Решение по дело №389/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 88/11.07.2011 година, постановено по гр.дело № 1829/2010 година по описа на Кърджалийския районен съд, "И." Е. със седалище и адрес на управление С. И., О., обл.К., представлявано от С. А. Д. е осъдено да заплати на "Т.-С." О. със седалище и адрес на управление Г., Б.Т. №1. Б. камък" В.*, ап.*, представлявано от Р. Ф. Ф., сумата размер на 7 860лв., от които 3 600лв., представляваща цената на продаден пясък по фактура № */30.12.2004 год. и 4 260 лева, представляващи цената на продаден пясък и филц по фактура № */05.10.2005 год., както и сумата в размер на 5 518.18лв., представляваща лихва за забава, от които 2 715.55лв., представляващи мораторна лихва върху сумата по фактура № */30.12.2004 год. за сумата в размер на 3 600.00 лева за периода от 02.01.2005г. до 21.10.2010г. и 2 802.63лв., представляващи мораторна лихва върху сумата по фактура */05.10.2005 год. за сумата в размер на 4 260.00 лева за периода 08.10.2005г. до 21.10.2010г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 22.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни и съдебни разноски в размер на 3 285.13лв., от които 535.13лв. представляващи внесена държавна такса, 150лв. депозит за вещо лица и 2 600лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от "И." Е. С. И., О. чрез представител по пълномощие, който обжалва посоченото решение като необосновано и незаконосъобразно. Поради неправилно подвеждане на фактическата обстановка по спора, както и поради неправилното възприемане на събраните доказателства по делото, в решението били изведени съждения, които водели до неговата неправилност. Спорно било, че между двете дружества имало съществуващи търговски отношения, във връзка с които били издадени и процесните фактури. Действително в тази връзка счетоводната експертиза установила, че процесните фактури са заприходени в счетоводството на ответното дружество, но този факт не бил достатъчно основание, последният да бъде задължен да плати. На първо място, в заседанието по изслушване и допускане на експертизата по делото било направено възражение за изтекла погасителна давност, както на основната претенция по фактурите, така и за изтеклите законови лихви във връзка с тях, които се претендирали за период от повече от 5 години, което възражение било отхвърлено с мотив, че е изтекла преклузията за същото съгласно действащите норми на ГПК. Този извод бил неправилен. Едва с изслушването и приемането на експертизата по делото, се установявало действително ли са осчетоводени надлежно и в двете дружества, и по специално в ищцовото, претендираните фактури. Именно с установяването на това обстоятелство, за ответника възниквало правото да възрази относно изтекла в негова полза погасителна давност. Неприемането им от страна на решаващия съд било процесуално незаконосъобразно и неправилно. Неправилно било прието валидно задължение към ищцовата страна предвид безспорно наличие на доставки. Това становище било напълно незаконосъобразно и неправилно съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ. В случая същият се основавал само на издадените фактури между двете дружества. Между процесните страни нямало трайна практика, нито установени търговски отношения. Принципното положение било, че фактурата като счетоводен документ не била основание за плащане, основанието била доставката на стоката, а фактурата само удостоверявало този факт. В случая, било направено оспорване на факта на доставката на посочените в тези документи материали, от страна на ответното дружество, и положителния факт на тяхното доставяне следвало да бъде доказано от ищеца по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК - страната следвало да установи положителните факти, на които основавала своите искания. По искане на купувача, продавачът бил длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи /чл. 321 ТЗ/. Или получаването на стоката можело да бъде удостоверено със съставянето на отделна от фактурата разписка, или такова удостоверяващо действие можело да има самата фактура. В тежест на ищеца било да докаже, че фактурата е играела роля и на удостоверяващ получаването на доставката документ. Това твърдение не се установило. По делото нямало представени и събрани доказателства за противоположния извод. Всякакви съждения от първоинстанционния съд, изложени в тази насока били незаконосъобразни и неправилни. Следователно щом нямало реално получени материали, нямало и задължения за плащане по претендираните фактури, а оттам и акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за уважения размер се явявал неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли на тези основания. С оглед изложените обстоятелства жалбодателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли претенцията на ищцовото дружество, като недоказана по основание и размер. В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

С отговор на въззивната жалба, подаден в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемият „Т.-С.” О.- гр. К. чрез представител по пълномощие оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание пълномощникът поддържа това становище. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Предявени за разглеждане от първоинстанционния съд са обективно съединени искове – по чл. 327 ТЗ с цена 7 860 лв., от която сума - 3 600лв., представляваща цената на продаден пясък по фактура № */ 30.12.2004 год. и 4 260 лева, представляващи цената на продаден пясък и филц по фактура № */05.10.2005 год., и по чл. 86 ал.1 ЗЗД с цена както и сумата в размер на 5 518.18лв., представляваща лихва за забава, от които 2 715.55лв., представляващи мораторна лихва върху сумата по фактура № */30.12.2004 год. за сумата в размер на 3 600.00 лева за периода от 02.01.2005г. до 21.10.2010г. и 2 802.63лв., представляващи мораторна лихва върху сумата по фактура */05.10.2005 год. за сумата в размер на 4 260.00 лева за периода 08.10.2005г. до 21.10.2010г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 22.10.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

Приети като доказателство по делото са посочените по – горе фактури, съдържащи описание на доставените количества инертни материали на посочените стойности. Видно от съдържанието на фактура № */30.12.2004 год. за сумата в размер на 3 600.00 лева и фактура № */05.10.2005 год. за сумата в размер на 4 260.00 лева, описаните в същите материали – пясък, пясък и филц- са приети от управителя на ответното дружество - Сабахтин Али Дурмуш, за което е положен подпис от лицето.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по исковете, не е направил възражения и не е оспорил истинността на представени от ищеца документи. В първото по делото заседание, чрез представител по пълномощие, ответникът оспорил исковете по основание и размер, като направил възражение за изтекла погасителна давност както за вземането по главницата, така и по отношение на вземането за мораторната лихва.

От заключението на вещото лице Г. Д., прието като неоспорено от страните, се установява, че фактура № */30.12.2004 год. за сумата в размер на 3 600.00 лева и фактура № */05.10.2005 год. за сумата в размер на 4 260.00 лева са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на ищеца и ответника. Включени са в дневника за продажба при "Т.-С." О., Г. и в дневника за покупките при "И." Е., С. И.; фактурите участват при определяне на дължимия ДДС по Справка - Декларация за ДДС. По фактурите няма извършени плащания от "И." Е., С. И.. При счетоводните записвания на ищеца вземането от "И." Е., С. И. е в размер на 7 860лв. По счетоводните записвания при ответника задължението към "Т.-С." О.-Г. е в размер на 7 860лв. Мораторната лихва върху сумата по */30.12.2004 год. за сумата в размер на 3 600.00 лева за периода от 02.01.2005г. до 21.10.2010г. е в размер на 2 715.55лв., а мораторната лихва върху сумата по фактура */05.10.2005 год. за сумата в размер на 4 260.00 лева за периода 08.10.2005г. до 21.10.2010г., е в размер на 2 815.74лв., общо в размер на 5 531.29лв.

При така приетите доказателства, въззивният съд намира предявените искове за основателни и доказани по размер, респ. приема за безспорно установено, че ответникът в качеството си на купувач по търговска продажба, дължи на ищеца сумата от 7 860 лв., представляваща неизплатена цена на доставени инертни материали - пясък и филц, на обща стойност 7 860лв., за която продажба са издадени фактура № */30.12.2004 год. за сумата в размер на 3 600.00 лева и фактура № */05.10.2005 год. за сумата в размер на 4 260.00 лева и произтичащите от факта на неплащането им законна лихва за забава в доказания от ищеца размер и период. Фактът, че стойността на доставените инертни материали не е платена се потвърждава включително от заключението на вещото лице Д., която установява, че сумите по фактурите са надлежно осчетоводени както при продавача, така и при купувача, включени са в дневника за продажби, респ. покупки на двете дружества, фактурите участват при определяне на дължимия ДДС по Справка - Декларация за ДДС на купувача за съответния данъчен период, както и по фактурите няма извършени плащания от "И." Е., С. И.. При счетоводните записвания на ищеца вземането от "И." Е., С. И. е в размер на 7 860лв. По счетоводните записвания при ответника задължението към "Т.-С." О.-Г. е в размер на 7 860лв. В тази връзка, въззивният съд намира довода на въззивника, че ищецът по иска не доказал извършената доставка, за неоснователен.

Въззивният съд намира довода на жалбодателя, че неправилно първоинстанционният съд не приел възражението за изтекла погасителна давност за вземането по главницата и мораторната лихва, за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, ако ответникът не направи въþражение за изтекла погасителна давност в срока за отговор, то същото се преклудира. Този довод е подробно обсъден и от първоинстанционния съд, възприема се от настоящата инстанция като правилен, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на този съд. Впрочем, по този въпрос – в кой момент се преклудира пправото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземанията по съответната главница и мораторна лихва, е налице задължителна практика по чл. 290 ГПК – Решение № 85/17.06.2011г. по т.д. № 682/2010г. на ІІо. на ТК; Решение № 358/18.06.2010г. по гр.д. № 1183/2009г., ІІІг.о., ВКС, Решение № 111/08.10.2010г. по т.д. № 1068/2009г.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 88/11.07.2011 година, постановено по гр.дело № 1829/2010 година по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА "И." Е. със седалище и адрес на управление С. И., О., обл.Кърджали, представлявано от С. А. Д., ЕИК* да заплати на "Т.-С." О. със седалище и адрес на управление Г., Б.Т. №*. Б. камък" В.*, ап.*, представлявано от Р. Ф. Ф., ЕИК * направените във въззивната инстанция разноски в размер на 1 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.