ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194
гр. В**, 20.04.2022 г.
ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АН** М. П**
Членове:С** Ж. С**
Г** П. Й**
като разгледа докладваното от АН** М. П** Въззивно частно гражданско
дело № 20221300500065 по описа за 2022 година
Делото е образувано по жалба от „Т** Б** ” АД, гр. С**,с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С**, ул. „Г** В**” №**, против: Разпореждане от 14.05.2021г. на РС-В**по
ч.гр. дело №1694/2019г.
С обжалваното определение е указано, на частния жалбоподател в нястоящото
производство, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно
вземанията на Банката по Заповед №1412- РЗ/11.07.2019г. предвид подаденото от длъжника А**
М** М** възражение по ч.г.д. № 1694/2019г., ГК VII с-в на PC В
Сочи се в жалбата, че разпореждането е неправилно. Подържа се, че за да уважи искането
на длъжника с правно основание чл.414 от ГПК районният съд приема, че в законоустановения
срок е направено надлежно възражение, т.е. че същото отговаря на законовите изисквания и е
подадено в срок срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, с оглед на което на осн.чл.415
от ГПК на Заявителя-Т** Б**АД е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането
си. Изтъква се в жалбата , че Съдът, правейки своите изводи, не е съобразил, че подаденото от
длъжника А** М** М** възражение е просрочено, т.к. е подадено след изтичането на
преклузивния за това едномесечен срок от връчване на Заповедта за незабавно изпълнение по
реда на чл.428, ал.1 от ГПК.
Поддържа се в жалбата , че Съдът не може да пристъпи към даване на указания за
предявяване на иск за съществуване на вземането, без да се е уверил, че възражението е
подадено в срок - в този смисъл е изричната разпоредба на чл.415, ал.1 ГПК, обвързваща
допустимостта на иска от наличието на подадено в срок възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. Развиват се доводи , че в случай че длъжникът не е представил
доказателства за датата, на която му е връчена заповедта за незабавно изпълнение, съдът е длъжен
да му даде указания за представяне на такива или да изиска същите от съдебния изпълнител, като
второто би било задължение на съда САМО в случай, че в кориците на заповедното дело липсва
изпратено от ЧСИ по реда на чл.418, ал.5 от ГПК съобщение за връчени на длъжника Покана за
доброволно изпълнение, заповед за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и
копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта. В конкретния случай такова
съобщение от ЧСИ Стефан Нинов с рег. №898 на КЧСИ е изпратено и съответно получено в
деловодството на PC В** на 22.10.2020г. (доказателство №3). В тази връзка е очевидно, че съдът
въобще не е отчел наличните в кориците на заповедно дело №1694/2019г., ГК, VII с-в писмени
доказателства, а се е произнесъл по същото само с оглед направените от длъжника възражения.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено, тъй като процесната заповед вече е
1
влязла в законна сила, а подаденото възражение е извън срок. действия.
Настоящият състав намира частната жалба за недопустима като подадена срещу акт,
неподлежащ на инстанционен контрол.
Разпореждането, с което първоинстанционния съд е указал на заявителя , че може да предяви иск
за вземането си, не подлежи на обжалване, защото не е от категорията актове на съда, които преграждат
по-нататъшното развитие на делото и за които законът в разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК
постановява изрично тяхното обжалване. Интересите на частния жалбоподател не са накърнени, тъй
като същия разполага с процесуалната възможност да предяви в отделно производство претендираните
права.
Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна
преценка за наличието на правен интерес, който е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно и не е
обвързан от констатациите на съда в заповедното производство /т. 10.а. от Тълкувателно решение
№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид гореизложените съображения, настоящия въззивен съд намира, че частната жалба
следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото прекратено.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от от „Т** Б** ” АД, гр. С**,с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. С**, ул. „Г**В**” №**, против: Разпореждане от
14.05.2021г. на РС-В** по ч.гр. дело №1694/2019г.
Прекратява производството по настоящото в.ч.гр.д. № 65-2022 г. на ВОС.
Определението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2