Решение по дело №2316/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260392
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20204430102316
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Плевен, 30.10.2020 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : Анета Христова

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2316  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

           Производството  е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против М.П.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД, за  следните суми: 1 596,15лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018г. до 30.09.2019г. и лихва за забава върху главницата в размер на 142,49 лв. за периода от 04.06.2018г. до 20.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ ***до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че ответницата като собственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.04.2018г. до 30.09.2019г. не е погасила своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер 1016461, възлизащи на сума в общ размер на 1 596,15лв.  Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 142,49 лв. за периода от 04.06.2018г. до 20.01.2020г.             

Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ***, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията му.

           Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 1 596,15лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2018г. до 30.09.2019г. и сумата от 142,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.06.2018г. до 20.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***до окончателното изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

           Ответницата М.П., чрез назначения особен представител адв.Б.К., е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който не оспорва исковите претенции.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

           Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими.

           Безспорно е по делото и се установява от приложения препис на нот.акт за покупко-продажба ***. на нотариус с ***, че ответницата М.П.П. е собственик на процесния имот, представляващ апартамент ***. Безспорно е също така, че за имота има открита партида при ***, като това е станало по заявление на ответницата от 21.09.2016г., препис от което е приложен по делото.           

          От представените преписи на фактури, издадени за процесния период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота се установява, че за периода от 01.04.2018г. до 30.09.2019г. са били начислени суми за топлинна енергия в общ размер на 1 596,15лв.

При съобразяване  разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, ***е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 142,49лв. за периода от 04.06.2018г. до 20.01.2020г. 

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

           Предвид безспорно установения по делото факт, че ответницата М.П.П. е собственик на процесния апартамент ***, който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)  при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

          Между страните не е налице спор относно размера на консумираната в имота топлинна енергия през процесния период от време, съответстващ на претендирания от ищеца.         

Поради горното, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през периода от 01.04.2018г. до 30.09.2019г., изчислявана в общ размер на 1 596,15лв.

           Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, а е и безспорно между страните, че тази лихва се изчислява в общ размер на 142,49лв. за процесния период от 04.06.2018г. до 20.01.2020г.

          Не се твърди и не се доказва от ответницата плащане на дължимите главница и лихви.

           Поради изложеното съдът приема за установено, че ответницата дължи на ищеца  присъдените в заповедното и претендирани в настоящото производство вземания за главница и лихва.

           По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.  В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 34,78лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 84,78лв., които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора. На  същото основание са дължими изцяло и направените в исковото производство разноски, които са в размер на 35лв. за държавна такса, 352лв. за възнаграждание на особен представител и 100лв. за юрисконсултско взнаграждение,  определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 487лв.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че  М.П.П. с ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 1 596,15лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2018г. до 30.09.2019г. и сумата от 142,49 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.06.2018г. до 20.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2020г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед ***. за изпълнение на парично задължение по ***.

           ОСЪЖДА М.П.П. с ЕГН **********, с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 487лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство и сумата от 84,78лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство.

           решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

 

 

районен съдия: