Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 105
гр.Свищов,
30.04.2019 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 26.03.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 489 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 от
Ищецът „А.з.к.н.п.з.“ООД ***, чрез пълномощника
юрисконсулт Н.С. твърди, че на 11.03.2017 г. между ответника
И.З.И., в качеството на заемател
и „В.К.“ООД , като заемодател е сключен договор за паричен заем №
5342810 за сумата
от 800 лв., който
се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „И.“АД. Посочва, че договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/, като
договарянето било чрез средства за комуникация от разстояние/електронна поща, уеб-сайт/, договорът бил сключен във формата на електронен документ. Подписвайки
договора за заем заемателят удостоверявал,
че е запознат предварително
от заемодателя с преддоговорна
информация, предоставена под формата на Стандартен
Европейски формуляр и Общи условия, приложими към договор за паричен заем, който има за предмет предоставяне на финансови услуги
от разстояние. Сумата е следвало да се върне от заемателя на седем месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 177,46 лева, включващи първоначална главница, договорна лихва и такса за експресно
разглеждане. За ползването
на предоставената заемна
сума ответникът дължал договорна лихва в размер, посочен в договора, като за
периода 10.04.2017г.
/ дата на първа вноска по договора / до 07.10.2017г. /
дата на падежа по договора / начислената договорна лихва е в размер 110,98 лв. Разпоредбите
на договора предвиждали също, че заемателят
заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга
по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен
заем, за което дължи
такса в размер на 331,24 лв. Освен
горните задължения за заплащане на договорна лихва и
такса за експресно разглеждане
на документи ответникът се задължил в тридневен срок от подписване на
договора да предостави обезпечение
на задълженията му по
договора – поръчител физическо
лице, отговарящо на посочени
в договора условия или банкова гаранция,
издадена след усвояване на заема, в размер на цялото задължение по договора
и валидна за целия срок на действие на
договора. Поради неизпълнение
на задължението се да представи
обезпечение, твърди, че ответникът дължи неустойка в размер на 331,24 лв, дължима на падежната дата на заемната вноска. Сочи, че неустойката
се начислявава еднократно. Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се е запознал
с Тарифата на В.К. ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира във всеки обект
от клоновата и партньорска
мрежа и на интернет страницата на заемодателя
и съгласно която при забава
на плащане на погасителна
вноска се дължат определени
суми на кредитора за разходи
за телефонни разговори, изпращане на писма и покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане,
вкл. и ангажиране дейността
на лице, което осъществява
и администрира дейността по
събиране на вземането. На това основание ответникът дължал такси и разноски за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение
в размер на245 лв.
Падежът на договора е настъпил
на 07.10.2017 г., но ответникът не заплатил
в срок дължимата главница, договорна лихва и такса за експресно
разглеждане на документи и
не предоставил обезпечение, поради
което дължал и уговорената неустойка. Заявява, че същият дължал и обезщетение за забава върху
непогасената главница в размер на 60,48 лева за периода от 11.04.2017г. до
31.01.2018г.. С рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от
01.12.2016 г. и Приложение към него от 01.12.2017 г. вземането по договора за заем било прехвърлено
от заемателя на ищеца по делото.Тъй като ответникът не е изплатил изцяло задълженията си договора
за паричен заем, ищецът подал
заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника,
като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, поради което се предявяват установителните искове за съществуване на вземанията. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че ищецът има
вземане от ответника за сумата 800 лева
главница, за сумата 110,98 лева – договорна лихва за периода 10.04.2017г. до
07.10.2017г., 331,24 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 15.03.2017г. до 07.10.2017г., 331,24 лева такса за експресно
разглеждане на документите, 245,00 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране на посрочено задължнеие,
лихва за забава върху непогасената главница в размер на 60,48 лева за периода
от 11.04.2017г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Прави искане
уведомлението за цесия да бъде връчено на ответника заедно с преписа на
исковата молба и доказателствата. В хода
на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото моли да
бъдат уважени изцяло предявените искове ,като основателни и доказани и да бъдат
присъдени направените разноски за исковото и заповедно производство.
Ответникът И.З.И., в законоустановения срок
е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител
по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който
взема становище за неоснователност на исковата претенция. Счита, че претендираните суми не били установени по размер, а
неоснователността на исковете произтичала и от липсата на надлежно връчване на
уведомлението за извършена цесия на ответника и по този начин цесията не била
произвела действие спрямо ответника.
Връчването на исковата молба било връчено не лично на ответника, а на
нея, в качеството и на негов особен представител, което не можело да се
приравни на връчване на ответника на
уведомлението за цесия. По тези съображения моли да бъде постановено
решение, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни В съдебно заседание поддържа подадения
отговор на исковата молба. В хода на устните състезания не взема становище. В
писмено становище по делото, моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, по съображения изложени в отговора на исковата
молба.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Видно от материалите
по приложеното ч.гр.дело № 136/2018г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство –А.з.к.н.п.з. е подал
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника за дължима сума за главница – 600 лева,
110,98 лева договорна лихва , 331,24 лева такса за експресно разглеждане на
документи, 331,24 лева неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси
за извънсъдебно събиране – 245 лева, законна лихва 60,48 лева, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 68/9.02.2018г. в полза на ищеца за сумата 800 лева главница,
110,98 лева- договорна лихва за периода от 10.04.2017г. до 7.10.2017г.,331,24
лева такса за експресно разглеждане на документи, 331,24 лева неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 15.03.2017г. до 7.10.2017г., 245 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране, 60,48 лева – законна лихва за периода
от 11.04.2017г. до 31.01.2018г.. Присъдена била и законната
лихва върху главницата,
считано от 8.02.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски в размер на 87,58 лева. Заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В срока по
чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящите положителни установителни искове.
В Договор за паричен заем № 5342810
от 11.03.2017г. е посочено, че е сключен между В.К. ООД като
заемодател и ответникът, като заемател, за сумата 800
лева, с краен срок на издължаване 7.10.2017г. . В договора е посочено, че същия
се сключва на основание предложение за сключване на договор за паричен заем,
направено от заемателя или форма за кандидатстване, попълнена от заемателя по електронен път на уеб страницата на
заемодателя, представляваща електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП. Отразено е, че стандартен европейски
формуляр, е предоставен предварително на заемателя ,
който посочва индивидуалните условия по бъдещия паричен заем или преддоговорна информация, като заемателя
предварително се е запознал, чрез средство за комуникация от разстояние, а
именно уеб страницата на В.К.. Видно от договора, заемателят
декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната
информация. Според посоченото в договора, заемателят
заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, предоставена от кредитора , което обстоятелство декларирал в
попълнено от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за
комуникация от разстояние. Отразено е, че за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 331,24 лева. Описано е, че
условие за усвояване на цялата сума по заема –И.. В чл. 4 от договора е посочено, че зае3матялт
се задължава в тридневен срок от усвяване на сумата
по договора , да предостави на заемодателя
обезпечение на задължението му по договора чрез поръчител или банкова гаранция, след
усвояване на заема, в размер на задължнеието по
договора, валидно 30 дни след падежа на плащане, като в ал. 2 е посочено, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 331,24 лева.
Посочено в договора е, че се дължи лихва, която е включена в размер на
погасителната вноска . Според договора,
същия е изготвен във вид на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП, с автори и
титуляри на електронтите изявления за заемодател Д. Д.
и за заемател автор на електронното изявление –
ответникът. Приложена по делото е Тарифа
на В.К. ООД относима към договори за паричен заем „В.К.
сега 14 и 30“ или В.К. План“ .
Съгласно
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г.
между В.К. ООД и А.з.к.н.п.з. ООД, н.
ищеца били прехвърлени вземания , произхождащи
от договори за заем по смисъла на ЗЗД, включително и договори за паричен
заем по реда на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора, в което приложение фигурира на ред 30 и вземане от ответника по договор от 11.03.2017г. Приложено по делото е потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД
от В.К. ООД, в което е посочено че според рамковия договор за цесия от
01.12.2016г. и Приложение № 1 са прехвърлени на ищеца изцяло и с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности вземанията. С приложеното уведомление до ответника , същия бил уведомен от ищеца за
извършената цесия, като е уведомен, че
вече кредитор следва да счита ищеца , и сумите следва да бъдат превеждани на
ищеца на посочената банкова сметка. ***ението за
цесията да е връчено на ответника.
Допусната
по делото е съдебно-икономическа експертиза, заключението на вещото лице по
която е, че съгласно представена справка от счетоводството на В.К. от страна на
ответника не са извършвани плащания по дължими суми до датата на цесията
01.12.2017г. съгласно процесния договор и общото
задължение е 1818,46 лева. Вещото лице е заключило, че по процесния
договор в счетоводството на В.К. ООД не са отразени плащания по договора, след
датата на цесията 01.12.2017г., съгласно справка от ищеца, също не са
извършвани плащания. Вещото лице е изчислило, че лихвата за забава върху
неплатената главница е в размер на 65,78
лева за периода от 11.04.2017г. до
31.01.2018г. , като се претендира лихва в размер на 60,48 лева. Вещото лице е
изчислило размер на всяко от претендираните
задължения, както следва: главница по договор – 800 лева, договорна лихва 110,98
лева, такса експресно разглеждане 331,24 лева ,неустойка 331,24 лева, разходи
по извънсъдебно събиране 245 лева, законна лихва 65,78 лева, общо 1884,24 лева,
като е посочило, че претендирания общ размер е
1878,94 лева. В съдебно заседание вещото лице заяви, че разликата в общия
размер който е изчислила , и който е изчислила като претендиран
размер идва от лихвата, която е изчислила в по – голям размер от претендирания размер 60,48 лева.
При така
установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи: Предявени са искове по чл. 422 от ГПК, които представляват специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. Предявените искове имат за предмет установяване
на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение, при което в негова тежест е да установи основанието,
от което произлиза, а ответника – да докаже, че е платил или основанието,
поради което счита, че не дължи претендираната сума.
Ищецът
извежда материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от
01.12.2016г., сключен с „В.К.“ ООД
- страна по материалното отношение с ответника, от което произтича
прехвърленото вземане. Видно от текста на чл. 1
от цитираното споразумение, ответникът е придобил пакет от вземания,
индивидуализирани в приложение № 1 към договора. В
приложеното приложение № 1 е посочено името, ЕГН-то на длъжника, датата на
договора и размера на прехвърленото вземане. Ето защо, съдът намира, че ищецът
се явява титуляр на претендираното право.
По делото е представен договор за
паричен заем № 5342810/11.03.2017г. „Вивакредит План
14 и 30”, съгл. който „В.К.“ ООД е отпуснало
на И.З.И. паричен кредит в размер на 800 лева срещу задължение за връщане на анюитетни вноски. Твърди се от ищеца, че сключеният договор
е такъв за предоставяне
на финансови услуги от разстояние.
Твърденията се подкрепят от текста на договора .
Съгласно чл.6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18 ал. 1 т. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът
за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието
на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Анализът на цитираните
разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение.
Ищцовата
страна следваше да докаже в условията на пълно и главно доказване, сключването
на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние,
поради оспорване на фактическите твърдения в исковата молба от страна на
ответника.
Съгласно чл. 1 от договора потребителят следва да попълни
форма за кандидатстване по електронен път на уеб страница-www.vivacredit.bg
представляваща електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП. Посочено е, че неразделна част от
договора са общите условия, приложими към договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, като заемателят декларирал, че
е запознат с тях, но същите не са приложени по делото.
В случая по делото се на ангажирани
доказателства за извършване на посочените в договора действия - Попълване на
форма за кандидатстване, поради което не само не може да се сподели извода за
сключване на договора, но и не се установява и договаряне между страните.
Според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за
доказване на електронни изявления е приложим ЗЕДЕП. В последния закон е
предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на
подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху
представените от него договори е положен електронен подпис от страна на
ответника.
По делото е приложен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние, който не е подписан от кредитополучателя.
Като неподписан документ от ответната страна, същият не може да й се
противопостави, а като частен документ, който удостоверява само изгодни за
ищцовата страна обстоятелства, същият не се ползва с противопоставима
нему доказателствена сила. В настоящото
производство не се събраха доказателства
за съставянето на електронни
документи във връзка с договора от 11.03.2017г. ,нито във връзка със
съдържанието на тези електронни документи, ако са съставени такива.
Отделно от горното, по делото не се
доказа на ответника процесната заемна сума да е
предоставена на ответника. Вещото лице в заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че е ползвало предоставени справки от
В.К. и от ищеца, но липсва заключение, но не са коментирани данни за реалното получаване на сумата.
Договорът за заем е реален и
за да породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи, докато същият се задължава да ги върне в
същото количество и качество на уговорения падеж. Договорът за поричен заем по правилото на чл.240 ЗЗД е реален договор,
няма изискване за форма за действителност и съществените му елементи са
реалното предаване на сума пари и поето насрещно задължение за връщането й. По
делото не са представени никакви доказателства за реалното предоставяне на сума
в размер на 800 лв. на ответника и то по договор за паричен заем.По делото е
представен договор за паричен заем, за който се твърди, че е сключен във
формата на електронен документ.
В практиката на ВКС е посочено, че
електронните документи са писмени документи. В конкретния случай, по делото е
представен единствено неподписан частен документ, за който се твърди, че
представлява договор за паричен заем, като не се установява нито автора на
изявленията в този документ, нито че този документ е достигнал до знанието на
ответника, нито изразено от него съгласие. При посочените изводи, съдът намира,
че по делото не се доказаха съществените елементи на договора за паричен заем-реално
предаване на парична сума, нито поетото насрещно задължение за връщане и
допълнителните условия, от които черпят основанието си исковите претенции.В
този смисъл предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на делото,
съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело
№ 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда
иска по чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските,
направени в заповедното
производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Предвид отхвърлянето изцяло на ищцовата претенция по
чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД, по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК
вр. чл. 92 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр.
чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД като неоснователна,
съдът счита, че претенциите на ищеца по чл. 78
ал. 1 от ГПК се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 87,58 лева, представляващи
разноски за заповедното производство, така и по отношение претенцията
на ищеца за присъждане на направените в настоящото исково производство съдебни
разноски,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
не претендира разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
„А.З.К.Н.П.З.“ООД ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Р. Г. А.и Т.
Я. К., чрез пълномощника юрисконсулт Н.С. против И.З.И. с ЕГН ********** *** искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД, по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.
92 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено, че „А.З.К.Н.П.З.“ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** има вземане срещу И.З.И. с ЕГН ********** *** за сумата 800 лева/осемстотин лева/ главница, 110,98
лева/сто и десет лева и деветдесет и осем стотинки/- договорна лихва за периода
от 10.04.2017г. до 7.10.2017г.,331,24 лева/триста тридесет и един лева и
двадесет и четири стотинки/ такса за експресно разглеждане на документи, 331,24
лева /триста тридесет и един лева и двадесет и четири стотинки/ неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 15.03.2017г. до 7.10.2017г., 245 лева
/двеста четиридесет и пет лева/ разходи и такси за извънсъдебно събиране, 60,48
лева /шестдесет лева и четиридесет и осем стотинки/– законна лихва за периода
от 11.04.2017г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
8.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 68от 9.02.2018 г. по ч.гр.дело
№ 136/2018 г. по описа
на РС Свищов, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията н. „А.З.К.Н.П.З.“ООД , ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представляван от Р. Г. А.и Т. Я. К., чрез
пълномощника юрисконсулт Н.С. за заплащане от И.З.И. с ЕГН ********** *** на сумата от 87,58 лева – разноски за заповедното
производство, за която
сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 68 от 9.02.2018г. по ч.гр.дело №136/2018г. по описа
на РС Свищов,
както и за
разноски за исковото
производство в размер на 899,10
лева – довнесена ДТ, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение на особения
представител, депозит за вещо лице, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане
в сила на решението, препис
от същото да се приложи по ч.гр.дело № 136/2018г. по описа
на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: