Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260182 01.02.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Мария Милева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 3110/2020г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “Овергаз Капитал” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Филип Кутев“ 1,
представлявано от С.Й.И.против С.М.Г., ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата,
в качеството й кредитополучател по договор за предоставяне на потребителски
кредит от 28.04.2017г. да заплати на ищеца сумата от 6686.17 лева изискуема
главница, сумата от 968.42 лева договорна лихва за периода от 28.08.2017г. до
26.02.2018г., сумата от 106.59 лева лихва за забава за периода от 28.08.2017г.
до 26.02.2018г., сумата от 1588.33 лева законна лихва за забава за периода от
26.02.2018г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на иска до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 28.04.2017г. между страните е бил сключен
процесният договор, с който на ответницата е даден кредит за текущи нужди в
размер на 7000 лева. Срокът на договора е 60 месеца. Ищецът е удържал 105 лева
за такса за разглеждане на искането и е рефинансирал задължения на ответницата,
както следва: 947.49 лева към БНП Париба Пърсънъл Файненс, 1099.46 лева отново
към БНП Париба Пърсънъл Файненс /за друг кредит/, 941.40 лева към Фератум
България и 3906.65 лева са предоставени за ползване на ответницата. Ответницата
е изпаднала в забава в плащанията, считано от 28.08.2017г. Тъй като забавата в
плащанията е продължила повече от 180 дни, считано от 26.02.2018г. кредитът е
станал предсрочно изискуем, съгласно т.14.2 от ОУ. Кредиторът е уведомил
длъжницата за настъпилата предсрочна изискуемост с нотариална покана, връчена
по чл.47 ГПК. Моли се за уважаване на исковете.
Искът е по чл.240 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата не е подала отговор в срока по чл.131 ГПК.
Предвид доказателствата и
закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между Овергаз
капитал АД и С.М.Г. договор за кредит № 003393/28.04.2017г., по силата
на който кредиторът е предоставил на ответницата кредит от 7000 лева за текущи
нужди. Срокът за издължаване на кредита е 60 месеца, като ГЛП е 15.85% (за
първите 12 месеца от срока на кредита), а ГПР е 17.39%. Крайният падеж на
плащане на кредита е 28.04.2022г.
В исковата молба се твърди, че
най-старото просрочено задължение на ответницата е с падеж на 28.08.2017г.,
т.е. преди това тя е извършвала плащания. След тази дата, Г. е изпаднала в
забава, като забавата е продължила повече от 180 дни и считано от 26.02.2018г.
кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем.
При нейна
доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е заплащала
в срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че останалите
суми, уговорени с договора, не са платени.
Процесният
договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на
императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва
какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на изискванията на закона, като
няма основания да се приеме за нищожен. В текста му са посочени размерите на
лихвения процент и на ГПР, поради което относно тези параметри не е налице
неяснота. Налице е и подробен погасителен план, с посочени вноски по дати и
размер. Налага се извод, че договорът не противоречи на императивните
разпоредби на ЗПК.
Видно
от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по договора.
Изготвената съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че кредитът е
усвоен по следния начин: 947.49 лева за преведени на 28.04.2017г. в полза на
БНП Париба ПФ за рефинансиране на кредит, 1099.46 лева също са преведени на
28.04.2017г. на БНП Париба ПФ за рефинансиране на друг кредит, 941.40 лева са
преведени на 28.04.2017г. в полза на Фератум БГ за рефинансиране на кредит към
този кредитор, а 3906.65 лева са преведени в полза на заемателката Г. на 03.05.2017г.,
с удържана такса от 105 лева. Така общо 7000 лева, с удържаната такса, са
преведени от ищеца, като това е и стойността на отпусната с договора сума. Следователно
кредиторът е изпълнил задълженията си по предоставяне на кредита и е изправна
страна по сделката.
Според
изготвената съдебно-икономическа експертиза, ответницата е платила само 678.68
лева, с които са погасени частично главница, възнаградителна лихва и лихва за
забава. Последното плащане, извършено от Г., е на 21.09.2017г., като така са
погасени изцяло първите три вноски. Четвъртата вноска, с падеж на 28.08.2017г.,
е погасена почти изцяло и остават да се дължат по нея 1.13 лева. Всички
останали вноски не са платени.
Твърди
се по делото настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Това
твърдение се доказва от събраните данни. Според чл.14.1 от ОУ на договора, при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 180 дни целият
остатък от кредита автоматично става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. В случая най-старото просрочено плащане е от 28.08.2017г.. Изтекли
са 180 дни забава и на 26.02.2018г. кредитът може да стане предсрочно изискуем,
стига кредиторът да уведоми длъжника за това. Според т.18 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК предсрочната
изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Данните
сочат, че кредиторът е пратил до Г. нотариална покана, с която я е уведомил за
настъпилата предсрочна изискуемост. Нотариалната покана не е връчена лично на
длъжницата, тъй като не е открита, въпреки неколкократните посещения на адреса.
Залепено е било уведомление по чл.47 ГПК. Тази разпоредба не е спазена в
цялост, понеже посещенията на адреса са в период, по-малък от един месец.
Въпреки това, БРС счита, че трябва да се приеме уведомлението за валидно
направено. Това е така, доколкото според договора всички съобщения се считат
получени и узнати от длъжника, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в
договора за кредит, без значение дали той е намерен на тях /чл.15.6 от
договора/. Съобщението е било пратено до адреса, посочен в договора, поради
което се счита за валидно връчено, при условията на фингирано връчване, тъй
като това е уговорката на страните по договора. Ето защо, след като длъжницата
е била търсена за последно на 31.10.2018г., то от тази дата се счита, че й е
връчено уведомлението за предсрочната изискуемост на дълга. Според експертизата,
при обявена предсрочна изискуемост размерът на неиздължената главница възлиза
на 6686.17 лева, колкото се търси и с исковата молба. Следва решение, с което
ответницата се осъди да заплати на ищеца 6686.17 лева главница, ведно със
законната лихва от подаване на иска до изплащането.
По
отношение на договорната лихва БРС намира иска за частично основателен. Според Тълкувателно решение
№ 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК при настъпване на
предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако
страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция
съгласно чл.
71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.
70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Размерът
на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. Следователно възнаградителната лихва се дължи до
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В случая, както стана ясно,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 31.10.2018г. и до тази дата се
дължи възнаградителната лихва. Според експертизата, за периода от 28.09.2017г.
до 28.08.2018г. се дължи лихва от 968.42 лева, колкото се търси и с исковата
молба. БРС обаче съобразява, че с предявения иск този размер на лихвата се
търси за друг, по-кратък период, а именно до 26.02.2018г. /когато ищецът е
счел, че настъпва предсрочната изискуемост/. Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, съдът е обвързан от искането, съответно е обвързан и от
предявения в исковата молба процесен период на лихвата, а именно от
28.08.2017г. до 26.02.2018г. За този период, според заключението на вещото
лице, се дължат 5 вноски на лихвата, като последната е с падеж 28.01.2018г.
/следващата вноска с падеж на 28.02.2018г. не се дължи, тъй като е два дни след
периода, посочен от ищеца/. Съдът извърши сумиране на дължимите вноски и стигна
до извод, че се дължат 430.59 лева за възнаградителна лихва за посочения в исковата
молба период от 28.08.2017г. до 26.02.2018г. Следва решение, с което
ответницата се осъди да заплати на ищеца 430.59 лева лихва за периода, като в
останалата си част искът подлежи на отхвърляне.
По
отношение на мораторната лихва за периода от 28.08.2017г. до 26.02.2018г.,
съдът намира следното:
Периодът
е така формулиран, тъй като ищецът счита, че на 26.02.2018г. е настъпила
предсрочната изискуемост, което не се установява по делото. Съдът е обвързан от
периода, както е формулиран от ищеца. Експертизата е изчислила, че лихвата за
забава е 106.59 лева, колкото се търси и с иска, но лихва в такъв размер се
дължи за друг период, а именно от 28.10.2017г. до 28.08.2018г. За процесния
период, т.е. до 26.02.2018г. съдът намира, че се дължи лихва за забава от 18.26
лева, сбор от лихвите за забава върху вноски от 6 до 9, като стойностите на
лихвите са дадени в графа в табличката на вещото лице. Останалите лихви не се
дължат, тъй като падежите на главниците им попадат извън процесния период.
Следва
решение за осъждане на ответницата да заплати на ищеца 18.26 лева за процесния
период, като в останалата си част искът се отхвърля.
По
отношение на мораторната лихва за периода от 26.02.2018г. до 13.03.2020г.:
Тази лихва се претендира както
върху главницата, така и върху договорната лихва. Както стана ясно,
предсрочната изискуемост на целия дълг е настъпила не на 26.02.2018г., а на
31.10.2018г. Изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК, лихвата за забава върху
главницата от 6686.17 лева възлиза на 928.63 лева за периода от 31.10.2018г. до
13.03.2020г. Лихвата за забава върху договорната лихва от 430.59 лева възлиза
на 59.81 лева за същия период. Съдът съобразява също така, че длъжницата е
изпаднала в забава, като не е плащала вноските, поради което дължи лихва за
забава и преди 31.10.2018г. За периода от 26.02.2018г. до 31.10.2018г. се дължи
лихва за забава и върху вноските с падежи на 28.09.2017г., 28.10.2017г.,
28.11.2017г., 28.12.2017г. и 28.01.2018г., която, изчислена по чл.162 ГПК, се
равнява на 58.45 лева. Останалите лихви не се дължат, тъй като падежите на
главниците им попадат след 26.02.2018г., както е формулирана началната дата на
периода в исковата молба.
Общо
се дължи лихва за забава от 1046.89 лева /сбор от 928.63 лева, 59.81 лева и
58.45 лева/. Следва решение, с което ответницата се осъди да заплати на ищеца
1046.89 лева лихва за забава за периода от 26.02.2018г. до 13.30.2020г., като в
останалата си част искът се отхвърля.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски от 1343.51
лева, съразмерно на уважената част от иска.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.М.Г., ЕГН ********** *** да заплати на “Овергаз Капитал” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Филип Кутев“ 1, представлявано от С.Й.И.сумата от 6686.17 лева /шест хиляди шестстотин
осемдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ изискуема главница по договор за
кредит № 003393/28.04.2017г., сумата от 430.59 лева /четиристотин и тридесет лева и петдесет и девет
стотинки/ договорна лихва за периода от 28.08.2017г. до 26.02.2018г., сумата от
18.26 лева /осемнадесет лева и
двадесет и шест стотинки/ лихва за забава за периода от 28.08.2017г. до
26.02.2018г., сумата от 1046.89 лева
/хиляда четиридесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/ законна лихва за
забава за периода от 26.02.2018г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от 6686.17 лева от подаване на исковата молба – 22.06.2020г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 430.59 лева договорна лихва до 968.42 лева, иска за
горницата над 18.26 лева мораторна лихва до 106.59 лева и иска за горницата над
1046.89 лева законна лихва за забава до 1588.33 лева.
ОСЪЖДА С.М.Г., ЕГН ********** *** да заплати на “Овергаз Капитал” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Филип Кутев“ 1, представлявано от С.Й.И.сумата от 1343.51 лева /хиляда триста
четиридесет и три лева и петдесет и една стотинки/ разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