№ 510
гр. Варна , 26.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20203100503589 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:33 часа се явиха:
на второ четене, се явиха:
Въззивникът „КНМ ГРУП“ ЕООД, редовно призован, не се явява
представител, депозирана е молба по делото.
Въззиваемата страна К. Д. Т. , редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат И.Г., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 3435 от 22.02.2021г. от
въззивника чрез адвокат Д.Я., с която поради служебна ангажираност не може
да се яви в съдебно заседание, но не възразява да се даде ход на делото в
негово отсъствие.
Съдът връчва препис от молбата на адвокат Г. за запознаване.
Адв. Г.: Моля да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 136 от 12.01.2021 г.
Производството е образувано по ВЖ вх.№279662/06.11.2020г.,
подадена от КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Д.Я. срещу
решение №260845/23.10.2020г., постановено по ГД №17307/2019г. на ВРС, с
което съдът е отхвърлил предявеният от КНМ Груп ЕООД срещу К. Д. Т.,
осъдителен иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД, да осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1581.70 лева, представляващи
неотчетена от ответника сума, получена от последния в качеството му на
пълномощник на ищеца по сключен договор за прехвърляне на вземането от
23.10.2014г. между цедента КНМ Груп ЕООД и цесионера Интейк ЕООД.
В жалбата се излага, че постановеното от ВРС решение е неправилно
поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
В жалбата изрично се подчертава, че се поддържат изложените в
исковата молба основания като за процесуална икономия се излагат
единствено отменителните основания по отношение на обжалвания съдебен
акт. На първо място се подчертава, че дължимата парична сума е родово
определена вещ, която с оглед този си характер винаги подлежи на връщане
без оглед наличието или не на средства за изплащането . Излага се освен
това, че съдът неправилно е приел, че е неприложим съставът на чл.40 ЗЗД
спрямо тристранното споразумение, тъй като не било налице увреждане на
упълномощителя от обективна страна. Положението на последния останало
непроменено.
Поддържа се довод, че подписвайки договори за цесия ищецът вече е
произвел данъчен ефект, който се декларира и заплаща в полза на бюджета.
Прави се довод, че с оглед качеството на ищеца на търговец, който следва да
обезпечи разходите за дейността си както и печалбата си, не може да се счита,
че интересите на упълномощителя не са увредени, съотв. не може да се
приеме, че правното и икономическо състояние на ищеца след тристранното
споразумение, е останало непроменено. Уговорката ищецът да бъде лишен от
реална парична сума срещу пасивна новация в същия размер, не е в интерес
2
на ищеца. Към датата на тристранното споразумение ищецът вече е
разполагал със сумата по заплатената от Интейк цесионна цена.
Поддържа се, че с тристранното споразумение е уговорена пасивна
новация по едно още неизискуемо вземане срещу реално получена парична
сума, което представлява уговорка за плащане преди падежа. Тази уговорка
препятства упълномощителя да оперира със заплатената цесионна цена до
настъпване изискуемостта по предходно подписания договор за цесия с
цедента –абонат на енергийното дружество. Прави се довод, че такава
уговорка уврежда упълномощителя под формата на пропусната полза.
Мотивите на съда в обратна насока са неправилни. Сочи, че ищецът е
освободен от доказване на вредите при осуетяване изпълнението на парично
задължение и същите се презюмират в размера по чл.86 ЗЗД.
/цит.съд.решение №156/18.12.2017г. по т.дело №449/2017г. на ВКС/.
Въззивникът моли за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново
решение за уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна К. Д. Т., ЕГН **********, Варна, чрез адв.Ив.Г., за нейната
неоснователност.
Излага, че направените от първ.съд изводи са правилни и кореспондират
на събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че тристранното
споразумение от 23.10.2014г. обективира съгласие за заместване в дълг, при
което КНМ Груп се освобождава от задължението си да заплати на П.П.М.
цената за придобиване на вземането и това задължение преминава върху
Интейк. Правилно съдът е заключил, че не е налице безвъзмездна сделка.
Правилно е съждението, че дори тристранното споразумение да е
недействително на сочените от ищеца основания, то не се отразява на
валидността на изявлението, че цената по сделката е предадена от адв.Кр.Т.
на цесионера Интейк, поради което и сумата не се намира в държане на
ответника. Приемане на обратното би довело до неоснователно обогатяване
на ищеца.
По същество се излагат следните съображения:
- Не е налице увреждане на КНМ Груп ЕООД, тъй като въз основа на
3
споразумението е постигнато заместване в дълг на КНМ Груп от Интейк
ЕООД, съотв. последното е задължено да заплати на първоначалния цедент
П.Г.Г., сумата от 1581.70 лева, дължима поначало от КНМ Груп въз основа
договора за цесия от 26.09.2014г. Не е променена цената по цесията, а е
променен единствено начина на цаплащането чрез извършената новация. Не
се установява фактическия състав на чл.40 ЗЗД, тъй като не е налице
увреждане/вреда/ на представлявания. Тази вреда би била само пропусната
полза, но за да е налице такава, то трябва да съществува сигурност за
увеличаване имуществото на кредитора. Поддържа се, че доказване на
пропусната полза не е проведено от ищеца. Правилно е прието, че със
споразумението се постига новация в правоотношението чрез встъпване в
дълг на Интейк спрямо физическите лица –цеденти като задълженията на
КНМ се погасяват спрямо последните. Тристранното споразумение не е
безвъзмездна сделка. Не се установява и субективният елемент от състава на
чл.40 ЗЗД като се поддържа, че подписалата споразумението от 23.10.2014г.
за Интейк ЕООД Т.Д. няма връзка и близост с адв.Т.. Няма доказателства, че
Т.Д. е договаряла във вреда на КНМ Груп ЕООД като е съзнавала това, тъй
като цената на цесията е останала същата. /1581.70 лева/ Дори и условията по
сделката да са неизгодни, то съгласно закона и качеството им на търговци,
страните могат да сключват и безвъзмездни сделки и спекулативни такива,
което не води до нееквивалентност на престациите и недействителност на
договора. /чл.297 ТЗ
-Поддържа се, че по никакъв начин не е установено, че ответникът К.Т. е
получил лично паричната сума от 1581.70 лева, тъй като това обстоятелство
изрично е било оспорено.
- Поддържа се, че К.Т. е отчел процесната сума по тристранното
споразумение, на Интейк ЕООД. В тази част, споразумението има силата на
разписка за връщането на паричната сума от Т. на Интейк. /ако се приеме
недействителност на споразумението, то не засяга тази част от същото, имаща
характер на разписка/ Въззиваемата страна счита за недопустимо уважаването
на иска на изложените основания, тъй като това би допуснало неоснователно
обогатяване на ищеца, който ще получи два пъти една и съща сума – от
пълномощника на основание чл.284 ЗЗД и от др.страна по договор, обявен за
нищожен – на основание чл.34 ЗЗД. Поддържа се, че адв.Т. е има
4
представителна власт както да сключи договора, така и за по-малкото - да го
изменя. Не е оспорен подписът на П.К. в представеното пълномощно. С
представеното споразумение положението на упълномощителя не се влошава,
а се запазва. Липсва каквато и да е нееквивалентност на престациите и в този
смисъл е разпоредбата на чл.297 ТЗ.
- Не на последно място, въззиваемата страна поддържа, че недоказано е
останало основанието на вземането на ищеца поради недоказване на договор
за поръчка. Не се посочва никъде от ищеца кога и в каква форма е сключен
този договор. Твърди се, че в практиката винаги е провеждана разлика между
едностранната упълном. сделка и двустранния мандат. /цитиран обилна
казуистика на ВОС/ Ответникът изрично е оспорил наличието на договор за
поръчка между него и КНМ Груп и такъв договор не е доказан.
Моли за отхвърляне на жалбата, а в условие на евентуалност –
произнасяне по възражението за прихващане на ответника. Претендира се
адв.възнаграждение по реда на чл.38, т.3 ЗА.
Прави се искане за разглеждане на спора от въззивния съд в отсъствие
на страната; евентуално възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
на насрещната страна съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
Изложените доводи във връзка с приложението на чл.161 ГПК съдът
намира за неотносими, тъй като в жалбата не са изложени такива оплаквания.
Въззиваемата страна излага и аргументи за недопустимостта за
приемане и обсъждане като доказателствено средства на решение по в.т.дело
№1020/2019г. на ВОС, ТО както и на протокол от съдебно заседание по ГД
№12008/2019г. на 9 състав на ВРС.
И двете страни не правят доказателствени искания.
Адв. Г.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам нови
доказателствени искания. Представям списък на разноски.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 3435 от 22.02.2021г. от
въззивника чрез адвокат Д.Я. в частта, с която нямат възражения по доклада,
поддържат жалбата и нямат нови доказателствени искания. Представят
5
списък на разноски и правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Изразяват становище по същество.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Подробни доводи сме изложили в отговора на
въззивната жалба.
Моля да ми присъдите сторените разноски в настоящото производство.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6