Разпореждане по дело №320/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

Производството е по осем обективно съединени иска-два главни иска с правно основание чл.327ал.1 ТЗ и два главни иска с правно основание чл.266ал.1 ЗЗД,с обща цена на исковете 110 847.95лв. и четири акцесорни иска с правно основание чл.86 ЗЗД,с обща цена на исковете 31 284.34лв.

ИЩЕЦЪТ „.ЕООДс.Б.,ЕИК******,П. от управителя К. С. И. твърди в исковата молба,че с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 18.V.2009год. на основание чл.15 ТЗ “Р. И.“с.Б.,ЕИК***** прехвърля на „.ЕООДс.Б.,ЕИК****** търговското си предприятие,като съвкупност от права,задължения и фактически отношения.С договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год.,сключен между “Р. И.“с.Б.,в качеството на изпълнител и О. Б.,в качеството на възложител,изпълнителят се е задължил да доставя на общината строителни материали-бетонови изделия/тротоарни плочки,бордюри,бетонови блокчета и коруби/,в съответствие с офертата на изпълнителя,съставляваща неразделна част от договора.Срокът на договора е една година от подписването му,респективно до 26.VІІІ.2009год.В договора е уговорено отложено плащане на цената-в срок до 18работни дни от предаване на стоката срещу заявка от възложителя,издадена от изпълнителя оригинална фактура и протокол за приемане на доставката.Ищецът твърди,че протоколи между страните не са съставяни,а възложителят е удостоверявал получаването на стоката с подпис върху фактурата.В изпълнение на предмета на договора “Р. И.“с.Б.,а впоследствие „.ЕООДс.Б.,като правоприемник на ,доставял на О. Б. заявените строителни материали,за които доставки са оформени и съответните фактури.Стойността на доставените и фактурирани количества не са разплатени и до днес,независимо,че задължението не се оспорва.Нещо повече-през изминалия период от време ответната О. потвърждавала ежегодно,при всяко заверяване на ГФО,паричното си задължение към ищеца по издадените фактури.Непогасените главници по фактурите,издадени по договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год. и описани в раздел А на исковата молба,са в общ размер на 40 950.62лв.Ищецът претендира и мораторните лихви за забавено плащане на главниците по фактурите,в общ размер на 12 535.82лв. за периода от 10.ІV.2012год. до 10.ІV.2015год.Твърди,че “Р.И.“с.Б.,а след прехвърлянето на търговското му предприятие,правоприемникът „.ЕООДс.Б. притежава магазин и склад за строителни материали в с.Б..В периода 2008-2012год. ответната О. Б. системно е закупувала от магазина и склада на ищеца строителни материали,индивидуализирани в издаваните фактури.Всички строителни материали са получавани от служители в общинската администрация.Последните са удостоверили в подписите върху фактурите получаването на стоките.През изминалия период от време О. Б. потвърждавала ежегодно,при всяко заверяване на ГФО,паричното си задължение към ищеца и по фактурите,удостоверяващи продажби от магазина и склада,но не извършвала плащане.Тези продажби по естеството си са търговски сделки по смисъла на чл.318ал.1 ТЗ и плащанията по тях,на основание чл.327ал.1 ТЗ и при липса на други уговорки,е следвало да се осъществява в момента на предаване на стоката.Ищецът претендира заплащане на главниците по фактурите,описани в раздел Б на исковата молба,в общ размер на 39 790лв. и мораторни лихви за забавено плащане на главниците за периода от 10.ІV.2012год. до 10.ІV.2015год. в общ размер на 12 197.24лв.Всички гореописани главни задължения на О. Б. към ищеца са потвърдени,видно от писма вх.№Д-737/1.ІІ.2012год.,вх.№Д-1687/28.ІІ.2013год. и вх.№Д-176/12.І.2015год.,издадени с цел потвърждаване на салдата при изготвяне на ГФО.С договор за цесия,сключен на 6.ІV.2015год.,“М.-И. М.“гр.Пловдив,ЕИК**** прехвърля на „.ЕООДс.Б. свои вземания към О. Б.,в резултат на което ищцовото дружество се легитимира като техен носител.Съгласно договорните клаузи прехвърлените вземания преминават върху новия кредитор „.ЕООДс.Б. с всички принадлежности,включително с изтеклите мораторни лихви за забавено плащане на посочените в договора за цесия фактури.В съответствие с изискванията на чл.99ал.3 ЗЗД О. Б. е надлежно уведомена за прехвърлените вземания от цедента.Предмет на договора за цесия е вземане на ищеца-цесионер в размер на 11 309.66лв. по фактура№*/5.ХІІ.2012год.,издадена по протокол образец 19 №1 за допълнително извършени СМР на обект:въвеждане в ЕСМ в ОУ“Св.Св.К. и М.“с.Д.,ЦДГ“В. М.“с.Б. и СООУ“Х. Б.-физкултурен салон“с.Б..Ищецът претендира и мораторните лихви за забавено плащане на главницата,за периода от 6.ХІІ.2012год. до 10.ІV.2015год. в размер на 2 969.54лв.Освен това има и вземане по две фактури във връзка с изпълнението на СМР на обект:“Доизграждане на главен събирателен канализационен колектор в с.О.,О. Б.“-по фактура№.../2.ХІІ.2011год. е налице непогасен остатък от 2 221.10лв.,а по фактура№.../22.V.2013год. не е платена главницата в размер на 16 576.57лв.По първата фактура ищецът претендира заплащане на мораторни лихви за периода от 10.ІV.2012год. до 10.ІV.2015год. в размер на 679.93лв.,а по втората фактура претендира заплащане на мораторни лихви върху главницата за периода от 23.V.2013год. до 10.ІV.2015год. в размер на 3 174.87лв.Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да осъди ответника О. Б. да му заплати сумата 80 740.62лв.,представляваща стойността на продадените строителни материали по фактурите,описани в раздел А и Б на исковата молба,ведно с 24 733лв. мораторни лихви за забавено плащане на сумата 80 740.62лв. за периода от 10.ІV.2012год. до 10.ІV.2015год.,,както и сумата 11 309.66лв.,представляваща стойността на допълнително извършени СМР по фактура№*/5.ХІІ.2012год.,издадена по договор за строителство BG******30.ХІ.2011год.,ведно с мораторните лихви за забавено плащане на главницата за периода от 6.ХІІ.2012год. до 10.ІV.2015год. в размер на 2 969.54лв.,ведно със сумата 2 221.10лв.-остатък по фактура№***/2.ХІІ.2011год. и мораторни лихви върху сумата за периода от 3.ХІІ.2011год. до 10.ІV.2015год. в размер на 679.93лв.,сумата 16 576.57лв.-неплатена главница по фактура№***/22.V.2013год. и мораторните лихви за забавено плащане на сумата за периода от 23.V.2013год. до 10.ІV.2015год. в размер на 3 174.87лв.,ведно със законните лихви върху главниците,считано от 15.ІV.2015год./датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ О. Б.,представлявана от кмета Р. С.Д.,чрез пълномощника адв.И. Г., подава писмен отговор вх.№1956/11.V.2015год. на исковата молба.С отговора ответникът оспорва иска като недопустим,а по същество и неоснователен.Счита,че предявеният иск е недопустим,тъй като същите парични задължения по процесните фактури са били предмет на разглеждане по т.д.№33/2013год. по описа на СОС,което е приключило с влязло в сила решение№1/27.І.2015год. по т.д.№33/2013год. на СОС.С този съдебен акт О. Б. е осъдена да заплати на ищеца по процесните фактури главница от 20 564.71лв. и законна лихва от 6 320.11лв./това обстоятелство е потвърдено от ищеца в исковата молба по конкретните фактури/,и е отхвърлил иска над уважената до предявената главница от 101 226.59лв. и от присъдената до претендираната лихва от 24 210.84лв.С оглед наличието на влязло в сила съдебно решение между същите страни,по отношение на всички парични задължения по тези фактури,е формирана сила на присъдено нещо и е недопустимо спора да се разглежда отново между тези страни и за тези задължения.Относно претенциите по буква „А“ от исковата молба-ответникът счита иска в тази част за неоснователен,тъй като всички фактури по договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год.,са издадени за продажби извършени в периода 5.ІХ.2008год. до 29.І.2009год.Поради това и на основание чл.110 ЗЗД ответникът прави възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца,произтичащи от договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год.,индивидуализирани във фактурите в раздел І от справката по чл.366 ГПК,поради изтичане на петгодишния давностен срок от възникване на тези парични задължения.Задължението за плащане на лихва има акцесорен характер,ето защо ответникът прави възражение за недължимост на лихвите по тези фактури,поради погасяване на главното задължение по давност.Оспорва вземанията по фактура№***/23.ІV.2009год.,фактура№***/13.ІV.2009год. и фактура№***/29.І.2009год.,тъй като цената на транспорта и на „маркуч Ф 25“ не е предмет на процесния договор за доставка на строителни материали.Прави възражение за погасяване по давност и на вземанията по фактурите,изброени в раздел ІІ на справката по чл.366 ГПК,поради изтичане на петгодишния давностен срок от възникването им,както и възражение за недължимост на лихвите по тези погасени по давност вземания.Относно претенцията в буква „В“ на исковата молба,ответникът моли съда да прогласи нищожността на договора за цесия от 6.ІV.2015год.,сключен между “М.-И. М.“гр.Пловдив и „.ЕООДс.Б.,тъй като противоречи на императивната разпоредба на чл.43ал.1 ЗОП,като отхвърли иска като недопустим в тази част,поради липса на активна процесуална легитимация у ищеца.Прави възражение за погасяване по давност на претендираните лихви по фактура№***/2.ХІІ.2011год. за периода над три години от датата на завеждане на исковата молба.Оспорва като неоснователно искането за заплащане на допълнително извършени СМР по протокол образец 19 към договора за строителство от 30.ХІ.2011год.,тъй като до настоящия момент,въпреки направените опити,не са отпуснати средства по оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013год.“ за заплащане на допълнително извършените СМР.Ето защо не е възникнало задължение за О. Б. да плати тези допълнително извършени СМР.Претендира за съдебните разноски в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв.Е.Б.,становището на ответника и неговият пълномощник адв.И.Г. по предявените искове,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Безспорни факти по делото:

С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 18.V.2009год. “Р. И.“с.Б.,ЕИК*****,представляван от Р. Р.И., ЕГН* прехвърля безвъзмездно на „.ЕООДс.Б.,ЕИК******,П. от управителя К. С. И.,ЕГН* правото на собственост върху търговското му предприятие,като съвкупност от права,задължения и фактически отношения,създадени при осъществяване на търговската му дейност.Договорът е с нотариална заверка на подписите с рег.№3225/18.V.2009год. на нотариус А.С.,с рег.№366 по РНК.Следователно ищецът „.ЕООДс.Б. е правоприемник на “Р. И.“с.Б..

С договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год.,сключен между О. Б.,като възложител и “Р. И.“с.Б.,ЕИК*****,като изпълнител,изпълнителят се е задължил да доставя на възложителя О. Б. строителни материали-бетонови изделия/тротоарни плочки,бордюри,бетонови блокчета и коруби/ в съответствие с офертата на изпълнителя,която е неразделна част от договора.Съгласно раздел VІ т.6.3 срокът за изпълнение на договора е една година,считано от датата на подписването му.А съгласно раздел ІV т.4.1.1 от договора възложителят ще заплаща цената на доставените строителни материали в срок от 180 работни дни след представяне на заявка от възложителя,оригинална фактура,издадена от изпълнителя и протокол за приемане на доставката.Между страните по делото няма спор,че протоколи за приемане на доставените строителни материали не са съставяни,като възложителят О. Б. е удостоверявала получаването на стоката с подпис върху фактурите.В изпълнение на договора,първоначално “Р. И.“с.Б.,а впоследствие правоприемника на „.ЕООДс.Б.,са доставяли заявените от възложителя О. Б. строителни материали.Няма спор между страните по делото,че за извършените доставки на строителни материали са съставени 16 броя данъчни фактури,които са надлежно описани в раздел А на исковата молба.Стойността на доставените и фактурирани количества строителни материали не е разплатена и до настоящия момент.Общата стойност на незаплатените главници по процесните 16 броя фактури,издадени за доставените в изпълнение на договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год. строителни материали,е в размер на 40 950.62лв.А размерът на мораторните лихви върху тези главници,дължими за периода от 10.ІV.2012год. до 10.ІV.2015год.,е 12 535.82лв.Ответникът не е оспорил стойността на фактурите,издадени за доставените му строителни материали,нито размера на начислените мораторни лихви за забавено плащане на главниците по тези фактури за исковия период.Той прави възражение само,че част от вземанията по процесните фактури-от 2008год. и 2009год.,са погасени по давност,поради което не се дължат и мораторни лихви за забавено плащане на тези вземания.

Няма спор по делото,че “Р. И.“с.Б.,а след прехвърлянето на търговското му предприятие правоприемникът „.ЕООДс.Б., притежава магазин и склад за строителни материали в с.Б..Няма спор и че в периода 2008год.-2012год. О. Б. системно е купувала от магазина и склада строителни материали,индивидуализирани в издавани от “Р. И.“с.Б. и „.ЕООДс.Б. фактури.Няма спор и че закупените строителни материали са получавани от служители на общинската администрация,които надлежно са подписвали фактурите,издавани за продадените строителни материали.За тези продажби са издадени 124 броя данъчни фактури,подробно описани в раздел Б на исковата молба,които не се оспорват от ответника.Общият размер на неразплатените от О. Б. фактурирани цени на продадени стоки по процесните 124 броя фактури е 39 790лв.Мораторните лихви за забавено плащане на главниците по тези фактури,за периода от 10.ІV.2012год. до 10.ІV.2015год.,са в размер на 12 197.24лв.

С писмо изх.№Д-737/1.ІІ.2012год. за потвърждение на разчетите,издадено на основание чл.22ал.1 ЗСч,О. Б.,представлявана от кмета Р. Д.,е потвърдила,че към 31.ХІІ.2011год. дължи на „.ЕООДс.Б. сумата 100 877.01лв.С писмо изх.№Д-1088/8.ІІ.2013год. за потвърждаване на разчетите,О. Б. потвърждава,че към 31.ХІІ.2012год. задълженията и към „.ЕООДс.Б. са в размер на 100 132.22лв.И с писмо изх.№Д-176/12.І.2015год. за потвърждаване на разчетите,О. Б. потвърждава,че към 31.ХІІ.2014год. задълженията и към „.ЕООДс.Б. са в размер на 103 691.95лв.По делото не се спори,че последните две писма са подписани от заместник кмета на О. Б..

С договор за цесия от 6.ІV.2015год.,сключен между “М.-И.М.“гр.Пловдив,ЕИК***,представляван от И. Д. М.,като цедент и „.ЕООДс.Б.,ЕИК******,П. от управителя К. С. И.,като цесионер,цедентът прехвърля на цесионера следните свои главни вземания към О. Б.:1.Вземане в размер на 11 309.66лв. по фактура№*/5.ХІІ.2012год.,издадена от “М.-И.М.“гр.Пловдив на основание протокол образец 19 №1-допълнителни СМР по договор за строителство BG******30.ХІ.2011год. с предмет:Въвеждане на ЕСМ в ОУ“Св.Св. Кирил и Методий“с.Давидково,ЦДГ“Веселин Маринов“с.Б. и СООУ“Христо Ботев-физкултурен салон“с.Б.,включен между О. Б.,като възложител и “М.И.М.“гр.Пловдив,като изпълнител и 2.Вземане в размер на 16 576.57лв. с ДДС по фактура№.../22.V.2013год. и вземане в размер на 2 221.10лв. с ДДС-остатък по фактура№../2.ХІІ.2011год.,издадени от “М.И.М.“гр.Пловдив по договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет:Доизграждане на главен събирателен канализационен колектор в с.Оряховец,О. Б.,сключен на 16.VІ.2011год. между О. Б.,като възложител и “М.И.М.“гр.Пловдив,като изпълнител.Вземанията по договора за цесия преминават върху цесионера „.ЕООДс.Б. с всички принадлежности,включително изтеклите мораторни лихви за забавено плащане на главниците по процесните фактури.С уведомление вх.№Д-2406/8.ІV.2015год.,цедентът “М.И.М.“гр.Пловдив е уведомил на основание чл.99ал.3 ЗЗД длъжника О. Б. за извършената цесия с договора от 6.ІV.2015год.Ответникът О. Б. чрез пълномощника му адв.Иван Гавазов в последното съдебно заседание признава изцяло вземанията по договора за цесия,както и валидността на договора за цесия,но твърди,че е платил на цедента,за което представя два броя платежни нареждания,както и писмо изх.№Д-6968/17.ХІ.2015год.,с което уведомява “М.И.М.“гр.Пловдив,че му е изплатил дължимата сума в размер на 30 107.33лв. по трите фактури,описани в договора за цесия,но тъй като цесионерът „.ЕООДс.Б. е завел дело срещу общината за тези вземания,моли цедента да му възстанови заплатената сума,която следва да се изплати на цесионера „.ЕООДс.Б..Като доказателства по делото са представени и двата договора за строителство,количествено-стойностните сметки към тях,протоколите образец 19 за надлежно приетите СМР на двата обекта от страна на възложителя О. Б.,както и процесните фактури№*/5.ХІІ.2012год.,№***/2.ХІІ.2011год. и №**/22.V.2013год.

Вещото лице по назначената СИЕ С. Т. в заключението си твърди,че всички осъществени доставки на строителни материали,в изпълнение на договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год.,са били документирани по надлежния ред в съответствие с действащото счетоводно и данъчно законодателство,и в изпълнение на изискванията на действащата СФУК в О. Б..За всички извършени доставки,“Росен Инджов“с.Б.,респективно „.ЕООДс.Б.,е издавал надлежна данъчна фактура,на чието основание са осчетоводявани разчетите между страните по делото.Издавани са данъчни фактури и за всички продажби на строителни материали,извършени от магазина и склада на „.ЕООДс.Б. в с.Б..При ищеца по аналитична сметка на Общината по синтетична счетоводна сметка 411-Клиенти,по партиди са осчетоводени всички фактури за извършените продажби.При ответната О. Б. е създаден аналитичен разчет с ищеца по сметка 4010-Задължения към доставчици местни лица.По раздел А на исковата молба с основание договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год. за доставки на бетонови изделия,при двете страни неприключилите партиди/фактури/ за изпълнени търговски сделки,възлизат на 40 950.62лв.По раздел Б на исковата молба за плащане на стоките,предоставени на О. Б. от магазина и склада в с.Б.,при двете страни неприключилите партиди/фактури/ възлизат на 39 789.66лв.По реда на чл.22ал.1 от ЗСч във връзка с годишните инвентаризации на активите и пасивите на търговските и бюджетни предприятия,страните по делото са разменяли информация за потвърждаване на неприключилите си разчети,а именно:към 31.ХІІ.2011год. вземанията на „.ЕООДс.Б. от О. Б. са в размер на 100 877.01лв.Сумата е потвърдена от О. Б. с писмо рег.№Д-737/2.ІІ.2012год. от регистъра на общината.Към 31.ХІІ.2012год. вземанията на „.ЕООДс.Б. от О. Б. са в размел на 100 132.22лв.Сумата е потвърдена от О. Б. с писмо рег.№Д-1088/1.ІІ.2013год. от регистъра на общината.Към 31.ХІІ.2014год. вземанията на „.ЕООДс.Б. от О. Б. са в размер на 103 692.95лв.Сумата е потвърдена от О. Б. с писмо рег.№Д-176/12.І.2015год.В така визираните общи синтетични салда по разчетните взаимоотношения между страните по делото,към датите на съставяне на ГФО,описани в таблица-приложение№1 към заключението фактури са елемент от общите салда на задължението на О. Б. към „.ЕООДс.Б..Считано от датата на издаване на фактура№*/5.ХІІ.2013год. на стойност 11 309.66лв. за допълнително извършени СМР,до настоящия момент,О. Б. не е предприела действия за осигуряване на финансови средства,респективно не е получила от финансиращия орган такива,за да заплати допълнително извършените СМР.Към заключението вещото лице прилага справка за дължимите главници и лихвите към 10.ІV.2015год.

Съдът възприема заключението на вещото лице по СИЕ изцяло,като компетентно и обективно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело.

По делото се представя като доказателство и решение№1/27.І.2015год. по т.д.№33/2013год. на Смолянски окръжен съд.

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявени са осем обективно съединени иска-два главни иска с правно основание чл.327ал.1 ТЗ,с обща цена на исковете 80 740.62лв.,два главни иска с правно основание чл.266ал.1 ЗЗД,с обща цена на исковете 30 107.33лв. и четири акцесорни иска с правно основание чл.86 ЗЗД,с обща цена на исковете 31 284.34лв.

Първият спорен въпрос по делото е дали вземането на ищеца в размер на 80 740.62лв. по предявените главни искове с правно основание чл.327ал.1 ТЗ е погасено по давност.Съдът счита възражението на ответника за погасяване вземанията на ищеца по фактурите-предмет на двата главни иска по чл.327ал.1 ТЗ по давност за неоснователно,по следните съображения:

Безспорно се установи по делото,че ищецът „.ЕООДс.Б.,ЕИК****** е правоприемник на “Росен Инджов“с.Б.,ЕИК*****,тъй като с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 18.V.2009год.,на основание чл.15 ТЗ,“Р. И.“с.Б. е прехвърлил търговското си предприятие,като съвкупност от права,задължения и фактически отношения на „.ЕООДс.Б..Между страните по делото няма спор,че “Р. И.“с.Б.,в качеството на изпълнител е продал на О. Б.,в качеството на възложител,по договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год. строителни материали-бетонови изделия/тротоарни плочки,бордюри,бетонови блокчета и коруби/,като търговската продажба е оформена с фактури,надлежно описани в раздел А на исковата молба,на обща стойност 40 950.62лв.В раздел ІV т.4.1.1 от договора е уговорено отложено плащане на цената на доставените бетонови изделия-в срок до 180работни дни от предаване на стоката срещу заявка от възложителя,издадена оригинална фактура от изпълнителя и протокол за приемане на доставката.

Няма спор между страните по делото,че “Р. И."с.Б.,а след прехвърлянето на търговското му предприятие „.ЕООДс.Б. притежава магазин и склад за строителни материали в с.Б..Няма спор и че в периода 2008-2012год. О. Б./чрез служителите в общинската администрация/ системно е закупувала от магазина и склада строителни материали,индивидуализирани в издавани от и ищцовото дружество фактури.Служителите в общинската администрация с подписите си върху фактурите са удостоверявали получаването на стоките.Безспорно се установи по делото,че за тези търговски продажби са съставени 124 броя фактури на обща стойност 39 790лв.От заключението на СИЕ безспорно се установи,че процесните фактури,издадени за продажбите на бетонови изделия по договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год. и за продажбите на строителни материали от магазина и склада в с.Б.,са надлежно осчетоводени при „.ЕООДс.Б. и О. Б..Общата стойност на продадените строителни материали е 80 740.62лв.Безспорно се установи и че по реда на чл.22ал.1 ЗСч във връзка с годишните инвентаризации на активите и пасивите на търговските и бюджетните предприятия,страните по делото са разменяли информация за потвърждаване на неприключените си разчети,а именно:към 31.ХІІ.2011год. вземанията на „.ЕООДс.Б. от О. Б. са в размер на 100 877.01лв.,която сума е потвърдена от Общината с писмо рег.№Д-737/1.ІІ.2012год. от регистъра на общината.Към 31.ХІІ.2012год. вземанията на „.ЕООДс.Б. от О. Б. са в размер на 100 132.22лв.,която сума е потвърдена от О. Б. с писмо рег.№Д-1088/1.ІІ.2013год. от регистъра на общината.И към 31.ХІІ.2014год. вземанията на „.ЕООДс.Б. от О. Б. са в размер на 103 692.95лв.,която сума е потвърдена от О. Б. с писмо рег.№Д-176/12.І.2015год. от регистъра на общината.Вещото лице по СИЕ заявява,че в така визираните по-горе общи синтетични салда по разчетните взаимоотношения между страните по делото,към датите на съставяне на ГФО,описаните в таблица№1 фактури/това са описаните в раздел А и Б на исковата молба фактури/ са елемент от общите салда на задълженията на О. Б. към „.ЕООДс.Б..Ответникът е задължен за сумата 80 740.62лв.,която се дължи от датите на доставката и оформянето на фактурите,съгласно чл.327ал.1 ТЗ,от която дата е и началният момент,от който започва да тече погасителната давност за продажбите на строителни материали от магазина и склада на ищеца.А съгласно договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год.,ответникът дължи стойността на закупените бетонови изделия,в срок от 180работни дни след датата на доставката и оформяне на фактурата.Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг срок.Давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника,съгласно чл.116 б.“а“ ЗЗД.Съгласно трайната съдебна практика/Решение№105/5.VІ.2014год. по т.д.№1697/2013год. на І ТО на ВКС,Решение№100/20.VІ.2011год. по т.д.№194/2010год. на ІІ ТО на ВКС,Решение№65/3.VІ.2011год. по т.д.№600/2010год. на І ТО на ВКС,така и определение№1235/26.ХІ.2010год. по гр.д.№865/2010год. на ІV ГО на ВКС/ признание по смисъла на закона е налице,когато се признава съществуването на задължението,което кореспондира на признатото право.Признаването е едностранно волеизявление,с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява,че е задължен към кредитора.За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116 б.“а“ ЗЗД,същото трябва да е направено в рамките на давностния срок,да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самотозадължение,а не само до наличието на фактите,от които то произхожда.Това е така,защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването.Признаване на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия,стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора.Възражението на ответника за погасяване на вземането на ищеца по давност е неоснователно,доколкото давността е прекъсната на основание чл.116 б.“а“ ЗЗД с признаване на вземанията на „.ЕООДс.Б. към 31.ХІІ.2011год. в размер на 100 877.01лв./в които са включени и вземанията по фактурите,описани в раздел А и Б на исковата молба на обща стойност 80 740.62лв./,което О. Б. е потвърдила с писмо рег.№Д-737/1.ІІ.2012год.,подписано от кмета на общината Райчо Данаилов.Това признаване е направено в рамките на давностният срок,отправено е до кредитора „.ЕООДс.Б. и се отнася до съществуването на самото задължение.Признанието е направено и от законния представител на О. Б.-кмета Р. Д. Ето защо,считано от 1.ІІ.2012год. е започнал да тече нов давностен петгодишен срок за вземанията по процесните фактури,който изтича на 1.ІІ.2017год.Исковата молба на „.ЕООДс.Б.,с която са предявени двата главни иска по чл.327ал.1 ТЗ за вземанията по фактурите,с които документално са оформени извършените търговски продажби на бетонови изделия и строителни материали,е подадена в съда на 15.ІV.2015год.,т.е. преди изтичане на давностния срок.

Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установи,че ищецът „.ЕООДс.Б.,ЕИК****** е продал на ответника О. Б. бетонови изделия/тротоарни плочки,бордюри,бетонови блокчета и коруби/,на обща стойност 40 950.62лв. по договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год. и строителни материали от магазина и склада в с.Б.,на обща стойност 39 790лв.,като търговските продажби са оформени с фактурите,подборно описани в раздел А и Б на исковата молба,на обща стойност 80 740.62лв..Купувачът и досега не е платил цената продадените и доставени строителни материали в размер на 80 740.62лв./установява се безспорно от заключението на СИЕ/.

Безспорно е,че между страните по настоящето дело е сключен договор за търговска продажба,съгласно чл.318 ТЗ,който е двустранен,възмезден,консенсуален,комутативен и има облигационно-вещно действие.Продажбата е комутативен договор,защото страните са наясно с насрещните си задължения още към момента на сключване на договора.В случая ищецът-продавач е изпълнил задълженията си,като е предал стоката-бетонови изделия и строителни материали и затова има право да получи насрещна престация.Той е издал и фактури за продадената стока,съгласно изискванията на чл.321 ТЗ.Дължимата насрещна престация на ответника е да заплати цената за закупената стока.Съгласно общата норма на чл.293ал.1 ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или и друга форма,освен ако е предвидено в закон.Специалните правила на ТЗ,отнасящи се до търговската продажба,а също и правилата на ЗЗД,уреждащи продажбата/субсидиарно приложими съгласно чл.288 ТЗ/,не предвиждат законово изискване за писмена форма.Установяване на съществуването на правоотношение чрез документ е необходимо за доказване на сделката,особено при наличие на спор.В чл.321 ТЗ/документи за стоката/е регламентирано задължение за продавача да издаде фактура,ако купувачът я поиска.Фактурата същевременно е и счетоводен документ и в това свое качество трябва да съдържа реквизитите,установени в ЗСч.В чл.7ал.1 ЗСч. са посочени задължителните реквизити,без чието наличие,фактурата няма необходимата доказателствена сила.В настоящия случай процесните фактури съдържат всички изискуеми реквизити на ЗСч.,като са надлежно подписани от представителите на страните по делото.Щом като една фактура е надлежно осчетоводена в счетоводствата на двете страни по делото/и по договора за търговската продажба/,тя е надлежно писмено доказателство,съгласно ЗСч. за съществуващо продажбено отношение между страните по делото.По гореизложеното съдът счита,че двата главни иска с правно основание чл.327ал.1 ТЗ са основателни и доказани.Ето защо ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца стойността на продадените,но незаплатени строителни материали по договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год. и от собствения му магазин и склад в размер на 80 740.62лв.,ведно със законните лихви върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-15.ІV.2015год. до окончателното и изплащане.

Основателни и доказани по размер са и двата акцесорни иска с правно основание чл.86 ЗЗД-за заплащане на мораторни лихви върху главниците по фактурите,описани в раздел А и Б на исковата молба,за периода от 10.ІV.2012год. до 10.ІV.2015год. в размер на 24 733.06лв..По отношение на претенцията за лихви за забава,в отношенията между търговци,каквито са и двете страни,такава лихва се дължи,съгласно чл.294ал.1 ТЗ,а началния момент,от който се начислява е отново денят,от който главното вземане е станало изискуемо,съгласно чл.84ал.1пр.1 ЗЗД във връзка с чл.327ал.1 ТЗ.Законната лихва за неизпълнение на парично задължение по главният иск/главницата/се дължи за целият период на забавата и е в размер на 24 733.06лв.,както сочи вещото лице в заключението по СИЕ.Съгласно разпоредбата на чл.86 при неизпълнение на парично задължение,длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Съгласно чл.327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стокатаили на документите,които му дават право да я получи,освен ако е уговорено друго.В настоящия случай ищецът претендира мораторни лихви за периода 10.ІV.2012год. до 10.ІV.2015год.,тъй като за този тригодишен период не е изтекла специалната тригодишна давност.Или ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца 24 733.06лв. мораторни лихви за забавено плащане на главниците по процесните фактури,за периода от 10.ІV.2012год. до 10.ІV.2015год.

Основателни и доказани са и двата главни иска с правно основание чл.266ал.1 ЗЗД,с цена на исковете 30 107.33лв. и двата акцесорни иска с правно основание чл.86 ЗЗД,с цена на исковете 6 551.34лв.За тези вземания ответникът чрез пълномощника му адв.И. Г. прави признание на исковете,поради което съдът ще следва да постанови решение по тях по реда на чл.237 ГПК.

Съгласно чл.238ал.1 ГПК когато ответникът признае иска,по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.В този случай,съгласно чл.237ал.2 ГПК,в мотивите на решението е достатъчно да се укаже,че то се основава на признанието на иска.

За да постанови решение при признание на иска от ответника,съдът следва да установи,че не са налице двете отрицателни предпоставки по чл.237ал.3 ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.237ал.3 ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска,когато:1.признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2.е признато право,с което страната не може да се разпорежда.В случая тези две отрицателни предпоставки не са налице,поради което съдът може да се произнесе с решение по чл.237ал.1 ГПК по предявените искове с правно основание чл.266ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Безспорно се установи по делото,че с договор за цесия от 6.ІV.2015год.,сключен между “М.И.М.“гр.Пловдив,ЕИК****,представляван от И. Д. М., като цедент и „.ЕООДс.Б.,ЕИК******,П. от управителя К. С. И.,като цесионер,цедентът прехвърля на цесионера следните свои главни вземания към О. Б.:1.Вземане в размер на 11 309.66лв. по фактура№*/5.ХІІ.2012год.,издадена от “М.И.М.“гр.Пловдив на основание протокол образец 19 №1-допълнителни СМР по договор за строителство BG******30.ХІ.2011год. с предмет:Въвеждане на ЕСМ в ОУ“Св.Св. К. и М.“с.Давидково,ЦДГ“В. М.“с.Б. и СООУ“Х. Б.-физкултурен салон“с.Б.,включен между О. Б.,като възложител и “М.И.М.“гр.Пловдив,като изпълнител и 2.Вземане в размер на 16 576.57лв. с ДДС по фактура№**/22.V.2013год. и вземане в размер на 2 221.10лв. с ДДС-остатък по фактура№***/2.ХІІ.2011год.,издадени от “М.И.М.“гр.Пловдив по договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет:Доизграждане на главен събирателен канализационен колектор в с.О.,О. Б.,сключен на 16.VІ.2011год. между О. Б.,като възложител и “М.И.М.“гр.Пловдив,като изпълнител.Вземанията по договора за цесия преминават върху цесионера „.ЕООДс.Б. с всички принадлежности,включително изтеклите мораторни лихви за забавено плащане на главниците по процесните фактури.С уведомление вх.№Д-2406/8.ІV.2015год.,цедентът “М.И.М.“гр.Пловдив е уведомил на основание чл.99ал.3 ЗЗД длъжника О. Б. за извършената цесия с договора от 6.ІV.2015год.Ответникът О. Б. чрез пълномощника му адв.Иван Гавазов в последното съдебно заседание признава изцяло вземанията по договора за цесия,както и валидността на договора за цесия,но твърди,че е платил на цедента,за което представя два броя платежни нареждания,както и писмо изх.№Д-6968/17.ХІ.2015год.,с което уведомява “М.И.М.“гр.Пловдив,че му е изплатил дължимата сума в размер на 30 107.33лв. по трите фактури,описани в договора за цесия,но тъй като цесионерът „.ЕООДс.Б. е завел дело срещу общината за тези вземания,моли цедента да му възстанови заплатената сума,която следва да се изплати на цесионера „.ЕООДс.Б..От така представените писмени доказателства безспорно се установява,че О. Б. не оспорва задълженията си по трите фактури-предмет на договора за цесия от 6.ІV.2015год.Но в случая тя е платила зле,тъй като е платила главниците по процесните фактури,в общ размер на 30 107.33лв.,след като и е връчено уведомлението по чл.99ал.3 ЗЗД,което е направено от цедента,като плащането е на нелегитимирано лице-“М.И.М.“гр.Пловдив,поради което не поражда правно действие.

По гореизложеното съдът ще следва да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата 30 107.33лв.,представляваща неизплатената стойност на вземанията по договора за цесия от 6.ІV.2015год.,ведно със законните лихви върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-15.ІV.2015год. до окончателното и изплащане.

Основателни и доказани са и двата акцесорни иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторните лихви за забавено плащане на вземанията по договора за цесия от 6.ІV.2015год.,считано от датата,на която вземанията по трите фактури са станали изискуеми до 10.ІV.2015год.Общият размер на дължимите мораторни лихви по трите фактури е 6 551.34лв.,който следва да бъде присъден на ищеца по делото.

На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,в размер на 11 645.30лв./за платената ДТ в размер на 5 685.30лв.,изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 760лв. с ДДС и 200лв. депозит за счетоводната експертиза/.

На основание гореизложеното и чл.327ал.1 ТЗ и чл.266ал.1 ЗЗД във връзка с чл.86 ЗЗД Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О. Б.,ЕИК****представлявана от кмета М. Б. да заплати на „.ЕООДс.Б.,ЕИК******,П. от управителя К. С. И. сумата 80 740.62лв. /осемдесет хиляди седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и две стотинки/,представляваща стойността на продадени,но незаплатени бетонови изделия по договор№ДГ-131/26.VІІІ.2008год. и фактурите,описани в раздел А на исковата молба и строителни материали,продадени от магазина и склада на „.ЕООДс.Б. в с.Б.,с фактурите,описани в раздел Б на исковата молба,ведно със законните лихви върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-15.ІV.2015год. до окончателното и изплащане,ведно със сумата 24 733лв./двадесет и четири хиляди седемстотин тридесет и три лева/,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на главниците по фактурите за периода от 10.ІV.2012год. до 10.ІV.2015год. и 11 645.30лв./единадесет хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и тридесет стотинки/ съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА О. Б.,ЕИК****представлявана от кмета М.Б. да заплати на „.ЕООДс.Б.,ЕИК******,П. от управителя К. С. И. сумата 11 309.66лв./единадесет хиляди триста и девет лева и шестдесет и шест стотинки/ по фактура№*/5.ХІІ.2012год.,издадена по договор за строителство BG******30.ХІ.2011год.,ведно с мораторните лихви за забавено плащане на главницата за периода от 6.ХІІ.2012год. до 10.ІV.2015год. в размер на 2 969.54лв./две хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/,ведно със законните лихви върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-15.ІV.2015год. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА О. Б.,ЕИК****,представлявана от кмета М. Б. да заплати на „.ЕООДс.Б.,ЕИК******,П. от управителя К. С. И. сумата 16 576.57лв./шестнадесет хиляди петстотин седемдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/-неплатена главница по фактура№.../22.V.2013год. и мораторните лихви за забавено плащане на сумата за периода от 23.V.2013год. до 10.ІV.2015год. в размер на 3 174.87лв./три хиляди сто седемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/,ведно със сумата 2 221.10лв./две хиляди двеста двадесет и един лева и десет стотинки/-остатък по фактура№.../2.ХІІ.2011год. и мораторни лихви върху сумата за периода от 3.ХІІ.2011год. до 10.ІV.2015год. в размер на 679.93лв./шестстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/,които фактури са издадени по договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет:Доизграждане на главен събирателен канализационен колектор в с.Оряховец,О. Б.,ведно със законните лихви върху главниците,считано от 15.ІV.2015год./датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: