№ 157
гр. Пловдив, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20225300900742 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 430 от ТЗ.
Юробанк България АД, ЕИК *********, съдебен адрес: **** - Адвокатско
дружество „М. и Р.“, чрез адв. М., твърди че на 18.08.2017 г., между „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********* (с правоприемник „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********) - кредитодател, и К. Н. Н., ЕГН **********
и А. Д. Н., ЕГН ********** - ськредитополучатели, е сключен Договор за
потребителски кредит с ипотека № 353/R/2017 от 18.08.2017г., по силата на
който банката предоставя на кредитополучателите потребителски кредит с
ипотека № 0010-0191 - 00000003238 в размер на 100 000 лева, с цел
рефинансиране на съществуващи задължения.
Твърди също, че с покани, връчени на длъжниците на 19.12.2020г., по реда на
чл. 47 от ГПК, чрез ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на Камарата на ЧСИ,
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ги е уведомило, че поради непогасяване на
формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредита,
обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
По заявление с правно основание чл. 417 от ГПК било образувано ч.гр.д. №
1672/2021г, по описа на Районен съд - Пловдив, XVI състав, по което против
длъжниците били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 983 от 02.02.2021г. и изпълнителен
лист № 386 от 05.02.2021г., по което били подадени възражения от
длъжниците.
Това обусловило първоначалния интерес на банката да предяви иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, с който да иска от настоящия съд и състав да
установи спрямо ответниците наличието на вземанията, предмет на
цитираната заповед и изпълнителен лист.
1
С определение № 737/21.03.2022 г. на ПОС, ГО, VIII с-в, постановено по
в.ч.гр.д. № 709/2022 г. издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист
били обезсилени.
Ето защо, с допълнителна молба от 13.09.2023 г. ищецът е направил искане за
изменение на иска от установителен в осъдителен, допуснато от съда, и
претендира да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на банката сума в
размер на 70 654.51 лв., от които:
- 64 389,06 лева (шестдесет и четири хиляди триста осемдесет и девет
лева и шест стотинки) - главница за периода от 28.10.2019г. до 27.01.2021г.
- 2 719,24 лева (две хиляди седемстотин и деветнадесет лева и двадесет и
четири стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 28.11.2019г. до
19.12.2020г.;
- 3 108,42 лева (три хиляди сто и осем лева и четиридесет и две стотинки)
- наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени
плащания) за периода от 28.11.2019г. до 27.01.2021Г.;
- 168,00 лева (сто шестдесет и осем лева) - такси за периода от 27.01.2021г.
до 27.01.2021Г.
- 176,76 лева (сто седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) -
застраховки живот за периода от 07.08.2020г. до 27.01.2021г.
- 93,03 лева (деветдесет и три лева и три стотинки) - имуществени
застраховки за периода от 28.11.2019г. до 27.01.2021г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 01.02.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и да се присъдят съдебните разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. № 1672/2021г. по описа на Районен съд -
Пловдив, Г.О, XVI с-в - съдебна такса и адвокатски хонорар, ведно с
направените по делото съдебни и деловодни разноски и разходи за адвокат.
Ответниците, А. Д. Н. и К. Н. Н., обичайно местопребиваване и настоящ адрес
в Република Г., ****, действащи чрез адв. М. П. Ч., със съдебен адрес в ****
оспорват предявените искове. Оспорват настъпване на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за потребителски кредит, тъй като до
тях не е достигало уведомление за това предвид местопребиваването им в
чужбина.
Твърдят, че на 28.03.2022 г. с вх. № 60, са депозирали чрез пълномощик, пред
ищеца в негов клон молба, с която, с която са изявили изрично желанието си
да започнат регулярното обслужване и погасяване на кредита,
реструктуриране на същия, на която молба не последвал отговор. Считат, че
предвид представената електронна кореспонденция между страните, на
основание чл. 95 ЗЗД, банката кредитор е в забава, защото неоправдано не е
приела предложеното от длъжниците изпълнение, не дала необходимото
съдействие, без което длъжниците не биха могли да изпълнят задължението
си.
Алтернативно твърдят, че е налице нищожност на договора за потребителски
кредит, поради противоречието му със ЗПК и ЗЗД. Твърдят, че договорът за
кредит и преддоговорната информация не отговарят на изискването на чл. 5,
2
ал.4 и чл.10, ал.1 от ЗПК - не са е еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12. Договорът за кредит съдържал неравноправни клаузи по см.
на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, които са нищожни, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и
поради противоречието му с нормите на чл. 10а и чл.11 и чл. 19 от ЗПК,
посочени конкретно в отговора на исковата молба.
Оспорват размерът на предявените искове като твърдят, че изчисленията,
направени от ищеца, са неточни.
В допълнителна искова молба и допълнителен отговор страните поддържат
твърденията си и оспорват направените възражения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Представен е в оригинал договор за потребителски кредит с ипотека, сключен
на 18.08.2017 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, Клон „Пловдив-
Бетовен“, и ответниците К. Н. Н., в качеството му на кредитополучател и
ипотекарен длъжник и А. Д. Н., в качеството й на ипотекарен длъжник, по
силата на който банката предоставя на кредитополучателите потребителски
кредит с ипотека № 0010-0191 - 00000003238 в размер на 100 000 лева, с цел
рефинансиране на съществуващи задължения.
С определение, постановено по настоящото дело, като безспорни между
страните са били обявени фактите на сключване на посочения договор и
погасителен план, както и получаване на сумата 100 000 лева от
кредитополучателя.
Съгласно представения договор, кредитът се отпуска за срок от 66 месеца,
считано от датата на усвояването му /чл.5/. За предоставения кредит,
кредитополучателите заплащат на банката възнаградителна лихва /чл.6/, равна
на променлив годишен лихвен процент, който се формира от приложимия по
договора референтен лихвен процент - пазарния индекс тримесечен SOFIBOR
плюс фиксирана надбавка от 4.273 %. Референтният лихвен процент
тримесечен SOF1BOR се актуализира на първия работен ден на всяко
календарно тримесечие. Към момента на подписване на договора за кредит, за
референтния лихвен процент е възприета стойност на тримесечния SOFIBOR
в размер на 0.107 %, а приложимият към датата на подписване на договора за
кредит променлив годишен лихвен процент, определен съгласно чл. 6, ал. 1 е
4.38 %. Банката прилага по-висока фиксирана надбавка по годишния лихвен
процент, като увеличението се формира като сбор от приложимата към
договора фиксирана надбавка плюс 2 % при неизпълнение от страна на
кредитополучателите на условията, подробно описани в чл. 14, ал. 4, т. 1 от
договора за кредит. Съгласно чл.7 от договора, неустойка за забава се дължи
при просрочие на която и да е вноска по кредита, както и при обявяване на
последния за предсрочно изискуем, върху просрочените суми за времето на
забава. Обезщетението за забава е равно на законната лихва. Размерът на
законната лихва към датата на подписване на договора за кредит е 10 %.
Неустойката за забава е незабавно изискуема към датата на просрочието на
съответната сума.
3
Съгласно чл.8 от договора, Кредитополучателите заплащат на банката
следните такси: 1/ Еднократна такса за разглеждане на документи - 50 лева; 2/
Такса за оценка на кредитния риск в размер съгласно действащата към датата
на плащането й тарифа за таксите и комисионите на банката; 3/ Такса за
правно обслужване и подготвяне на документи за учредяване/заличаване на
ипотека върху обезпечението по кредита, в размер съгласно действащата към
датата на плащането й тарифа за таксите и комисионите на банката, платима
еднократно за всеки имот, предмет на
обезпечението, преди учредяване/заличаване на съответната ипотека; 4/ В
случаите на предоговаряне на параметри на кредита, освен при промени,
свързани с предсрочно погасяване на главница - такса при предоговаряне на
валута, срок, размер на вноска, начин на погасяване, друго съгласно
действащата към датата на плащането й тарифа за таксите и комисионите на
банката и такса при предоговаряне на лихвен процент, обезпечение съгласно
действащата към датата на плащането й тарифа за таксите и комисионите на
банката; 5/Такса за реструктуриране на кредита съгласно действащата към
датата на плащането й тарифа за таксите и комисионите на банката, платима
при всяко реструктуриране на кредита; 6/ Такса за експертна оценка на
обезпечение по кредита, в размер съгласно действащата към датата на
плащането й тарифа за таксите и комисионите на банката; 7/
Кредитополучателите заплаща и се съгласява, че за негова сметка са
нотариалните и държавните такси за учредяването, вписването,
подновяването и заличаването на обезпеченията.
Годишният процент на разходите по кредита, съгласно чл.9 от договора, е
5.369 %. Общата дължима сума по кредита е 115 175.55 лева.
Съгласно чл.11 от договора, за обезпечаване точното изпълнение на условията
по договора и срочното издължаване на дължимите суми по кредита, ведно с
лихвите, включително и наказателните, както и на разноските по събирането
на всички вземания Кредитополучателят и ипотекарният длъжник учредяват
и вписват по съответния ред в полза на банката, първа по реда ипотека върху
свои собствени недвижими имоти, описани, подробно в договора.
Задълженията по кредита - главница, лихви, такси и други разходи и разноски
по него, се погасяват служебно от банката с постъпленията по сметката,
обслужваща кредита, съгласно уговорените в договора срокове, за което
кредитополучателите, подписвайки настоящия договор за кредит, дават
своето изрично писмено съгласие. Погасяването на кредита се извършва на
анюитетни месечни погасителни вноски, включващи част от главницата,
лихва, такси и други разходи, след усвояване на кредита и последващите
месечни извлечения, освен в случаите, когато банката определя кредита като
предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 14 от Договора за кредит за предоставения кредит,
кредитополучателите заплащат на банката променлив годишен лихвен
процент, който се формира от приложимия по договора референтен лихвен
процент (РЛП) плюс фиксирана надбавка, посочена в чл. 6. Приложимият по
договора РЛП се формира от пазарен индекс - тримесечен SOFIBOR, обявен в
4
информационната система на Reuters в деня на актуализацията. РЛП се
актуализира на първия работен ден на всяко календарно тримесечие или на
първия работен ден, следващ посочената дата в случаите, когато същата се
явява неработен ден, като се възприема стойността на индекса, публикувана в
информационната система Reuters в деня на актуализацията. В случай на
липса на стойност в информационната система Reuters, банката прилага друг
източник на официална информация като БНБ или Bloomberg. Информацията
за стойността на пазарния индекс се публикува и на страницата на „Банка
Пиреос България" АД. В случай, че между датата на договора за кредит и
датата на усвояване на кредита, стойността на пазарния индекс е
актуализирана по реда и в сроковете, посочени в чл. 14, ал. 2 при усвояване на
кредита, се прилага актуализираният референтен лихвен процент на база
новата стойност на индекса. Страните се съгласяват, в случай че на първия
работен ден на съответното календарно тримесечие на изброените в ал. 2 на
чл. 14 информационни източници не е отразена стойност на тримесечния
пазарен индекс и в 12:00 ч. на следващия работен ден продължава да няма
котирана стойност на индекса, банката има право да приложи нов РЛП, който
да замени посочения в чл. 14, ал. 2 от договора. Новият РЛП, с който се
замества пазарният индекс, е последната обявена стойност на лихвения
процент по нов бизнес срочни депозити на сектор „Домакинства" за срочност
над един до три месеца за съответната кредитна валута, публикувана в
лихвената статистика на електронната страница на БНБ. Този РЛП се прилага
до следващото тримесечие, в което има официално публикувана стойност на
пазарния индекс. Банката прилага по-високи надбавки, посочени в чл. 6, ал. 3
при всеки от случаите, подробно описани в чл. 14, ал. 4 от договора за кредит.
Банката прилага това увеличение и при ново неизпълнение на същите
задължения. Прилагането на по- високата надбавка, респективно -
увеличената стойност на променливия ГЛП се извършва автоматично, без да е
необходимо страните да подписват допълнително споразумение или анекс към
договора за кредит. По-високата надбавка на приложимия лихвен процент по
кредита се начислява до отпадането на основанията за прилагането й.
С подписването на договора за кредит, кредитополучателите дават своето
изрично и неотменимо писмено съгласие и предоставят на банката правото, да
застрахова в своя полза, всички сгради, недвижими имоти и/или други
имущества, които са предоставени на банката като обезпечение по отпуснатия
кредит и са собственост на кредитополучателите, съответно - на ипотекарния
длъжник, включително и при предприемане и/или провеждане на
принудителни съдебни или съдебно-изпълнителни действия за събиране на
предоставения кредит и свързаните с него вземания на банката, като сключи
застраховка „Имущество" при условията, с които
кредитополучателите/ипотекарният длъжник са предварително запознати и са
приели. Кредитополучателите дават своето изрично и неотменимо съгласие и
предоставят на банката правото да застрахова в своя полза
кредитополучателите, като сключи застраховка „Живот" при условията, с
които кредитополучателите са предварително запознати и са приели. Страните
се задължават цитираните по-горе застраховки, отнасящи се до тях и до
5
техните имущества, а за кредитополучателите - и до неимуществените блага и
всички направени в банката или от „Пиреос застрахователен брокер" ЕООД
изменения по застраховките, да бъдат валидни до погасяване на всички
задължения към банката, възникнали във връзка с договора за кредит.
Кредитополучателите заплащат дължимите застрахователни премии по
застраховки „Живот" и „Имущество". Разходите за застраховките се събират
от банката като част от месечната погасителна вноска по кредита, с приоритет
преди дължимите части от главницата и съответната лихва. Страните дават
своето съгласие в случай на изплащане на застрахователни обезщетения,
средствата от тях да постъпват по сметка в банката и с тях да се извърши
погасяване на задълженията по договора за кредит. Погасяването се извършва
към датата на получаване на застрахователното обезщетение по сметка в
банката. Кредитополучателите се съгласяват, че ще получат застрахователни
сертификати за застраховка „Имущество" и застраховка „Живот" и дават
своето съгласие да получават следващите такива на последния имейл адрес,
посочен от тях като адрес за кореспонденция. Ипотекарният длъжник се
съгласява, че ще получи застрахователен сертификат за застраховка
„Имущество" на подлежащото на застраховане обезпечение дава своето
съгласие да получава следващите такива на последния посочен от него
електронен адрес, предоставен като адрес за кореспонденция. Страните
декларират, че са запознати с всички условия на застраховките, свързани или
произтичащи от договора за кредит и приемат същите, както и условията за
тяхната промяна. Кредитополучателите дължат връщането на всички разходи
направени от банката във връзка със застраховките „Живот" и „Имущество"
На основание чл. 20, ал. 2 от договора за кредит, банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем в случай че кредитополучателите не са
погасили в срок, която и да е от дължимите вноски по кредита. Страните се
съгласяват, че всички дължими такси по тарифата на банката се заплащат
съгласно действащата към момента на плащането им тарифа. Договорът за
кредит се счита за сключен от датата на подписването му от страните. С
подписване на договора за кредит, кредитополучателят и ипотекарният
длъжник приемат без възражения общите условия на банката за предоставяне
на кредити за недвижими имоти.
Не се спори между страните, че ищецът е правоприемник на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД.
С покана, връчена на длъжника К. Н. Н., на 19.12.2020г., по реда на чл. 47 от
ГПК, чрез ЧСИ Константин Павлов, peг. № 824 на Камарата на ЧСИ,
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД го уведомява, че поради непогасяване на
формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредита,
обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД е поканила длъжника, в седемдневен срок от получаването й,
да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведомява, че в противен
случай, Банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по
договора.
С покана, връчена на длъжника А. Д. Н., на 09.12.2020 г., по реда на чл. 47 от
ГПК, чрез ЧСИ Константин Павлов, peг. № 824 на Камарата на ЧСИ,
6
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД го уведомява, че поради непогасяване на
формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредита,
обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД е поканила длъжника, в седемдневен срок от получаването й,
да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведомява, че в противен
случай, Банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по
договора.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 1672/2021г, по описа на Районен съд -
Пловдив, XVI състав се установява, че същото е образувано на основание
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, срещу длъжниците, като съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 27.01.2021 г., към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
непогасените вноски са както следва -15 непогасени вноски за главница,
считано от 28.10.2019г., и 14 непогасени вноски за лихва, считано от
28.11.2019г., а общото задължение възлиза на 70 654,51 лева (седемдесет
хиляди шестстотин петдесет и четири лева и петдесет и една стотинки), от
които: 64 389,06 лева (шестдесет и четири хиляди триста осемдесет и девет
лева и шест стотинки) - главница за периода от 28.10.2019г. до 27.01.2021г.; 2
719,24 лева (две хиляди седемстотин и деветнадесет лева и двадесет и четири
стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 28.11.2019г. до 19.12.2020г.; 3
108,42 лева (три хиляди сто и осем лева и четиридесет и две стотинки) -
наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени
плащания) за периода от 28.11.2019г. до 27.01.2021г.; 168,00 лева (сто
шестдесет и осем лева) - такси за периода от 27.01.2021г. до 27.01.2021г.; 93,03
лева (деветдесет и три лева и три стотинки) - застраховки живот за периода от
07.08.2020г. до 27.01.2021г.; 176,76 лева (сто седемдесет и шест лева и
седемдесет и шест стотинки) - имуществени застраховки за периода от
28.11.2019г. до 27.01.2021Г.
Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 983 от 02.02.2021г. и изпълнителен
лист № 386 от 05.02.2021 г. е било образувано изпълнително дело №
168/2021г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, с peг. № 823 в регистъра на
Камарата на ЧСИ.
Покани за доброволно изпълнение до двамата длъжници, ведно с копие от
цитираната заповед и изпълнителен лист, са връчени на 14.09.2021 г. на
назначения особен представител на ответниците адвокат М. Ч..
С Разпореждане № 3171/09.02.2022г на Районен съд - Пловдив, XVI състав,
ищецът е уведомен, че на 08.11.2021 г. длъжниците К. Н. Н. и А. Д. Н., са
подали възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 423 ГПК,
заедно с частна жалба по чл. 419 ал. 1 от ГПК, както и искане за спиране на
изпълнението.
С определение № 737/21.03.2022г. на Окръжен съд - Пловдив, VIII с-в,
постановено по в.ч.гр.д. № 709/2022 г. /приложено по настоящото дело/, съдът
е обезсилил издадената Заповед № 983/02.02.2021 г. и изпълнителен лист №
7
386/05.02.2021 г. на основание чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК.
Не се спори между страните, че в хода на съдебното производство по
настоящото дело, на 26.03.2024 г. ответниците са превели на ищеца сума в
размер на 20 000 лева за погасяване на задълженията си към него.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че се налагат следните правни
изводи.
Между страните е възникнало облигационно отношение по договор за
предоставяне на потребителски кредит с ипотека. Представените в оригинал
договор и погасителен план, неразделна част от същия, не са оспорени от
ответниците. Не е оспорено и получаване на сумата 100 000 лева, отпусната
им по силата на договора като кредит с цел погасяване на съществуващи към
банката задължения.
Ищецът твърди, че съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към
27.01.2021 г., към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение непогасените вноски са както следва:
15 непогасени вноски за главница, считано от 28.10.2019г., и 14 непогасени
вноски за лихва, считано от 28.11.2019г., а общото задължение възлиза на 70
654,51 лева (седемдесет хиляди шестстотин петдесет и четири лева и петдесет
и една стотинки), от които:
64 389,06 лева (шестдесет и четири хиляди триста осемдесет и девет лева
и шест стотинки) - главница за периода от 28.10.2019г. до 27.01.2021г.;
2 719,24 лева (две хиляди седемстотин и деветнадесет лева и двадесет и
четири стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 28.11.2019г. до
19.12.2020г.;
3 108,42 лева (три хиляди сто и осем лева и четиридесет и две стотинки) -
наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени
плащания) за периода от 28.11.2019г. до 27.01.2021г.;
168,00 лева (сто шестдесет и осем лева) - такси за периода от 27.01.2021г.
до 27.01.2021г.;
93,03 лева (деветдесет и три лева и три стотинки) - застраховки живот за
периода от 07.08.2020г. до 27.01.2021г.;
176,76 лева (сто седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) -
имуществени застраховки за периода от 28.11.2019г. до 27.01.2021 г.
За доказване това твърдение ищецът ангажира и бе изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена от в.л. П. Т., заключението по която не бе
оспорено от страните, не противоречи на останалите събрани по делото
доказателства, и като компетентно изготвено съдът го кредитира изцяло.
Съгласно същото, към датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение - 27.01.2021 година, задълженията на ответниците
към ищеца са:
64 389,06 – главница;
2 719,24 лева - възнаградителна лихва за периода от 28.11.2019г. до
19.12.2020г.;
3 108,42 лева (три хиляди сто и осем лева и четиридесет и две стотинки) -
наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени
8
плащания) за периода от 28.11.2019г. до 27.01.2021г.;
168,00 лева (сто шестдесет и осем лева) - такси за периода от 27.01.2021г.
до 27.01.2021г.;
93,03 лева (деветдесет и три лева и три стотинки) - застраховки живот за
периода от 07.08.2020г. до 27.01.2021г.;
176,76 лева (сто седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) -
имуществени застраховки за периода от 28.11.2019г. до 27.01.2021 г.
Казаното означава, че от така събраните доказателства безспорно се
установява, че предвид установените парични задължения на ответниците по
договора, за ищеца е възникнало правото по чл. 17, ал.3 от същия обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Относно упражняването на това право с описаните по-горе уведомления, за
които ищеца твърди че са връчени на ответниците по реда на чл. 47 от ГПК,
съдът намира, че вече е налице произнасяне като с определение №
737/21.03.2022г. на Окръжен съд - Пловдив, VIII с-в, постановено по в.ч.гр.д.
№ 709/2022 г. /приложено по настоящото дело/, съдът е обезсилил издадената
Заповед № 983/02.02.2021 г. и изпълнителен лист № 386/05.02.2021 г., на
основание чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК.
Няма пречка обаче и следва да се приеме, че уведомяването им за
предсрочната изискуемост е настъпило напълно редовно с връчването им на
исковата молба, поради което то е породило всички правни последици от това,
а именно – да погасят всички съществуващи по силата на цитирания договор
задължения към кредитора.
Експертизата към допуснатата ССЕ е изготвена към дата 05.03.2023 г.
Ответниците, с молба от 08.04.2024 г., представят заверено копие за
извършен банков трансфер в полза на ищеца в размер на 20 000 лева. Фактът
на посоченото плащане, не се оспорва от ищеца, поради което съдът намира
същия за доказан. Следва да се приеме, че извършеното плащане е за
погасяване размера на главницата по кредита, т.е. дължимата от длъжниците
сума за главница е в размер на 44 389.06 лв. като в тази насока съдът отчита
настъпилите по време на хода на делото нови факти и обстоятелства.
Не се ангажираха други доказателства за извършени от ответниците пълни
или частични плащания, с които да се погасени някои от останалите посочени
по-горе по основание и размер парични задължения към Банката.
Ответниците са направили възражения, че е налице нищожност на договора
за потребителски кредит, поради противоречието му със ЗПК и ЗЗД. Твърдят,
че договорът за кредит и преддоговорната информация не отговарят на
изискването на чл. 5, ал.4 и чл.10, ал.1 от ЗПК - не са е еднакъв по вид, формат
и размер шрифт - не по-малък от 12. Договорът за кредит съдържал
неравноправни клаузи по см. на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, които са нищожни,
на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и поради противоречието му с нормите на чл.
10а и чл.11 и чл. 19 от ЗПК, посочени конкретно в отговора на исковата молба.
9
Тези възражения не се споделят от съда като основателни.
Цитираният договор е за предоставяне на потребителски кредит, но с
обезпечение ипотека. Съгласно чл.4, ал.1, т.2 от ЗПК, разпоредбите на закона
не се прилагат за договори за кредит или договори за посредничество за
предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека или друго сравнимо
обезпечение върху недвижим имот. Казаното означава, че твърдените от
ответниците възражения за нищожност, които се основават на ЗПК, са
неоснователни, а посочените клаузи напълно неотносими към настоящия
правен спор. Това в пълна степен се отнася и до възражението относно
размера на шрифта в представения погасителен план, неразделна част от
договора и изслушаната в тази връзка СТЕ. Съдът не констатира други
основания за невалидност на клаузи на договора на общо основание, поради
което намира възраженията в тази насока, за неоснователни.
Неоснователно е и възражението за липса на съдействие от страна на
кредитора или за наличие на забава от негова страна предвид представени
доказателства за водена електронна кореспонденция с цел постигане на
извънсъдебна спогодба между страните. Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът
изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника
точно изпълнение на задължението или не даде необходимото съдействие, без
което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Забавата на
кредитора не освобождава длъжника от задължението му, но го освобождава
от последиците на неговата забава.
В процесният случай не е налице извършено частично плащане от
ответниците, а само е направено предложение за такова, което е било
обвързано с други условия за постигане на извънсъдебна спогодба. Това не
поставя банката, в качеството й на кредитор, в забава. При безкасовите
плащания, когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване
на сметка, то се смята за завършено със заверяване на сметката на кредитора
или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора - чл.
305 от ТЗ. Правилото за безкасовите плащания, както и уредбата на забавата
на кредитора в общия граждански закон, налагат извода, че когато банката
задължава и/или заверява банкова сметка, за да получи като кредитор плащане
на задължение, действията й биха могли да се преценяват от гледна точка на
това дали неоправдано не е приела предложеното изпълнение и дали е дала
необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на задължението.
Действията, представляващи съдействие от кредитора, когато той е и банка,
обслужваща сметката, по която следва да се направи изпълнението, са
поставени в зависимост от конкретните правила за всеки отделен вид
платежна операция. Кредиторът би бил в забава и съответно длъжникът би се
освободил от последиците на собствената си забава съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД
при недобросъвестност на банката или при нарушаване на специалните
правила за плащанията, въз основа на които да може да се прецени, че банката
неоправдано не е приела предложеното изпълнение или не е дала
необходимото съдействие за изпълнението. В настоящото производство тези
факти не се установяват.
Длъжниците могат да предложат, но кредиторът не е длъжен да приеме
10
разсрочено или отсрочено плащане на дълга, което да е единствено в техен
интерес. Ето защо, съдът намира, че не е налице неоправдано поведение на
кредитора. От друга страна, длъжниците са знаели по всяко време, в случай на
реална воля от тяхна страна, по коя сметка да заплатят изцяло или частично
задълженията си по договора. В тази насока, банката, в качеството й на
кредитор, не е отказала съдействие.
Предвид изложените мотиви, съдът намира предявените искове за
основателни и доказани в посочените размери. Искът за присъждане на
дължимата главница следва да се отхвърли за разликата от 20 000 лв.,
заплатена в хода на производството. Доколкото плащането е станало след
образуване на делото и ответниците са станали повод за това всички разноски,
направени от ищеца, следва да се присъдят в пълния им размер – 5086.45 лв.
Предвид изложеното, на основание чл. 230 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. Н. ЕГН ********** с адрес **** и А. Д. Н. ЕГН
**********, с адрес: ****, съдебен адрес на двамата: ****, чрез адвокат П.
Б.Б., да заплатят солидарно на Юробанк България АД, ЕИК *********,
съдебен адрес: **** - Адвокатско дружество „М. и Р.“, чрез адв. М., следните
суми, дължими по Договор за потребителски кредит с ипотека, сключен
между същите страни, с № 353/R/2017 от 18.08.2017 г., по силата на който
банката предоставя на кредитополучателите потребителски кредит с ипотека
№ 0010-0191 - 00000003238 в размер на 100 000 лева, както следва:
- 44 389.06 лв. – главница за периода от 28.10.2019г. до 27.01.2021г. като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до 64 389,06 лева (шестдесет и четири
хиляди триста осемдесет и девет лева и шест стотинки) поради извършено
частично плащане в хода на делото;
- 2 719,24 лева (две хиляди седемстотин и деветнадесет лева и двадесет и
четири стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 28.11.2019г. до
19.12.2020г.;
- 3 108,42 лева (три хиляди сто и осем лева и четиридесет и две стотинки)
- наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени
плащания) за периода от 28.11.2019г. до 27.01.2021 г.;
- 168,00 лева (сто шестдесет и осем лева) - такси за периода от 27.01.2021г.
до 27.01.2021 г.
- 176,76 лева (сто седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) -
застраховки живот за периода от 07.08.2020г. до 27.01.2021г.
- 93,03 лева (деветдесет и три лева и три стотинки) - имуществени
застраховки за периода от 28.11.2019г. до 27.01.2021г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 01.02.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер
на 5086.45 лева.
11
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12