Р Е Ш Е Н И Е № 260031
гр. Шумен, 22.06.2021 г.
Шуменският
окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и шести май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин
Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 14 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „..., № 47, представлявано от изп. директор Н.А.П.срещу „Успех металпринт ССБ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, кв. Тракия, ул. „...“, № 45, представлявано от управителя Г.Д.Г... В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника са съществували търговски отношения, породени от сключен между тях договор № 336-2013 от 29.09.2015 г. за доставка на природен газ. Договорът е влязъл в сила на 01.01.2016 г. и е бил със срок на действие до 01. 01.2019 г. За потребеното от ответника количество природен газ, неприетото количество при равномерна доставка, разходи за пренос и превишен капацитет от ответника в периода от 03.10.2017 г. до 09.01.2018 г., „Булгаргаз“ ЕАД е издал съответно три фактури, като и 4 бр. кредитни известия и уведомление за допълнително плащане на неприето количество. Заявеният от ответника тримесечен капацитет за пренос в периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. е в размер на 635.000 MWh/ден. Ответникът е погасил само част от паричното си задължение по трите фактури. Към 30.01.2020 г. неплатената част паричното задължение е в размер на 185 691.11 лв. Уговорената с договора неустойка, която се начислява от деня, следващ падежа, на който е трябвало да се плати съответната фактура до 31.01.2020 г. е в общ размер на 43 363.73 лв. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 229 054.84 лв. от които главница 185 691.11 лв., представляваща дължимата цена на доставени, но незаплатени от ответника коли- чества природен газ, неприетото количество при равномерна доставка, разходи за пренос и капацитет и 43 363.73 лв., представляваща дължимата по договора неустойка, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.
В своевременно депозирания отговор на исковата молба ответникът не ос- порва наличието на сключен между страните договор, посочен в исковата молба. Не се оспорва извършената от ищеца доставка на природен газ в посочения от него обем за месеците, за които са издадени процесните фактури. Твърди че е заплатил своевременно доставените му количества природен газ. Но оспорва дължимостта на посочените във фактурите суми за осигурен тримесечен капацитетен продукт. Ищецът едностранно е начислил зададените от ответника стойности като дневна, вместо тримесечна база, превръщайки тримесечното количество в дневно. Извър- шено е погрешно отразяване на заявени количества капацитет, несъответстващо на волята на ответника в резултат на което са завишени с 90 пъти параметрите на ка- пацитетния продукт. В случай, че се приеме, че между страните е налице договор- ка за тримесечен капацитетен продукт в размер на 635.000 MWh/ден, ответникът прави възражение за унищожаемост на договора в тази му част на основание греш- ка в предмет – чл.28, ал.1 от ЗЗД, както и на основание чл.29 от ЗЗД – измама, поради въвеждане в заблуждение. В случай, че се приеме наличието на грешка с пресмятането, ответникът предявява искане за поправянето й по реда на чл.28, ал.2 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупно- ст, съдът приема за установено следното:
Страните по
делото са търговски дружества. На 29.09.2015 г., между тях е сключен договор №
336-2013 за доставка на природен газ, изменен с подписаното на 21.07.2017 г.
допълнително споразумение № 1 към договор за доставка на природен газ. С него,
ищецът се е задължил да доставя природен газ на ответника, който е поел
задължение да го приема и заплаща по реда и условията на договора – чл.2.1. Договорът
е влязъл в сила на 01.01.2016 г. и е със срок на действие до 01.01.2019 г. –
р-л ІІІ. Доставката на природен газ се извършва съгласно подписана между
страните програма, в която се конкретизират количествата за всяка година. В чл.11.1 от договора (в изменената му
редакция с допълнителното споразумение) е уговорен механизъм при който
ответникът възлага на ищеца да заяви на трето лице – Комбиниран оператор за
периода м. октомври 2017 г. – м. декември 2018 г. да осигури капацитета за
пренос на доставените количества природен газ от свое име и за сметка на клиента, като за целта се
съответните приложения посочени в клау-зата. След получаване на потвърждение за
осигурен капацитет за пренос от Комби- нирания доставчик, ищецът информира
ответника за осигурения капацитет за пренос – чл.11.3 от договора (в изменената
му редакция с допълнителното споразу- мение).
Цената на доставения природен газ се заплаща от ответника по цени, определени с действащите нормативни актове в лева за 1 Мегаватчас или 1000 нор- мални куб. м. - чл.12.1 от договора. За процесния период от 03.10.2017 г. до 09.01.2018 г. цената на природния газ е определена с Решение № Ц-22 от 29.09. 2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Разходите за капацитет и пренос се определят в съответствие с действащите тарифи на Комбинирания оператор – чл.12.2 от договора. Съгл. чл.12.4 от договора ако заплащането не е извършено в уговорения срок, ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на основния лихвен процент, определен от БНБ плюс 10 процентни пункта, изчислена на база 360 дни върху дължимата сума за всеки просрочен ден. Неустойката се начислява от деня, следващ деня, в който е просрочено плащането до деня на окончатнтелното й изплащане, включително.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетовод- на експертиза, неоспорено от страните, се установява, че счетоводните регистри на- миращи се в счетоводствата на страните са оформени и заведени, съобразно изискванията на българското счетоводно и данъчно законодателство. Същите са оформени и водени редовно съгласно принципите на счетоводната отчетност. Процесните три фактури №№ **********/03.10.2017 г. на стойност 68 500.96 лв.; **********/02.11.2017 г. на стойност 66 425.93 лв. и **********/01.12.2017 г. на стойност 68 500.96 лв.са осчетоводени от ищеца по разчетна счетоводна сметка 411/11 – „Клиенти“, подсметка – „Текущи-главница/пренос мрежа“, аналитична партида 396 „Успех металпринт ССБ“ ЕООД като вземане и по сметка 752 като фи- нансови приходи. По същия начин са осчетоводени и посочените в исковата молба кредитни известия и уведомление за плащане. Фактурите са включени в дневника за продажби и в справките-декларации по ЗДДС за съответния период.
Трите фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника, включени са в счетоводните му регистри, както и в дневниците за покупки, и справките-декларации за данъчния период, за който се отнасят. Начисленият ДДС по факту- рите е посочен с право на данъчен кредит в дневник покупки и в справка-деклара- ция за съответния месец. Издадените кредитни известия и и уведомление за пла- щане също са осчетоводени от ответника.
От общо дължимата сума по трите процесни фактури в размер на 203 427.85 лв., ответникът е заплатил 17 736.74 лв., като останалата неизплатена част от задъл- жението е в размер на 185 691.11 лв.
Размерът на неустойката, начислена върху дължимите суми по процесните фактури, считано от деня следващ падежа на плащане на всяка от тях до датата на предявяване на иска – 31.01.2020 г. е в общ размер на 43 359.74 лв.
От проверката на счетоводната документация вещото лице е установило, че през процесния период ответникът е направил заявка за осигуряване на капацитет на електронната платформа на ищеца модул доставки на 14.09.2017 г. за 10.270 MWh/ден като годишен продукт за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. и 635.000 MWh/ден като тримесечен продукт за периода 01.10.2017 г. – 31.12.2017 г. „Булгар- газ“ ЕАД, с оглед направените заявки за капацитет, с потвърждение за осигурен тримесечен капацитет за пренос по приложение 8.2 от сключения на 29.09.2015 г. договор за доставка на природен газ е потвърдил писмено заявените от ответника тримесечен капацитет за пренос.
В съдебно заседание, в отговор на поставените му въпроси, вещото лице уточни, че ответника е заплатил изцяло реално доставеното и действително ползва- но от него количество природен газ. Останалата начислена сума за капацитет е в резултат на някаква техническа грешка свързана с използвания софтуерен продукт и е извън компетентността на вещото лице да отговори дали е възможно да се въведе корекция.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-техничес- ка експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в модул доставки на електронната платформа за доставки на „Булгаргаз“ ЕАД за клиент „Успех Металпринт ССБ“ ЕООД към деня на подаване на „Заявка за осигуряване на годи- шен капацитет за пренос“ – 30.08.2017 г. е било записано годишен продукт заявен капацитет 10,270 MWh, 0,965 куб. м. и тримесечен продукт заявен капацитет 635,000 MWh и 59,680 куб.м. В периода слез 30.08.2017 г. , но преди 15.12.2017 г. е направена промяна в модула от фирмата разработчик на продукта – „Уеб трейд“ ЕООД. Промяната е в мерните единици на заявения капацитет от MWh става MWh/ден и от куб. м. става куб.м/ден.
Количествата заявени за една година (Приложение 7.1) и за тримесечие (Приложение 7.2) не съответстват помежду си.
В съдебно заседание в отговор на зададени му въпроси, вещото лице допъл- ни, че служители на „Булгаргаз“ ЕАД не могат да правят корекции на данни по заявките, които са подадени от клиент в модула. „Булгаргаз“ ЕАД се явява едни транслатор към „Булгартрансгаз“ ЕАД, който осигурява капацитета.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на купувача за плаща- не на цената, за закупената от него стока по сключена търговска продажба. Налице са и акцесорни претенции за неустойка поради забава в изпълнението на паричното задължение и за законна лихва върху главницата от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно и комула- тивно съединени искове са с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 02.11.2020 г. Разгледани по същество исковите претенции са неос- нователни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен между страните договор за търговски продажби на природен газ с продължително действие от 01.01.2016 г. до 01.01.2019 г. В изпълнение на вмененото му, от чл.321 от ТЗ, задължение продавачът е издал за процесния период от 03.10.2017 г. до 09.01.2018 г съответните, съпътствуващи от- делните месечни доставки, фактури, включващи цената на доставения и потребен от ответника природен газ, неговия пренос, както и осигурените годишен, тримесе- чен и месечен капацитетен продукт. Не се спори между страните, а и от събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ответникът е заплатил стойно- стта на реално използваните от него количества природен газ в процесния период.
Основният спор между страните е относно дължимостта на посочените във фактурите суми за осигурен тримесечен капацитетен продукт, който несъответства и драстично надвишава заявения годишен капацитет и реалните количества приро- ден газ, които се потребяват от ответника. Констатираната разлика е вследствие на допусната грешка при използване от ответника на електронната платформа за доставки на ищеца и попълване на заявката за осигуряване на капацитет за пренос. Грешката е задълбочена от извършената след попълване на заявката промяна в мерните единици на заявения капацитет.
От чл.11.1 и чл.11.3 от договора за доставка на приподен газ се установява, че осигуряването на капацитет и преноса на природния газ по газопреносната система се осъществява от трето лице – Комбиниран оператор. Съгласно чл.1.15 от договора „комбиниран оператор“ е енергийно предприятие, лицензирано за поне две от дейностите пренос на природен газ, разпределение на природен газ и съхра- нение на природен газ. В случая третото лице комбиниран оператор е „Булгар- трансгаз“ ЕАД въз основа на сключения между него и ищеца договор № 2987/28. 09.2017 г. за достъп и пренос на природен газ по газопреносните мрежи на „Булгар- трансгаз“ ЕАД. Съгласно чл.1.1 от договора за пренос, „Булгартрансгаз“ ЕАД се съгласява да предоставя услугите по достъп и пренос, описани в договора, Общите условия (ОУ) към него и потвържденията за конкретните транзакции по резервира- не на капацитет за пренос, а „Булгаргаз“ ЕАД се съгласява да заплаща цените за достъп и пренос определени и обявени от „Булгартрансгаз“ ЕАД. Т.е. по отноше- ние на заявения от ответника капацитет, ищецът осъществява една посредническа по своята същност дейност между него и третото лице. Направените от ответника заявки се изпращат на третото лице, на което ищецът заплаща, съгл. сключения между тях договор и по реда на р-л 7 от ОУ към договора на дължимите цени за резервиран капацитет за пренос (капацитетен продукт). С оглед на това „Булгар- трансгаз“ ЕАД е и крайния получател на сумите, представляващи заплатените от ответника разходи за капацитет съгл. чл.11.4 от договора за доставка на природен газ. В хода на процеса, ищецът не е представил доказателства, че е заплатил на третото лице дължимите суми за неприето количество при равномерна доставка, разходите за пренос и повишен капацитет. Следователно при липса на доказател- ства за изплащане на цената, за настъпване на неблагоприятни имуществени последици за ищеца, вследствие на неточното изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора за доставка, включително и в резултат на допус- натата грешка при попълване на заявката, присъждането на претендираните от ищеца суми ще доведе до едно неоправдано разместване и придобиване на блага. С това ще се наруши един от основополагащите принципи на българското законода- телство за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Следва за пълнота да се посочи, че в чл.7.6 от ОУ към договора за достъп и пренос на природен газ е предвидена възможността „Булгартрансгаз“ ЕАД да възстанови на „Булгаргаз“ ЕАД всички възникнали в резултат на грешки надвзети суми. Възможността на коригиране на допуснатата от ответника грешка е указана и в писмо изх. № Е-12-00-349/19.12.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регу- лиране (л.93-л.94), посредством механизма, уреден в Регламент (ЕС) 2017/459 за установяване на Мрежов кодекс относно механизмите за разпределяне на капаци- тет в газопреносни системи и за отмяна на Регламент (ЕС) № 984/2013.
С оглед на гореизложеното предявените от ищеца осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл.92, ал.1 от ЗЗД са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. Неоснователна е и предявената акцесорна пре- тенция за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимата сума.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства и искането на ответника следва да му се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 9 500.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от „Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „..., № 47, представлявано от изп. директор Н.А.П.срещу „Успех металпринт ССБ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, кв. Тракия, ул. „...“, № 45, представлявано от управи- теля Г.Д.Г.. искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 229 054.84 лв. от които главница 185 691.11 лв., представляваща дължимата цена на доставени, но незаплатени от ответника количества природен газ, неприетото количество при равномерна доставка, разходи за пренос и капацитет и 43 363.73 лв., представляваща дължимата по договора неустойка, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.
Осъжда „Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле- ние гр. София, ул. „..., № 47, представлявано от изп. директор Н.А.П.да заплати на „Успех металпринт ССБ“ ЕООД, ЕИК 127 592125 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, кв. Тракия, ул. „...“, № 45, представлявано от управителя Г.Д.Г.. сумата от 9 500.00 лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: