Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2021 град Варна
Варненският административен съд
Девети
касационен състав
на двадесет
и седми май година две хиляди двадесет и първа
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
секретар
Светлана Стоянова
прокурор
Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №941 по
описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63,
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по повод касационна жалба, депозирана от
юрисконсулт Г.Е.П., процесуален представител на Община - Варна, представлявана
от И.Н.П., срещу Решение № 260476/07.04.2021г. по АНД № 4953/2020г. по описа на
Районен съд – Варна, ХV състав, с което е отменено НП № 526/ 28.10.2020 г. на
зам.-кмета на Община- Варна, с което на Т.Т.П.,***,
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50лв., на основание
чл.178 Е от ЗДвП за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
В жалбата, депозирана от процесуалния представител на
Община Варна, са формулирани касационни основания- чл. 348, ал., т.1 и 2 от НПК
, подробно аргументирани. Молбата към
съда е за отмяна на решението на въззивната инстанция и потвърждаване на
процесното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не
се явява, не се представлява. Депозирана е молба от процесуалният представител,
с която се поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.
Ответникът, редовно призован се явява лично. По същество оспорва жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение.
Представителят на ВОП изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1,т. т.1 от НПК,
приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
За да се произнесе по спора ВРС е намерил от
фактическа страна, че на 11.10.2020г., св. Радушев – инспектор репатриране към
ОП“Общински паркинги и синя зона“, съвместно със свои колеги установил, че на
ул.”Никола Михайловски” пред №22 върху тротоар перпендикулярно е паркиран л.а.
„Сузуки“ с рег.№****.В автомобила нямало водач към момента на установяването
му. Автомобилът за репатриране бил спрян в близост до горепосочения лек
автомобил, изготвени били снимки, след което
започнала процедурата по поставяне на скоби за репатриране на
автомобила. В този момент пристигнал въз. П., който твърдял, че е спрял
автомобила, тъй като искал да го паркира в гараж, но тези твърдения не били
потвърдени, като собственикът на намиращ се в непосредствена близост гараж също
не потвърдил това обстоятелство. Тъй като на място възникнал спор между
жалбоподателя и служителите на ОП“Общински паркинги и синя зона“, за случилото
се около 17,00ч. бил подаден сигнал в Общинска полиция, като проверката по
сигнала била възложена на св. С.П. и колегата му Л Л , които посетили мястото
на инцидента. Пред св. С.П. жалбоподателят отново заявил, че е искал да паркира
автомобила си в гараж, но автомобилът бил паркиран върху тротоара по начин,
неподкрепящ тези твърдения. Тъй като въз. П. имал остри възражения, срещу
него на 11.10.2020г. бил съставен АУАН от св. С. П. за нарушение на чл.94 ал.3
от ЗДвП. АУАН бил надлежно връчен на нарушителя, който след запознаване със
съдържанието му го подписал, като в съответната графа вписал възражение, че
автомобилът е бил с включен двигател, че се е намирал пред автомобила и е
изчаквал отваряне на вратата на гаража и че е имало място за преминаване на
пешеходци.
Видно
от материалите по преписката, допълнителни писмени възражения били депозирани в законоустановения
срок, но видно от съдържанието на НП
същите не били приети, поради което въз основа на съставения АУАН и материалите
по преписката, на 28.10.2020г. АНО издал НП, предмет на
въззивната проверка.
Тази фактическа обстановка ВРС, ХХVІІ състав е приел за установена въз основа на събраните
по делото доказателствени средства – писмените, приложени към преписката, и
гласни – показанията на допуснатите
свидетели.
Независимо от установяване на нарушението по безспорен
начин, въззивният съд е отменил НП, като
е приел, че при съставянето му е била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5
от ЗАНН, предхождано от нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН при съставяне на АУАН.
Въззивния съд е приел, че за да е налице надлежно
описание на нарушението е следвало в АУАН и НП да се опише масата на МПС,
начинът му на разположение върху тротоара, дали е било разрешено паркиране
върху тротоара или не и т.н. Посочено е и, че в НП е сгрешен часът на
нарушението.
Така постановеното решение на ВРС е
неправилно.
Изводите на въззивния съд не се споделят от настоящата
касационна инстанция, тъй като не отговарят на установените по делото факти. И
двете основания посочени от въззивния съд за отмяна на НП са неоснователни.
На първо място настоящият състав намира, че не са
налице посочените неясноти в АУАН и НП. И в двата акта ясно е посочено, че П. е
бил паркирал върху тротоар в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДП, като е цитирана
дословно разпоредбата на закона, а именно, че „Допуска се престой и паркиране
на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места.“ Тоест за П. е
било пределно ясно, в какво е обвинен, още повече, че той не оспорва
обстоятелството, че е бил паркирал перпендикулярно на тротоара. Още повече, че
в нито един момент от развитието на делото са били наведени твърдения за
противното или за това, че на този тротоар е било разрешено паркирането.
Обстоятелството, че П. е бил паркирал перпендикулярно на тротоара изключва
необходимостта от изследване на другите предпоставки – дали на тротоара е било
позволено паркирането и дали между автомобила и сградата е имало отстояние, тъй
като те биха били релевантни, ако автомобила е паркиран успоредно на платното
за движение.
Сгрешеният час в НП съдът приема като техническа
грешка. Дори и да се приеме, че посочването на грешен час е процесуално
нарушение, то в конкретният случай не следва да бъде ценено, като съществено
такова, тъй като няма данни срещу П. да са издавани други НП за нарушения
извършени на същата дата 11.10.2020 г.
Само за прецизност настоящият състав намира за
необходимо да отбележи, че в мотивите на решението е посочено, че се кредитират
изцяло показанията на свидетелите по делото дадени в съдебно заседание, но
никъде в мотивите тези показания не са пресъздадени, за да може да се извърши
проверка на този извод, без да се прочетат протоколите от съдебно заседание.
Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав
счита, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, налице са
основания за отмяната му, съответно НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното
искане от страна на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
за двете инстанции, съдът намира, че следва да осъди Т.Т.П. *** сумата от 200
лв.
Предвид гореизложеното Седми касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260476/07.04.2021г. по АНД № 4953/2020г. по
описа на Районен съд – Варна, ХV състав. и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА НП № 526/ 28.10.2020 г. на зам.-кмета на Община-
Варна, с което на Т.Т.П.,***, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50лв., на основание чл.178 Е от ЗДвП за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т.Т.П. ***, ЕГН ********** *** сумата от 200
лв./двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.