РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. ХАСКОВО, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
в присъствието на прокурора Н. Б. Вл.
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600032 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 260030 от 16.11.2021 г., постановена по НОХД № 548 по
описа за 2020 година, Районен съд – Димитровград е признал подсъдимия В.
Г. Т., род. На **.**.**** г., в гр. Х., живущ в гр. М., общ. Д., ******
гражданин, ********, *******, ЕГН: **********, ******, за виновен в това,
че на 11.12.2018 г. в гр. Д., при условията на продължавано престъпление,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи крайно неуважение към обществото на обществено място, като
престъплението се отличава с изключителна дързост и е извършено при
условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл.
26, вр. чл. 29, ал. 1, б. ‘‘а‘‘ от НК, поради което и на основание чл. 325, ал. 5,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, вр. чл. 29, ал. 1, б. ‘‘а‘‘, вр. чл. 54 от НК, му е наложил
наказание ‘‘лишаване от свобода‘‘ за срок от 4 години.
С цитирания съдебен акт подсъдимият В. Г. Т., със снета по делото
самоличност, е признат за виновен и в това, че на 11.12.2018 г., в гр. Д., по
хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на С. В. Ж. от гр. Д.,
изразена в прободно-прорезна рана на гърба с околно кръвонасядане на
1
кожата, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК,
поради което на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 54 от
НК му е наложено наказание ‘‘лишаване от свобода‘‘ за срок от 3 години.
С обжалваната Присъда № 260030 от 16.11.2021 г., по НОХД №
548/2020 година, по описа на Районен съд – Димитровград, подсъдимият В. Г.
Т., със снета по делото самоличност, е признат за виновен и в това, че на
11.12.2018 г., в гр. Д. се заканил с убийство на Л. Д. К. от гр. Д., като това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание ‘‘лишаване
от свобода‘‘ за срок от 6 години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на В. Г. Т. е определено едно общо
наказание между наложените му с Присъда № 260030 от 16.11.2021 г., по
НОХД № 548/2020 година, по описа на Районен съд – Димитровград, в размер
на най-тежкото от тях, а именно ‘‘лишаване от свобода‘‘ за срок от 6 години,
което да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим. С
първоинстанционния съдебен акт подсъдимият е осъден да заплати по сметка
на ОДМВР-Хасково направените по делото разноски в размер на 117,60лв. и
по сметка на РС-Димитровград – 40,00лв.
Недоволен от така постановената присъда е останал служебният
защитник на подсъдимия В. Г. Т. – адв. Г.Ч., която в законоустановения срок
я обжалва като неправилна и незаконосъобразна. С депозираната въззивна
жалба в условията на алтернативност се моли, както следва: за отмяна на
присъдата на районния съд и връщане на делото във фазата на досъдебното
производство, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в липса на доказателства относно обстоятелствата по
чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и т. 4 от НПК и по чл. 249, ал. 4 от НПК, довело до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия, респ. се иска отмяна на
присъдата на районния съд и постановяване нова такава, с която подс. Т. да
бъде оправдан или за изменение на същата, като бъде намален размерът на
наложеното наказание.
Районна прокуратура - Хасково не е депозирала възражение по
жалбата на защитника на подсъдимия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
държавното обвинение – прокурор от ОП - Хасково, заема становище за
основателност на жалбата в частта й, касаеща допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство. Сочи,
че подсъдимият и към настоящия момент не знае за воденото срещу него
наказателно производство и постановения осъдителен акт, доколкото не е
бил уведомен за това по надлежния ред. Счита, че е допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи, свързано с правото на справедлив процес и по–
конкретно – подсъдимият да бъде информиран в какво е обвинен, въз основа
на какви доказателства и респ. осъден. Така аргументирано се предлага
2
атакувана присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане в съответния етап, където е допуснато соченото нарушение.
Пред настоящата инстанция, подсъдимият нередовно призован, не се
явява. Делото е разгледано в негово отсъствие на основание чл. 269, ал. 3, т. 4,
б. ‘‘а‘‘. В съдебно заседание се явява назначеният му в хода на досъдебното
производство служебен защитник адв. Ч., която поддържа депозирана жалба.
Сочи се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може
да бъде отстранено от въззивния съд. В допълнение защитникът твърди, че
липсват мотиви към атакуваната присъда. В хода на съдебните прения
жалбоподателят моли контролиращата инстанция да упражни правомощията
си при условията на алтернативност.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите
доводи и служебно, намира, че присъдата следва да бъде отменена, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд, без
настоящата инстанция да разглежда същото по същество, като съображенията
в тази насока са следните:
Досъдебното производство срещу подсъдимия В.Т., по което е
изготвен и внесен обвинителен акт в Районен съд-Димитровград, чиято
присъда е предмет на разглеждане в настоящото производство, е започнало на
30.01.2019 год. с постановление на прокурор от РП-Димитровград. В хода на
това производство Т. не е намерен на известните адреси (гр. Д., ул. ‘‘П. Е.‘‘
**-*-*, гр. М., ул. ‘‘И. К.‘‘ ** и гр. Х., ул. ‘‘Е.‘‘ **, ет.*, ап.*) и с телеграма №
****/25.03.2019 г. е бил обявен за общодържавно издирване с мярка
‘‘установяване на адрес‘‘ за разпита му в качеството на свидетел, което не е
дало положителен резултат. С постановление от 09.12.2019 г. наблюдаващият
прокурор е спрял наказателното производство на основание чл. 244, ал.1, т. 3
от НПК до установяването и призоваването на Т. пред органите на
досъдебното производство. С постановление от 27.10.2020 г. производството
е възобновено, поради възникнала необходимост от действия по
разследването, а именно - привличането на Т. в качеството му на обвиняем. С
постановление от 16.11.2020 г. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем
задочно при условията на чл. 206, вр. чл.269, ал.3, т.2 и т.4, б.‘‘а‘‘ от НПК, в
присъствието на назначения след акта за възобновяване служебен защитник,
на когото са били предявени и материалите от досъдебното производство.
На 11.12.2020 г. е образувано НОХД № 548/2020 г. по описа на РС-
Димитровград по внесен обвинителен акт срещу В.Т. за ангажиране
наказателната му отговорност по три престъпни състава. Изготвената за
връчване призовка на подсъдимия по чл. 247б от ГПК, ведно с обвинителния
акт, са върнати в цялост, поради неоткриването му на известните по делото
адреси. Били са изискани справки по Наредба № 14/2009 г., справка от
ОДМВР-Хасково за задгранични пътувания на лицето, както и от ГД
‘‘Изпълнение на наказанията‘‘ дали лицето се намира в някое от местата за
лишаване от свобода на територията на страната. Посочените действия не са
довели до установяване местонахождението на Т.. На 16.02.2021 г. е даден
ход на разпоредителното заседание в отсъствие на подсъдимия. При
3
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК служебният му защитник е
изразил становище за наличие на основание за прекратяване на съдебното
производство, обосновано с възражение за допуснато в досъдебната фаза
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е
ограничило правата на подсъдимия. Били са изложени конкретни оплаквания
за нарушеното право на Т. да научи в какво престъпление е привлечен в
качеството на обвиняем, поради провеждане на задочно разследване при
липса на предпоставки за това, доколкото незаконосъобразно не била спазена
процедурата за присъствено конституиране като обвиняем по реда на чл. 219,
ал. 4 от НПК. С протоколно определение искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
за отстраняване на допуснатото нарушение, свързано с правото на защита на
обвиняемия, е оставено без уважение. Същото е мотивирано с доводи за
изчерпателност и всестранност на действията на съда по издирване и
връчване на съдебните книжа на подс. Т.. Аргумент в подкрепа на извода за
неоснователност на възражението според районния съд е бил и суверенната
преценка на държавния обвинител, че отсъствието на обвиняемия няма да
попречи за разкриване на обективната истина, след като същият не може да
бъде открит. Така, съдебното производство е преминало към следващите
етапи. На 13.05.2021 г, е даден ход на делото по реда на чл. 269, ал. 3 НПК в
негово отсъствие и е проведено съдебно следствие. На 16.11.2012 г. съдът е
постановил присъда, с която признал В.Т. за виновен по повдигнатите му
обвинения.
С оглед на така установените по делото обстоятелства въззивният съд
намира, че при разглеждане на делото в първоинстанционния съд и при
провеждане на досъдебното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Последното е следвало да се съобрази
от районния съд, но е игнорирано в проведеното отново неприсъствено за
подсъдимия разпоредително заседание, в което е приета липса на съществени
процесуални нарушения на досъдебното производство, въпреки изрично
заявеното и обосновано възражение на служебния защитник. От описаната
хронология по-горе е видно, че Т., не е бил издирван в качеството на
обвиняем.Той е бил призоваван за провеждане на разпит като свидетел. В
това му качество е било постановено и принудителното довеждане. Въз
основа на него е обявен и за общодържавно издирване, но в качеството на
‘‘свидетел‘‘ по досъдебното производство № 76/2019 г. по описа на РП-
Димитровград. Все в същата насока, тази предписана процесуална роля на Т.
е станала основание за спиране развитието на досъдебното производство.
Едва с прокурорския акт за възобновяване са дадени указания за
предприемане на действия в посока ангажиране на наказателната му
отговорност чрез привличането му като обвиняем. След този момент усилията
за гарантиране личното участие на Т. се изчерпват с безрезултатното му
призоваване по постоянен и настоящ адрес за изпълнение на чл. 219, ал. 4
ГПК. Така проведеното задочно производство е било в нарушение на НПК,
тъй като не са били налице условията на чл. 269, ал.3, т. 1 и 2 от НПК. В
случая няма данни и доказателства, че същият е имал информация, че следва
4
да се яви като обвиняем.Той е бил призоваван за разпит в качеството на
свидетел и обявен за общодържавно издирване в това му
качество.Обстоятелството, че същият не е открит, за да бъде разпитан като
свидетел, не може и не е било основание да бъде привлечен като обвиняем по
реда на задочното производство. От друга страна, видно от данните по
делото, в мненията на разследващия полицай, нито в обвинителният акт не е
налице задължителната обоснованост, необходима при задочното
производство, на преценката на досъдебните органи, че отсъствието на
обвиняемия няма да попречи за разкриване на обективната истина.
Допуснатото на досъдебното производство съществено процесуално
нарушение, е следвало, но не е било констатирано от първоинстанционният
съд при обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК, а от своя страна е
задълбочено, развивайки производството при условията на чл. 269, ал.3 НПК
и постановявайки присъда, с която Т. е признат за виновен и му е наложено
наказание ‘‘лишаване от свобода‘‘. По отношение на съдебната фаза от
наказателния процес, закона позволява задочно производство в случаите,
когато по категоричен начин е установено, че подведеното под наказателна
отговорност лице е знаело за висящото спрямо него съдебно производство,
насрочването му и конкретната дата на заседанието. В същия смисъл са и
разясненията, дадени с Решение на СЕС от 19.05.2022 г. по дело С-569/20, в
което се тълкува правото на справедлив съдебен процес като един от
основните принципи на демократичното общество. На него се основава
правото на подсъдимия да присъства на съдебния процес, което обаче не е
абсолютно и при определени обстоятелства лицето може да се откаже от него
изрично или мълчаливо, но по недвусмислен начин. Според цитираното
решение такъв отказ може да се констатира, когато е установено, че
подсъдимият знае за образуваното срещу него наказателно производство,
познава характера и основанието на обвинението и не възнамерява да участва
в съдебния процес или желае да избегне наказателното преследване.
В случая посочените обстоятелства ясно установяват, че Т. не е знаел
за започнатото срещу него наказателно преследване. В рамките на
досъдебната и съдебната фаза в нито един момент той не е бил редовно
призован от органите на досъдебното производство и контролираният съд,
нито е била изпълнена процедурата на досъдебната фаза да извършат
разследване и да започнат разглеждане на делото в съдебната му фаза в
отсъствие на подсъдимия по реда на чл. 269 от НПК.
Обсъдените съществени нарушения на процесуалните правила са
отстраними, тъй като могат да бъдат изцяло преодолени чрез
законосъобразно провеждане на разпоредително заседание при стриктно
спазване разпоредбите на закона и съображенията, изложени по-горе в
обстоятелствената част на настоящото решение, касаещи досъдебната фаза.
Нарушенията не могат да бъдат валидно преодолени във въззивното
производство, тъй като подсъдимият би изгубил възможността да разгърне
защитата си в пълен обем в досъдебното производство, както и пред първата
задължителна инстанция при разглеждане на делото, като даде обяснения и
участва в разпита на основните свидетели на държавното обвинение. Горното
5
обезсмисля проверката по същество на обосноваността и законосъобразността
на обжалваната присъда, която подлежи на цялостна отмяна на указаните
процесуални основания, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд-Димитровград от етапа на разпоредителното
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 334, т. 1 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260030 от 16.11.2021 г., постановена по НОХД
№ 548 / 2020 година, по описа на Районен съд – Димитровград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-
Димитровград от етапа на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6