№ 5999
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110117144 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е по Искова молба, вх. № 22167/19.11.2021г. на РС-Плевен, подадена от
С. Ю. Т. срещу „***********“ АД. Образуваното гр.д. № 7220/2021г. на РС-Плевен е
прекратено с определение от 31.01.2022г. и изпратено по подсъдност на Софийския районен
съд. Определението на РС-Плевен е потвърдено с Определение № 389/17.03.2022г. по
в.ч.гр.д. № 151/2022г. на ОС-Плевен. В Софийския районен съд делото е образувано под №
17144/2022г. и разпределено за разглеждане на 173 състав от І ГО. С Определение №
26954/01.08.2023г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
С Определение № 5322/02.02.2024г. производството по делото е възобновено на основание
чл. 230, ал. 1 ГПК.
Ищецът С. Ю. Т. чрез адв. П. А. - АК-Плевен, е предявил срещу ответника
"***********" АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
5000,00 лева (частично от 32000,00 лева), представляваща обезщетение по щета №
********* за нанесените на ищеца имуществени вреди поради настъпило застрахователно
събитие - извършена между 18,00ч. на 22.12.2020г. и 11,15ч. на 23.12.2020г. от паркинг в
град Свищов кражба на собствения му автомобил марка "Тойота", модел "Аурис", рег. №
*********, рама № ****************, застрахован при ответника по застраховка "Пълно
Каско" с период на покритие от 04.02.2020г. до 03.02.2021г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на
04.02.2020г. с ответника сключили договор за застраховка "Пълно Каско" за процесния
автомобил (полица № *************/04.02.2020г.) и уговорена застрахователна сума от
32000,00 лева. При сключване на застраховката бил извършен оглед и идентификация на
автомобила. На 22.12.2020г. братът на ищеца паркирал автомобила на паркинг в град
Свищов. На следващия ден установил, че колата е открадната, за което незабавно уведомил
органите на МВР. Застрахователят от своя страна образувал преписка по щета № *********.
Ищецът предоставил на ответника всички изискани от него документи. На 07.10.2021г.
1
получил отказ да му бъде изплатено обезщетение поради отпадане на застрахователния
интерес, мотивирано с това, че застрахованият автомобил не можел да се идентифицира и
определи като идентичен с този, посочен в застрахователната полица. Сочи се, че не е
налице хипотеза, позволяваща на застрахователя да откаже да заплати обезщетение, като
застрахователен интерес бил налице. Още при сключване на договора застрахователят бил
идентифицирал автомобила, а след това дори бил заплащал обезщетения за нанесени му
вреди, като не бил правил възраженията, отправени този път до застрахованото лице. Тъй
като кражбата съставлявала покрит риск по договора за застраховка, застрахователят
трябвало да изплати обезщетение съобразно уговореното. В проведените по делото
публични съдебни заседания предявеният иск се поддържа. Допълнителни съображения се
излагат в Писмени бележки, вх. № 203780/17.07.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***********" АД чрез гл.юрк. М. М.-А. е
подал Отговор на исковата молба, вх. № 497/10.01.2022г. на РС-Плевен, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че за ищеца липсвал застрахователен
интерес. Това било така, тъй като при извършена проверка по номера на рамата на
застрахования автомобил се установило, че всъщност той е произведен на друга дата, като е
регистриран в Швеция, където не бил дерегистриран и дори посещавал сервиз към
01.10.2020г. Поради това ищецът не бил придобил право на собственост върху автомобила,
договорът бил нищожен, а волята на ответника ответника-застраховател била опорочена
поради формирани погрешни представи, откъдето и договорът бил унищожаем, в каквато
насока се прави нарочно възражение. Предявеният иск се оспорва и по размер. В
проведените по делото публични съдебни заседания предявените с исковата молба искове се
оспорват, включително в хода на устните състезания. Допълнително се представя и Писмена
защита, вх. № 204528/18.07.2023г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. С оглед постановеното и влязло в сила Определение №
9607/10.08.2023г. по гр.д. № 8851/2023г. на СГС, ГО, І-12 състав, с което производството по
установителния иск за прогласяване на договора за застраховка за нищожен, предявен от
„***********“ АД, съдът намира, че липсва висящо производство пред съд по този въпрос,
нито той е решен с акт по същество. Доколкото обаче той е от значение за основателността
на иска – предмет на настоящото дело, то съдът следва да вземе отношение по него в
мотивите на акта си.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че за увредения автомобил е налице договор за застраховка с период
на действие, обхващащ момента на настъпване на застрахователното събитие, че е
настъпило застрахователно събитие, съставляващо застрахователен риск по този договор, че
от това събитие са настъпили вреди, техния вид и характер, размера на дължимото
обезщетение, както и че своевременно е изпълнил задължението си за уведомяване на
застрахователя, както и че вземането за застрахователно обезщетение е валидно
прехвърлено с договор за цесия от правоимащото лице на ищеца и че този факт е надлежно
съобщен на застрахователя. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил
обезщетението, съответно наличието на обстоятелства, които го освобождават от това
задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
2
Видно от представеното заверено копие, на 04.02.2020г. между страните е подписан
договор за застраховка „Каско на МПС“ по полица № ************* относно автомобил
марка „Тойота“, модел „Аурис“, рег. № *********, рама № ****************, цвят „син
металик“.
Между страните не се спори, а и от представените книжа по пр.пр. № 1155/2020г. на
РП-Велико Търново, ТО-Свищов, ДП 533/2021 на РУ-Свищов, е видно, че автомобилът е
бил откраднат в град Свищов на 22-23.12.2020г., като до момента нито извършителят е
установен, нито автомобилът е намерен, като наказателното производство поради тази
причина е спряно, като това е така и съобразно наличните по делото данни към момента на
приключване на устните състезания по делото /л.595/.
Видно от писмо, изх. № *********/07.10.2021г. на „***********“ АД, същото е
отказало да изплати застрахователно обезщетение, тъй като, след извършена проверка, се
установени редица разминавания в данните и белезите на/за автомобила, поради което той
не може да се определи като идентичен с този, посочен в застрахователната полица, поради
което е отпаднал и застрахователният интерес на застрахования.
Видно от представените по делото документи по регистрация на автомобила в
България, същият е закупен от С. Ю. Т. в Италианската република на 28.11.2019г. от Ч.Ф. за
сумата от 7500,00 евро, като е докаран в България на платформа. Марката, моделът и
номерът на рамата на автомобила са ясно посочени в представените документи за
автомобила, включително италиански такива.
Чрез осъществена съдебна поръчка властите на Италианската република са
предоставили на съда информация, според която автомобил марка „Тойота“, рама №
****************, никога не е бил регистриран в Италия. Според получените от
Министерството на правосъдието на Италианската република данни, съгласно
законодателството на същата договорът за покупка на автомобил е неформален, подлежи на
доказване с всички доказателствени средства, като евентуална писмена форма се изисква за
вписването в Публичния автомобилен регистър и с цел разрешаване на спорове.
Чрез осъществена поръчка властите на Кралство Швеция са предоставили на съда
информация, от които е видно, че автомобил марка „Тойота“, рама № ****************, е
придобит на 29.11.2018г. от „Тойота Суидън АБ“ в Кралство Швеция, като е регистриран
там за пръв път на 10.12.2018г., отрегистринан на 17.12.2018г., регистриран наново на
21.01.2020г. и придобит на 21.01.2020г. от Р.С.А.. Преди тази дата са посочени предходни
собственици, които са търговски дружества. Колата е пусната за пръв път в движение на
10.12.2018г. Видно от представената от „Тойота Балканс“ ЕООД справка за сервизната
история на автомобила, същият в периода 24.04.2019г.-21.03.2022г. многократно е
посещавал сервизи (в Калмар, Карлскрона и др.) за техническо обслужване, монтаж на
аксесоари и ремонт, като към 21.03.2022г. е с пробег от 73266,00 км. Автомобилът е
произведен на 14.11.2018г. във Великобритания, като е предназначен за Швеция.
По делото са изслушани две заключения на съдебни автотехнически експертизи,
които съдът кредитира изцяло като изготвени от компетентни вещи лица, при пълно,
задълбочено и обосновано дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за
неправилност на същите. От заключението на вещото лице Т. Т. се установяват редица
разлики между оборудването, с което следва по изходни данни да разполага процесният
автомобил, и фактически установеното такова при предходен негов оглед. Щампованият
VIN номер (номер на рама) е разположен вътре в купето под предната дясна седалка върху
напречна метална греда, изработена от студено щампована ламарина. Тази греда се предлага
като сменяема резервна част и е на цена около 145,96 лева без ДДС. Евротабелата на колата
се намира върху централната лява колонка на купето. От заключението на вещото лице Н. Х.
се установява, че общото изписване на номера на рамата, включително на някои символи от
същия, не е направено съобразно приетия от дълги години шрифт за марката „Тойота“, като
3
вещото лице конкретно е посочило разликите и е представило други номера за сравнение.
Начинът на изписване на евротабелата също се различава от оригиналния шрифт на
„Тойота“. Вещото лице посочва, че се касае реално за автомобил-„близнак“. Пояснява пред
съда, че, когато автомобилът се регистрира в СДВР – ПП, се прави оглед, но визуално не
винаги тогава може да се открие, че има пренабиване или изменение.
С оглед установените факти и твърдяната недействителност на договора за
застраховка, следва да се има предвид, че, когато става дума за застраховка на конкретно
определена вещ, тя следва да бъде посочена с нейните индивидуализиращи белези. При
имуществена застраховка на моторно превозно средство основният индивидуализиращ
белег е поставеният от производителя идентификационен номер на превозното средство
/номер на рама/, както и регистрационен номер. Поставянето на регистрационен номер се
извършва след регистрирането на пътното превозно средство на името на неговия
собственик и то по поставения от производителя идентификационен номер - чл. 143, ал. 1
ЗДвП и чл. 5, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС. Налице е предвидена забрана за
регистриране на МПС при подправен, заличен или повреден идентификационен номер
докато не се установи, съответно възстанови /по предвидения за това ред, определен от
министъра на вътрешните работи/ автентичният, поставен от производителя на МПС
идентификационен номер /чл. 143, ал. 3 ЗДвП/. Съгласно чл. 140, ал. 6 /предишна ал. 5/
ЗДвП пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират
след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са
регистрирани. При данни за неавтентичен идентификационен номер, вписан в
застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, следва да се направи извод,
че индивидуализираното с този основен белег МПС като предмет на застрахователна
закрила не съществува. Несъществуването на посочената в застрахователната полица
индивидуално определена вещ води до фактическа невъзможност на предмета на сключения
застрахователен договор, поради което той е нищожен, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.95/09.07.2015г.-
т.д.2416/2014г.-ІІт.о., опр.50042/02.02.2023г.-т.д.2509/2021г.-ІІт.о.
В настоящия случай се установи, че процесният автомобил никога не е бил
регистриран в Италианската република. Напротив - същият е произведен за и внесен в
Кралство Швеция, където е регистриран, намира се понастоящем и, видно от представените
данни, бива сервизиран регулярно с попълване на данни за натрупания пробег.
Заключенията на вещите лица доказаха, че техническата спецификация и оборудване на
автомобила, фактически установени при предходен негов оглед, се отличават съществено от
тези, които той би следвало да има съобразно данните на производителя. Установи се, че
както евротабелата, така и номерът на рамата, не съответстват на установеното от фирмата-
производител изписване. Доколкото няма възможност да има два автомобила с еднакви
номера на рамата, съдът приема, с оглед вече описаните несъответствия, че автомобилът на
ищеца е бил т.н. „клонинг“, като реално машината не е тази, за която е представяна.
При това положение, доколкото договорът за застраховка се преценява като
нищожен, то за застрахователя не е възникнало задължение да изплати застрахователно
обезщетение, като предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Изложените мотиви са достатъчни за формулиране на извод в сочената насока, като
останалите доводи на страните и представени във връзка с тях доказателства не го оборват.
За пълнота следва да се има предвид, че изтъкваното от ищеца плащане от страна на
застрахователя на обезщетение във връзка с процесния автомобил по повод друго
застрахователно събитие, доколкото застрахователят се е позовал на недействителността
незабавно щом е узнал за наличието на предпоставките за нея, не може да ангажира
отговорността му по предявения по настоящото дело иск.
4
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ответникът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представил и
списък по чл. 80 ГПК.
Ответното дружество е доказало и в негова полза следва да се присъдят 2880,20 лева
за разноски по делото, в които е включено юрисконсултско възнаграждение от 200,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ю. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес в град
Плевен, а настоящ адрес в град София, срещу „***********“ АД, ЕИК *********, със
седалище в град София, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
5000,00 лева (частично от 32000,00 лева), представляваща обезщетение по щета №
********* за нанесените на ищеца имуществени вреди поради настъпило застрахователно
събитие - извършена между 18,00ч. на 22.12.2020г. и 11,15ч. на 23.12.2020г. от паркинг в
град Свищов кражба на собствения му автомобил марка "Тойота", модел "Аурис", рег. №
*********, рама № ****************, застрахован при ответника по застраховка "Пълно
Каско" с период на покритие от 04.02.2020г. до 03.02.2021г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. Ю. Т. , ЕГН **********, с постоянен адрес в град Плевен, а настоящ
адрес в град София, да заплати на „***********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град
София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2880,20 лева, представляваща разноски по
делото на първа инстанция (гр.д. № 17144/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5