Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
Гр. Разград, 07 октомври 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в
присъствието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело № 123 по описа за
2021г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП-Варна против Решение № 130/20.05.2021г.,
постановено по АНД №163/2021г. по описа на Разградския районен съд, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) №553059-F577212/30.12.2020г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“- Варна в ЦУ
на НАП, с което за извършено нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 1 във вр. с § 53,
VІа, т. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18) на „Ерна-67“ЕООД, гр.
Разград е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че постановеното решение е неправилно, като постановено
в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба не се представлява в съдебно заседание и
не ангажира съда със становище по спора.
Прокурорът заключава, че жалбата е основателна, като споделя изложените в
нея съображения и предлага на съда да отмени решението на въззивния съд.
Разградският административен съд, след като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания,
извърши служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК и
анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от
надлежна страна против решение, което подлежи на инстанционен контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна и недоказана по следните фактически и
правни съображения:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени
доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно
преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани
фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите сочат,
че на 06.10.2020г. в 12:55 часа данъчни служители са извършили проверка в
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- вендинг кафе-автомат, находящ
се в гр.Разград, ул. „Борис Йончев“ №23, стопанисван от „Ерна-67“ ЕООД,
гр.Разград. При извършена контролна покупка е установено, че на контролния
дисплей на монтираното фискално устройство, вградено в автомат на
самообслужване (ФУВАС) не се визуализира следната информация: наименование и
ЕИК на задълженото лице; обща сума на продажбата; номер, дата и час на фискалния бон, под който
е регистрирана продажбата; индивидуален номер на ФУВАС и код за верификация на
ФУВАС. При тези данни е прието, че
дружество е нарушило разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 във вр. с § 53 Наредба №
Н-18, VІа, т. 3 и срещу него е съставен АУАН №F577212/ 27.10.2020г. Отразените
в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното
НП е наложил имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДДС. С решението си Разградски районен съд е отменил оспореното НП, като е
приел, че наказващият орган неправилно е квалифицирал деянието и неправилно е
приложил съответната санкционна норма. Изложените от него мотиви се споделят и
от настоящата инстанция
АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени органи, в кръга на тяхната материална
и териториална компетентност, при спазване на установените от закона срокове. В
тях се съдържа фактическо описание на нарушението, което е достатъчно пълно, ясно
и конкретно. Наказващият орган обаче не е посочил достатъчно ясно и коректно законовите разпоредби, които са нарушени. Посочената
от него разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 въвежда изискване фискалните
устройства, в това число и ФУВАС да отговарят на функционалните изисквания,
посочени в Приложение № 1 към нея. Тази норма е бланкетна и препращаща. В тези
случаи наказващият орган е длъжен да конкретизира кои изисквания са нарушени,
като посочи раздела, точките и буквите от Приложение №1 към Наредба № Н-18. В
казуса това са изискванията, въведени в Раздел VІа „Специфични функционални
изисквания към ФУВАС“ , т. 3, б.“ а“ -
б. „д“. Начинът, по който са изписани нарушените разпоредби в АУАН и НП
„нарушен/осъществен е съставът на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ във вр. с § 53 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на
МФ, VІа, т.3“ не дава възможност на уличеното лице достатъчно ясно и пълно да
разбере кои са нормите, нарушени от него.
Наред с това наказващият орган не е приложил и съответната санкционна норма
на вмененото административно нарушение. Съгласно приложената от него разпоредба
на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) се
налага глоба в размер от 100 до 500 лв. на физическите лица, които не са
търговци, или имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. на юридическите лица и едноличните търговци.
Безспорно вмененото на „Ерна-67“ЕООД, гр.Разград административно нарушение не
се изразява в неиздаден документ, който се изисква от закона при регистриране
на всяка една продажба. Установените по делото факти сочат, че дружеството е
уличено в извършено нарушение на Наредба №Н-18, която е приета на основание чл.
118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и 20 от ЗДДС (§11 от ПЗР). В тези случаи отговорността
на нарушителя следва да се ангажира на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Според
тази санкционна норма извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите, предвидени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
По принцип съдебният контрол е контрол за законосъобразност на атакуваното
НП и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се
излагат доводи, с които се тълкува,
допълва или поправя волята на наказващия орган. Ето защо липсва
възможност едва със съдебното решение да се посочи санкционната норма, която е
съответна на процесното административно нарушение. Това би довело до недопустимо
допълване и поправяне волята на наказващия орган, което излиза извън
рамките на съдебния контрол.
В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и
законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран така Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130/20.05.2021г., постановено по
АНД №163/2021г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/