№ 4683
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110171584 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.28, ал.1
ЗЗД и чл.55, предл.3-то ЗЗД. В условията на евентуалност е предявен иск с правно
основание чл.23 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от П. Р. КР. срещу
[ответник], с която са предявени два обективно съединени иска, както следва: 1/ за
унищожаване на сключения на 15.02.2020 г. между страните договор за покупко-
продажба на мобилен телефон, поради грешка в предмета и 2/ осъждане на ответника
са заплати на ищцата сумата в размер на 1030,00 лева, поради отпаднало основание,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.12.2021 г. до окончателното изплащане.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск – за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 836,92 лева, представляваща стойността на
ремонта на мобилния телефон.
В исковата молба ищцата твърди, че на 15.02.2020 г. закупила чрез платформата
OLX мобилен телефон Samsung Galaxy S10 + (SM-G975F) с фабричен номер (IMEI):
[№] на цена от 1000,00 лева, по обява от ответното дружество. Поддържа, че в обявата
било посочено, че телефонът е нов, без никакви следи от употреба, както и че
разполага с гаранция от мобилния оператор А1, от който бил закупен, валидна до
23.12.2021 г. Ищцата твърди, че предвид даденото в обявата описание и това, че
разполага с гаранция, я мотивирало да закупи процесната вещ. Апаратът бил изпратен
от продавача с куриерска фирма „Еконт“ с включена услуга „преглед и тест“. При
получаването ищцата се възползвала от предоставената услуга, но не установила
1
външни несъответствие на телефона с описанието, налице било съответствие с обявата,
а фабричния номер на телефона отговарял на този на кутията. С оглед предходното,
заплатила сумата от общо 1030,00 лева /с включени 30,00 лева за доставка/. В началото
на м.ноември 2020 г. ищцата установила, че капакът на телефона е разлепен, имала и
проблем със силата на звука на телефона. Уверена, че разполага с валидна гаранция
към А1, занесла телефона за ремонт. На 16.11.2020 г. получила обаждане от фирмата,
която обслужвала гаранцията на телефона, от където я уведомили, че не е възможно
извършване на безплатен гаранционен ремонт на телефона, тъй като са установили
неоторизиран ремонт на същия – неоригинален капак, батерия с различен IMEI,
неоригинални лепенки, наличие на лепило и др. Стойността на ремонта била 836,92
лева, с което ищцата не се съгласила и телефона й бил върнат. Ищцата веднага се
свързала с ответното дружество, но негов представител й заявил, че „не може да
направи нищо по случая“. По изложените в исковата молба съображения ищцата
обуславя правния си интерес от предявените искове, като счита, че в случая е налице
основание за унищожаване на сключения договор за покупко-продажба на мобилен
телефон поради грешка. Поддържа, че в случая е имала погрешна субективна
увереност, че закупения от нея телефон е нов, с оригинални части и има валидна
гаранция. Към момента на закупуването му не е имала представа, че телефона е с
подменена оригинална батерия и капак. Поддържа, че създадената от ответното
дружество невярна представа, е станала причина за сключване на сделката, чиято
унищожаемост се иска. Моли съда да унищожи процесния договор и да осъди
ответното дружество да й върне заплатената сума в общ размер от 1030,00 лева,
представляваща платена на отпаднало основание продажна цена на телефона и
куриерска такса за доставката му, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност, в случай,
че главните искове претенции не бъдат уважени, ищцата моли съда да постанови
решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 836,92
лева, представляваща стойността на ремонта на мобилния телефон. Претендира
направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се
изложените в исковата молба твърдения за грешка в предмета при сключване на
процесния договор. В тази насока се излагат доводи, че ищцата не отрича за
предоставената й възможност да прегледа телефона преди да го закупи, както и че го
прегледала и одобрила. Поддържа се, че вместо да провери телефона с помощта на
специалист или още след покупката да го занесе за проверка в специализиран сервиз, тя
отправя претенции към ответника 8 месеца след покупката му. Оспорват се
твърденията за формирана погрешна представа относно съществуваща гаранция по
отношение на апарата. Сочи се, че такава действително е налице и не е изтекла. С
2
оглед предходното, на ответника не може да се търси и отговорност по реда на чл.23
ЗЗД, тъй като той не е издател на гаранцията, нито обещател за извършване на
гаранционен сервиз. Поддържа се, че при залога на процесния мобилен апарат,
представител на ответника е констатирал наличието на гаранционния срок, без да има
задължение или компетентност да провери или да гарантира дали същата би произвела
действие при евентуална необходимост. Изразява се становище, че след като е налице
гаранционна карта, чийто срок на е изтекъл, не може да се твърди наличие на грешка.
