№ 2260
гр. В., 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 16 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РуМ. Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от РуМ. Христова Гражданско дело №
20223110107914 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т. Д. И.,ЕГН:********** с
адрес: град В., ж.к.Ч., бл.67, вх. Д, ап. 96 срещу Н. И. Г., ЕГН: ********** и П. С. Г., ЕГН:
********** и двамата с адрес: град В., ул. „С.в.“ № 14, ет. 7, ап. 19, обективно, кумулативно
и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, както следва:
1/ срещу ответника Н. И. Г., ЕГН ********** за сума в размер на 10 000лв. (десет
хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени страдания, психически стрес, постоянна тревожност, загуба на
работа, впоследствие намиране на работа; социално дистанциране, влошаване на здравето
и качеството на живот и други аналогични, поради злоупотреба с процесуални права -
свързани с образуваните множество граждански и административни дела, включително и с
подадена пред ВРП жалба по ЗЗдр. и постановеното впоследствие въз основа на същата
постановление за прекратяване № 8182/2013 г. на ВРП, в периода 02.11.2013 г. до 02.11.2018
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на главницата.
2/ срещу ответника П. С. Г. , ЕГН ********** за сума в размер на 10 000лв. (десет
хиляди лева), представляваща сбор обезщетение за причинени неимуществени вреди
,изразяващи се в претърпени страдания, психически стрес, постоянна тревожност, загуба на
работа, ненамиране на работа впоследствие; социално дистанциране, влошаване на
здравето и на качеството на живот и други аналогични поради злоупотреба с процесуални
права - свързани с образуваните множество граждански и административни дела,
включително и с подадена пред ВРП жалба по ЗЗдр. и постановеното впоследствие въз
основа на същата постановление за прекратяване № 8182/2013 г. на ВРП, в периода
02.11.2013 г. до 02.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на главницата=
3/ срещу ответника П. С. Г., ЕГН ********** за сума в размер на 10 000лв. (десет
1
хиляди лева), представляваща сбор обезщетение за причинени неимуществени вреди,
за отправени обиди и за уронване честта и достойнството на публично място- по време на
оглед на строеж през месец юни 2016 г. и по време на процедура по медиация на 18.12.2018
г., в периода 02.11.2013 г. до 02.11.2018 г. ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното от ищеца
право:
Ищцата твърди че между нея и ответниците имало дългогодишни и непреодолими
спорове и конфликти, дължащи се и свързани с извършен от ответниците незаконен строеж
в имота на ищцата находящ се в гр. В., ул. „Ч.в." № 15.
Претърпените от нея имуществени вреди се изразявали в това, че поради
противоправните действия на ответниците /доказани със съдебни актове/, с които строили в
имота й, впоследствие решили да я тормозят психически и финансово, с които действия и
причинили душевни болки и страдания, останала и без работа и без доходи.
Ищцата твърди, че е съсобственик на поземлен имот, находящ се в гр. В., ул. „Ч.в.“
№ 15, целият с площ 305 кв.м., съставляващ УПИ Х-7,кв.325, на 9-ти м.р. на град В. с
идентификатор по Кадастралната карта 1010135.1505.326. Сочи,че в имота е трябвало да
бъде построена жилищна сграда състояща се от приземен етаж и четири жилищни етажа от
ЕТ „М. 92-М.Р." гр.В. въз основа на сключен между нея и ЕТ „М. 92-М.Р.", Договор за
групов строеж от 22.08.1995 г. и нот.акт номер 2/1995г., съгласно които, фирмата трябвало
да построи със свои средства обектите в сградата, за които имала учредено право на строеж
и които били посочени в т.3 от нот.акт, а именно : офис „А" с площ от 23.80кв.м. на партерен
етаж, ап. № 6 с площ от 93.13 кв.М. втори жилищен етаж, гараж № 3 с площ 18.96кв.м. на
партерен етаж.
Поддържа, че нямало построени законни обекти, въведени в експлоатация, за които
да получи нотариален акт за собственост и с които да увеличи имуществото си. Твърди, че
вината за това е на доказаните противоправни действия на ответниците, които без да имало
сключен с тях нито писмен, нито устен договор да строят в имота й или да възлагат
извършване на строителство в същия с трети лица, са го сторили без нейното знание и
съгласие чрез техния договор за групов строеж от 27.07.1999 г., допълнително споразумение
от 25.08.1999 г., с което извършили незаконно строителство в имота. Поддържа, че по този
начин са попречили на фирмата да строи и я лишили от възможността да има законно
построени обекти, въведени в експлоатация, с които да увеличи имуществото си.
Твърди, че съгласно закона, за да може да се строи в съсобствен имот е необходимо
нотариално заверен договор от всички съсобственици на имота -чл.56, ал.3 от ЗТСУ (отм.),
респективно чл.183,ал.1 от сега действащия ЗУТ. Сочи , че няма такъв договор от всички
съсобственици на имота.
Поддържа, че през месец юли 1999 г. ответниците от нейно име подали искане с вх.
№ АГ-2-9400(П-89)от 21.07.1999 г. за издаване на разрешение за строеж, на което бил
подправен подписа на П. М. (доказано с експертиза в съдебно дело) и без нейното знание и
съгласие приложили към него копия на нотариалните актове, с които се сдобили от Служба
по вписванията. Така получили от Район О. към Община В. разрешение за строеж № 216
/22.07.1999г., което ответниците получили на ръка.
Твърди, че разрешението за строеж било отменено като незаконно издадено и в
нарушение на чл.56, ал.3 ЗТСУ /липса на нотариално заверено съгласие от всички
съсобственици в имота/ с Решение № 10287/23.10.2006 г. на Върховен административен съд.
По този начин без да са били задължавани от никого ответниците строили в имота и
незаконно и на неин риск, което породило много спорове и конфликти с нея, защото те
оказвали яростна съпротива срещу правовия ред в държавата, отказвали да спазват
2
установените правила и закони, грубо и безпардонно, с години погазвали конституционните
и права и материалните и интереси. Сочи, че с години и оказвали психически и финансов
тормоз и злоумишлен натиск да бъде принудена да поеме чужда вина и чужди задължения.
Да плати за последствията и разходите от извършено незаконно строителство и за това че е
невъзможно да бъде узаконено, независимо че не е строила незаконно в имота; да се съгласи
с искането на ответниците да подписва разни документи без да има сключен договор от
всички съсобственици с ясни условия; да ги остави да вършат безумия по незаконния
строеж и да плаща всичко каквото и поискат въпреки че е било против нейните интереси и и
причинявало финансови загуби.
Поддържа, че през 2010 г. отново без съгласието й и след като ответниците отказали
да се сключи договор-споразумение от всички съсобственици, започнали процедура по
узаконяване на незаконния строеж, която приключила с Отказ за узаконяване №
03/02.05.2012 г. на район О., потвърден с Решение от 06.11.2014г. по адм.дело № 1406/2014
г. на Адм.съд В.. След което, поради това, че отказали сключване на договор между всички
съсобственици, завели срещу нея съдебни дела за пари на различни основания.
Твърди, че от 2011 г. ответниците започнали чудовищен и още продължаващ
психически тормоз и финансов натиск спрямо нея, който се изразявал в: подаване на жалби
до прокуратурата, че страдала от неспособност и липса на самокритичност за своето
поведение и здраве, като имали претенции да бъде освидетелствана и въдворена в
психиатрията. Твърди, че преписката е била прекратена с Постановление № 8182/2013 г. на
ВРП.
Сочи, че жалбата, по която е било постановено това постановление е била подадена и
подписана и от ответника Н. И. Г., а ответницата Г. давала свидетелски показания срещу нея
по жалбата, като била посочена в самата жалба за свидетел, като знаела предварително за
съдържанието на жалбата, отишла да свидетелства не по искане на Прокуратурата, а по своя
воля с написани от нея самата свидетелски показания, които занесла на място. Поддържа, че
от съдържанието на сведението на Г. било видно, че същата била запозната със
съдържанието на молбата и с удоволствие разпространявала факти, позорящи и уронващи
човешкото и достойнство и авторитет. Сочи, че освен това ответницата Г. се обаждала по
телефона на майка и да я тормози и да иска от нея да и била прехвърлила дела си от имота,
за да си били уредели сметките. Твърди, че това потвърдил и Н. Г. в неговото сведение по
жалбата дадено пред дознател.
Поддържа, че отделно от това ответницата Г., на публични места, пред много хора
говорела, че ищцата била „осъдената Т." и как щяла да и вземе имота понеже той не и бил
трябвал, била „стара мома без деца" и нямало на кого да го оставя след себе си, била
безработна и се стараела да и осигурява с какво да се занимава, затова и завеждала дела в
съда за пари! Била невъзпитана и щяла да я възпитава, защото била лъжела за всичко.
Твърди, че това се случвало многократно на публични места.
Сочи, че ответниците инициирали срещу нея множество съдебни дела, с които да и
искат пари, за това, че строили в имота и, за пропуснати ползи, както и за това, че са строили
незаконно и трябвало да се премахва незаконно построеното от тях и т.н., с цел да я
тормозят, да доказва по много пъти едно и също нещо, за да тръгне поредното съдебно дело.
Поддържа, че срещу нея от страна на ответниците били заведени следните дела:
- 800/2001 г. Административно отделение на ВОС- решено в нейна полза, 573/2002г.
на ВРС - прекратено,776/2005 г. Административно отделение на ВОС- нерешено в нейна
полза , 4621/2006 г. на ВАС( въззивно на 776/2005 г. на Адм.отделение на ВОС)- решено в
моя полза с Решение № 10287/23.10.2006 г. на ВА, 5791/2011г. на ВРС - нерешено в нейна
полза, 914/2013 г. на Адм. съд В.- върнато на РДНСК-СИР за ново произнасяне , 1406/2014
г. на Адм. съд В.- решено в нейна полза,14298/2014 г. на ВРС-решено в нейна
полза,3663/2015 г. на ВРС - решено в нейна полза (преМ.ло в рамките на седем години
3
през 5 съдебни етапа( в.гр.д 1998/2016 г. на ВОС, отново гр,д. № 3663/2015г. на ВРС, в.гр.д.
№ 203./2019 г. ВОС и гр.д. № 4724/2019 г. НА ВКС) приключило с окончателно решение от
13.09.2021 г. на ВКС, с което се отхвърля исковата претенция на Н. Г. и П. Г. и останалите
купувачи, които претендираха оспорване на нот.акт № 2/1995 г. и искаха съда да им
разреши да делят чуждо имущество, т.е. моето имущество. В решението си Върховния съд
им каза, че ответниците и консултантите и не могат да четат договори и нотариални
актове.,16336/2015 г. на ВРС - решено в нейна полза, жалба до прокуратурата № 8182/2013
г., постановление от м.08.2013 г., с което преписката била прекратена.
Твърди, че във всички тези дела била принудена да обяснява от години едно и също, а
именно, че ответниците вършели това умишлено с ясното съзнание и намерение да и
причиняват имуществени и неимуществени вреди, изрично си го признавали в и-мейл
кореспонденцията и с тях от м.07.2017 г. приложена като доказателство към делото.
Сочи, че действията им представлявали злоупотреба с процесуални права. Поддържа,
че всичко това и пречело да живее нормално, да се занимава с полезни за нея неща. Сочи, че
се стигнало да там да не може да работи, останала без работа и доходи.
Твърди, че ответниците нарушили всички закони, човешките и права, тъпчели честта
и достойнството и с това, че „си купуват всичко" без оглед дали е законно. Поддържа, че я
„влачат" в съда чрез различни дела, само и само да я принудят да се откаже от имуществото
си, да им го подари. Сочи, че целият и живот, най-силните и години (между 35 и 55 г.) са
М.ли в разправии и проблеми около този имот, все още продължавали и не се знаело още
колко време ще продължи това. Не можела нито да има нормален живот, нито да работи
нормално, нито да получи каквито и да е облаги от имуществото си.
Ответниците продължавали да я тормозят психически и финансово като искали от нея
пари. Продължавали да искат против волята и и против собствения и интерес да поема
чужда вина и чужди задължения, като вършели това напълно осъзнато и злоумишлено с цел
отмъщение и умишлен финансов тормоз с цел да я принудят да им отстъпи собствеността си
от поземления имот и да се откаже от правото й на строеж в сградата без да получи никакви
пари от това.
Твърди, че с подадена жалба до ВРП по чл. 155 от Закона за здравето, я наклеветили,
че страдала от психично заболяване, била с неадекватно поведение, необуздана, без никакъв
контрол над действията си, злонамерена към околните и т.н, за което поискали от
прокуратурата и съда да я освидетелстват като психично болна и да я вкарат насилствено в
психиатрията. Сочи, че с тази жалба целта им е била да бъде вкарана в психиатрията и
лишена от правата си, за да не може да защитава имуществото си, съзнателно и умишлено
да разпространят позоряща и злепоставяща я информация,че има влязла в сила присъда по
н.ч.х.д № 2843/2011г. на ВРС, с което била осъдена на глоба. Сочи, че целта им е била да
уронят човешкото и достойнството и градените с десетилетия авторитет, публична и
професионална репутация и да унищожат всякакви възможности за работа. Подържа, че по
тази жалба са свидетелствали напълно доброволно и знаели предварително за какво ще
свидетелстват срещу нея всички купувачи, вкл. и Ж.Е.Б.. С тези си действия я злепоставили,
уронили авторитета , публичната и професионалната и репутация. Това и причинило силен
психически стрес и голямо унижение и за близките и, като особено тежко приела това
болната и майка, която била принудена да пише обяснения в полицията поради абсурдните
обвинения към нея.
Твърди,че водените от ответниците срещу нея дела са и причинили постоянен
психически стрес, унижения, постоянна ангажираност свързана с много финансови разходи.
Поддържа, че се стряска когато някой звънне на външната врата, когато непознат номер
звъни на телефона и. Сочи, че от години говори основно за строежа с близки и познати,не
може да спи, станала е нервна, необщителна, недоверчива, стигнало се до там, че да
преустанови работата си, приложила и доказателства- декларация за прекъсването на
4
дейността като едноличен търговец от 23.01.2013 г. Сочи, че поради заведените
множеството съдебни искове срещу нея била поставена в ситуация на изолация, с влошено
качество на живот, в лишения, постоянен стрес и притеснения.Твърди, че въпреки
квалификацията и като счетоводител, никой работодател не искал да наема на работа човек,
който да борави с неговите фирмени пари, ако този човек има финансови проблеми и срещу
него се водят множество съдебни искове за пари. Твърди, че от 2013 година ответниците и
останалите купувачи са я „бомбардирали" с купища съдебни дела, поради което с години, да
не можела да си намери работа и съответно нямала необходимите години трудов стаж за
пенсиониране.
Поддържа, че целта на обезщетението за неимуществени вреди не е да поправи
същите, а да възстанови усещането за справедливост на засегнатото лице. Сочи, че парите са
заместител на отрицателните и неприятни преживени емоции, които е била принудена да
преживее. Поддържа, че понятието „справедливост" не е абстрактно понятие, а такова
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следвало да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Твърди, че като противоправно поведение квалифицира и злоупотребата с
материални и процесуални права, които вършели ответниците от години и това го признавал
и адвоката им М. Т. в и-мейл кореспонденцията с нея и с ответниците през 2017 г. - а
именно, че вършели всичко с цел да я вразумяват и принуждават да плаща пари. Сочи, че
ответниците постоянно вършели действия, с които заобикаляли законите и оказвали яростна
съпротива срещу спазването на установените правила. Именно и затова отказали през 2010
г. да се сключи договор-споразумение с нотариална заверка от всички съсобственици.
Поддържа, че не искали да има документ с разписани условия черно на бяло, а искали
всичко да е мъгляво и да водели срещу нея съдебни дела за вършене на чужда работа без
пълномощия.
Сочи, че в хартиите, които лепели на вратата на незаконния строеж за уж провеждани
събрания на етажната собственост, винаги имало точка вземане на решение да съдят
съсобственици, или да съдят фирма за некачествени работи и т.н.
Поддържа, че това което и се случвало от 2010 г. и се отразило много зле на нервите
и психиката, спряла контакти с приятели, спряла да ходи по всякакви развлечения,
започнала без да се усети да повишава тон когато говори. Твърди, че ответницата Г. крещяла
срещу нея на улицата -„всичко ще ти взема- и лозенцето и нивите и имота тук ще ти взема и
ще те съдим постоянно и ти ще плащаш и плащаш и накрая ще ти вземем всичко".
Сочи, че всичко това влошило отношенията със сестра и, защото и тя заедно с майка
й, били завлечени в този проблем с незаконния строеж. Поддържа, че претенциите и към Г.и
за заплащане на неимуществени вреди са свързани със злоупотребата с материални и
процесуални права описани по-горе и причината да не може да работи. Твърди, че правният
и интерес от предявения срещу ответницата Г. иск за отправени обиди и за уронване честта и
достойнството на публично място, произтичал от отправените обиди от страна на Г. по
време на огледа на строежа от вещо лице през месец юни 2016 г. по гражданско дело водено
от ответницата срещу нея. И по време на процедура по медиация проведена на 18.12.2018 г.
Поддържа, че по време на огледа на строежа, през месец юни 2016г. докато чакали
на улицата пред обекта вещото лице да дойде на оглед, в рамките на 40 минути ответницата
Г., крещяла срещу нея на улицата в присъствието на други собственици в имота,
ответницата Г., така че да я чуели преМ.ващите по улицата хора и съседите. Твърди, че Г.
крещяла, че била ходела след нея да плаща, била лъжкиня и крадла , постоянно била
скалъпвала нещо, крещяла и: „Ти си осъдената, Т., защото си клеветница". - „ти ми ги
открадна парите" , „ според теб и целия общински съвет ли лъже ма, Т., гнус ме е да те
гледам' и се изплю срещу мен, продължавайки да крещи и да насъсква кучето срещу мен,
„искам си парите, върни ми ги, ще те влача докато ми ги върнеш дори и в повече пари ще ми
5
дадеш", " ти и братовчед ти и чичо ти ни излъгахте да ви дадем пари. Има протоколи от
събранията за това." „проста и глупачка си и лъжеш че правим незаконни неща, защото 17
експерта потвърдиха че всичко е наред." „ ти си безработна проста кучка" „ с години се
лигавиш и ни будалкаш, то не бяха болни зъби, то не беше болна майка, на която да бършеш
задника по болници. Моят син учи в Л. и ще стане дипломат, а ти само ще бършеш задници
„ „ те глупаците и в съда и в институции и чак в президентството си стигнала да пишеш да
ги лъжеш.", „Дядо Господ си е отворил касичка и сега ми даде да ти измъквам пари", „
простачка си, агресивна си, кучка бездетна, освен да лъжеш и да занимаваш институциите с
глупостите си, ти друга работа нямаш „ , „ поредните ти настоявания, поредните ти
разкатавания, само дето при циганите в циганската махала не си отишла да се оплакваш. „К.,
тя не помни, Ти Т. в безсънните ти и празни нощи, нали си стара мома, си записвай като не
помниш", „ всеки път аз си записвам лъжите ти и ти го трупаМ. сметката и да ти измъквам
пари", „ще плащаш, защото аз има връзки, М. има роднини адвокат и съдия",„ще направя
всичко възможно за да загубиш всичко което имаш, всичко ще ти взема и лозенцето и
нивите, на теб не ти трябват. Баща ти не ти ли каза че трябва да мислиш за рода си, а не да
оставаш стара мома"
Поддържа, че крясъците и обидите срещу нея от страна на Г. продължили до
идването на адвокат М. Т. заедно с вещото лице П.М..
Сочи, че заради собствената и сигурност разговорът бил документиран.
Твърди, че крясъци и обиди от страна на ответницата Г. към нея имало и на
26.05.2015 г. по време на оглед на строежа от служители на район О. и други собственици в
имота.
Поддържа, че по време на медиацията на 18.12.2018 г. ответницата Г. отново
започнала да крещи и да я обижда, в присъствието на медиатора адв. М.Т., адв. М. Т., адв. З.
С., останалите купувачи на право на строеж, сестра й и братовчед и П.. Думите и били: „Т.,
В. още ли е жив, не е ли умрял...."," Т. е осъдена и ние ви осъдихме", „Ти си лъжкиня, ти
само лъжеш", „Какви са тези фалшиви писма, които размахваш че са ти разрешили да
събориш третия етаж на сградата". , „Ти си невъзпитана и проста, затова ще те възпитавам и
вразумявам","Понеже си безработна, водя делата срещу теб, за да ти осигурявам с какво да
се занимаваш".
Твърди, че няколко пъти медиатора я помолил да млъкне и да спре да обижда. Сочи,
че адвокат М. Т. си признала: „ Ами Т. ти си виновна, да водим дела, нали трябва да ви
принудим да плащате". Сочи, че това се потвърждавало и от и-мейл кореспонденцията със
същия адвокат от м. 07.2017 г., която прилага като доказателство по делото.
Твърди, че гореизложеното относно клеветите и обидите към нея от ответницата Г.
изцяло кореспондирало със свидетелските и показания, собственоръчно подписани от нея
самата от месец юли 2013 г. по прокурорска преписка № 8182/2013 г. Поддържа, че в тези и
свидетелски показания тя изрекла същите и много други обиди и клевети по неин адрес и я
набедила пред държавните органи, че изнудвала нея и семейството и за много пари, както и
изразила твърдение, че след като се занимавала с обществена дейност в полза на
обществото, то такива хора според нея трябвало да бъдат освидетелствани като психично
болни и въдворени принудително в психиатрията.
Сочи, че това е било голям удар върху човешкото и достойнство, самочувствие и
авторитет. Причинило и огромно унижение, опозорило авторитета й и я поставило в
унизително положение пред съседите и, защото за разпит в полицията били привикани
нейни съседи, които я познавали от дете. Твърди, че в свидетелските показания ответницата,
твърдяла: „ била съм крещяла на улицата срещу строители, избрани с конкурс да
извършват довършителни работи. ,- аз, братовчед ми и майка му сме били
лъжесвидетелствали, че не знаем кой строи в имота ни;- свекъра и И. Г. ме бил канел
многократно да подпиша договор, а аз съм била отказала., била говорила с мен за
6
узаконяване на строежа, а аз съм била отказала и съм я била обиждала, била съм я
обиждала пред сина и на общо събрание през 2008г., била съм искала от нея и мъжа и 80
хил. евро, за техен апартамент защото не съм знаела, че той се продавал чрез търг от
съда.,била съм им изпратила предложение за споразумение с неизпълними финансови
претенции;била съм я подложила на терор по телефона,през интернет и в преки срещи;
била съм я заплашвала с ТИМ, ген. И. и баретите; на 3 юни 2009г. в присъствието а трима
адвокати съм била поискала да си продаде единственото жилище, за да се построи
сградата. Била съм и поискала 1 500 000 лева като съм била блъскала и крещяла истерично,
понеже съм била безработна съм водела ожесточена кореспонденция с Община В. и
институциите;тя била настоявала да подпишем споразумение преди да се започне
узаконяване на сградата и да се правят проекти, обаче аз съм била отказала и съм била
крещяла и блъскала по стените и съм била ритала с крак бюрото в офиса и, била съм
твърдяла че строителната документация е фалшива, била съм говорела че съм съветник
на бившия премиер Б.Б.; била съм пишела лъжи до институциите;била съм ходела на
всички сесии на общинския съвет, където също съм била изпадала в истерии, крещяла съм и
съМ.грубявала хората."
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците чрез адв. М. Т. от ВАК, депозират отговор на
исковата молба.
Излагат становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Считат, че исковата молба е нередовна, няма конкретни фактически твърдения кога точно са
извършени деянията на ответниците, обосноваващи наличието на причинна връзка между
конкретните действия и причинените на ищцата неимуществени вреди. Сочи, че
фактическите твърдения изложени от ищцата, покриват състава на престъпно деяние, което
се преследва по реда на частното обвинение. Поддържа, че производството по делото е
недопустимо и следва да се прекрати. В условията на евентуалност твърди, че претенцията
за присъждане на неимуществени вреди е погасена по давност. Счита, че предявените искове
са изцяло неоснователни и недоказани.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата
на чл.235 от ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по настоящото село са приети следните документи:
сведение на П. С. Г.; сведение на Н. И. Г.; молба вх. № 8182/2013 г. на ВРП по чл. 155 от
Закона за здравето; постановление № 8182/2013 г. от 14.08.2013г. на ВРП; нот.акт. № 2, том
XXVIII, дело № 8445/1995 г.; договор за групов строеж от 22.08.1995 г.; допълнително
споразумение от 25.08.1999 г. към договор за групов строеж рег.№ 3086/23.08.1999 г.;
договор за групов строеж с рег.№ 3087/23.08.1999 г.; разрешение за строеж № 216/22.07.1999
на район О.; заповед № С-152/18.11.2002 г. на РДНСК В.; договор за строеж на жилищна
сграда от 27.07.1999 г.; заповед № 272/09.03.2001 г. на ДНСК София; решение №
10287/23.10.2006 г. на ВАС по адм.д. №4621/2006 г.; имейл кореспонденция от 30.05.2010г.;
решение по адм.дело № 3730/2011 г.на Административен съд – В.; решение №
2539/06.11.2014 г. по адм.д. № 1406/2014 г. на Административен съд – В.; имейл
кореспонденция от 18.07.2017 г.; решение № 8640/17.06.2013 г. на ВАС; имейл
кореспонденция от 18.07.2017 г.; имейл кореспонденция от 19.07.2017 г. – 2 листа;
декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице вх. № 21039/23.01.2013 г. от Т. И. до
ТД на НАП - В. за прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице; имейл
кореспонденция от 19.07.2017 г.; определение № 235/28.04.2022 г. по ч.гр.д. № 159/2022г.
Апелативен съд В.; определение № 260061/14.02.2022 г. по гр.дело № 2645/2018 г. на ВОС;
определение № 260146/09.05.2022 г. по гр.д. № 2645/2018 г. на ВОС; решение № 189/20 юни
2014 г. по гр.дело № 5193/ 2013 г. на ВКС; уточняваща молба по гр.дело № 2645/2018 г.
ВОС от 14.01.2019 г.; молба на адв. З. С. вх. № 263248/27.05.2022 г. по гр.дело № 2645/2018
г. ВОС; епикриза от УМБАЛ „Света М." гр.В.; уведомление от ЧСИ 712 от 28.04.2023 г.
7
От същите се установява, че между страните са водени множество граждански и
административни дела, породени от спорове свързани със строеж на имот, находящ се в гр.
В., ул. „Ч.в.“ 15, включително е била подадена и молба по чл. 155 от Закона за здравето от
страна на ответниците за настаняване и принудително лечение на ищцата в психиатрично
заведение.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са ангажирани гласни
доказателства, като в полза на ищцата е разпитана свидетелката Г. Д. И.– сестра на ищцата.
Пред съда свидетелката И. заявява следното: Сестра й била собственик на имот
находящ се в гр. В., ул. „Ч.в.“ 15, като на ответниците било учредено право на строеж върху
същия. В периода ноември 2013 г.- ноември 2018 г. между сестра й и ответниците се водели
множество съдебни дела, свързани със строеж на сграда в горепосочения имот и основно
комуникацията й с ответниците била по повод на него.
Твърди, че водените срещу сестра й дела били „предимно за пари, за вършене на
чужда работа без пълномощия, за това , че я излъгаха да подпише един договор там покрай
процедурата за узаконяване за изготвяне на проекти“, които освен че й оказали финансови
затруднения, довели и до отключване на диабет. Разказва, че всичко това се отразило и на
психическото състояние на сестра й, от общителен и отговорен човек същата се затворила в
себе си, станала по разсеяна, което довело и до загуба на работата й като счетоводител.
Разказва, че по време на оглед на строежа през 2016 г., ответницата- П. Г. се разкрещяла на
Т. и започнала да й отправя обидни думи- „ти бездетна кучка, тъпа, проста, бършеш лайната
на майка си“, „аз съм си отворила касичка, защото имам връзка, ще те съдя и ще ти взема
всичко“. Излага, че същата ситуация се повторила и по време на проведена процедура по
медиация. Освен това от страна на ответниците била депозирана и жалба до прокуратурата с
искане за настаняване и лечение на сестра й в психиатрична болница.
Излага, че до настоящия момент отношението им спрямо сестра й не се е променило
и при всяка една от срещите им ответницата Г. правила всичко възможно да унижи сестра й.
Това породило и отключване на паник атаки, заекване и тикове. Подадената молба до
прокуратурата за лечението на Т., довела и до уронване репутацията на цялото семейство,
тъй като случаят се разчул между съседите им.
В полза на ответницата са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелката Б.П.П.–без родство и дела с ищцата.
Пред съда свидетелката П.аявява следното: Познава ответниците от 2008 г. - 2009 г.,
по повод работата й във фирма занимаваща се със строителен надзор и с изготвяне на оценка
за съответствие на инвестиционния проект на сградата находяща се в гр. В., ул. „Ч.в.“ № 15
с нормативната уредба. Сочи, че при срещата й с всички купувачи на апартаменти в
сградата, присъствали както ответниците така и Т..
Излага, че при проведените срещи Т. е била против входирането на документацията
за узаконяване на сградата, което породило и конфликтите между нея и ответниците.
Същата постоянно депозирала възражения и по този начин било възпрепятствано
узаконяването на сградата.
Показанията на свидетелите съдът цени в частта, в която се съдържат относими към
предмета на делото данни, която част съпоставена с останалите доказателства по делото
непротиворечива.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните
правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Същите са процесуално допустими - заявени от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес. Ищецът твърди, че в резултат на противоправни деяния под формата
8
на действия от ответниците е претърпял неимуществени вреди, чието парично възмездяване
претендира.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса по правилата на
чл. 154, ал. ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличие на следните кумулативно изискуеми предпоставки: че има извършени
съответни деяния; че тези деяния са извършени от ответниците; че същите са неправомерни -
нарушаващи общото задължение да не се вреди другиму; че от тези деяния ищецът е
претърпял вреди в посочения размер; че претърпените вреди са в пряка и непосредствена
връзка с деянията на ответниците. В тежест на ответниците е да установят онези твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпят изгодни за себе си правни последици.
Респективно, при успешно проведено доказване от ищцовата страна, носят
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че противоправното деяние
не е извършено виновно или са изплатили обезщетение, съразмерно на претърпените
неимуществени вреди, или са налице други изключващи или намаляващи отговорността им
правнорелевантни факти. Ответниците носят и доказателствената тежест, относно
субективния елемент, да опровергаят вината- по арг. от чл.45,ал.2 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
настоящият съдебен състав приема, че ищцата не е доказала първия елемент от фактическия
състав на правната норма за претендираното обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на образуваните множество граждански и административни дела, а именно, че
ответниците са извършили противоправни деяния, под формата на действия, т.е.
осъществили са действия, нарушаващи правна повелителна норма, задължаваща към
определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму, доколкото единствено
противоправно деяние е основание за ангажиране на деликтна отговорност./ в тази насока
Решение №567 от 24.11.1997год. на ВКС по гр.дело №775/96год./.
