№ 10823
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110102985 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на ЗАД ‚А.“ АД, ЕИК
............, представляванo от изпълнителните директори чрез юрисконсулт Р.
против С.О., представлявана от К. на С.О. чрез юрисконсулт
К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 410,52 лева като
платено от ищеца на трето по делото лице обезщетение по повод случило се
на 10.03.2017г. в гр.София ПТП – водачът на лек автомобил „С.Л.“ с рег. №
№, на ул. „Н.П.“ № 12, в посока към бул. „Ц.Б. III“, е попаднал в
необозначено и необезопасено препятствие на пътното платно – дупка, в
резултат на което били увредени 2 броя гуми и десни джанти на автомобила.
Ищецът като застраховател на увредения автомобил по ИЗ „Каско“ по полица
с № №,
изплатил на собственика сумата от 348,52 лева с платежно нареждане от
03.04.2017г. като обезщетение по образуваната при застрахователя щета с №
№, а сумата в размер на 52 лв. била заплатена на „Б.Р.А.“ ЕООД за оказаната
пътна помощ. Твърди, че въпреки отправената до ответника регресна покана,
не е получил плащане и до настоящия момент. Ето защо претендира сумата в
общ размер на 410,52 лв. (с включени ликвидационни разноски в размер на 10
лв.). Застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице до размера на
1
платеното от него срещу ответника като собственик на пътната мрежа, част от
територията на Столична Община, ведно с лихвата за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от
125,10 лева като обезщетение за забава за периода от 21.01.2019г. до
21.01.2022г. Претендира и разноски по производството.
В срока по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е ясно дали
процесното МПС е било в изправност преди настъпване на ПТП-то, не било
ясно къде точно се намирала процесната дупка на пътното платно, както и не
били посочени размерите й. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва причинно-следствената
връзка между щетата по автомобила и процесното ПТП. Не се оспорва
обстоятелството, че застрахователят е заплатил процесната сума на
увреденото лице. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача
на процесното МПС, като се оспорва и механизма на ПТП. Ето защо моли за
отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по производството.
Искът е с правно основание по чл.410 от КЗ във вр. с параграф 7, ал.1,
т.4 от ПЗР на ЗМСМА, чл.8, ал.3 във връзка с чл.31 от Закона за пътищата,
чл.50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и
изложените твърдения на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните нямат спор и се установява от копие на застрахователна
полица с № №/ 01.03.2017г. за комбинирана застраховки „Каско“ и
„Злополука“, че лек автомобил „С.Л.“ с рег. № № , собственост на Т. Д. В., е
бил застрахован при ищеца при условията на договор с покритие „пълно
каско и асистанс“ за периода от 01.03.2017г. до 28.02.2018г.
От приложената преписка по щета с № № се установява, че щетата е
образувана по уведомление за щета от 10.03.2017г. от застрахования водач на
лекия автомобил – Т. за възникнало на 10.03.2017г. в движение на лекия
автомобил, управлява от водача по ул.Н.П. с посока от Люлин към бул. ‚Ц.Б.“
III, когато попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на
пътното платно - дупка. В резултат били увредени десни гуми.
2
Съставен е протокол за ПТП от същата дата 10.08.2017г. от 23.05 часа,
оспорен, с оглед на което съдът е събрал гласните показания на свидетеля
очевидец Т. Д. В.. От показанията му се установяват посочените в ППТП и в
уведомлението за щета обстоятелства вкл. и това, че са дошли представители
на застрахователя и КАТ. От показанията му се установява още, че е поучил
обезщетение от застрахователя вкл. и платена стойност на репатрак .
Съдът е допуснал и назначил задачи към САвЕ, като от заключението
на вещото лице се установява, че на датата 10.03.2017г. ЛА С.Л. с рег. № №
се е движил по бул. Н.П. с посока от бул.Ц.Б. III към ул.Л. и пред № 12 е
попаднал в необезопасена дупка на пътното платно с остри ръбове. Всички
увреждания по ЛА, които са отразени от застрахователя са в причинно –
следствена връзка с механизма на случилото се, а стойността за тяхното
възстановяване е била в размер на 380.98 лева (по – висока от платената), 15
лева ликвидационни разноски.
Няма спор и се установя от платежно нареждане от 03.04.2017г., че
сума от 348.52 лева е платена на собственика на ЛА – л.28 от делото като
обезщетение за щетата, а сумата от 43.33 лева без ДДС и 51.99 лева с ДДС е
била платена на трето по делото лице – Бека пътна помощ с пл.нареждане от
16.03.2017г.
При тези факти съдът намира от правна страна следното: доказа се по
безспорен начин механизмът на възникване на ПТП, увреждането, щетата,
плащането и то по застрахователното правоотношение между страните и
наличието на неравност на пътната настилка в посочената територия. Съдът
приема, че отговорността на Общината следва да бъде ангажирана в
качеството й на собственик на вещта – част от територията на Община
Столична съгласно правилото на §7, ал.1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА - улиците в
града. Според чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а според
общото правило на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. Налице е причинно – следствена връзка между вредата и деликта и
Община Столична следва да понесе на основание чл.50 от ЗЗД в качеството й
на собственик на уличната пътна мрежа, тежестта на регресното вземане на
застрахователя към нея в установения по делото и платен размер от 348.52
3
лева за стойност на увредени гуми, 52 лева за стойност на репатрак и 15 лева
за лик. разноски.
Неоснователно е и възражението за давност тъй като случилото се е
възникнало на 10.03.2017г.. съдът е сезиран на 21.01.2022г., а петте години от
общата давност – чл.110 от ЗЗД биха били изтекли към 10.03.2022г.
Дължима е законовата лихва от датата на сезиране на съда –
21.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение за забава върху главницата от дата, следващата датата на
поканата за доброволно плащане - 21.01.2019г. до 21.01.2022г. Същата
изчислена на основание чл.162 от ГПК и чрез
http://calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html е в размер на 125.10 лева.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото
производство в пълен размер или в общ размер на 530 лева, което е сбор от
държавна такса по гр.дело с № 2985 /2022г. по описа на СРС в размер на 100
лева, 400 лева за възнаграждение на вещо лице по САТЕ и 30 лева за
възнаграждение на свидетел.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410 от КЗ във вр. с параграф 7, ал.1, т.4 от
ПЗР на ЗМСМА, чл.8, ал.3 във връзка с чл.31 от Закона за пътищата, чл.50 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД С.О., ЕИК ................., представлявана от К. на О.С., с
адрес адрес да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ............, представляванo от
управителя чрез юрисконсулт сумата от 400.52 лева – сбор от регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение за случило се на
10.03.2017г. в гр.София ПТП с лек автомобил „С.Л.“ с рег. № №, на ул. „Н.П.“
№ 12 в размер на 348.52 лева, за което е образувана щета с № № по полица с
№ №/ 01.03.2017г. „Каско и злополуки“ за лек автомобил "С.Л." и 52 лева за
стойност на разходи по репатриране и 10 лева за ликвидационни разноски
ведно със законна лихва от 21.01.2022г. до изплащане на вземането, както и
125.10 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от
4
21.01.2019г. до 21.01.2022г. и
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ................., представлявана от К. на О.С., с адрес
адрес да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ............, представляванo от
управителя чрез юрисконсулт сумата от 530 лева на основание чл.78, ал. 1 от
ГПК за съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5