РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Пловдив, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
търговско дело № 20255001000285 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх.
1577/22.04.2025г. от М. Г. И. ,представлявана от адв.Р. М. против решение №
15/19.03.2025г.,постановено по т.д.16/2024г. по описа на ОС-Смолян ,в частта
,в която е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск против ДЗИ – Общо
застраховане ЕАД – София за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания и психо-емоционален стрес, в резултат на получени
травми от ПТП на 22.11.2023г. ,над уважения размер от 100 000 лв.до пълния
предявен такъв от 200 000 лв. Жалбоподателката счита решението за
неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения в частта ,относно приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на
справедливия размер на присъденото обезщетение.По съображенията
,подробно изложени в жалбата заявява искане решението в неговата
обжалвана част да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което
предявеният от нея иск бъде уважен изцяло.Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение за адв.М. за оказана безплатна адвокатска защита.
1
Постъпил е отговор от въззиваемата страна ДЗИ – Общо застраховане
ЕАД ,с който същият счита въззивната жалба за неоснователна и по
изложените съображения заявява искане решението, в неговата обжалвана
част да бъде потвърдено като правилно .Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от
легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт ,а обжалваното решение е валидно ,същото е и
допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част
и петитум допустим предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от М. И., чрез адв. Р.
М., против ДЗИ – Общо застраховане ЕАД за присъждане на обезщетение на
неимуществени вреди в размер на 200 000лв., изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес в резултат на ПТП, настъпило на 22.11.2023г.,
при което й били причинени телесни повреди, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
20.12.23г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението.
Ищцата е твърдяла на 22.11.23г., около 14,50ч., в гр. С., на ул. Х А, до
кръстовището с ул. П Д П, водачът на лек автомобил марка и модел Рено
Меган Сценик, рег. № ******* - А А А да е нарушил правилата по Закона за
движение по пътищата като не бил внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, вследствие на което блъснал пресичащата на
пешеходна пътека отляво пешеходка М. И., с което реализирал пътно-
транспортно произшествие ,при което пострадала пешеходката М.
И..Твърдяла е в резултат на ПТП да е претърпяла множество телесни
увреждания, да е била хосптализирана в деня на инцидента като й била
поставена окончателна диагноза: Контузио торацис. Фрактура косте 3,5,6,7
синистра. Фрактура процесус транзверзи L 2-L 3 син. Обс. ТН6. Фрактура
кондили латералис тибие синистра. Фисура рамус инфериор осис пубис
синистра. Контузио капитис. Комоцио церебри. Фрактура нази У.1. с. капитис.
Изписана била на 01.12.2023г., като й били дадени препоръки за ХДР. Във
връзка с травматичните увреждания й били поставени гипсова имолибизация
и корсет.Твърдяла е пътният инцидент да й е причинил внезапно и неочаквано
2
увреждане на здравето и множество болки и страдания, а поради получените
вследствие на ПТП сериозни фрактури в областта на таза и кръста, както и
травмите в областта на двата крака, да е страдала от постоянни силни болки в
тези области .Била принудена през цялото време да лежи в покой и да спазва
постелен режим.. Към момента въпрки проведената рехабилитация и
физиотерапия все още изпитвала големи затруднения да сяда, да се изправя
или да ходи. Твърдяла е получените травматични увреждания да са променили
начина й на живот, не можела да работи, да се разхожда нормално, не можела
да гледа телевизия дълго време, тъй като лъченията от екрана я дразнели,а
през периода на възстановяване разчитала на постоянните грижи и помощ на
своите близки за задоволяване на ежедневните й нужди..Произшествието
въздействало много отрицателно и върху общото й емоционално
състояние,изживяла силен стрес от инцидента ,довел до постоянно чувство на
безпокойство и тревожност,чувствала се потисната, изпитвала притестнения
,че понесените травми ще оставят последици за цял живот и няма да се
възстанови от тях.
Твърдяла е и ,че на 20.12.2023г. е отправила молба- претенция с вх. №
94-Р-337/20.12.2023г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач,
ответника ДЗИ- Общо Застраховане ЕАД, с искане за определяне и изплащане
на дължимото застрахователно обезщетение ,каквото не било изплатено от
последния.
Ответникът ,от своя страна ,е оспорил иска.Оспорил е виновността
,противоправността на действията на водача А А, причинно-следствената
връзка между действията на водача и настъпилите вредоносни последици за
ищцата, както и твърдението за настъпилите увреждания, посочени в исковата
молба.Оспорил е всички твърдения за телесни травми и негативни
психологически и битови последици, изложени в исковата молба.Направил е
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, свързано с
нарушение на правилата за движение.Оспорил е размера на претендираното
обезщетение ,считайки същия за завишен.
Съдът ,с решението ,предмет на обжалване ,е приел за безспорен факта
на настъпване на произшествието и участниците в него; наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между ответника и деликвента към момента на настъпване на произшествието
3
по полица № ВО/06/122003611299, валидна от 16.12.2022г. до 15.12.2023г.;
обстоятелството, че ищцата е предявила пред застрахователя- ответник
извънсъдебната претенция на 20.12.2023г.,а предвид влязлото в сила
споразумение по НОХД № 310/2024г. на РС - Смолян, за безспорни са приети
и обстоятелствата относно извършеното деяние от деликвента, неговата
противоправност, виновността на дееца и механизма на произшествието
доколкото същият е съставомерен елемент на деянието.
На следващо място ,на база събраните доказателства – експертизи и
свидетелски показания, съдът като е преценил получените множество
фрактури и травми ,периода на възстановяване ,както и времето ,през което
ищцата е била имобилизарана и изцяло на грижата на дъщеря си ,възрастта на
същата ,вслючително вродените и дегенеративни заболявания ,въздействието
на инцидента в психо емоционален план ,е приел за доказани претърпените от
И. неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП ,за репариране на
които е приел сумата 100 000 лв. да е адекватна тяхна компенсация и като не е
зачел възражението за съпричиняване ,намирайки го за неоснователн ,до този
размер е уважил предявения от И. иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди , а за разликата над този размер до претендираните 200
000 лв. е отхвърлил иска.
Предмет на производството е бил и иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди – разноските за медикаменти и лечение във връзка с
получените травми ,който е иск е бил уважен изцяло и решението на съда
касателно него не е обжалвано и като такова е влязло в сила.
Предмед на въззивно разглеждане е първият от двата иска като спорът
пред въззивния съд е концетриран около размера на обезщетението за
неимуществени вреди като недоволна от присъденения такъв е ищцата М. И.
,считайки го за занижен и несъобразен с претърпените неимуществени вреди
и принципа за справедливост ,въведен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Няма съмнение, а и се установява от заключнието на изслушаната по
делото СМЕ ,че ищцата в резултат на претърпяното ПТП е получила
множество телесни увреждания : контузия на тялото ,фрактура на 3 ,5,6,7
ребра в лявата гръдна половина ,фрактура на напречните израстъци на Л2 – Л
3 лумбални прешлени , фрактура на гръден прешлен ,фрактура странично на
големия пищял на ляв крак , фрактура на долно рамо на лява срамна кост
4
,контузия на главата,разкъсно контузна рана на главата ,неразместена
фрактура на носа , малка рана на устната на устата.
Установява се също от посоченото заключение ищцата да е била
лекувана в Хирургично отделение за период от 10 дни ,след което било
проведено домашно лечение при леглови режим за период от 44 дни поради
счупване на таза и поставена гипсова имобилизация на левия крак ,както и
поради получените фактури на прешлени и ребра.По отношение на
възстановителния период експертизата е посочила същият ,според естеството
на травмите , да е от 10-15 дни до 7-8 месеца като конкретно е посочила ,че с
оглед дегенеративните промени в опорно двигеталния апарат при ищцата
възстановяването е продължило около 8 месеца като към момента на прегледа
08.01.2025г. същата е възстановена ,счупванията за излекувани ,а движенията
от страна на опорно двигателния апарат са възстановени.В обясненията
,дадени в с.з. ,експертът е потвърдил ,че периодът на възсатновяване е по –
дълъг поради дегенеративните промени в опорно двигателния апарат и
поради вродена деформация в колянните стави на ищцата ,посочил е в
периода на лечение – около 40- 50 дни ,ищцата да е търпяла болки,по силни в
началото и впоследствие отшумяващи ,затруднения при спане ,при
обслужване при дишане поради счупените ребра. След два месеца от
инцидента , е обяснило вещото лице ,ищцата е била мобилна , започнала е
рехабилитация и физиотерапия и отново потвърждава ,че към момента на
прегледа И. е напълно възстановена от фрактурите ,а що се отнася до
дегенеративните промени и вродени такива , то те нямат отношение с ПТП и
не могат да се обострят от него.
По делото е изслушано и заключение на СПЕ ,видно от което ищцата в
резлултат на ПТП е преживяла остра стресова реакция ,удължена от
тревожност за живота и здравето ,както и за бъдещето ,което състояние е
продължило около 8 месеца ,през който период ищцата е била
нетрудоспособна ,в социална изоляция като е бил нарушен динамичиния
стериотип на живот.Към момента ,е посочила експертизата, ищцата е
възстановила социалния си и трудов живот, налице са остатъчни дискретни
прояви на тревожност ,без същите да покриват критерийте за
посттравматично стресово разстройство.
По делото са разпитани и свидетели - св.К. ,приятелка на ищцата ,и св.
К. ,дъщеря на ищцата , които установяват да са били в болницата веднага
след като разбрали за инцидента . Сочат ищцата да е била тежко травмирана
,обезобразена ,говорела несвързано,първата нощ прекарала в реанимация ,а
5
дъщеря й била с нея през цялото време на болничния престой като
придружител ,след което я пренесли в дома на св.К. с твърда носилка,където
същата се грижила за майка си докато била на легло в продъжение на три
месеца . Възстановителният период бил със силни болки , протичал трудно и
бавно ,но към момента ищцата не ползвала бастун или патерица ,макар че и
до ден днешен изпитвала болки и взема болкоуспокояващи .
Така установеното по делото несъмнено сочи ищцата да е претърпяла
твърдяните от нея множество фрактури и болки и страдания ,в резултат на
същите ,които безспорно ответникът следва да репарира.По отношение на
размера на дължимото обезщетение настоящата инстанция съобрази
множеството травманични увреждания ,което ищцата е претърпяла и
интензитета на физическите болки и страдания ,първоначално силни и
впоседствие отшумяващи,възстановителният период ,който е около 8 месеца
като тук следва да се има предвид ,че неговата продължителност е повлияна и
от дегенеративните и вродени деформации в опорно двигателния апарат , към
които претърпяното ПТП ,а от тук и ответникът ,нямат съпричастност.Следва
да се съобрази и негативният и стресиращ начин ,по който ПТП се е отразило
на ищцата в психо емоционален план ,присъщите за всеки човек притеснения
за здравето и бъдещото възстановяване ,неудобстовото от обездвижването за
не малък период от време и поставянето й изцяло на грижите на близките
,както и установеният факт ,че към момента ищцата е напълно възстановена
от фрактурите ,включително е възстановила и социалния си и трудов живот.
Съобразявайки всичко казано съдът намира определеното от първостепенния
съд обезщетения в размер на 100 000 лв. да е адекатна компенсация за
претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на претърпяното ПТП
,причинено от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка
ГОА,поради което предявеният от нея иск е основателен и доказан до този
размер ,до който следва да се уважи.
С решението ,предмет на обжалване ,съдът е стигнал до същите
фактически и правни изводи и като е постановил решение , с което е присъдил
на И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. е
постановил правилен съдебен акт,който следва да бъде потвърдено.
С оглед на този изход на ответника следва да се приъдят разноски за
ю.к. възнаграждение в размер на 50 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/19.03.2025г.,постановено по
т.д.16/2024г. по описа на ОС-Смолян в неговата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Г. И. ЕГН ********** от гр. С, ул. З № ********, съдебен
6
адресат гр. С., ул. Ц. А № *****, адв. Р.М. да заплати на ДЗИ - Общо
застраховане ЕАД- София, ЕИК ********* разноски за настоящата инстанция
в размер на 50 лв. ,представляващи ю.к. възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7