№ 295
гр. С., 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500309 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 32 от 24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 310/2021 г. на Районен съд –
Е., е признато за установено по отношение на „У.о.с.” ЕАД, че Община Е. е собственик на
недвижим имот, представляващ ½ ид. част от УПИ І, кв. 12, по подробния устройствен план
на с. М.И., община Е., целия с площ 12170 кв.м., ведно с ½ ид. част от ОСНОВНО
УЧИЛИЩЕ, представляващо масивна монолитна сграда, построена през 1968 г., състояща
се от сутерен – склад, хладилно помещение и баня пералня; 1 – ви етаж- три класни стаи и
две канцеларии и на 2-ри етаж – шест класни стаи; с кубатура 5180 куб.м., застроена площ
от 432 кв.м., включително и находящите се в сутерена кухня от три помещения и столова;
СКЛАД ЗА ДЪРВА, представляващ едноетажна сграда с дървена покривна конструкция,
построена през 1967 г., със застроена площ 60 кв.м. и ВЪНШНА ТОАЛЕТНА,
представляваща масивна едноетажна сграда, построена през 1967 г., със застроена площ 22
кв.м., които сгради са построени в описания УПИ, при граници на имота съгласно АПОС №
18/08.04.1997 г. – улица, от две страни земеделска земя, и от една страна имоти с пл. № 194,
248, 249, 250, 251 и 254.
Решението е обжалвано от ответника „У.о.с.” ЕАД като необосновано и неправилно с
искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се признае, че не ищецът е
собственик на процесните имоти, а техен собственик е ответникът. В жалбата се излага
1
възражение, че първоинстанционният съд не е разгледал и обсъдил фактическата обстановка
по делото в цялост, като избирателно се е спрял само върху някои факти и обстоятелства,
пропускайки други, които са важни за правните изводи по спора. Като основен аргумент в
жалбата срещу извода на районния съд жалбоподетелят поддържа, че Почивна база „Б.х.”,
част от територията на която е процесният имот, актуван с АОС № 18/18.04.1997 г., е
станала собственост на „У.о.с.” ЕАД след апортирането на имота от Държавата в капитала
на това дружество при учредяването му през 2005 г., извършено в изпълнение на решение
№ 1005/20.12.2004 г. на Министерски съвет. Сочи се, че до апортирането й през 2005 г. в
капитала на дружеството, днешната Почивна база „Б.х.” е имала статут на публична
държавна собственост и се е владяла и ползвала непрекъснато от различни държавни
ведомства и организации. Излага се възражение за липса на предвидените в § 7, т. 6 от ПЗР
на ЗМСМА предпоставки за преминаване в собственост на общината на процесните имоти.
Сочи се в тази връзка, че съгласно посочената разпоредба в собственост на общините
преминават само онези имоти, които по естеството си обслужват общинската
инфраструктура в пряк план, като наред с това е налице и друго изискване, което не е
посочено изрично в закона, но произтича от неговата цел, а именно – имотът да е бивша
държавна собственост и не е бил предоставен за стопанисване и управление на държавни
юридически лица. Жалбоподателят счита, че процесният имот не попада в обхвата на
посочената разпоредба на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като е с национално значение и е
бил одържавен за нуждите на провежданата държавна политика в областта на почивното
дело. Видно от АДС № 388/05.09.1970 г. процесният одържавен имот бил застроен със
средства на ОНС-С. и ОНС-П. през 1968 г. и същият бил предоставен за оперативно
управление на тези две държавни организации. При влизане в сила на ЗМСМА базите на
У.О. и туризъм са били част от имуществото на създадените юридически лица „Лагери и
ученически туризъм”. Поддържа се, че предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от Закона за
народната просвета и чл. 10, ал. 4 от ППЗНП несъмнено до апортирането й през 2005 г.
Почивната база „Б.х.” е била публична държавна собственост, а доколкото публичната
държавна собственост е вън от гражданския оборот и не може да бъде придобита от трети
лица, незаконосъобразно същата е била актувана като общинска собственост с АОС №
388/08.04.1997 г. Излага се и възражение срещу евентуалното заявеното от ищеца
придобивно основание давностно владение – до апортирането на Почивна база „Б.х.” в
капитала на „УОС” АД през 2005 г. придобивна давност не е могла да тече, тъй като имотът
е бил публична държавна собственост, а за периода след 2005 г. не са налице доказателства
за упражнявано от ищеца давностно владение
В отговора на въззивната жалба ответникът Община Е. оспорва жалбата и настоява
обжалваното решение да бъде потвърдено..
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Община Е. е предявила срещу „У.о.с.” ЕАД иск за признаване за установено, че е
собственик на ½ ид. част от от УПИ І, кв. 12, по подробния устройствен план на с. М.И.,
община Е., целия с площ 12170 кв.м., ведно с ½ ид. част от основно училище,
2
представляващо масивна монолитна сграда, построена през 1968 г., състояща се от сутерен –
склад, хладилно помещение и баня пералня; 1 – ви етаж- три класни стаи и две канцеларии и
на 2-ри етаж – шест класни стаи; с кубатура 5180 куб.м., застроена площ от 432 кв.м.,
включително и находящите се в сутерена кухня от три помещения и столова; склад за дърва,
представляващ едноетажна сграда с дървена покривна конструкция, построена през 1967 г.,
със застроена площ 60 кв.м. и външна тоалетна, представляваща масивна едноетажна сграда,
построена през 1967 г., със застроена площ 22 кв.м., които сгради са построени в описания
УПИ, при граници на имота съгласно АПОС № 18/08.04.1997 г. – улица, от две страни
земеделска земя, и от една страна имоти с пл. № 194, 248, 249, 250, 251 и 254.
В исковата молба се твърди, че посоченият УПИ І в кв. 12 по плана на с. М.И., ведно
с описаните построени в него сгради, са актувани като държавна собственост с АДС №
388/05.09.1970 г. на ОНС- С.. През 1995 г. са отписани от актовите книги за държавните
имоти ½ ид. част от посочения УПИ ведно с находящата се в него училищна сграда, на
основание пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА, след което имотът бил актуван като публична
общинска собственост с АПОС № 18/08.04.1997 г., а през 2005 г. в акта били включени и
склад за дърва и външна тоалетна. Описаните имоти били декларирани в Община Е., отдел
„Местни данъци и такси”.
Твърди се, че през 2005 г. било учредено дружество „У.о.с.” ЕООД със 100 процента
държавно участие, което впоследствие било преобразувано в „У.о.с.” ЕАД. В капитала но
това дружество била направена непарична вноска на недвижими имоти, като по партидата
на дружеството в Агенция по вписвания под № 69 била посочена Почивна база „Б.х.”,
находяща се в с. М.И.. След като се установило, че в капитала на „У.О.” ЕАД е включен
собственият й недвижим имот, Община Е. започнала усилена кореспонденция с
компетентните държавни органи в лицето на Министерство на образованието и науката и
Областна администрация на Софийска област, както и многобройни срещи и разговори с
ръководството на ответното дружество, в които ищецът е заявявал, че процесните имоти са
общинска собственост въз основа на надлежно съставени актове и същите не могат да бъдат
включени в капитала на ответното дружество и последното не е техен собственик.
Твърди се, че в резултат на водената кореспонденция на 14.02.2013 г. Съветът на
директорите на „У.о.с.” ЕАД взел решение за намаляване на капитала на дружеството, като
от него бъдат „извадени” определени недвижими имоти, сред които процесният имот.
Въпреки това, до настоящия момент това не било направено и в капитала на ответното
дружество като част от непаричната вноска по партидата на дружеството в Търговския
регистър е вписан посочения недвижим имот, собственик на който е ищецът. Ищецът счита,
че наличието в правния мир на два титула за собственост на страните създава несигурност и
реална опасност за Община Е. и обществения интерес ответното дружество да се разпореди
със собствения на общината недвижим имот.
Ищецът твърди, че владее необезпокоявано и непрекъснато описания имот повече от
10 години и е станал собственик на този имот на основание придобивна давност.
Отправено е искане да се признае за установено по отношение на ответника, че
3
ищецът е собственик на ½ ид. част от УПИ І, кв. 12 по плана на с. М.И., целия с площ 12170
кв.м., ведно с ½ ид. част от построените в него сгради – основно училище, склад за дърва и
външна тоалетна, съгласно АПОС № 18/08.04.1997 г., а при условията на евентуалност, ако
не се приеме, че ищецът е собственик на тези имоти въз основа на представените писмени
доказателства, да се признае за установено, че същият е техен собственик на основание
придобивна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „У.о.с.” ЕАД е представил писмен отговор, с
който оспорва иска. Ответното дружество твърди, че е учредено по силата на решение №
1005/20.12.2004 г. на МС и при учредяването му в капитала му са апортирани общо 165
държавни почивни бази, находящи се в цялата страна, сред които е Почивна база „Б.х.”,
находяща се в с. М.И., община Е.. Твърди, че актуваният с представения с исковата молба
АОС № 18/18.04.1997 г. имот е част от територията на Почивна база „Б.х.”, която почивна
база е станала собственост на дружеството след апортирането на имота от Държавата в
капитала му при учредяването му през 2005 г. Твърди, че днешната Почивна база „Б.х.”
представлява бивша почивна станция на ОНС – гр. С.. Този имот бил одържавен през 1970
г. с АДС № 388/05.09.1970 г. на основание, че е застроен с държавни средства на ОНС – С. и
ОНС- П., като имотът съгласно този АДС бил отстъпен за оперативно управление на
посочените организации. До апортирането й през 2005 г. в капитала на „У.о.с.” ЕООД,
днешната Почивна база „Б.х.” е имала статут на публична държавна собственост и се е
владяла и ползвала непрекъснато от различни държавни ведомства и организации.
Ответникът сочи, че процесният имот не попада в обхвата на разпоредбата на § 7, т. 6 от
ПЗР на ЗМСМА, на основание на която разпоредба ищецът основава претенцията си за
право на собственост върху този имот, тъй като имотът е с национално значение и е бил
одържавен и отреден за нуждите на провежданата държавна политика в областта на
почивното дело, за нуждите на отдиха, туризма и лечебно-оздравителната дейност на деца,
ученици и студенти от цялата страна. Имотът е бил публична държавна собственост до
апортирането му през 2005 г., а публичната държавна собственост е вън от гражданския
оборот и не може да бъде придобита от трети лица. Именно поради статута си на публична
държавна собственост, до апортирането на Почивна база „Б.х.” придобивна давност не е
могла да тече до 2005 г., а след тази дата ответното дружество е стопанисвало имота и не е
загубило владението си върху него, въпреки че същият не е бил работеща туристическа
станция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за
установено, че ищецът Община Е. е собственик на ½ ид. част от УПИ І в кв. 1 по плана на с.
М.И., ведно с ½ ид. част от построената в имота масивна сграда – основно училище, и
помощни постройки – склад за дърва и външна тоалетна.
Ищецът се легитимира като собственик на поцесните имоти с АПОС № 18/08.04.1997
г., с който е актуван като публична общинска собственост на основание §7, т. 6 от ПЗР на
4
ЗМСМА застроен неурегулиран парцел І по отношение на имоти пл.№ 194,248,249,250,251
и 254, в размер на 12170 кв.м. и основно училище – масивна монолитна сграда на два етажа,
построена през 1968 г., със застроена площ 432 кв.м., с местонахождение – с.М.И., кв. 12.
