№ 15254
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110102815 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу „С. 1“ ЕООД, с която
са предявени по реда на чл. 422, ал.1 о ГПК искове с правно основание чл. 318,
ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че „С. 1“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1357,62 лева -
главница за цена на доставка на топлинна енергия за стопански нужди за имот в
************, ресторант, за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 326,94 лева -
мораторна лихва за период от 03.03.2021 г. до 24.10.2023 г.,за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр. дело №61239/2023 г . по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия за стопански
нужди, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, във вр. пар. 1, т. 43 от ДР на ЗЕ. Претендира
се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски.
Ответникът, получил препис от искова молба и приложенията на
19.03.2024 г. в законоустановения срок, е подал отговор на искова молба.
Оспорва исковете по основание и размер с доводи, че липсва на облигационна
връзка между страните и договор не е сключван, в т.ч. управителя Йорданова
твърди, че не е упълномощавала други лица да сключват договори. В имота не
1
извършвана доставка на топлинна енергия.
Третото лице-помагач „Б.“ ООД не взима становище. Представя писмени
доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /ред. до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от ДР на
ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ.
От Договор №**********/16.02.2021 г. за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди при общи условия се установява, че страни по продажбеното
правоотношение са ищцовото дружество и ответното „С. 1“ ЕООД,
представлявано от Р.Й.А., с предмет – доставка на топлинна енергия за
стопански нужди за имот в ************ – заведение, със срок на договора от
01.01.2021 г. до 01.01.2024 г. Договорът е двустранно подписан, като за ответното
дружество-купувач от представляващия го Р.Й.А..
От обявените в Търговския регистър на Република България
обстоятелства по партидата на „С. 1“ ЕООД, които са общоизвестни и се ползват
с официална удостоверителна сила, на основание чл. 7-10 от ЗТР, се установява,
че към датата на сключване на процесния договор -16.02.2021 г., управител на
ответното дружество е Р.Й.А., а считано от 01.03.2021 г. е обявен за
представляващ Й.А.Й.. Освобождаването на Р.А. като управител е в момент след
сключване на договора, но дружество е формирало чрез надлежно избран и
вписан в ТРРЮЛНЦ към АВ органен представител воля, съответно действията
по сключване на договора са с представителна власт. Ето защо са изцяло
неоснователни доводите на ответника, че липсва търговско правоотношение,
като е логично новият управител да не е участвал в сделката, която е
действителна и поражда права и задължения за купувача. Не се твърди и не се
доказва договорът да е развален, в т.ч по взаимно съгласие. Нямат отношение
доводите, че имотът не е собствен на дружеството, тъй като при наличие на
сключен индивидуален договор за покупко-продажба ирелевантно е за спора
принадлежността на вещното право на собственост, както и дали е ползван
имота фактически от купувача. Това са обстоятелства, които касаят вътрешните
отношения на ответника със собственика, евент. липсата на наемно
2
правоотноошение през част от исковия период.
От съдебна техническа експертиза, ценена от съда по реда на чл. 202 от
ГПК, се установява, че реално потребеното количество топлинна енергия за
исковия период е сумата 1346,98 лева, като в нея не са включени лихви или
стари задължения, като за сметка на ищеца са отчислявани технологичните
разходи на абонатната станция. Съобразно правомощието на съда по чл. 162 от
ГПК, предвид изчисленията на вещо лице СТЕ и отчитане на действащата
нормативна уредба през процесния период, която не правоизключва
извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за
изчисляването й, което касае претенцията по размер, съдът приема, че искът за
главница е доказан за тази сума, а в останалата част до пълния предявен размер
от 1357,62 лева подлежи на отхвърляне. Търсеното парично задължение за
главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи
поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
На основание чл. 49, ал. 2, във вр. чл. 40, ал. 1 Общите условия към
договора, ищцовото дружество има право на обезщетение за забава в размер на
законната лихва за неплатените в срок суми от купувача. Ответникът не твърди и
не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница за цена на
доставка на топлинна енергия, поради което за периода 03.03.2021 г. до
24.10.2023 г. върху дължимата главница ответното дружество следва да плати
лихва за забава за сумата 324,37 лв., който размер съдът определя, на осн. чл. 162
от ГПК, а до пълния предявен размер искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да се
отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията с Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация
и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Съразмерно на уважената част от исковете ответникът трябва да заплати на
ищеца сумата общо 513,32 лв. за платени държавни такси, възнаграждение на
вещо лице и на юрисконсулт, последното определено от Съда в предвидения
минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. чл. 37 от ЗПП. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
съдебни разноски за сумата 2,35 лв. за платено адвокатско възнаграждение. По
компенсация в полза на ищеца и съобразно искането му за това следва да се
пресъди сумата 510,97 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „С. 1“ ЕООД, с ЕИК:**********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл.
200 от ЗЗД, вр. чл. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1346,98
лева – главница за цена на доставка на топлинна енергия за стопански нужди за
имот в ************, ресторант, за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата
324,37 лева - мораторна лихва за период от 03.03.2021 г. до 24.10.2023 г.,за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело №61239/2023 г . по описа на СРС; като иска за главница над
уважения размер от 1346,98 лева до пълния предявен размер от 1357,62 лева и
иска за мораторна лихва над уважения размер от 324,37 лева до пълния предявен
размер от 326,94 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. 1“ ЕООД, с ЕИК:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 510,97 лева –
съдебни разноски по компенсация по ч. гр. дело №61239/2023 г. и гр. дело
№2815/2024 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД
на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4