Съдът намира, че водените граждански и административни дела, както и подадената
пред ВРП, жалба по Закона за здравето, не съставляват противоправни деяния. Дори и
впоследствие исковете да са отхвърлени като неоснователни, това не означава, че следва да
се определят като противоправни, а от там и да бъдат основание за претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
Защитата на права, включително и чрез подаване на сигнал до компетентните органи
не представлява злоупотреба с право, която следва да бъде санкционирана. Единствено
превратното упражняване на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и
правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията,
чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и
обезщетение и преустановяване на увреждащата злоупотреба. Добросъвестността е налице,
когато правото се упражнява с убеждението, че то съществува. В случая ответниците са
упражнили свои законови права ,чието упражняване не може да бъде санкционирано,чрез
претендиране на деликтна отговорност. Деликтната отговорност се поражда при наличието
на конкретно установено противоправно деяние, което се намира в причинна връзка с
виновното поведение на дееца и настъпилите неимуществени вреди. В настоящия случай
ищецът не установи, че сочените от негова страна действия са противоправно осъществени
от ответниците, поради което не може да бъде направен извод, че е налице противоправно
поведение, а от там и отговорност за деликт.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди вследствие
на отправени обиди и уронване честта и достойнството на публично място - по време на
оглед на строеж на 26.05.2015год., през месец юни 2016 г. и по време на процедура по
медиация - на 18.12.2018 г., претендирано спрямо ответницата П. Г., съдът намира същото за
недоказано.
Обидата е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта и
9
достойнството на другиго в негово присъствие. Твърдените от ищцата обидни думи,
изречени от страна на ответницата, се потвърждават единствено от показанията на
свидетелката И. - сестра на ищцата. Доколкото обаче, съдът преценява същите, с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална нейна заинтересованост, а твърдяното не се
подкрепя от другите ангажирани по делото доказателства, съдът не може да направи
обоснован извод за основателността на претенцията. Още повече, че от показанията на
ангажирания от ответната страна свидетел- Б.П. - лице без родство със страните, се
контрират показанията на сестрата на ищцата.В показанията си пред съда, същата сочи,че
спорния между страните обект не е узаконен, тъй като Т. и нейни роднини постоянно пускат
възражения.Знае, че ищцата и ответниците са на противоположни страни по отношение на
това в кой момент трябва да се процедира документацията. Т. през периодите ,в които е
работила е против да се входира документацията за узаконяване на сградата. В различни
периоди от време отговорник на процедурите в сградата са различни хора. В един период от
време е М., в друг В.. Може би в периода от време, когато П. се е занимавала с този проект
са влизали в конфликти, но тя не е присъствала на такива. Освен това претенцията за
неимуществени вреди за деянето през м.юни 2016год. е погасена по давност, тъй като към
датата на заявяването на същата, като насрещен иск пред ВОС – май 2022год. са изтекли пет
години.
Вземайки предвид горното , настоящият съдебен състав приема, че ищцата не доказа ,
че са налице кумулативно предвидените по чл. 45 ЗЗД елементи от състава на
непозволеното увреждане. С оглед на това и предявените искове,като недоказани по
основание следва да се отхвърлят.
При изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ответниците имат право на сторените по делото разноски. Доколкото такива обаче не са
претендирани, съдът намира, че не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. И., ЕГН:********** с адрес: град В., ж.к.Ч., бл.67,
вх. Д, ап. 96 срещу Н. И. Г., ЕГН: ********** и П. С. Г., ЕГН: ********** и двамата с адрес:
град В., ул. „С.в.“ № 14, ет. 7, ап. 19, обективно, кумулативно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, както следва:
1/ за осъждане на ответника Н. И. Г., ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от
10 000лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, психически стрес,
постоянна тревожност, загуба на работа, впоследствие намиране на работа; социално
дистанциране, влошаване на здравето и качеството на живот и други аналогични, поради
злоупотреба с процесуални права - свързани с образуваните множество граждански и
административни дела, включително и с подадена пред ВРП жалба по ЗЗдр. и постановеното
впоследствие въз основа на същата постановление за прекратяване № 8182/2013 г. на ВРП, в
периода 02.11.2013 г. до 02.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата;
2/ за осъждане на ответника П. С. Г. , ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от
10 000лв. (десет хиляди лева), представляваща сбор обезщетение за причинени
неимуществени вреди ,изразяващи се в претърпени страдания, психически стрес,
постоянна тревожност, загуба на работа, ненамиране на работа впоследствие; социално
дистанциране, влошаване на здравето и на качеството на живот и други аналогични поради
злоупотреба с процесуални права - свързани с образуваните множество граждански и
10
административни дела, включително и с подадена пред ВРП жалба по ЗЗдр. и постановеното
впоследствие въз основа на същата постановление за прекратяване № 8182/2013 г. на ВРП, в
периода 02.11.2013 г. до 02.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата
3/ за осъждане на ответника П. С. Г., ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от
10 000лв. (десет хиляди лева), представляваща сбор обезщетение за причинени
неимуществени вреди, за отправени обиди и за уронване честта и достойнството на
публично място- по време на оглед на строеж през месец юни 2016 г. и по време на
процедура по медиация на 18.12.2018 г., в периода 02.11.2013 г. до 02.11.2018 г. ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
главницата, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11