Решение по дело №93/2019 на Районен съд - Велики Преслав

   

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

06.08.2021 год.

 

Номер 260075                                        Година 2021                                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                първи състав

На 01 (първи) юни                                                                            Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 93 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба  от „***“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от И.Ю.Х. -управител срещу Наказателно постановление №27-0000745/08.03.2019 г.,  издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен.

            В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и следва да бъде отменено изцяло.  Отрича се извършване на нарушението.

  В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник. В съдебно заседание поддържа жалбата и допълва изложеното в нея, че към датата на проверката обучение с компютри не е извършвано. В представената писмена защита, излага, че жалбоподателя дори няма качеството на работодател и не може да бъде субект на нарушението, по време на обучението компютрите не са използвани, освен това лекторите, с които жалбоподателя имал сключени договори за обучители е следвало да осигурят здравословните и безопасни условия на труд. Поради което, счита НП да бъде отменено изцяло.

            Законният представител на въззиваемата страна – Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:При извършена проверка на 31.01.2019 г. от служители на Дирекция “ИТ” – Шумен в обект на жалбоподателя – учебна база в с.***, общ.Върбица, обл.***, ул.“***“№**, ет.** било установено че жалбоподателя, в качеството му на работодател съгл.§1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ в проверявания обект, в който се обучавали 15 обучаеми от курс на обучение „Административно обслужване- офис секретар“, не е изпълнил задълженията си да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като не е оборудвал прозорците на учебната база със завеси или щори, които при нужда да намалят дневната светлина на местата за работа с видеодисплеите на 16 броя преносими компютри.  Резултатите от проверката били обективирани в протокол №ПР1903521 от 31.01.2019 г.

Предвид установеното при извършената проверка  на жалбоподателя, в качеството на работодател бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.14, ал.3 от ЗЗБУТ вр. с чл.4, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи във вр. с приложение към него т.II, 3, б.“б“, връчен  на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за посоченото нарушение и на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800.00 лв.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Ето защо, същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна.

            Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление  са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени доказателства.

Безспорно установено е че на процесната дата помещението, в което е провеждано обучението с 15 броя обучаеми било оборудвано с 16 бр. преносими компютри, чрез което се провежда обучението, като на прозорците не били поставени щори или завеси,които при необходимост да намалят дневната светлина на местата за работа с видеодисплеите. Съдът не споделя лансираната от жалбоподателя теза, че не той следва да отговаря за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работя с видеодисплеи, защото не бил работодател по смисъла на закона. Съгласно §1, т.1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател и съгласно §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ  както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията, какъвто е именно жалбоподателя.

Ирелевантно е соченото от пълномощника на жалбоподателя, че към момента на проверката не се е провеждало обучение с компютри.

Ето защо, съдът намира, че се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят, като не е изпълнил вмененото му от закона задължение да оборудва прозорците на учебната база със завеси или щори, които при нужда да намалят дневната светлина на местата за работа с видеодисплеите на 16 броя преносими компютри, чрез бездействието си е осъществил посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение по чл.14, ал.3 от ЗЗБУТ вр. с чл.4, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи във вр. с приложение към него т.II, 3, б.“б“.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.413, ал.2 от КТ. Същата предвижда за работодател  който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лв. При определяне размера на глобата административно-наказващият орган е съобразил липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и отегчаващите такива, при проверката, видно от протокола са установени и други нарушение на КТ, поради което наложил наказание малка над минималния предвиден размер от 1800.00 лв.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски в размер на 150.00 лв. /чл.22ж, т.2 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ/ и искането следва да бъде уважено.

 

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-0000745/08.03.2019 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от И.Ю.Х. -управител, за нарушение по чл.14, ал.3 от ЗЗБУТ вр. с чл.4, ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи във вр. с приложение към него т.II, 3, б.“б“ и на основание чл.413, ал.1 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1800.00 /хиляда и осемстотин/  лева.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от И.Ю.Х. -управител да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен със седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв./сто и петдесет лева/.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

                                                                                             

Районен съдия: