Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 15.01.2024г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3 880
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът – „Т.б.а.б.“ ЕАД твърди, че бил
ответник в производство образувано по искова молба подадена от първия ответник,
въз основа на който било образувано гр.д. № 1446/2014г. по описа на СГС, ГО,
4-ти състав. Посочва, че с решение от 23.11.2015г. съдът уважил предявените от
първия ответник искове. С решение от 11.12.2017г., постановено по гр.д. №
529/2017г. по описа на САС, решението на СГС било отменено и исковете изцяло отхвърлени.
Твърди, че с определение от 19.11.2018г., постановено по т.д. № 1159/2018г. по
описа на ВКС, не е допуснато касационно обжалване. Заявява, че в полза на ищеца
са присъдени сторените разноски пред трите инстанции, както следва:
- 207 726, 68 лева – относно
производството по гр.д. № 1446/2014г. по описа на СГС;
- 389 076 лева – относно
производството по гр.д. № 529/2017г. по описа на САС и
- 125 119, 20 лева – относно
производството по т.д. № 1159/2018г. по описа на ВКС или общо сума в размер на
721 921, 88 лева, представляваща сторени разноски пред трите инстанции.
Посочва, че на 14.12.2018г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 998/2018г. по описа на ЧСИ А.Б.. Твърди, че
първият ответник е узнал за посоченото вземане на ищеца най – късно на
22.11.2018г., когато е подал молба за поправка на очевидна техническа грешка и
изменение в частта за разноските, които искания са оставени без уважение с
определение от 12.12.2018г. на ВКС по т. д. №1159/2018г. Посочва, че на
12.12.2018г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове по чл. 129 ТЗ
с нотариална заверка на подписите и съдържание на нотариус В.И., с който
първият ответник е прехвърлил на втория ответник собствените си 10 000
дружествени дяла от „Р.М“ ЕООД с номинална стойност 10 лева или 100 000
лева. Прехвърлянето на дружествените дялове е вписано в Търговския регистър по
партида на дружеството „Р.М“ЕООД на 21.12.2018г. На първо място поддържа, че
към заявлението в търговския регистър не са представени доказателства за
заплащане на продажната цена, поради което поддържа, че сделката е
безвъзмездна. На следващо място твърди, че платената цена не съответства на
реалната пазарна цена на дружествените дялове нито на стойността на дела, която
би получил кредитора при реализиране на процедурата по чл. 517 от ГПК, от което
се поддържа от тази страна, че е налице увреждащо действие по отношение на него
като кредитор. Допълнително посочва, че съгласно установената съдебна практика
е налице увреждане на кредитора и при продажба, тогава когато насрещната
престация е парична сума, доколкото тази парична сума до момента, в който
кредиторът пристъпи към изпълнение може да не бъде налична. Твърди, че дори и
да е извършено плащане по сделката, с него първия ответник не е извършил
погасяване на част от задълженията към ищеца, които съществуват и към настоящия
момент. Твърди, че ако се установи възмездност на атакуваната сделка, то следва
да се приложи презумцията за знание на насрещната страна, доколкото законен
представител на юридическото лице – купувач е първия ответник. Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде признато за недействително по отношение на ищеца на прехвърлянето
на 10 000 дружествени дялове от „Р.М“ ЕООД от първия ответник на втория
ответник, обективирано в сключен на 12.12.2018г. договор за продажба на
дружествени дялове с нотариална заверка на подпис и съдържание на нотариус В.И..
Претендира разноски, за което е представен сипсък съгласно чл. 80 от ГПК – л.
398. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал
писмена защита.
Ответниците
– Й.Е.Г. и „У.” ЕООД в депозираните от всеки от тях отговор поддържат, че не е
налице увреждане на кредитора с оспорената сделка, тъй като същата е възмездна
и на стойност, която съответства на състоянието на дружеството. Молят да се
постанови съдебно решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. В
депозираните отговори на допълнителната искова молба е посочено, че с решение
№366/20.02.2020г. постановено по т. д. №2214/2019г. по описа на СГС, Т. О, VI - 8 състав е открито производство по
несъстоятелност на „Р.М” ЕООД и същото е обявено в неплатежоспособност. В
определения от съда срок процесуалният представител на ответниците е депозирал
писмена защита.
При служебно извършена поверка съдът е
констатирал, че първият ответнки е вписан в НБД „Население“ с името – С.Б.Г. – л. 354. Това се потвърждава и от представения акт за
раждане на първия ответник – л. 396 и представеното удостоверение за
идентичност на лице с различни имена – л. 397.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и съответно
ненуждаещи се от доказване следните факти:
- образуване на
гр.д. № 1446/2014г. по описа на СГС със страни първия ответник и ищеца;
- образуване на
гр.д. № 529/2017г. по описа на САС със същите страни;
- образуване на
т.д. № 1159/2018г. по описа на ВКС;
- сключване на
договор за продажба на дружествени дялове на 12.12.2018г., с нотариална заверка
на подпис и съдържание, съгласно който първият ответник прехвърлил на втория
ответник собствените си 10 000 дружествени дяла от „Р.М“ ЕООД с номинална
стойност 10 лева или с обща цена - 100 000 лева и
- двамата
ответници са свързани лица, съгласно изрично заевното признание на този факт от
пълномощника на ответниците в съдебно заседание на 06.04.2022г. – л. 378.
По делото на л. 26 –37, 40, 42 - 48 са
представени описаните по-горе съдебни решения, от които се установява, че първият
ответник е осъден да заплати на ищеца следните суми:
- 235 874, 58 лв. – съдебни разноски пред
САС,
- 207 726, 68 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред САС,
- 153 201, 42 лв. – уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално педставителство пред САС
/съгласно определение от 02.03.2018г. постановено по гр. д. №529/2017г. по
описа на САС/ и
- 125 119, 20 лв. – адвокатско
възнаграждение, съгласно постановения акт на ВКС – определение №522 от
19.11.2018г.
Относно така описаните вземания на
ищеца е образувано изп. дело №20188500400998 по описа на ЧСИ с рег. №850 на
КЧСИ. На л. 395 от делото е представено удостоверение, издадено от частния
съдебен изпълнител, в което е посочено, че към дата 27.06.2022г. по делото има
постъпила сума в размер на 34 727, 41 лв. от публична продажба, като сумата
разпределена на ищеца е в размер на 31 791, 49 лв., но същата не е преведна на
това дружество, тъй като разпределението не е влязло в сила.
Съгласно определение №269 от
12.12.2018г. постановено по т. д. №1159/2018г. по описа на ВКС, Т. К., Първо
отделение – първият ответник е подал молба на 22.11.2018г. за поправка на
очевидна фактическа грешка в определението от 19.11.2018г. Самата молба е
представена на л. 52.
На 12.12.2018г. е сключен договор за
продажа на дружествени дялове по чл. 129 от ТЗ между първия ответник и втория
ответник, чиито законен представител и управител и първия ответник, с предмет –
10 000 дяла, всеки с номинална стойност от по 10 лв. или общо 100 000 лв. от
капитала на „Р.М“ ООД за сума в размер на 100 000 лв., като същият е с
нотариална заверка на подписите и съдържанието му с рег. №20760, №20761 от
12.12.2018г. по описа на нотариус с рег. №271 на НК. В чл. 2 от договора е
посочено, че продажната цена е заплатена изцяло от купувача преди сключване на
договора.
На л. 271 – 286 от делото е представено
решение №366 от 20.02.2020г. постановено по т. д. №2214/2019г. по описа на СГС,
Т. О., 8 състав, с което е обявена неплатежоспособността на „Р.М „ЕООД,
определена е началната й дата – 03.10.2017г. и е открито производство по
несъстоятелност на това дружество. При служебно извършена проверка съдът
установи, че това производство не е приключило.
По искане на ищеца е допусната съдебно
– счетоводна експретиза, чието заключение съдът кредитира като изготвено
обективно и компетентно. В него е посочено, че справедливата стойност на 100%
от капитала на „Р.М“ ООД към датата на сключване на оспорения договор е 342 000
лв., като капитала е разпределен на 20 000 дружествени дяла, като справедливата
стойност на всеки един от тях към този момент е 17, 10 лв. Към датата
19.11.2018г. справедливата стойност на
100% от капитала на „Р.М“ ООД е 471 000 лв., като капитала е разпределен на 20
000 дружествени дяла, като справедливата стойност на всеки един от тях към този
момент е 23, 55 лв. В откритото съдебно заседание вещото лице е обяснило, че
заключението е изготвено въз основа на годишен финансов отчет за 2018г., който
е подаден, но не е обявен в търговския регистър.
С определение от 18.01.2022г. /л. 355/
съдът е задължил ответниците да представят в
определен от него срок в заверен препис документите, от които се установява
заплащане на стойността на дружествените дялове съгласно представения и оспорен
договор. На 22.02.2022г. /л. 359/ е връчено на пълномощника на ответниците съобщение за описаното им задължение по чл. 190
от ГПК. В открито съдебно заседание на 06.04.2022г., по искане на пълномощника
на ответниците, съдът е дал нов срок за изпълнение на
задължението по чл. 190 от ГПК на тези страни в двумесечен срок от 06.04.2022г.,
като изрично е указал, че при повторно неизпълнение, съдът ще приеме за
установен неизгодния за тази страна факт. До приключване на устните състезания ответниците не са изпълнили задължението си по чл. 190 от ГПК, поради което съдът на основание чл. 161 от ГПК приема, че сключената между
ответниците и оспорена в настоящото производство
сделка е безвъзмездна.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно направения от съда доклад на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже:
1. качеството си
на кредитор, което е възникнало преди сключване на оспорената сделка;
2. безвъзмезден
характер на атакуваната сделка,
3. цената, която
е посочена като продажна е под реалната продажна цена на дружествените дялове
или под стойността на дружествения дял на първия ответник,
4. знание за
увреждането по време на извършване на действието от първия ответник.
- в
доказателствена тежест на ответниците е да установят настъпването на следните
факти:
1. дружеството,
чиито дружествени дялове са предмет на атакуваната сделка е изпаднало в
неплатежоспособност преди датата на същата.
От представените и
описани по-горе съдебни актове се установява, че ищецът е кредитор на първия
ответник за сумата общо в размер на 721 921, 88 лв., като последният е узнал за
възникване на това задължение най – късно на 22.11.2018г., когато е подал молба
за поправка на очевидна фактическа грешка в последния постановен акт от ВКС. От
представеното удостоверение от частен съдебен изпълнител се установява, че към
настоящия момент това вземане на ищеца не е удовлетворено от първия ответник.
Страните по делото не спорят, че сключването
на оспорения договор за продажба на дружествени дялове между двамата ответници на 12.12.2018г. е след
възникване на задължението на първия ответник към ищеца.
По-горе в мотивите съдът е изложил
подробно защо е прието в настоящото производство, че оспорената сделка е
безвъзмездна. В случай, че сделката е безвъзмездна не е необходимо насрещната
страна да знае, че сделката уврежда кредитор на прехвърлителя.
В разглеждания случай обаче, доколкото в сделката първият ответник от една
страна участва като продавач в лично качество, а от друга страна участва като
законен представител на купувача, то е без значение дали сделката реално е
възмездна или безвъзмездна, тъй като е отделен като безспорен между страните в
настоящото производство фактът, че двамата ответници
са свързани лица и както беше посочено по-горе в мотивите първият ответник е
знаел за съществуване на задължението му към ищеца още на 22.11.2018г.
Според трайната практика на Върховния
касационен съд увреждане за кредитора настъпва винаги, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, от
които се затруднява удовлетворяването на кредитора (опрощаване на дълг,
обезпечение на чужд дълг и др.). Съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имуществото на
длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите му, поради което всяко
разпоредително действие с него е увреждащо за кредиторите (в този смисъл
Решение № 320 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г. на ВКС; Решение № 407
от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. на ВКС; Решение № 45 от 01.06.2011г.
по гр.д.№ 450/10г. на ВКС).
В съдебната практика на ВКС се приема,
че увреждане е налице не само при неравностойност на престациите, но и когато
един практически неукриваем имуществен актив /недвижим имот, дружествени дялове
и т. н./ се трансформира в друг лесно укриваем или лесно икономически обезценяем
актив, както в разглеждания случай - пари. Според съдебната практика от момента
на извършване на отчуждителната сделка до
осъществяване на принудително изпълнение от кредитора, в длъжниковото
имущество могат да настъпят промени, в резултат на които получената сума от
продажбата да не е налице и следователно да не може да служи за удовлетворение
на кредитора. Именно поради тази причина в правната доктрина е застъпено
становището, че затруднение за удовлетворението на кредитора е налице и при
продажба по действителната му цена /в този смисъл определение № 771 от
06.07.2017г. по гр.д.. № 417/2017г, Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. В разглеждания
случай е реализирана именно описаната по-горе възможност за длъжника, доколкото
в оспорената сделка е вписано, че има осъществено плащане, но при започналото
изпълнително производство от ищеца – кредитор такава сума по банковите сметки
на първия ответник не е открита, независимо от краткия период между тези две
събития /сключване на оспорената сделка и образуване на изпълнителното дело от
ищеца срещу първия ответник/.
С
оглед на така посоченото разбиране относно действие на увреждане от страна на
длъжника, то следва в разглеждания случай да се приеме, че атакуваната сделка
преставлява такова, тъй като с нея се извършва преобразуването на сигурния
актив /дружествени дялове/ в несигурен такъв /пари/, като за последните не се
представиха никакви доказателства, кога и по какъв начин са заплатени и видно
от представеното удостоверение от частния съдебен изпълнител не се намират по
банковите сметки на първия ответник. Допълнителен аргумент за този извод е и
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, от която се установява, че
стойността, която е уговорена да бъде заплатена за дружествените дялове е под
тяхната справедлива стойност към момента на сключване на сделката.
С
оглед на изложените мотиви следва да се приеме, че ищецът е кредитор
на първия ответник, като неговото
задължение е възникнало преди сключване на оспорената между ответниците
безвъзмездна сделка, като последната представлява увреждащо ищеца - кредитор действие и двамата ответници
са знаели за увреждането, доколкото
преди сключване на сделката първият ответник е узнал за възникване на
задължението му към ищеца и неговия размер, а вторият ответник в оспорената
сделка е представляван от първия ответник, в качеството му на негов законен
представител. Предвид установяване на всички факти, които са в доказателствена тежест на ищеца, предявеният иск следва да
бъде уважен като на
основание чл. 135, алр. 1 от ЗЗД оспорената сделка
следва да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищеца.
Относно разноските за производството
Ищецът претендира присъждане на
направените от него разноски в настоящото производство: 4 000 лв. – заплатена
държавна такса, 500 лв. – депозит за допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, 4 236 лв. – заплатен адвокатски хонорар по исковото производство и
2 436 лв.- адвокатско възнаграждение в производството по допускане на
обезпечение на бъдещ иск /л. 257 е представено определение №5041 от
26.02.2019г. постановено по гр. д. №2693/2019г. по описа на СГС, ГК, IV Б състав, с което съдът се е
произнесъл по подадената молба от ищеца за допускане на обезпечение на бъдещ
иск – искът разгледан в настоящото производство/, съгласно представените
фактури, преводно нареждане и договор за правна защита /л. 399 – 401, 403 - 404
от делото/, 40 лв. – заплатена държавна такса в производството за допускане на
обезпечение относно бъдещ иск. Ответниците са направили възражение относно прекомерността
на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за исковото
производство е 3 530 лв. и чл. 7, ал. 7 от същата наредба минималният
размер на адвокатското възнаграждение относно обезпечителното производство е
2 030 лв. Видно от представените документи към определеното адвокатско
възнаграждение на ищеца е начислен ДДС, като по този начин минималният размер
на двете възнаграждения съответно е: за исковото – 4 236 лв., а за
обезпечителното производство – 2 436 лв. Предвид така направените
изчисления е ведно, че размерът на адвокатските възнаграждения, които се
претендира от ищеца е в минимален размер, поради което направеното възражение
за прекомерност от ответниците е неоснователно.
Предвид изхода на делото, искането на
ищеца за присъждане на направените от него разноски в тежест на ответниците
следва да бъде уважено, като се осъдят
ответниците да му заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 11 212лв.
С тези мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите предявен от „Т.б.а.б.“ ЕАД, ЕИК – ******със съдебен адрес:*** – чрез
адвокат Ж.К. срещу С.Б.Г. /с предходно лично, бащино и фамилно име – Й.Е.Г./,
ЕГН – ********** и „У.“ ЕООД, ЕИК - ******със съдебен адрес:*** – чрез адвокат А.М.
спрямо „Т.б.а.б.“ ЕАД, ЕИК – ******сключения на 12.12.2018г. договор
за продажба на дружествени дялове по чл. 129 от ТЗ между С.Б.Г. /с предходно
лично, бащино и фамилно име – Й.Е.Г./, ЕГН – **********, в качеството му на
продавач и “У.“ ЕООД, в качеството му на купувач, с предмет – 10 000 дяла,
всеки с номинална стойност от по 10 лв. или общо 100 000 лв. от капитала на „Р.М“
ООД, ЕИК – ******, за сума в размер на 100 000 лв., който договор е с
нотариална заверка на подписите и съдържанието му с рег. №20760, №20761 от
12.12.2018г. по описа на нотариус с рег. №271 на НК.
ОСЪЖДА
С.Б.Г. /с предходно лично, бащино и фамилно име – Й.Е.Г./, ЕГН – ********** и „У.“
ЕООД, ЕИК - ******със съдебен адрес:*** – чрез адвокат А.М. да заплатят на „Т.б.а.б.“
ЕАД, ЕИК – ******със съдебен адрес:*** – чрез адвокат Ж.К. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 11 212 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: