за
основателност на предявения главен иск/ прави възражение за прихващане със сумата
от 9600 лева, представляваща неустойка по чл. 15, ал. 2, алтерн. по чл. 15, ал. 3 от
договора. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е налице валидно
възникнало правоотношение по сключен договор за техническа поддръжка №
39/25.08.2023 г., че ищецът е изпълнил точно възложената от ответника работа, че е
предал същата на възложителя и той я е приел, както и че за ответника е възникнало
задължение за заплащане на уговорената цена.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Между страните е безспорно, че между „КЛАСИК ХАУС ЕЛЕКТРОНИКС“
ЕООД и „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ“ ЕАД е сключен договор
за техническа поддръжка № 39/25.08.2023 г. Видно от представено като доказателство
по делото заверено копие от договора за техническа поддръжка № 39/25.08.2023 г.
(л.125-132 по делото) изпълнителят „Класик Хаус Електроникс“ ЕООД следвало да
осъществява абонаментно обслужване и техническа поддръжка на софтуерна система
за управление на хотелска, ресторантьорска и складова дейности, собственост на
възложителя „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД (чл. 1, ал. 1 от договора),
като съгласно договора техническата поддръжка включвала всички необходими
дейности по поддържане на работоспособността на системата във всички обекти на
възложителя, описани в Приложение №1 към договора – абонаментно обслужване и
техническа поддръжка на софтуерна система за управление на ресторантьорска,
3
хотелска и складови дейности, но не включват хардуерна и мрежова поддръжка, които
се осигуряват от възложителя, нито софтуерна поддръжка на приложенията на трети
страни (чл.1, ал. 3 от договора). Задълженията на изпълнителя са допълнително
уточнени в чл. 2 от договора за техническа поддръжка № 39/25.08.2023 г. и в чл. 1 от
Приложение № 2 към него, съгласно което задължението на изпълнителя за
техническа поддръжка включва: привеждане на софтуера на възложителя в състояние
на пълна работоспособност; оказване на квалифицирана системна помощ по
извършване на корекции и възстановяване на данни и програмни продукти, част от
софтуерната система при аварийни ситуации и неотложни проблеми на софтуерната
система, породени от дефектиране на технически средства, ел. захранване, неправилна
работа със системите и други; периодично актуализиране на програмното осигуряване
на системите с последните усъвършенствани версии; консултации и помощ при
възникнали специфични ситуации от експлоатацията на системите: анализ на
извършени некоректни действия от персонала, разкриване на нови звена, промяна в
технологията на работа и при необходимост от преконфигуриране; периодично
тестване на целостта и обвръзката на информационната база на системите за
осигуряване на надеждна и точна работа; генериране на допълнителни справки по
желание на възложителя; помощ при обучение на служители на възложителя при и по
повод работата им със софтуерна система на възложителя; помощ при
диагностициране и локализиране на възникнали повреди: програмен продукт,
технически средства, операционна система, неправилна работа; доработване и
преработване на системата, според нуждите на възложителя при промени в
действащото законодателство на Република България и/или изискванията за експорт на
данни към системите на НОИ, Ajur и Министерство на туризма, за целта на което
възложителят следва да предостави изходния код (source-code) на системата на
изпълнителя.
По делото като писмени доказателства са приложени писмени доклади,
изготвени от „Класик Хаус Електроникс“ ЕООД за извършените дейности по договор
за поддръжка на информационна система за управление на хотелска, складова и
ресторантьорска дейност, съответно за периода 25.08.2023 г. – 24.09.2023 г. (л. 20 -24
по делото), за периода 25.9.2023 г. – 24.10.2023 г. (л. 25 – 35 по делото) и за периода
25.10.2023 г. – 25.11.2023 г. (л. 37 – 45 по делото). От представените копия от имейл
съобщения (л. 14-16) се установява, че посочените доклади са изпратени до имейл
адрес **********@*********.***.
Видно от представеното като доказателство писмо с изх.№ 438/21.11.2023 г.,
изпратено от „КЛАСИК ХАУС ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД и „ПРОФИЛАКТИКА,
РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ“ ЕАД (л. 115-116 по делото), се установява, че след
получена от възложителя покана за доброволно изпълнение за заплащане на
задължение по фактура №**********/26.09.2023 г. на стойност 5599,99 лв.,
4
представляваща претенция за плащане за периода 25.08.2023 г. до 25.09.2023 г. по
договор № 39/25.08.2023 г., ответното дружество-възложител отправя рекламация за
некачествено изпълнение по договора. В посоченото писмо е изложено, че през месец
септември от служители на възложителя „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И
ОТДИХ“ ЕАД са получени сигнали за неработещи програми и системи, възникващи
системни проблеми и сривове, които възникват отново и отново, което води до
невъзможност за работа със системата и в резултат на това не е можело клиентите да
бъдат настанени с часове в хотела, което затруднява работата на ответното дружество.
Посочва се, че появата на посочените проблеми сочи, че изпълнителя неправилно е
диагностицирал възможните причини за сривове на системата или е в невъзможност
да локализира съответните технически проблеми и да ги отстрани. В писмото се
отбелязва, че в отчетния доклад за извършените дейности през месеца на изпълнителя,
се съдържат дейности за моментно решаване на възникналите проблеми, но не се
отстраняват системните проблеми. Поради некачествено изпълнение на задълженията
на изпълнителя и на основание чл. 15, ал. 2 от договора, се заявява претенция за
некачествено изпълнение в размер на 10% от стойността на договора или 9 600 лв., а
също така се прави прихващане с претендираната сума за поддръжка на системата за
месец септември 2023 г., предвид което се посочва, че изпълнителят дължи на
възложителя сумата от 4 000,01 лева.
От съдържанието на посоченото писмо изх.№ 438/21.11.2023 г. се установява, че
ответникът е получил фактура № **********/26.09.2023 г., материализираща
претенция за плащане на сумата от 5599,99 лв. за периода 25.08.2023 г. до 25.09.2023 г.
по договор № 39/25.08.2023г., както и отчетния доклад за периода 25.08.2023 г. –
24.09.2023 г., изготвени от ищцовото дружество.
Видно от представено като писмено доказателство отговор на писмо с изх. №
438/21.11.2023 г. от „Класик Хаус Електорникс“ ЕООД до „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД (л. 7 по делото), се установява, че ищцовото дружество
възразява срещу насрещната претенция на възложителя за заплащане на неустойка за
некачествено изпълнение, като изтъква, че според договора изпълнителят не е длъжен
да прави промени или подобрения в системата, причинени от производствени дефекти,
които водят до повтарящи се проблеми; посочва, че до 21.11.2023 г. ответникът не е
предоставил изходния код (сорс-код) на системата, за което е бил длъжен, а също така,
че многократно изпълнителят е предупреждавал възложителя за неработеща
компютърна мрежа в определен обект или за липса на ресурс на определените за
сървъри компютри; посочват, че са подменили сървъра в Павел Баня с такъв, който да
осигури ресурс за работа на различните модули на системата, позовават се, че всеки
проблем, за който са предупредени от ответника, е отстранен за не повече от 4 часа,
каквото е задължението по договор. Видно от съдържанието на посоченото писмо се
установява, че писмо с изх. № 438/21.11.2023 г., съставено от „Профилактика,
5
рехабилитация и отдих“ ЕАД, е получено от ищеца.
Видно от представено като доказателство писмо до прокуриста на ответното
дружество (л. 10 по делото), ищецът е посочил, че за периода от 25.08.2023 г. до
24.09.2023 г. няма постъпил нито един сигнал от възложителя за некачествено
изпълнение на договора, а също така се позовава на отказа на възложителя да
предостави изходния код на системата на изпълнителя, поради което последният
ограничава и затруднява извършването на работата на изпълнителя по договора,
поради което оспорва да е налице некачествено изпълнение на задълженията на
изпълнителя по договора.
Представени по делото са и други писмени доказателства, от които се
установява извънсъдебна кореспонденция между страните.
В показанията на свидетеля А , служител на ищеца, зает с поддръжката на
системата, се посочва, че между ищеца и ответника има сключени два договора – за
обследване и оптимизация на системата и за поддръжка на информационната система,
собственост на ответника. Твърди, че програмата е имала проблеми, генерирала е
неправилно документи с нулева стойност или позволява въвеждането на информация,
която не може да се трансферира в друга система, но посочените проблеми не са могли
да бъдат отстранени поради липса на сорс-код, който ответното дружество отказва да
предостави, въпреки многобройните заявки на ищцовото дружество и въпреки, че при
сключване на договора е обещало да предостави такъв код. Поради това, за
отстраняване на проблемите в системата се е наложило служителите на ищеца да
декомпилират съществуващо приложение, за да проследят определена функция на
системата и за да открият проблема. Посочва, че при липса на сорс-код определени
проблеми във системата не може да се декомпилират с нито един инструмент, като за
да отстранят проблема служители на изпълнителя е следвало месеци наред да работят,
за да разберат какво се случва в дадена част от системата и да възстановят нарушената
функция. Относно начина на отстраняване на проблемите посочва, че ответникът е
отправял сигналите по телефон, след това сигналът се е разпределял на служител на
ищцовото дружество, търсен е проблемът по дадена от обаждането спецификация, а
след това, ако не може да го открие, служител на ищеца иска дистанционен достъп от
служители на ответника.
