№ 231
гр. Разград , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200303 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от «ВАРАН ТРАНС» ЕООД – с. Острово, обл. Разград срещу
Наказателно постановление №38–0001976/06.11.2020г. на Директор на РД «Автомобилна
администрация» - гр. Русе, с което на основание чл.97, ал.1 от Закона за автомобилните
превози за нарушение на чл.37, ал.1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009г. на МТ на
обжалващото юридическо лице е наложена имуществена санкция от 5000 лв. В жалбата се
излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да
бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок и от легитимирана страна жалбата е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №38–0001976/06.11.2020г. на Директор на РД
«Автомобилна администрация» - гр. Русе на основание чл.97, ал.1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл.37, ал.1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009г. на МТ
на обжалващото юридическо лице е наложена имуществена санкция от 5000 лв. В
наказателното постановление е посочено, че на 19.10.2020г. около 17,30ч. в Областен отдел
1
«Автомобилна администрация» - Разград, бул. Априлско въстание №3 при извършена
комплексна проверка и съставен констативен протокол на превозвача «ВАРАН ТРАНС»
ЕООД – с. Острово, обл. Разград, извършващ обществен превоз на товари с лиценз за
извършване на международен автомобилен превоз на товари било установено следното:
Превозвачът не представя за проверка информация от паметта на дигитален тахограф,
монтиран във влекач ДАФ ХФ 46ФТ с рег. №*** от категория №3, за периода обхващащ
комплексната проверка – от 01.10.2019г. до 30.09.2020г., изискана с писмо до управителя с
рег. № 84-00-55-432 от 24.09.2020г. Писмото било получено на 30.09.2020г. С моторното
превозно средство бил извършен международен превоз на товари с международна
товарителница CMR №В86018/01.02.2020г. от Кралство Белгия до Франция. Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №280582 /19.10.2019г., съставен на жалбоподателя от Инспектор при РД «АА» -
гр. Русе, в който акт е отразена изложената фактическа обстановка.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Г. М., който сочи, че при проверката
било установено, че с процесното превозно средство е извършен превоз, но при представяне
на документи не била представена информация от дигиталния тахограф на превозното
средство. Документацията е изискана с писмо с рег. № 84-00-55-432 от 24.09.2020г. /копие
на л.8 от АНД №578/2021г. на РС Русе -т.3 от раздела «Информация за водачите»/.
От правна страна съдът намира следното: Наказателното постановление, ангажиращо
наказателната отговорност на жалбоподателя е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, тъй като при издаването му са допуснати нарушения на процесуалните правила.
На първо място от текста на НП се създава неяснота относно датата на нарушението. Първо
се сочи, че нарушението е установено на 19.10.2020г. Не е ясно обаче по какъв начин тази
дата се свързва именно с момента на довършване на нарушението. Не се цитира например
някакъв пропуснат срок и в крайна сметка остава неясно коя конкретна дата и защо е
избрана от наказващия орган като момент на извършване на нарушението, изразяващо се в
непредставяне на документи. Всъщност дата на самото извършване /довършване/ на
нарушението не е посочена. В този смисъл и за съда остава невъзможно да извърши
проверка относно осъществяването на вменения състав, тъй като в НП не се съдържат
реални данни от които да е ясно кога всъщност следва да се приеме, че е довършено
твърдяното нарушение. На следващо място съдът намира, че от текста на НП е неясно каква
информация се има предвид като непредоставена. Посочена е като нарушена разпоредбата
на чл.37, ал.1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009г. на МТ. Според същата разпоредба
„Превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да извличат и
съхраняват информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф и в картата на
водача, и да я предоставят за проверка при поискване от контролен орган». Конкретно
неизпълнението на това задължение би осъществило състава на чл.104, ал.7 от ЗАвП, а не
приложената разпоредба на чл.97, ал.1 от същия закон, която има предвид непредставяне за
проверка на свързани с превозната дейност документи. В този смисъл разпоредбата на
чл.104, ал.7 от ЗАвП има специален характер и санкционира конкретно нарушения от типа
2
на твърдяното в НП, предвиждайки по-лека санкция от разпоредбата приложена от
наказващия орган. Разпоредбата на чл.104, ал.7 от ЗАвП е специална и по отношение на
това, че сочи и срок за съхранение на информацията, но този срок /365 дни/ се свързва и със
задължението за представяне на такава информация за проверка. Наказващият орган обаче е
санкционирал обжалващото дружество за нарушение на чл.97, ал.1 ат ЗАвП, каквото не е
извършено. Това само по себе си налага отмяна на НП. От друга страна остава неясно и
съществувала ли е извлечена информация от вида на поисканата, та да има санкционираното
лице задължение да я предоставя. Неслучайно чл.104, ал.7 от ЗАвП разграничава като
отделни състави несъхраняването на информация и отказа за предоставяне на такава. В НП
обаче не са очертани обстоятелства, които да дават възможност за разграничение. Всичко
това са значими обстоятелства, които обаче остават неясни с оглед отразената в НП
фактология. При това съдът намира, че не е налице пълно, точно и ясно описание на
нарушението - не са визирани конкретните обстоятелства при които то е извършено. При
това очевидно е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което осуетява
реалната защита на санкционираното лице. Съдът също е лишен от възможност да извърши
реална проверка на фактите по делото, приети от наказващия орган и правилността на
тяхната квалификация. Не се и доказва, че изобщо са съществували извлечени данни,
каквито са искани, че да се визира непредставяне на същите. С оглед всичко изложено
съдът приема, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №38–0001976/06.11.2020г. на Директор на РД
«Автомобилна администрация» - гр. Русе, с което на основание чл.97, ал.1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл.37, ал.1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009г. на МТ
на «ВАРАН ТРАНС» ЕООД – с. Острово, обл. Разград е наложена имуществена санкция от
5000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3