О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………………….2021г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на шестнадесети август 2021г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д.№ 970/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.248 ал.1 ГПК, вр.чл.144
от АПК.
Образувано е по молба от „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ №
81, ет.1, представлявано от управителя В.К., депозирана чрез адв.С.Б. за
изменение на протоколно определение
от открито съдебно заседание на 07.07.2021г.
по адм.дело № 970/2019г.
на Адм.съд
– Варна, в частта на разноските, като се остави без уважение искането на
ответника за присъждане на разноски.
Ответникът, в депозиран чрез
процесуален представител писмен отговор, изразява становище за неоснователност
на искането.
Настоящият
състав на Административен съд – Варна, намира искането за процесуално
допустимо, като подадено от надлежна страна, в изискуемата от закона форма и в
срока по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Разгледано
по същество същото е неоснователно, по следните съображения:
С протоколно определение от открито съдебно заседание на
07.07.2021г. по адм.дело № 970/2019г. на Адм.съд –
Варна, поради
оттегляне на жалбата, на основание чл.159 т.8 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД,
против Решение за отказ за издаване на удостоверение относно
приложимо законодателство № 30088326853/09.12.2019г. издадено от орган по
приходите в ТД на НАП-Варна, потвърдено с Решение № 368/23.12.2019г. на
Директора на ТД на НАП – Варна; и производството по делото е прекратено. Със същото
определение дружеството е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите
сумата в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, за осъществено процесуално представителство от ответната страна.
Съдът
намира за неоснователно основното възражение на молителя, за наличие в
конкретната хипотеза на изключението визирано в разпоредбата на чл.143 л.3 от ГПК, в който случай не се дължат разноски. Не са налице основания да се приеме,
че ответника с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Противоречивост на съдебната
практика по идентични казуси, както и искане за отправяне на преюдициално
запитване не са сред основанията за недължимост на разноски. Възражението на дружеството – жалбоподател,
че административния орган e постановил акта си без да се съобрази с практиката
на Административен съд – Варна по отношение отказите за
издаване на удостоверение за приложимо законодателство от страна на ТД на НАП –
Варна, е неоснователно. Всяко дело има за предмет отделен административен
акт /в случая отказ за издаване на удостоверение за приложимо законодателство
от страна на ТД на НАП – Варна/, който подлежи на самостоятелна проверка и
преценка за неговата законосъобразност и правилност. Не би могло априори да се
приеме, че ако един от отказите за издаване на удостоверение за приложимо
законодателство от страна на ТД на НАП – Варна е законосъобразен или пък поради
някаква причина е незаконосъобразен, то всички тези идентични административни
актове са законосъобразни, респ. незаконосъобразни.
Следва да се подчертае и това, че съдебните актове, постановени от
различни съдебни състави на Административен съд-Варна, нямат задължителен
характер /освен за страните по конкретното дело/, както напр. някои от
съдебните актове на върховните съдилища на Република България.
Отговорността за разноските произтича от
процесуалния закон и е уредена от него. Дори и да е положила най-голямата грижа
да издири действителното правно положение, страната носи отговорността за
разноски, след като са налице предпоставките за това. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото процесуалният
представител на административния орган е осъществил процесуално
представителство чрез явяване в открито съдебно заседание. Искането за
присъждане на разноски от ответника е направено своевременно и разноските
следва да се понесат от оспорващото дружество в размер на 100 лева
определен по правилото на чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, искането за изменение на протоколно определение от открито съдебно заседание на 07.07.2021г. по адм.дело № 970/2020г. на Адм.съд –
Варна, в частта за разноските е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, за изменение на Определение
от открито съдебно заседание на 07.07.2021г. по адм.дело № 970/2020г.
на Адм.съд – Варна, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен
административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: