Решение по дело №6720/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260456
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20205330206720
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260459

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

13.04.2021                                                                    гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 6720 по описа за 2020 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

                ОТМЕНЯ  Наказателно постановление /НП/ № 492893-F519068/31.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейност“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „Р. И СИН” ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                         

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

          Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 492893-F519068/31.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейност“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „Р. И СИН” ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.  

Жалбоподателят „Р. И СИН” ЕООД, не изпраща представител, редовно призован и не се представлява в съдебно заседание. 

Административнонаказващия орган – ЦУ на НАП - Пловдив, редовно призован, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 24.10.2019 г. от актосъставителя Й.Н.Й. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против „Р. И СИН” ЕООД за това, че при извършена проверка на 16.10.2019г. в обект магазин, стопанисван от дружеството, находящ се в гр. Р., ул. „****, е констатирано, че същото не е регистрирало промяната в касовата наличност в размер на 10.07лв. чрез операция „служебно въведени или служебно изведени суми“.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Й.Н.Й. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че при проверката в обекта се констатирали две каси, като в едната имало отрицателна разлика, а в другата – положителна такава.

В жалбата си жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно и необосновано, евентуални да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.

Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС се явява доказано по несъмнен начин.

Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.

В случая от показанията на актосъставителя и от писмените доказателства – протокол за извършена проверка, опис на парични средства, заповеди, по безспорен начин се установява наличието на обективния елемент – налична в брой и от фискалното устройство касова наличност от 62.12лв. и фактическа такава от 52.05лв., тоест отрицателна разлика от 10.07лв., която не е намерила отражение във фискалното устройство.

По делото са налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна. По отношение на вмененото във вина нарушение в конкретния казус се касае за обективна, безвиновна отговорност на юридическото лице, която е изрично уредена в ЗАНН и ЗДДС и нейното възникване се поражда от факта както на регистрация на дружеството, така и посредством въвеждане в експлоатация на фискално устройство за отчитане на продажбите от стопанисвания търговски обект. 

От друга страна, според съда, са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение твърдяното нарушение на жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че то е първо по рода си за жалбоподателя, като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – изключително ниската стойност на констатираната разлика в касовата наличност, липсата на нанесени каквито и да било вреди на фиска с оглед липсата на неотчетени приходи, би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска и отсъства сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, тъй като видно от писмените доказателства извършеното нарушение е с изключително ниска стойност и се явява напълно изолиран случай в търговската дейност на жалбоподателя.

 По делото се твърди, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаван на процесното НП. Преди всичко от съдържанието и на двете и видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на извършените нарушения, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

Вярно с оригинала!

МГ