№ 343
гр. Дупница, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200659 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0348-000353 от 05.05.2023 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на И. Д. Д., с
адрес: гр. София, ж.к.. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174,
ал.3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева,
както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач, чрез редовно упълномощен
процесуален представител – адв. К.. В жалбата се развиват доводи за неправилност и
незаконосъобразност на НП. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване и връчване на АУАН и НП.
В съдебно заседание адв. К. в подадени от него молби заявява, че поддържа жалбата,
взема становище по доказателствата и пледира за отмяна на обжалваното НП. Иска срок за
писмени бележки какъвто не е нормативно предвиден в НПК.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително
писмо до съда.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 14.04.2023 г., около 23:30 ч. сутринта, в гр. Сапарева баня жалбоподателят бил
1
забелязан от Началника на ПУ-Сапарева баня да се качва в нетрезво състояние и да
предприема управление на лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***. Полицейският
служител незабавно уведомил дежурния автопатрул на ПУ-Сапарева баня, съставен от
свидетелите А. Д. и И. В. – мл. полицейски инспектори в „ООР“ при ПУ-Сапарева баня,
които веднага установили и спрели за проверка процесния автомобил управляван от
жалбоподателя и движещ се по ул. „Германея“ с посока на движение към ул. „Момина
сълза“. При извършената проверка полицейските служители възприели нетрезвото
състояние на водача и силния мирис на алкохол, като повикали за съдействие за вземане на
проба с техническо средство дежурен автопатрул от групата за пътен контрол при РУ-
Дупница съставен от мл. автоконтрольори, а именно свидетелят С. Ш. и неговия колега ***.
Последните разполагали на смяна с годен и проверен Алкотест дрегер 7510, с фабр. № 0411.
В присъствието на посочените лица актосъставителят А. Д. предложил на водача да даде
проба за алкохол с наличното техническо средство, като в 23:46 часа жалбоподателят
категорично и окончателно отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с
техническото средство. Във връзка с отказа му за проверка с техническо средство, на
жалбоподателя бил издаден и връчен от св. Д. в 00:55 часа на 15.04.2023 г. и Талон за
медицинско изследване с № 139154, с указания за даване на кръвна проба за изследване във
ФСМП-гр. Дупница, до 60 минути от връчване на ТМИ. Жалбоподателят не се е явил за
даване на кръвна проба за изследване в посоченото медицинско заведение.
С оглед отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство св. Д. е
съставил на същия АУАН, в присъствието на свидетеля В., който акт бил подписан от
актосъставителя, свидетеля и лично от жалбоподателя без възражения. Съобразно този
АУАН била издадена от АНО по-късно и ЗПАМ за временно отнемане на СУМПС и
контролния талон към него.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП с № 23-0348-000353 от 05.05.2023
г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на И. Д. Д., с
адрес: гр. София, ж.к.. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174,
ал.3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева,
както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели, полицейските служители-очевидци на
нарушението, вкл. на отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство – Д.,
В. и Ш., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл.
служебно изисканите писма и справки, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът се
доверява изцяло на казаното от тази група полицейските служители, които последователно,
еднопосочно, ясно, логично и точно описват възприетите от всеки от тях лично и
непосредствено факти и обстоятелства по повод извършените спрямо жалбоподателя
служебни действия, съобразно компетентностите и длъжността им. Добросъвестно сами
отбелязват, че не си спомнят с категоричност определени по-дребни и несъществени
2
обстоятелства. Казаното от тях съвпада напълно с отразеното в съставените във връзка с
проверката на място документи – Талон за медицинско изследване, АУАН, ЗПАМ,
удостоверение, протоколи и писма за проверка на техн, средство, списък с обучени лица и
др. С категоричност авторството на управлението на автомобила се установява безспорно
от показанията на свидетелите Д. и В., а отказът за даване на проба с техническо средство е
възприет допълнително и от св. Ш.. Ако са налице някакви дребни разминавания в разказа
на полицейските служители, то съдът ги отдава изцяло на изминалия период от време,
ежедневната им заетост с подобни нарушения по ЗДвП, както и на различните им служебни
задължения и извършените на място действия по отношение на жалбоподателя. Няма данни
за каквато и да е предубеденост или преднамереност на същите спрямо жалбоподателя.
Съдът приема с доверие и информацията отразена в писмените доказателства по
делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са
налице никакви протИ.речия или възражения от страните. Представени са надлежно връчени
НП и ЗПАМ от служител на СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на
АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен орган,
спазени са предвидените в закона срокове и форма за съставянето им, като същите съдържат
всички необходими реквизити. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че
изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване. Ясно е
посочено мястото и времето на извършване на нарушението представляващо ясен и
недвусмислен отказ на водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол,
а именно в случая съгласно писмото на РУ-Дупница с годния и проверен Алкотест дрегер
7510, с фабр. № 0411, описано е поведението на водача на МПС изразяващо в залитане,
несвързан говор и обилен дъх на алкохол, както и последвалото издаване на задължителния
талон за медицинско изследване, който жалбоподателят лично е подписал и получил, но не
се е явил за даване на кръвна проба. В тази насока последният и не оспорва обстоятелството,
че в процесната вечер изобщо не се е явил да даде кръвна проба във ФСМП-гр. Дупница.
Относно доказателствената стойност на талона за медицинско изследване виж и Решение №
21 от 4.02.2016 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 342/2015 г.
Съгласно възраженията в жалбата следва да се посочи, че при установяване на
нарушението и след това при съставяне на АУАН са били на място и са присъствали
посочените по-горе свидетели, които потвърждават недвусмислено отказа на водача да бъде
тестван с предоставеното техническо средство. Представени са доказателства за
компетентността, както на актосъставителя, така и на АНО като полицейски служители на
съответната длъжност съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР и Заповед №
8121з-329/22.03.2022 г., на МВР. Налични са по делото надлежно връчени АУАН, ЗПАМ,
НП и ТМИ лично на жалбоподателя срещу подпис и получени без възражения от него.
3
Ирелевантно е за настоящото съдебно производство възражението, колко често и за какви
цели използва жалбоподателят автомобила си.
Съдът намира, че защитната версия изложена в жалбата не е подкрепена с никакви
достоверни доказателства, нито гласни, нито писмени, поради което изобщо не може да се
даде вяра на тези твърдения.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Посочената разпоредба регламентира състав на административно нарушение, чието
изпълнително деяние е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. В тази
разпоредба не са уредени две или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно
нарушение. Обстоятелството дали проверката за наличието на алкохол ще се извърши
посредством техническо средство, доказателствен анализатор или анализ на кръвна проба не
определя броя на визираните нарушения. Различните начини за установяване на алкохол са
просто различни средства за проверка наличието на алкохол у водача, но изпълнителното
деяние е само едно и то е отказ. Това означава, че ако лицето откаже да бъде тествано с
техническо средство за наличие на алкохол, но даде кръв за анализ и по този начин бъде
установено наличието или липсата на алкохол в кръвта, това лице няма обективно да е
извършило нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото не е отказало да му бъде извършена
проверка за наличие на алкохол, напротив - такава би била извършена надлежно
посредством резултата от безспорния кръвен анализ. Същият извод следва да се направи и в
обратната хипотеза, когато водачът се съгласи да му бъде извършен тест с техническо
средство, но откаже такъв чрез анализ на кръвна проба. В този смисъл виж и актуалната
практика на касационната инстанция - Решение № 159 от 17.07.2020 г. по к. адм. н. д. №
100 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 355 от 31.12.2019 г. на
АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 333/2019 г.
В случая жалбоподателят е наказан именно за отказа му като водач да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта, както и последвалия негов отказ да изпълни предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му , както е цитирано в т. 1 от НП,
поради което с този отказ формално е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП от обективна страна.
4
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк
умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за концентрация на алкохол
в кръвта му с техническо средство и с последващо неявяване и непредоставяне на кръвна
проба ясно е съзнавал, че извършва нарушение на ЗДвП. Поведението му според съда е било
пряко мотивирано от желанието за избягване на евентуална наказателна отговорност по
смисъла на чл. 343б, ал.1 от НК за деянието му, още повече видно от показанията на
полицейските служители жалбоподателят явно предварително е бил употребил сериозно
количество алкохол в процесната вечер.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал
жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които в дадения случай
са строго фиксирани от закона като вид и размер, поради което за съда не съществува
възможност да ревизира същите като ги намали. Не е съществено нарушение, че наказанието
лишаване от право да управлява МПС е посочено като 24 месеца, вместо изписаното в
закона 2 години. Така описаната продължителност на наказанието е идентична и не води до
някакво двусмислие. Деянието е с висока степен на обществена опасност. Липсват каквито и
да е основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При изложените мотиви, настоящият съдебен състав достигна до извод, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0348-000353 от 05.05.2023 г., издадено от Началник
група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на И. Д. Д., с адрес: гр. София, ж.к..
***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5