От показанията на свидетеля П , служител по трудов договор при ответника, се
установява, че след сключване на договора с ищцовото дружество за техническа,
софтуерна и хардуерна поддръжка на системи с ищцовото дружество, е имало
оплаквания от администратори, счетоводители и управители на ответното дружество
за ненавременна реакция или неотстраняване на проблемите от страна на служители на
ищеца. Поради това се е налагало служител на ответника да отстранява проблема,
особено при високоприоритетни проблеми, които не могат да изчакат, като неиздаване
6
на фактури или подобна грешка в софтуера. Посочва, че главните проблеми не са
оправени генерално, което се дължи на недостатъчно познаване на архитектурата на
системата и действията на софтуерите от страна на ищцовото дружество. Посочва, че
не е запознат дали ответното дружество се е задължило да предостави сорс-кодове,
нито дали ищецът ги е искал. Относно начина на отстраняване на проблемите при
системата, посочва, че са се свързвали със служители на ищеца и са им предоставяли
отдалечен достъп до системата, за да отстранят проблема. Заявява, че след
прекратяване на договора с ищцовото дружество, са назначили друго дружество към
края на 2023 г. – началото на 2024 г. за осъществяване на поддръжката и след това
посочените проблеми в системата не са възниквали.
Съдът, отчитайки евентуалната заинтересованост на свидетелите, породена от
обстоятелството, че и двамата са служители на страна по делото, но предвид липсата
на противоречия, вътрешната им логика и обоснованост и съвпадащи елементи в
показанията на двама свидетели, съдът кредитира показанията на свидетелите, намира
ги за достоверни, обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
От представените доказателства безпротиворечиво се установява, че ищецът е
осъществявал услуги по посочения договор за техническа поддръжка № 39/25.08.2023
г. за процесния период 25.08.2023 г. – 25.11.2023 г., но спорът е дали ищецът е
извършил услугите некачествено, както твърди ответникът. От показанията на
свидетеля Величков се установява, че многократно служители на ответника са
получавали обаждания и са отстранявали проблеми в системата, които е следвало да се
отстраняват по договор от ищеца, но от писмените доказателства се установява
направено писмено възражение за лошо извършена работа единствено по отношение
на процесния период 25.08.2023 г. – 25.09.2023 г. Процесният договор за техническа
поддръжка № 39/25.08.2023 г. представлява вид договор за услуга, но доколкото за
него няма изрична правна уредба се прилагат субсидиарно правилата за договора за
изработка (чл. 258 – 269 ЗЗД), при което възражение за лошо извършена работа следва
да се направи при приемане на работата или непосредствено след откриване на
недостатъци в работата – при наличие на скрити недостатъци. Ответникът не доказва,
че е направил възражение за наличие на недостатъци непосредствено след приемане
на работата за месеците октомври и ноември 2023 г.
При недостатъци на изпълнената работа възложителят може да поиска
поправяне на работата от изпълнителя в определен от него подходящ срок, да иска
заплащане на разходите за поправка на работата или да иска съответно намаляване на
възнаграждението на изпълнителя, а при съществени недостатъци, които пречат за
договорното или обикновеното предназначение на работата – може също така да
развали договора (чл. 265 ЗЗД). Ответникът не е направил искане за реализиране на
7
някое от посочените права по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като вместо това е направил както
съдебно, и извънсъдебно искане за заплащане на неустойка по чл. 15, ал. 2 или ал. 3 от
договора. Доколкото се установи извършване на работа от изпълнителя, като не се
доказа възражение за некачествено изпълнение за м.10.2023 г. и м.11.2023 г., на осн.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, то му се дължи възнаграждение съобразно уговореното в чл.10, ал.2
от договора. Следователно искът се явява основателен за посочения размер от
16 799,97 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до погасяването.
По направеното възражението за прихващане със сумата от 9600 лв.:
При извод за основателност на главния предявен иск следва да се разгледа
заявеното в условия на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 9600 лв.
В тежест на ответника по направеното в условията на евентуалност възражение
за прихващане с вземането на ищеца по иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
266, ал. 1 ЗЗД е да установи съществуването на активното вземане в негова полза в
размер на 9600 лева, представляващо неустойка, като докаже, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ищеца по чл. 15, ал. 2, евентуално по
чл. 15, ал. 3 от процесния договор.
От представените доказателства по делото и в частност – от показанията на
свидетеля П се установява некачествено изпълнение от страна на ищеца на
възложената работа. Установява се, че в процесния период софтуерът е давал системен
проблем, който е отстраняван от служители на ищеца, а понякога и от служители
ответника, като след това се е появявал отново. Установява се също така, че
проблемите в системата са затруднявали нормалната дейност на ответника, тъй като са
възпрепятствали настаняване на клиенти в хотелски стаи или издаване на фактура на
клиент на ответника. Посоченият недостатък е съществен, доколкото представлява
неизпълнение на основно по договора за техническа поддръжка задължение –
привеждане на софтуера на възложителя в състояние на пълна работоспособност.
Възражението на ищеца, че недостатъците не са могли да бъдат отстранени поради
непредоставяне на изходния код на системата, е неоснователно. На първо място от
страна на ищеца не са ангажирани доказателства, различни от показанията на
свидетеля – служител при ищеца /напр. съдебно-компютърна експертиза/, от които да
се установи значимостта на предоставянето на т. нар. изходни кодове относно точното
изпълнение на възложената работа и дали установените по делото недостатъци в
изпълнението се дължат на тяхното непредставяне. На следващо място, според
техническата спецификация възложителят има задължение да предоставя изходните
кодове единствено при доработване или преработване на системата, наложени от
промени в действащото законодателство или от необходимостта от експорт на данни
към системите на НОИ, Ajur или Министерство на туризма, но не и при изпълнение на
8
основните задължения по договора да поддържа системата в годен за използване от
възложителя вид.
Съгласно чл. 15, ал. 2 от договора, при некачествено изпълнение изпълнителят
дължи да заплати на възложителя неустойка в размер на 10 % от стойността на
договора. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора стойността му е 96 000 лв. с ДДС,
следователно неустойката при некачествено изпълнение е в размер на 9600 лв.
Доколкото сумата за неустойка от 9 600 лв. е дължима от ищеца на ответника, а
сумата от 16 799,97 лв. е дължима от ответника на ищеца, двете вземания са насрещни,
а вземането за неустойка е изискуемо, поради което между тях може да стане
прихващане. Според задължителното тълкуване, дадено с т.1 от Тълкувателно решение
от 18.03.2022 г. по тълк.д. 2/2020 г., ВКС, ОСГТК, при уважено възражение за
прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила
от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато
активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е
настъпила ликвидността е без значение.
Предвид посоченото действието на възражението за прихващане следва да се
зачете от момента на изпращане писмо изх.№ 438/21.11.2023 г. до ищеца, тъй като с
посоченото писмо се релевира некачественото изпълнение на задълженията на
изпълнителя и настъпва изискуемостта на вземането за неустойка.
Поради това след извършеното прихващане, следва главният иск да се уважи за
сумата от 7199,97 лв., като искът за горницата над 7199,97 лв. до пълния размер от
16 799,97 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.
По разноските:
При този изход ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от
иска на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът доказва разноски в размер на 336 лв. –
заплатена държавна такса в исковото производство, 1280 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство, 336 лв. – заплатена държавна такса в
заповедното производство. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 692,57 лева за исковото производство и 144,00 лева разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът има право на разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно
отхвърлената част от иска. Законодателят не прави разграничение дали исковете са
отхвърлени като неоснователни, като погасени по давност или чрез прихващане.
Относно приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК при отхвърлен иск поради уважено
възражение за прихващане е формирана следната съдебна практика на касационната
инстанция – Определение № 98/04.03.2021 г. по ч. т. д. № 846/2020 г. на ВКС, I ТО,
Определение № 27/10.01.2019 г. по ч. т. д. № 1469/2018 г. на ВКС, II ТО и Определение
№ 44/28.01.2019 г. по ч. гр. д. № 1/2019 г. на III ГО. Ответникът е доказал разноски в
9
размер на 1920 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение. В полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1097,14 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че „ПРОФИЛАКТИКА,
РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. дължи на „КЛАСИК ХАУС ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ сумата от 7199,97
лева, представляваща задължение за заплащане на месечен абонамент по договор за
техническа поддръжка № 39 от 25.08.2023 г. за месеци септември, октомври и ноември
2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
9338 от 27.03.2024 г. по ч.гр.д. 14592/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 16 799,97 лева
като ПОГАСЕН ПО НАПРАВЕНО ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ с
насрещното вземане на ответника „КЛАСИК ХАУС ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД, ЕИК
********* срещу „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ“ ЕАД, с ЕИК
********* за заплащане на неустойка за некачествено изпълнение по чл. 15, ал. 2 от
договор за техническа поддръжка № 39/25.08.2023 г. в размер на 9 600 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И
ОТДИХ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
да заплати на „КЛАСИК ХАУС ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. сумата от 692,57 лева разноски в
исковото производство и сумата от 144,00 лева разноски в заповедното производство,
пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „КЛАСИК ХАУС ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. , ап. 10 да заплати
на „ПРОФИЛАКТИКА, РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОТДИХ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. сумата от 1097,14 лева разноски в
исковото производство, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10