№ 87
гр. София , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000502330 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх. №54983/17.06.2020 г., подадена от „Ермила Ц“ЕООД /н./, чрез синдика адв. Д. Ш.,
против Решение №2214/24.03.2020 г., постановено по гр.д.№7807/2018 г. на СГС, I ГО
– 6. състав, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Л. И. В. иск
с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.03.2011 г., обективиран в
Нотариален акт №8, т.I, рег.№643, н.д.№8/2011 г. на Нотариус П. П. с рег.№533 на НК,
поради невъзможен предмет. Релевирани са оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, като неправилно съдът е приел, че не са налице ограничения за
обособяването на обекта – предмет на процесния договор, в самостоятелен обект.
Същият е изграден в отклонение от одобрения архитектурен проект, и не фигурира в
него, като е правно невъзможно към момента проект за преработката му да бъде
одобрен, тъй като един от собствениците е в несъстоятелност. Неправилно
първостепенният съд е приел, че към момента на сделката Ателие №9 фактически е
било обособено. Както към момента на сключване на договора, така и към настоящия
момент Ателие №9 с описаните в нотариалния акт характеристики, не съществува като
самостоятелен обект на собственост, поради което въз основа на процесния договор Л.
В. не е придобила собствеността върху Ателие №9. Въз основа на процесния договор
не може да се приеме също, че ищцата е придобила реална част от Магазин №А-1, тъй
като съгласно чл.202 от ЗУТ сделки за прехвърляне на реално обособени части от
самостоятелни обекти могат да бъдат извършвани, само ако обособените дялове
отговарят на одобрен инвестиционен проект, какъвто в случая не е налице. Наред с
това, волята на страните не е била да бъде прехвърлена реална част от Магазин №А-1,
а съвсем друг самостоятелен обект – Ателие №9, поради което не е налице съгласие на
1
страните по сделката за покупко-продажба на идеални части от Магазин №А-1, което е
самостоятелно основание за нищожност на атакуваната сделка. Настоява за отмяна на
обжалваното решение, и постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да
бъде призната процесната сделка за нищожна.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежен процесуален представител –
назначения синдик на дружеството в несъстоятелност, на осн. чл.620, ал.5 от ТЗ
жалбоподателят е освободен от заплащането за предварително внасяне на държавни
такси. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и редовна, и подлежи на разглеждане.
Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни – ответницата Л.
И. В., и конституираното по делото трето лице – помагач на ответника – Н. Ц. П.. В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.
№67504/10.07.2020 г., подаден от Л. И. В., чрез адв. И. С.. Поддържа се становище за
неоснователност на въззивната жалба, и се настоява за потвърждаване на обжалваното
решение. Правната възможност за обособяване на обекта – предмет на процесния
договор, в самостоятелен обект, е установена с влязъл в сила съдебен акт – Решение
№3199/2012 г. по адм.д.№3765/2011 г. на АССГ, чието действие съдът е зачел в
мотивите на обжалваното решение. По делото се установява, че Ателие №9 фактически
е било обособено и е съществувало към момента на сключване на процесния договор,
като предвиденият в първоначалния проект Магазин А4 в действителност не е бил
изпълнен, а от него е било обособено процесното ателие, заемащо второто ниво на
магазина. Ето защо правите изводи на съда, че не е налице нито правна, нито
фактическа пречка за обособяване на процесния имот в самостоятелен обект, са
правилни и обосновани. При условията на евентуалност, в случай, че въззивния съд
намери въззивната жалба за основателна, въззиваемата поддържа направеното от нея
възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на процесния
имот.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице – помагач не се е възползвало от
възможността да депозира отговор.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в
изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен от родово и местно-компетентния съд, по допустим иск, предявен от и
срещу процесуално легитимирани и правосубектни страни.
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
По делото не се спори между страните, а и се установява от приетото писмено
доказателство Нотариален акт №27, т. I , рег.№1304 по нот.д.№53/2009 г. по описа на
Нотариус Г. Й. – Д., вписан като Акт №154, т.XI, дело №2596, вх.рег.№4504 от
2
17.02.2009 г. /на л.14 от гр.д.№7808/2018 г. на СГС/, че на 17.02.2009 г. между
„Ермила“ООД и „Одинис БП“ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който „Одинис БП“ЕООД е купил от „Ермила“ООД
86,35/317,01 идеални части от недвижим имот, изграден до степен „груб строеж“,
представляващ Магазин А-1 на четири нива, разположен на I, II, III, и IV етажи
(съответно на кота 0, кота +3 метра, кота +5,75 метра, и кота +8,50 метра), на сградата,
находяща се в гр. ***, СО, район „***“, на ул.“***“ №4, целият магазин с площ от
317,01 кв.м., състоящ се от подробно описани помещения на всяко от нивата, и при
посочени в нотариалния акт граници, заедно с 8,228% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ III-78 от
кв.305г, по плана на гр. ***, местност бул.“Цар Борис III“, одобрен със Заповед №РД-
09-50-483 от 26.08.1998 г. с площ от 1161 кв.м., при подробно описани съседи.
Не се спори, че на 31.03.2011 г. с Нотариален акт №8, т.I, рег.643, нот.д. №8 от
31.03.2011 г. по описа на Нотариус П. П. с рег.№533 на НК, вписан като Акт №47, том
XXIX, дело №6076, вх.рег.№11861/31.03.2011 г. на АВп – СВп.- София /на л.16 от гр.д.
№7807/2018 г. на СГС/, бил сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
между „Одинис БП“ЕООД, като продавач, и ответницата Л. И. В. като купувач, по
силата на който продавачът „Одинис БП“ЕООД продал на ответницата Л. В.,
недвижим имот, изграден в степен на завършеност „груб строеж“, находящ се в гр. ***,
СО, район „***“, на ул.“***“№4, а именно: Ателие №9, находящо се на втори
жилищен етаж, на кота +3,43 метра, в масивна жилищна сграда, изградена в УПИ III-
78 от кв.305г, по плана на гр. ***, местност бул.“Цар Борис III“, одобрен със Заповед
№РД-09-50-483 от 26.08.1998 г. с площ на парцела от 1161 кв.м., при подробно
описани съседи, което ателие №9 е със застроена площ от 86,35 кв.м., състоящо се от:
предверие, дрешник, баня-тоалетна и всекидневна с кухненски бокс, при граници и
съседи: Апартамент №1, асансьорна шахта, стълбищна клетка, калкан и външен зид,
заедно с 1,846% идеални части от общите части на сграда и от правото на строеж върху
дворното място.
Не е спорно, че с договор за продажба на търговско предприятие, сключен на
16.12.2011 г., вписан в ТР към АВп. по партидата на ищеца на 16.03.2012 г. под
№20120316122306, ищецът придобил търговското предприятие на „Одинис БП“ЕООД,
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, по баланс към
30.12.2011 г.
С Решение №126/15.01.2016 г., по търг.д.№5689/2014 г. на СГС, ТО, VI-7 състав
/на л.10/, ищецът „Ермила Ц“ЕООД е бил обявен в несъстоятелност, а с решение по
Протокол от 26.09.2017 г. на събрание на кредиторите на „Ермила Ц“ЕООД /н./ /на
л.13/, Д. П. Ш. бил назначен за синдик на „Ермила Ц“ЕООД.
С оглед попълване масата на несъстоятелността, с Искова молба вх.
№81399/12.06.2018 г., по която е било образувано настоящото производство,
синдикът Д. Ш. предявил от името на несъстоятелното дружество „Ермила Ц“ЕООД
/н./, против Л. И. В., отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, за установяване по отношение на ответницата,
на нищожността на Договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
31.03.2011 г. с Нотариален акт №8, т.I, рег.643, нот.д. №8 от 31.03.2011 г. по описа на
Нотариус П. П. с рег.№533 на НК, между „Одинис БП“ЕООД, като продавач, и
ответницата Л. И. В. като купувач, поради невъзможен предмет.
3
Правният интерес от предявяване на установителния иск, ищецът обосновава с
обстоятелството, че при предприемане на действия по осребряване на имуществото на
несъстоятелното дружество, в това число на собствените му 86,35/317,01 идеални
части от недвижим имот, изграден до степен „груб строеж“, представляващ Магазин
А-1 на четири нива, разположен на I, II, III, и IV етажи на сградата, находяща се в гр.
***, СО, район „***“, на ул.“***“ №4, целият магазин с площ от 317,01 кв.м.,
ответницата Л. В. депозирала с молба вх.№24546/23.02.2017 г. по т.д.№5689/2014 г. на
СГС, претенция да е собственик на този актив, който ищецът счита, че попада в
обхвата на масата на несъстоятелността. С посочената молба ответницата настоявала
за преустановяване на изпълнителните действия по отношение на имота, като се
легитимирала като собственик с Нотариален акт №8, т.I, рег.643, нот.д. №8 от
31.03.2011 г. по описа на Нотариус П. П. с рег.№533 на НК.
При така изложените в исковата молба обстоятелства, настоящият съд намира,
че предявеният установителен иск е допустим, поради обоснован правен интерес на
ищеца от предявяването му. Същият е предявен от процесуално легитимиран ищец –
несъстоятелното дружество, надлежно представлявано от назначения синдик, срещу
процесуално легитимиран ответник – лицето, претендиращо да е придобило права,
изключващи правата на ищеца, въз основа на оспорения в производството договор,
инкорпориран в посочения титул за собственост, сключен между ответника и
дружеството „Одинис БП“ЕООД, с ЕИК *********, чийто частен правоприемник се
явява ищецът.
По правилността на обжалваното решение, съдът е обвързан от оплакванията
във въззивната жалба.
Спорът между страните е основно правен, като във връзка с релевантните за
него факти, съдът намира за установено следното:
От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза вх.№26437/17.02.2020 г.
/на л.185-189/ се установява, че при извършен за нуждите на експертизата оглед на
място експертизата констатира, че процесния имот – Ателие №9, се намира на втори
етаж /първи над магазини/, в напълно завършена и в експлоатация жилищна сграда,
находяща се в гр. ***, на ул.“***“ №4 /бивша ул.“***“/. Имотът Ателие №9 е със
застроена площ от 86,35 кв.м. и се състои от общо помещение с кухненски кът,
санитарен възел, дрешник и преддверие, и съответства на предвиждането в проекта на
л.92 от делото, представляващ неодобрен инвестиционен проект за преработка на
проект „Жилищна сграда 2М/2М+3/2М+4 с магазини, ателиета и подземни гаражи
УПИ III-78, кв.305г, кв. „***““, с възложител „Ермила“ООД – преработка по време на
строителството. Ателието, както и останалите обекти в сградата, се обитават.
Установеното на място ателие на втория етаж от сградата не е предвидено в одобрения
архитектурен проект /чертежи на л.26-32/, съгласно Разрешение за строеж
№421/05.10.2000 г. /на л.74/, поправено със Заповед №РД-09-50-443/06.11.2000 г. /на
л.75/ и презаверено със Заповед №РД-09-50-1181/07.11.2005 г. /на л.85/. Съгласно този
одобрен архитектурен проект, на мястото на Ателие 9 се установява предвиден по
проекта друг обект – Магазин А-1, на четири нива, разположени на I, II, III, и IV етаж
от сградата, който не е реализиран на място, като съществуващото на място Ателие 9
съвпада по площ и граници с площта, предвидена за второто ниво от предвидения по
проекта Магазин А-1. Предвиденият Магазин А-1 по одобрения архитектурен проект,
чиято архитектурна част е приложена на л.26 и сл. от делото, е идентичен с обекта,
4
описан в Нотариален акт №27/2009 г. на л.14 от делото. Осъщественият на място обект
– Ателие №9 е идентичен с обекта, описан в Нотариален акт №8/2011 г. на л.16 от
делото. Осъщественият на място обект Ателие №9 представлява самостоятелен
обособен обект в сградата, както е предвидено и в неодобрения архитектурен проект на
л.92, и фактически се ползва като такъв. Обособяването на Ателие №9 като
самостоятелен обект в сградата не противоречи на действащите строителни правила и
норми. Според дадените от вещото лице пояснения в о.с.з 25.02.2020 г., предвиденият
по одобрения архитектурен проект обект – Магазин А-1 на четири нива, никога не е
бил реализиран на място, като изначално строителството е било осъществено по
проекта преработка, който не е одобрен. Обособяването на ателие №9 като
самостоятелен обект не е недопустимо, и няма техническа пречка да бъде одобрен
инвестиционен проект за ателиета, включително и към датата на сделката. В
нотариалният акт към момента на изповядване на сделката за Ателие №9, е вписано
Разрешение за строеж №421. Проектът, чието одобряване е било поискано с молба от
05.08.2008 г. според вещото лице е идентичен с неодобрения проект – преработка на
л.92, тъй като по делото няма данни да има трети проект, и няма твърдения за
съществуването на такъв.
Съдът намира така приетото заключение на експертизата за компетентно
изготвено, обосновано, логично, и кореспондиращо на събраните по делото писмени
доказателства, поради което го кредитира изцяло.
От Акт за приемане на конструкцията Образец 14 /на л.86/ и Констативен
протокол с рег. Индекс №УТ-9200-364/03.07.2006 г., издаден на основание чл.181, ал.2
от ЗУТ /на л.87/ се установява, че към 03.07.2006 г. въз основа на извършена проверка
на място и по документи от СО-район „***“, е било констатирано, че Жилищна сграда
/2М/2М+3/2М34/3П.Г, построен в УПИ III, кв.305Г, м.“бул.Цар Борис III“, е била
изпълнена в груб строеж по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ.
Съобразно изразените от двете страни становища, съдът е приел за безспорно
между страните, и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че проектът,
представен с отговора на исковата молба от ответницата /на л.88-107/, е идентичен с
проекта, който е бил внесен за одобряване на 05.08.2008 г., който и към настоящия
момент не е одобрен. Не се спори, че със Заповед №РД-09-50-894/10.06.2010 г. на
Главния архитект на Столична община /на л.108/ е постановен отказ да бъде одобрен
инвестиционния проект – преработка за обект: „Жилищна сграда /2М/2М + 3/2 М + 4/
+ П.Г.“, УПИ III, кв.305 Г, м.“бул.Цар Борис III“, район „***“, който отказ на Главния
архитект е бил отменен със Заповед №ДК-10-ЮЗР-45/17.03.2011 г. на Началника на
РДНСК – Югозападен район /на л.110/, като е наредено на Главния архитект на СО
при представяне на всички документи, изискващи се в конкретния случай, в това число
при необходимост да бъде изискана конструктивна експертиза, изготвена от
оторизирано лице, да бъде преразгледан случая относно одобряване на преработката на
инвестиционния проект за строежа. Тази заповед е била обжалвана от Главния
архитект на СО, като с окончателно Решение №3199/15.06.2012 г. по адм.д.
№3765/2011 г. на АССГ – Второ отделение, 27 състав /на л.113-124/, жалбата на Гл.
арх. е оставена без уважение.
По спора от правна страна, съдът намира следното:
С Тълкувателно решение №3/28.06.2016 г. по тълк.д.№3/2014 г. на ОСГК на
5
ВКС, по въпроса дали е налице нищожност на договора за прехвърляне на реално
определени части от недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД - поради
липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са
съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед
установените в действащия устройствен закон изисквания, е дадено задължително за
съдилищата тълкуване, според което нищожни на това основание са договорите, чийто
предмет още при сключването им е невъзможно да възникне. Правната невъзможност
на предмета означава, че за неговото възникване, или за разпореждането с него,
съществува непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно
уредени забрани за извършване на сделката, или ограничения за обособяването на
обекта. Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим
имот е налице, когато при сключването на сделката съществува непреодолима правна
пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част, но
разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД не свързва нищожността на сделката с
неосъществяването или непозволяването на преустройството, а с неговата фактическа
и правна невъзможност. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не
съществува в реалната действителност при сключването на сделката, и не може да
възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката,
техниката и технологиите към момента на сделката. Ако към момента на сключването
на сделката реално определените части от недвижим имот не са фактически обособени,
но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията
на действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради
невъзможен предмет. Когато предмет на прехвърляне е реално определена част от
недвижим имот, договора има предмет, ако прехвърляната част е определена или
определяема, и страните са постигнали съгласие коя част се прехвърля. Ако предметът
на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение,
сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява
задължението. Тежестта на доказване на основанието, поради което се претендира
нищожността, лежи върху ищеца.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна, че процесния имот – Ателие №9 – предмет на
Договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 31.03.2011 г. с
Нотариален акт №8, т.I, рег.643, нот.д. №8 от 31.03.2011 г. по описа на Нотариус П. П.
с рег.№533 на НК, се намира на втори етаж /първи над магазини/, в напълно завършена
и в експлоатация жилищна сграда, находяща се в гр. ***, на ул.“***“ №4, то е със
застроена площ от 86,35 кв.м. и се състои от общо помещение с кухненски кът,
санитарен възел, дрешник и преддверие, и към момента се обитава. От приетото
заключение на СТЕ съдът намира за установено, че предвиденият по одобрения
архитектурен проект обект – Магазин А-1 на четири нива, никога не е бил реализиран
на място, като изначално строителството е било осъществено по проекта преработка,
който не е одобрен, включително и в частта му на Ателие №9, реализирано на мястото
на второто ниво на предвидения по одобрения проект Магазин А-1. От Констативен
протокол с рег. Индекс №УТ-9200-364/03.07.2006 г., издаден на основание чл.181, ал.2
от ЗУТ /на л.87/ съдът намира за установено, че още към 03.07.2006 г. жилищната
сграда е била изпълнена в груб строеж по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ, като в
частта на предвидения по проект Магазин А-1 строителството фактически е било
осъществено съобразно неодобрения инвестиционен проект на л.92 от делото за
преработка по време на строителството на проект „Жилищна сграда 2М/2М+3/2М+4 с
6
магазини, ателиета и подземни гаражи УПИ III-78, кв.305г, кв. „***““, с възложител
„Ермила“ООД. Осъщественият на място обект – Ателие №9 е идентичен с обекта,
описан в Нотариален акт №8/2011 г. на л.16 от делото, и представлява самостоятелен
обособен обект в сградата, както е предвидено и в неодобрения архитектурен проект на
л.92, и фактически се ползва като такъв.
От така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна съдът
намира, че към момента на сключване на процесния договор 31.03.2011 г. имотът –
предмет на договора /процесното Ателие №9/ вече фактически е съществувал /сградата
е била завършена в груб строеж към 03.07.2006 г./, като изначално при строителството
не е бил реализиран предвиденият в одобрения инвестиционен проект самостоятелен
обект Магазин А-1 на четири нива, а вместо второто ниво на магазина, на място
фактически е било построено Ателие №9, като самостоятелен обособен обект в
сградата. Към момента на сключването на Договора за покупко-продажба на недвижим
имот от 31.03.2011 г. с Нотариален акт №8, т.I, рег.643, нот.д. №8 от 31.03.2011 г. на
Нотариус с рег.№533 на НК, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, не се
установява да е съществувала непреодолима правна пречка за обособяването на Ателие
№9 като самостоятелен обект в сградата. От приетата СТЕ се установява, че
обособяването на Ателие №9 като самостоятелен обект в сградата не противоречи на
действащите строителни правила и норми, както и на строителните правила и норми,
действащи към 31.03.2011 г. Постановеният отказ на Главния архитект на Столична
община със Заповед №РД-09-50-894/10.06.2010 г. да бъде одобрен инвестиционния
проект – преработка за жилищната сграда, в който е отразено обособяването на Ателие
№9, е бил отменен със Заповед №ДК-10-ЮЗР-45/17.03.2011 г. на Началника на РДНСК
– Югозападен район, като е наредено на Главния архитект на СО при представяне на
всички документи, изискващи се в конкретния случай, в това число при необходимост
да бъде изискана конструктивна експертиза, изготвена от оторизирано лице, да бъде
преразгледан случая относно одобряване на преработката на инвестиционния проект за
строежа. Тази заповед е била потвърдена с Решение №3199/15.06.2012 г. по адм.д.
№3765/2011 г. на АССГ – Второ отделение, 27 състав. Следователно, предметът на
процесния договор не е нито фактически, нито правно невъзможен. Същият
фактически съществува на място, обособен е като самостоятелен обект на правото на
собственост /самостоятелен обект в сграда/, не е вещ, която е изключена от
гражданския оборот, не се установява обособяването му да противоречи на
строителните правила и норми, действащи към момента на сделката. За валидността на
сделката няма значение дали обособяването е било одобрено от оторизираните
технически органи към датата на сключването на договора, като е достатъчно да е
съществувала възможност за обособяването /в т.см. Решение №21/01.07.2015 г. по гр.д.
№6057/2014 г. на ВКС, 2-ро гр.отд., Решение №173/07.01.2020 г. по гр.д.№5406/2016 г.
на ВКС, 1-во гр.отд./. От така събраните по делото доказателства не се установява към
31.03.2011 г. да е била налице правна невъзможност за обособяване на Ателие №9
като самостоятелен обект на собственост.
Последващото прекратяване на административното производство по искането за
одобряване на инвестиционният проект – преработка, със Заповед №РД-09-50-
267/07.04.2015 г. на НАГ при СО /на л.34 от делото на СГС/ е ирелевантно за
валидността на процесния договор за покупко – продажба от 31.03.2011 г., сключен с
Нотариален акт №8, т.I, рег.643, нот.д. №8 от 31.03.2011 г. на Нотариус с рег.№533 на
НК. Ирелевантно за валидността на процесния договор е и последващото обявяване в
7
несъстоятелност на правоприемника на продавача „“Одинис-БП“ЕООД - ищеца
„Ермила – Ц“ЕООД /н./, с Решение №126/15.01.2016 г. по т.д.№5689/2014 г. по описа
на СГС, VI ТО, 7 с-в. Дори да се приеме, че тези обстоятелства съставляват
непреодолима правна пречка за одобряването на инвестиционния проект-преработка, и
за узаконяването на преустройството, с което по време на строителството фактически е
било обособено Ателие №9, същите са възникнали последващо – след сключването на
процесния договор, и не могат да се отразят на валидността му /в т.см. Решение
№163/09.01.2019 г. по гр.д.№1100/2018 г. на ВКС, 3-то гр.отд., Определение
№246/09.05.2018 г. по гр.д.№3132/2017 г. на ВКС, 2-ро гр.отд./. При последващо
възникване на невъзможност за изпълнение на задължението на продавача да
прехвърли собствеността, валидно сключения договор подлежи на разваляне.
По изложените съображения предявеният иск за прогласяване на нищожността
да процесния договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен с
Нотариален акт №8, т.I, рег.643, нот.д. №8 от 31.03.2011 г. на Нотариус с рег.№533 на
НК, се явява неоснователен, и следва да се отхвърли. При отхвърляне на предявения
иск по изложените съображения, не следва да се обсъжда релевираното от ответницата
възражение за придобиването на имота по давност.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да се потвърди.
При този изход от спора, в полза на въззиваемата страна на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, следва да се присъдят направените разноски за въззивното производство.
Същата е претендирала със списък по чл.80 от ГПК разноски за процесуално
представителство в размер на 1800 лв., които се установяват с представена фактура и
платежно нареждане, поради което претенцията ще следва да се уважи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2214 от 24.03.2020 г., постановено по гр.д.№7807
по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I ГО – 6. Състав.
ОСЪЖДА „ЕРМИЛА Ц“ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК175184138, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „Люлин“, бл.911, вх.Г, ет.4, ап.73,
представлявано от синдика Д. Ш., с адрес: гр. ***, ул.“***“ №***, ет.4-5, ап.12, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Л. И. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ж.к.“***“, бл.35, ап.54, сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/,
представляваща направени разноски за процесуално представителство за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на Н. Ц. П., с рег.№533 на НК, в
качеството на трето лице – помагач на ответника Л. И. В., с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9