№ 337
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20225300900124 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.86 ЗЗД.
Ищецът “МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
ПАРК ХОСПИТАЛ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с.Браниполе, обл.Пловдив, представлявано от С. Ш. П., е предявил иск
против Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кричим“ №1, БУЛСТАТ *********,
представлявана от *** П. С., за заплащане на сумата от 58 81,34 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сума в общ размер от
219 416 лв., дължимо за периода 04.03.2019 г.- 24.10.2021 г. за извършена
през месеците януари, февруари и март 2018 г. болнична медицинска дейност
по клинични пътеки по сключени между страните договор №
164277/19.05.2017 г. и допълнително споразумение № 27 / 21.02.2018 г.
Ищецът твърди, че е лечебно заведение за болнична помощ,
регистрирано и лицензирано по съответния ред. Ответното юридическо лице
съответно осъществява дейностите по задължително здравно осигуряване
съгласно ЗЗО. Регионална структура на НЗОК е Районната здравно
осигурителна каса със седалище в гр.Пловдив, една от основните функции на
която е да сключва чрез своя директор индивидуални договори с
1
изпълнителите на медицинска помощ на съответната територия, както и да
осъществява плащанията по тях в качеството си на второстепенен
разпоредител с бюджетни средства. Твърди, че между страните е сключен
договор №164277/19.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки, по който ответникът е възложител, а ищецът – изпълнител. Към
договора било сключено допълнително споразумение от 21.02.2018 г. Въз
основа тях от страна на ищеца била оказвана болнична медицинска помощ по
клинични пътеки през периода 01.01.-01.04.2018г. Според договора
ответникът като възложител имал задължение да заплаща извършената и
отчетена болнична медицинска помощ ежемесечно, в срок до 30-то число на
месеца, следващ отчетния, в противен случай дължал обезщетение за забава в
размер на законната лихва за просроченото време. Твърди се, че за посочения
период 01.01.-01.04.2018 г. ответникът не е заплатил на ищеца извършена и
отчетена медицинска помощ в общ размер 219 416 лв., която била над
утвърдената стойност на разходите по приложение, неразделна част от
договорите. Ищецът е изпращал своевременно на ответника справки за
извършената дейност за всяко денонощие, както и седмични и месечни
справки, последните – до седмия ден след приключване на съответния месец
през 2018 г. Развиват се съображения защо на заплащане подлежи и
стойността на т.нар.надлимитна дейност. Твърди се, че за незаплатената
надлимитна дейност на ищеца е извършена проверка от органите на РЗОК
Пловдив, при която не са констатирани нарушения. На 11.10.2021 г.
управителят на ищцовото дружество подал нарочно заявление дейността за
2017/2018 г. да бъде платена на ищеца. На 13.10.2021 г. между страните било
подписано споразумение по образец, утвърден с Условия и ред №РД-НС-01-1
от 04.10.2021 г., издадени съвместно от НС НЗОК и УС БЛС в изпълнение §1,
ал.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. Със споразумението ответникът
се е задължил да заплати на ищеца сумата в общ размер 219 416 лв.,
представляваща отчетени, но незаплатени дейности, установени по реда на §1,
ал.4 ПЗР ЗБНЗОК за 2021 г. и преминали успешно през логически контрол в
информационната система на НЗОК до 01.04.2018 г. Сумата била платена на
25.10.2021 г. Твърди се, че със споразумението са уредени отношенията
между страните във връзка отчетените и незаплатени дейности, като
обезщетението за забавено плащане в размер на законната лихва не е предмет
на същото споразумение. Според ищеца вземането за стойността на
2
надлимитната дейност е изискуемо от 01.01.2018 г. – след края на бюджетната
година, като в исковата молба са изложени подробни съображения по този
въпрос, позоваващи се и на съдебна практика.
Поради неплащане на така описаното главно задължение в срок,
ответникът дължал на ищеца обезщетение за забава, въз основа на което е
формулиран петитум на иск за присъждане на сумата 58881,34 лв. –
обезщетение за забавено плащане на стойността на надлимитната дейност за
месеците януари, февруари и март 2018г., в размер на законната лихва върху
сумата 219 416 лв. за периода от 04.03.2019 г. до 24.10.2021 г. Претендират се
деловодни разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва съществуването на
твърдяното правоотношение по предоставяне на болнична помощ и
сключването на посочените от ищеца договори и споразумения, в това число
няма спор и за това, че е сключено споразумението от 13.10.2021 г., имащо
характер на спогодба, с която е уреден спорът по заплащане на
т.нар.надлимитни дейности. Възразява, обаче, че с последното споразумение
е уреден и въпросът за претендираните лихви. Изтъква, че със
споразумението страните са заявили, че окончателно са уредени всички
задължения и за в бъдеще нямат никакви претенции една спрямо друга.
Евентуално, прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.в)
ЗЗД, като се позовава и на разпоредбата на чл.116а ЗЗД. Възразява още, че
срокът за плащане, предвиден в договорите, е приложим по отношение
заплащането на медицинската дейност в рамките на предвидените в
приложенията лимити. В случая се касае за надлимитна дейност, подлежаща
на заплащане, след като се установи финансов ресурс и при изрично решение
на НС на НЗОК за коригиране на стойностите. За анализа, който НЗОК следва
да извърши по постъпилите доклади от регионалните каси във връзка с
подадените искания за заплащане на надлимитна дейност, както и за вземане
на решение за плащането им от НС на НЗОК не е предвиден срок, поради
което се възразява, че е налице хипотеза по чл.84, ал.2 ЗЗД, или
обезщетението за забава се дължи след покана, а характер на такава покана
има едва исковата молба, предявена пред съда. По изложените съображения
ответникът счита иска за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В допълнителната искова молба се възразява, че споразумението
уреждало отношенията само във връзка с предмета, уговорен в т.1 от същото,
а именно – относно отчетените, но незаплатени дейности. Уговорката, че
задълженията са изцяло уредени и страните нямат претенции една към друга,
касаела единствено предмета, описан в т.1. Липсвало нарочно изявление за
предварителен отказ от обезщетение за забава. Претендира се, че
погасителната давност не е изтекла, тъй като искът е предявен в рамките на
тригодишния период. По възражението за приложимост на чл.84, ал.2 ЗЗД се
изтъква, че в договора е уреден срок за плащане – до 30-то число на
следващия отчетен месец, без да се разграничава лимитната от надлимитната
3
дейност, поради което изрична писмена покана за плащане не била
необходима. Отделно се посочва, че самото отчитане на извършената дейност
през съответните месеци съставлява покана за плащане. Законодателно са
уредени и сроковете, в които НЗОК/РЗОК да анализират и коригират
първоначално определените стойности, като се цитират разпоредби на
ЗБНЗОК за 2017 г. и НРД. Поддържа се, че крайният срок за плащане на
главното задължение е краят на текущата година, в случая – края на 2018 г.
В допълнителния отговор се поддържа първоначално заявената теза, че
споразумението от 13.10.2021 г. уреждало и претенцията за лихви, като се
ответникът се позовава на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и на съдебна практика.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид становищата на страните, прие следното:
Не се спори по делото относно това, че ищецът е лечебно заведение за
болнична помощ и през посочения в исковата молба период е извършвал
болнична медицинска помощ, в това число, че е извършил дейности,
надхвърлящи уговорените лимити в приложение към сключения между
страните Договор №164277/19.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки. Не се спори също така, а и е документално установено, че
между страните е сключено споразумение на 13.10.2021 г. във връзка с
неплатените дейности за процесния период , както и че тяхната стойност е
платена на ищеца на 25.10.2021 г.
Спорен между страните е въпросът дали споразумението от 13.10.2021
г. включва в предмета си и претендираното от ищеца обезщетение за забава.
Не се формира спор относно характера на процесното споразумение ,
представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. Според
легалната дефиниция на този вид договор, с него страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни
отстъпки. Не би могло да има съмнение, че в разглеждания случай целта на
страните е била да прекратят съществуващия помежду им спор относно
заплащането на извършените от ищеца дейности и избягване на съдебен спор
за тяхната дължимост. Това именно е изрично записано в представеното
споразумение. Освен това страните са заявили, че с подписване на това
споразумение окончателно са уредили задълженията си и за в бъдеще нямат
никакви претенции един към друг по предмета на споразумението. Според
настоящия съдебен състав използваните в спогодбата изрази недвусмислено
сочат, че се преклудират каквито и да са претенции, произтичащи от
4
извършената болнична дейност, вкл.и акцесорни такива за обезщетение за
забава. Не се споделя виждането, че липсата на изрично посочване в
споразумението на акцесорното вземане за забава води до извод, че то е
останало извън неговия предмет. Както се каза по-горе, целта на договора по
чл.365 ЗЗД е именно прекратяване на съществуващ или избягване на
възможен спор, т.е. , окончателно уреждане на отношенията. С постигане на
споразумението относно главното задължение и определяне на нов срок за
плащането му / 30-дневен от подписването на споразумението/, е прекратен
спорът между страните, в т.ч. и във връзка с допусната към онзи момент
забава.
В аспекта на изложеното съдът намира предявеният иск за
неоснователен и като такъв ще бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ответника ще се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер от 150 лв. съгласно чл.25 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПАРК ХОСПИТАЛ”ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление с.Браниполе, обл.Пловдив, представлявано от С. Ш. П.,
против Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кричим“ №1, БУЛСТАТ *********,
представлявана от *** П. С., иск за заплащане на сумата от 58 81,34 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сума в общ размер от
219 416 лв., дължимо за периода 04.03.2019 г.- 24.10.2021 г. за извършена
през месеците януари, февруари и март 2018 г. болнична медицинска дейност
по клинични пътеки по сключени между страните договор №
164277/19.05.2017 г. и допълнително споразумение № 27 / 21.02.2018 г.
ОСЪЖДА “МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
ПАРК ХОСПИТАЛ”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с.Браниполе, обл.Пловдив, представлявано от С. Ш. П., да заплати на
Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кричим“ №1, БУЛСТАТ *********,
5
представлявана от *** П. С. сумата от 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6