С оглед позоваването от ищеца на посочения акт за общинска собственост като
легитимиращ заявеното от него право на собственост върху процесните имоти, следва да се
приеме, че същият претендира да е придобил правото на собственост на основание
разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, посочена в акта като основание за съставянето му.
Ищецът въвежда и евентуално основание за възникване на правото му на собственост –
придобивна давност.
По делото не се спори и се установява от писмените доказателства и заключението на
съдебно-техническата експертиза, че претендираните от ищеца имоти, които са предмет на
горепосочения АПОС № 18/08.04.1997 г., попадат изцяло в имот /т. нар. Почивна база „Б.х.”,
находяща се в с. М.И./, който имот е бил апортиран в дружеството „У.о.с.” ЕАД /със 100 %
държавен капитал/ с учредяването му през 2005 г. в изпълнение на решение №
1005/20.12.2004 г. на МС. С това решение на МС са обявени имоти – публична държавна
собственост, като имоти – частна държавна собственост, съгласно приложения № 1 и 2 и е
разпоредено на министъра на образованието и науката да образува еднолично дружество в
ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти съгласно приложението.
Обстоятелството, че процесният имот, за който е съставен акт за общинска
собственост, впоследствие е внесен като апортна вноска в капитала на новоучреденото
дружество „У.о.с.” ЕООД /понастоящем „У.о.с.” ЕАД/ обуславя наличието на правен спор
между ищеца и ответника досежно принадлежността на правото на собственост върху този
имот, а оттам – наличие на правен интерес у ищеца от предявяване на установителен иск за
право на собственост, доколкото не се твърди имотът да е във владение на ответника.
По предявения положителен установителен иск ищецът следва да докаже
осъществяването на фактическия състав на придобиването на правото на собственост върху
спорния имот на заявеното от него придобивно основание. Както бе посочено, ищецът
основава собственическата си претенция на легитимиращото действие на съставения акт за
общинска собственост № 18/08.04.1997 г., с който процесният имот е актуван като общинска
собственост на основание § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за общинската собственост, съставеният по
определените в закона ред форма акт за общинска собственост е официален документ –
ползва се с материална доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното
изявление на органа, издал акта. С него се констатира правото на общинска собственост.
Като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред, съобразно разпоредбата на чл. 179, ал.1 ГПК актът се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното относно извършените от длъжностното
лице действия. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта
факти относно съставянето му на съответните дата и място от определено длъжностно лице,
както и относно вида и състоянието на имота. Той има легитимиращ ефект за
5
принадлежността на правото на собственост. Обстоятелствата, констатирани в акта за
общинска собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателсствена сила до
доказване на противното. Актът, удостоверяващ правото на общинска собственост, може да
бъде оспорван от всяко лице, което има собствени противопоставими права и съответно
правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. За да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че общината – титуляр на
правото на собственост не е собственик. /решение № 149/12.06.2013 г. по гр.д. № 647/2012 г.
на ВКС, ІV г.о./.
В случая ответникът е оспорил легитимиращото действие на акта за общинска
собственост с твърдение, че не са се осъществили фактите, обуславящи констатираното с
него право на собственост на общината върху актуваните имоти. С оглед на тези
възражения на ответника срещу доказателствената сила на акта на АОС, на който ищецът се
позовава, следва да се установи дали към момента на съставяне на акта са били налице
предвидените в § 7 от ПЗР на ЗМСМА материални предпоставки за придобиване на
собствеността върху процесните имоти от Община Е. по силата на посочената разпоредба.
Съгласно § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините и следните държавни имоти: обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на
общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или
комунално обслужване. Съгласно § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМАА /нова - ДВ, бр. 49 от 1995 г./
не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала,
уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с
държавно имущество.
Фактическият състав на придобиването по собственост от общината по силата на
закона на основание § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА включва следните предпоставки: имотът
да е държавен към момента на влизане в сила на закона, същият да представлява обект от
изрично изброените от т. 1 до т. 7 категории имоти и да не е налице предвиденото в ал. 2 на
същата разпоредба изключение, а именно имотът да е включен в капитала, уставния фонд
или да се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно
имущество. Меродавният момент за преценка на отрицателното условие по ал. 2 е влизането
на закона в сила, т.е. следва да се установи дали към момента на влизане на ЗМСМА в сила
/17.09.1991 г./ процесният имот е бил заведен в баланса на държавното предприятие,
включен ли е бил в уставния фонд на фирма с държавно имущество или в капитала на
търговско дружество.
В случая не се спори и се установява от представения АДС № 388/05.09.1970 г. на
ОНС- С., че процесният имот е бил държавна собственост към 17.09.1991 г., когато в сила
влиза ЗМСМА и започва процесът на отделянето на общинската собственост от държавната.
С оглед установеното предназначение и ползване на имота към този момент – училище,
несъмнено същият представлява обект на общинската инфраструктура с местно значение,
предназначен за образователно обслужване на общината. Установено е от писмените
6
доказателства и от заключението на СТЕ, че имотът е бил предназначен за училище и
ползван като училище, което е било действащо до закриването му през 2021 г., съгласно
показанията на разпитаната свидетелка. В съставения АПОС от 1997 г. е посочено, че
имотът се ползва от Основно училище „Г. Б.” – с. М.И.. В този смисъл напълно
несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че имотът бил „с национално значение,
отреден за нуждите на провежданата държавна политика в областта на почивното дело, за
нуждите на отдиха, туризма и лечебно-оздравителната дейност на деца, ученици и студенти
от цялата страна”. По делото няма никакви доказателства, които да сочат за предназначение
и/или ползване на имота към меродавния момент на влизане в сила на ЗМСМА за почивна
база или за други дейности, свързани с туризъм, отдих, рехабилитация и пр. Установено е,
че към този момент имотът е бил ползван само и единствено като основно училище, т.е. е
бил предназначен за образователните нужди на хората от общината, следователно същият
съставлява обект от общинската инфраструктура с местно значение по смисъла на § 7, т. 6
от ПЗР на ЗМСМА.
Не е налице изключението по § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА за преминаване в
собственост на община Е. на спорния имот. Не са налице доказателства към датата на
влизане в сила на ЗМСМА процесният имот да е бил включен в капитала, в уставния фонд
или да се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно
имущество. Установено е, че процесният имот е бил апортиран в ответното дружество
„У.о.с.” ЕАД с учредяването на това дружество едва през 2005 г. и от този момент е
включен в капитала на дружеството като част от обект Почивна база „Б.х.” в с. М.И.. Няма
никакви данни към меродавния за осъществяване на придобивното основание по § 7 от ПЗР
на ЗМСМА имотът да е бил част от капитала, уставния фонд или да е бил заваден по баланса
на търговско дружество или предприятие с държавно имущество. Отразеното в АДС №
388/05.09.1970 г., че ½ ид. част от имота е предоставен за оперативно управление на ОНС –
П. и ½ ид.част на ОНС – С., не дава основание за обратен извод, тъй като от една страна не
е установен статута на посочените лица, на които имотът е бил предоставен за оперативно
управление, нито са налице доказателства актуваният имот да е бил заведен по баланса на
тези лица. Не са налице и доказателства за правоприемство между ответника „У.о.с.” ЕАД и
ОНС – С., респ. ОНС-П., на които субекти съгласно посоченото АДС имотът е бил
предоставен за оперативно управление.
С оглед на горното налице са всички предпоставки за придобиване на правото на
собственост от ищеца върху процесния имот на основание трансформация на държавна
собственост в общинска по силата на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, като няма данни ищецът
да е загубил така придобитото с влизане в сила ЗМСМА право на собственост. С оглед на
горното предявеният установителен иск е основателен.
Поради съвпадането на извода на настоящата инстанция с този на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 310/2021
г. на Районен съд – гр. Е..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8