Отделно от гореизложеното се излагат доводи, че нелогично и абсурдно било ищцата
да търси отговорност от ответното дружество цели 8 месеца след покупката на
телефона с твърдения, че апарата е отварят от неоторизиран сервиз и е извършвана
подмяна на части, преди подписване на договора за покупко-продажба. В допълнение
се сочи, че ищцата не е понесла вреди, тъй като не е заплатила сочената стойност на
ремонта. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове, включително искането за лихва. Претендират се направените в
хода на производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени
доказателства - електронно извлечение от 15.02.2020 г. се установява, че между
ищцата и ответното дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение
по силата на неформален договор за покупко-продажба на мобилен телефон марка
Samsung Galaxy S 10+, с фабричен номер (IMEI) [№]. Видно още от разписката за
връчване е, че клиентът – настоящ ищец е заплатил и сумата от 30,94 лева за доставка,
като е маркирана възможност за преглед и тест преди заплащане на наложения платеж.
Видно от приложените по делото констативен протокол и гаранционна карта е,
че гореописания мобилен телефон е постъпил за гаранционен ремонт на 16.11.2020 г. с
описание на проблем „телефона е видимо разлепен от към задния панел, издута
батерия и проблем с микрофона“. Видно още от документите е, че при извършената
диагностика на устройството, са открити следи от неоторизиран ремонт, поради което
и не може да бъде извършен безплатен гаранционен ремонт. Посочено е още, че цената
на ремонта възлиза на сумата от 836,92 лева с ДДС. Видно от приложения системен
бон е, че извършената диагностика е на стойност 74,50 лева.
По делото заложен билет № 00073-20/03.01.2020 г., в който е обективиран
договор за заем, сключен между ответното дружество и трето за делото лице, по силата
на който ответникът е предоставил в заем парична сума, а заемателя е обезпечил заем
като е заложил процесния мобилен телефон Samsung S10 PLUS. В други белези на
заложената век е посочено „пълен комплект гаранция“.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.Д.Б.
3
и В.Я.П.
В показанията си св.Б. разказва, че с ищцата са колеги и знае за закупения от нея
по интернет мобилен телефон марка „Самсунг“. От ищцата научила, че телефона е нов
и с гаранция. Още на следващия ден двете разгледали заедно функциите на телефона.
По нищо не лечало, че телефона е втора употреба. Няколко месеца по-късно
микрофона на телефона започнал да прави проблеми, когато провеждали разговори не
се чувало добре, задния капак се разлепил. Свидетелката разказва, че ищцата запазила
спокойствие, тъй като телефонът имал гаранция. Въпреки това, когато ищцата го
занесла в А1, от там й казали, че телефона е манипулиран извън гаранция, поради което
следва да заплати за ремонт сумата от 800-900 лева. От ищцата свидетелката знае, че
преди да заплати телефона, тя го е прегледала, не е забелязала нищо и е сверила
номера на телефона с номера, изписан на кутията.
В показанията си св.П. разказва, че е служител на ответното дружество, което е
собственик на заложната къща, от където е закупен процесния мобилен телефон.
Разказва, че когато клиент донесе вещ в заложната къща, тя се оглежда на външен вид,
но без да се проверява сервизно от специалист. При мобилните телефони се проверява
слушалка, микрофон, камера и дали чете СИМ карти. Ако има придружаващи
документи, те също се преглеждат. Ако вещта е с гаранция, последната не се
проверява. Разказва още, че в заложната къща има практика, когато се изпраща
техниката на клиента по куриер, той да има възможност преди да плати да я прегледа и
тества. Има възможност да бъде изпратена и до адрес на посочен от клиента сервиз,
където в негово присъствие да бъде прегледана от специалист. Сочи, че част от
офертата е възможността пратката да бъде изпратена по куриер до посочен от купувача
адрес с опция „преглед и тест“.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявените главни искове - с правно основание чл.28, ал.1 ЗЗД и чл.55,
ал.1, предл.3-то ЗЗД.
По иска с правно основание чл.28, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че грешката засяга съществени елементи на
договора – волеизявлението, съгласието, престацията, както и несъответствие между
представата й и действителността.
Грешката в предмета е уредена в чл.28, ал.11 изр. първо ЗЗД, като същата
представлява основание за унищожаване на договора, когато се отнася до съществени
качества на неговия предмет. Грешката представлява порок на волята, който се състои
в създаване на невярна представа у страната за съдържанието на насрещните
престации, съчетана със субективната увереност, че представите съответстват на
изразената от нея воля относно съдържанието на правните последици, към които е
4
насочен договорът. Не всяка грешка като несъзнавано несъответствие между
представата на страната и действителността, в резултат на която е сключен договорът,
обуславя неговата унищожаемост. Правото на унищожаване на учредената сделка
възниква независимо от това дали грешката е извинителна, като значението на това
обстоятелство се свежда единствено до въпроса за отговорността по отношение на
насрещната страна за вредите, които са причинени от сключването на унищожения
договор.
В случая ищцата основава твърденията си за допусната при сключване на
оспорената сделка грешка в нейния предмет, изразяваща се във формирана у нея
погрешна представа, че закупува мобилен телефон, който е в гаранционен срок.
Следва да се има предвид, че в правната теория се приема, че грешката може да
се отнася както до фактическите качества на предмета на сделката, така и до неговите
правни качества. В конкретния случай съдът приема, че са налице и двете хипотези. От
една страна е налице грешка във фактическите качества на телефона – „неоригинален
капак, батерия с различен IMEI, неоригинални лепенки, наличие на лепило“ /съгласно
констативен протокол от 16.11.2020 г. – л.5 т делото/, така и до неговите правни
качества – наличието на гаранция, покриваща безплатен ремонт на устройството в
посочения в придружаващите го документи период.
В конкретния случай, от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че именно наличието на валидна към датата на закупуване на
телефона гаранция, е мотивирало ищцата да сключи атакуваната сделка, като заплати
значителната сума от 1000,00 лева /видно от приложения по делото заложен билет е, че
срещу същата ответното дружество е предоставило заем в размер на 770,00 лева/.
Предходното се потвърждава и от събраните по почин на ответника гласни
доказателства. Видно от разпита на свидетеля Виктор П. е, че когато дадена вещ е в
гаранционен срок, то това обстоятелство изрично се посочва във офертата.
Не могат да бъдат споделени изложените в писмения отговор доводи, че в случая
грешката се дължи на недостатъчна грижа на ищцата (липса на обстоен преглед от
оторизирано лице) при покупката на вещта. Видно от приложените по делото
куриерски разписки е, че при поръчката на вещта ищцата се е възползвала от обявената
от ответното дружество възможност за преглед и тест на вещта. Заявеното от св.П. при
неговия разпит, че е имало възможност поръчката да бъде доставена до адрес на
оторизиран сервиз, не е било обявено в офертата. В последната е било отразена
единствено възможност за преглед и тест, от която ищцата се е възползвала.
Следва да се отбележи, че при грешка в предмета е възможно насрещната страна
или трето лице да е предизвикало невярната представа без умисъл, при
непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в
заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. Ето защо,
обстоятелството, че при получаване на заложените вещи ответното дружество не
5
проверява прецизно техните качества и документи, но си позволява да ги вписва в
офертите, не може да го освободи от отговорност.
Наведените в писмения отговор твърдения, че ищцата не е отправила никакви
претенции към ответното дружество в продължение на 8 месеца от покупката на
телефона се опровергаха от събраните по делото гласни доказателства. Видно от
показанията на св.Б. е, че проблема със закупения от ищцата телефон се е появил
няколко месеца след закупуването му – към края на 2020 г. След появата на дефекта
ищцата е занесла телефона в сервиз. Развитите в писмения отговор доводи относно
разпоредбата на чл.23 ЗЗД не следва да бъдат обсъждани, тъй като в конкретния
случай тази разпоредба е неприложима.
По гореизложените съображения, съдът приема предявения иск за унищожаване
на сключения между страните договор за покупко-продажба от 15.02.2020 г. за
основателен, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изводите за основателност на иска за унищожаване на процесния
договор, доказани са и предпоставките на кумулативно предявения иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД – за връщане на даденото при отпадане на
основанието.
Между страните не се спори, а и от представените по делото електронни
извлечение от 15.02.2020 г. и системен бон от същата дата безспорно се установява, че
ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от общо 1030,94 лева, от които
1000,00 лева – продажната цена на телефона и сумата от 30,94 лева разходи за
доставка.
В конкретния случай ищцата претендира само сумата от 1030,00 лева, поради
което искът следва да бъде уважен до претендирания размер. Върху сумата от 1030,00
лева се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.12.2021 г. до окончателното изплащане.
С оглед уважаването на главните искови претенции, съдът не дължи
произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск. Съгласно съдебната
практика, този иск следва да бъде оставен без разглеждане с изричен диспозитив в
решението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото за реално
направени такива е, че ищцата е направила единствено разноски за държавна такса в
размер на 50,00 лева.
На основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в минимален размер от
6
302,10 лева. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е
приключило само в едно открито съдебно заседание. Тази сума следва да бъде
заплатена от ответника на адв.Г.К..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА сключения на 15.02.2020 г. между П. Р. КР., ЕГН ********** и
[ответник], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС], договор за
покупко-продажба на мобилен телефон Samsung Galaxy S10 + с фабричен номер
(IMEI): [№], на основание чл.28, ал.1, предл.1 ЗЗД - поради грешка в предмета.
ОСЪЖДА на основание чл.55, предл.3-то ЗЗД [ответник], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на П. Р. КР., ЕГН **********
сумата в размер на 1030,00 лева, поради отпаднало основание, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.12.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от П. Р. КР., ЕГН **********
против „Заложна къща М и В къмпани“ ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] в условията на евентуалност иск с правно основание чл.23 ЗЗД -
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 836,92 лева, представляваща
стойността на ремонта на мобилния телефон.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [ответник], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на П. Р. КР., ЕГН **********, сумата от
50,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА [ответник], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] да заплати на адвокат Г.Г. К., член на САК, с личен № **********, с адрес на
упражняване на дейността: [АДРЕС], основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, сумата в
размер на 302,10 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7