№ 216
гр. Стара Загора, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530200134 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1228-002191 от
10.09.2020 година на Началник група в сектор Пътна полиция, към ОД на
МВР – Стара Загора /Упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018
година на Министъра на МВР/, с което на Т. БЛ. В., ЕГН ********** са
наложени четири отделни административни наказания – „глоба” в размер на
50 /петдесет/ лева за допуснато административно нарушение по чл.98, ал.1,
т.6, във връзка с чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата,
„глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за допуснато административно
нарушение по чл.139, ал.2, т.3, във връзка с чл.185 от Закона за движението
по пътищата, „глоба” в размер на 10 /петдесет/ лева за допуснато
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1, във връзка с чл.183, ал.1, т.1,
предложение второ от Закона за движението по пътищата, както и „глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева за допуснато административно нарушение по
чл.98, ал.1, т.1, във връзка с чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата и в съдебно заседание, лично и чрез процесуалния
представител се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
1
наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено. Претендират
се направените по делото разноски.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител взема становище, че така подадената жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение а
обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно да бъде
потвърдено. Подробни съображение се излагат в хода на съдебните прения.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, подадена е в законоустановения
срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт
подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На Т. БЛ. В. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № АА614207 от 01.07.2020 година, за това, че на 01.07.2020
година, около 12.43 часа в град Стара Загора по булевард „Митрополит
Методи Кусев“, на кръстовището с улица „Свети Княз Борис“ е паркирал
собствения си лек автомобил „Тойота“ с регистрационен № РВ 7278 ТХ, като
спира за престой и паркиране на по малко от 5 метра от кръстовището,
моторното превозно средство не е оборудвано с пожарогасител, не носи
контролен талон към СУМПС и престоява на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението. Деянието е
квалифицирано като четири отделни административни нарушения по чл.98,
ал.1, т.6 от ЗДвП /Престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на
по-малко от 5 метра от тях/ по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП /МПС-та се оборудват
с пожарогасител/, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП / водачът на МПС е длъжен да
носи СУМПС и контролния талон към него/ и по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП
/Паркирането и престоят са забранени на място, където превозното средство
създава опасност или е пречка за движението/. При съставяне на акта
жалбоподателя, е посочил възражение и е подал такова писмено по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възражението е прието от АНО за неоснователно. В
него нарушителят В. е посочил че автомобила му неправилно е паркиран на 2
2
метра от кръстовището на улиците „Свети Княз Борис“ и „Митрополит
Методи Кусев, но тъй като заплатил 20 лева за да не му репатрират
автомобила считал че с това вече е санкциониран и не подлежал на друга
глоба. Отделно има пожарогасител, но с изтекъл срок на годност а в закона
нямало такова изискване.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушенията са описани и квалифицирани така, както са в акта. На
жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено
предвиденото там административно наказание в конкретен размер – „глоба“ в
размер на 50 лева, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено предвиденото там
административно наказание в конкретен размер – „глоба“ в размер на 20 лева,
на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП е наложено
предвиденото там административно наказание в конкретен размер – „глоба“ в
размер на 10 лева и на основание чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от
ЗДвП е наложено аминистративно наказание, към минималния предвиден в
закона размер – „глоба” в размер на 50 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява,
че жалбоподателя, безспорно на посочената дата е паркирал в централната
част на града, не на място позволено за паркиране и за това е заплатил
съответната парична сума която се заплаща за паркиране в зелена зона на
града. Предвид неправилното паркиране на място е пристигнал репатриращия
автомобил на града, като В. веднага се е отзовал и предвид на това е заплатил
само такса от 20 лева за пристигналия на место репатриращ автомобил, а
служители на общинска полиция са му съставили фиш за неправилното
паркиране, който фиш В. оспорил, което наложило на место да пристигне
екип на пътна полиция, който извършил обстойно проверка на водача В.. При
проверката били констатирани четири отделни нарушения, които
актосъставителя подробно описал в съставения АУАН. Първото от тях е че
паркирания автомобил е на по малко от 5 метра от кръстовище. Второто от
тях е автомобила няма пожарогасител /наличието на такъв с изтекъл срок на
3
годност се приравнява на липсата на такъв/. Третото от тях е че, водача не
носи контролния талон към СУМПС и последното е че паркираните е така
направено, че създава опасност или е пречка за движението, предвид на това
че е извършено в обхвата на кръстовището.
Съдът намира, че в разглеждания случай, точно, последователно и
детайлно е описано както мястото, където са осъществени административните
нарушения, както и че с тези си действия жалбоподателя е допуснал
нарушаване на правилата на посочените правни норми. Следователно, ясно и
точно са описани в пълнота релевантните към предмета на делото
обстоятелства. От изслушаните в съдебно заседание показания, съставляващи
гласни доказателства в процеса, по несъмнен начин се установи, че
жалбоподателят извършил вменените му нарушения, съобразно рамката на
повдигнатото му административно обвинение, със съставяне на процесния
акт. Правилно и прецизно са посочени нарушената разпоредба, която
обективира състава на всяко едно административното нарушение, както и
санкционната норма за това .
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи.
Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57
ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
С издаденото наказателно постановление, водачът бил
санкциониран за извършеното нарушение, защото от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят осъществил от обективна
страна състава на описаните по-горе в изложението деяния.
От субективна страна, деянията са извършено виновно.
Неоснователни са доводите, че пресечната точка на двете улици
не било кръстовище по смисъла на закона. Несъмнено посоченото място е
кръстовище, макар и двете улици да са частично прекъснати от пешеходни
зони. Несъмнено на посоченото място двете улици се пресичат и това
обуславя кръстовището между тях. Това че не са посочени точните метри на
които е било паркирано моторното превозно средство не е основание да се
приеме, че административното нарушение не описано по един безспорен
4
начин. Закона няма това изискване, а и в разглеждания случай, още във
възражението си против издадения АУАН нарушителя е изложил доводи, че е
спрял на около 2 метра от кръстовището, което не се оборва в последствие. От
друга страна от приложения снимков материал се установя, че действително
автомобила е паркиран почти на самото кръстовище на по малко от 2 метра от
него, с което съдът приема, че първото административно нарушение е
безспорно доказано от страна на административно-наказващия орган, както и
последващите описани три административни нарушения. Не се спори по
делото че, В. е имал пожарогасител, но не се спори и че неговата годност е
била изтекла, което се приравнява на липсата на пожарогасител. По
отношение на третото административно нарушение, от показанията на
актосъставителя К. се установява че нарушителя не му е представил стар
АУАН от които да е видно че талонът му е отнет. Съдът кредитира с доверие
показанията на актосъставителя, като последователни, логични и напълно
отразяващи обективната действителност. Не се събраха доказателства които
да ги опровергават. Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че бил
представил АУАН, то съдът намира, че те не се подкрепят от показанията на
актосъставителя и съдът не ги възприе. Следва да се има предвид че всички
свидетели, представители на полицията не са познавали нарушителя преди
това и са си вършили служебните задължение. За последното нарушение от
снимковия материал се установява по един несъмнен начин, че така както е
паркирал жалбоподателя то автомобила му създава опасност или е пречка за
движението. Паркирането в зоната на петте метра на кръстовището
ограничава видимостта на моторните превозни средства навлизащи в
кръстовището или може да е пречка за извършваното на самата маневра
завой.
По отношение размера на наложеното от наказващия орган
административно наказание, за първото нарушение – „глоба” в размер на 50
лева, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, съдът намира, че същото е
определено в предвидения в закона размер. Съобразявайки се с нарушението,
неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното
състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем
законосъобразно е наложил наказание към предвидения в закона минимален
размер. В тази насока са и аргументите на съда и за второто административно
нарушение – „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, съдът
5
намира, че същото е определено в предвидения в закона размер.
Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото
извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно
наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание към
предвидения в закона минимален размер. В тази насока са и аргументите на
съда и за третото административно нарушение – „глоба” в размер на 10 лева,
на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП, съдът намира, че
същото е определено в предвидения в закона размер. Съобразявайки се с
нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и
имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган,
съвсем законосъобразно е наложил наказание към предвидения в закона
минимален размер. В тази насока са и аргументите на съда и за четвъртото,
последно административно нарушение – „глоба” в размер на 50 лева, на
основание чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП, съдът намира, че
същото е определено към предвидения в закона минимален размер.
Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото
извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно
наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание към
предвидения в закона минимален размер.
Накрая, следва да се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима в настоящият случай. Съдът намира, че извършените
нарушения не са с по-ниска степен на обществена опасност, спрямо деяния от
същия вид и следва да бъдат санкционирани.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията на процесуалния представител на
въззиваемия, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1228-002191
от 10.09.2020 година на Началник група в сектор Пътна полиция, към ОД на
МВР – Стара Загора /Упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018
година на Министъра на МВР/, с което на Т. БЛ. В., ЕГН ********** са
6
наложени четири отделни административни наказания – „глоба” в размер на
50 /петдесет/ лева за допуснато административно нарушение по чл.98, ал.1,
т.6, във връзка с чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата,
„глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за допуснато административно
нарушение по чл.139, ал.2, т.3, във връзка с чл.185 от Закона за движението
по пътищата, „глоба” в размер на 10 /петдесет/ лева за допуснато
административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1, във връзка с чл.183, ал.1, т.1,
предложение второ от Закона за движението по пътищата, както и „глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева за допуснато административно нарушение по
чл.98, ал.1, т.1, във връзка с чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от Закона за
движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Т. БЛ. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР – град Стара Загора, ЕИК ********** по сметка в „Уникредит Булбанк“
АД, IBAN:BG30 UNCR 7630 3100 1156 26, BIC:UNCRBGSF, сумата от 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуален
представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7