РЕШЕНИЕ №
гр. Русе, 25.09.2019г.
Русенският окръжен съд .....наказателна колегия
в публично заседание
на ....пети септември през двехиляди
и деветнадесета.....година в състав:
Председател:
ЮЛИЯН СТАМЕНОВ МИЛЕНА
ПЕЙЧЕВА
Членове: АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ
при секретаря ………...Иванка Венкова............................в присъствието на
прокурора
……Мирослав Маринов......…………...
като разгледа докладваното от съдията Пейчева .…ВНОХ дело
№ 523 по описа за 2019
г., съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С
Присъда № 108/21.06.2019г. по НОХД № 1257/19 на Русенския районен съд подсъдимият
Д.Д.Д. е признат за виновен в това, че на 07.06.2019г., в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство-
товарен автомобил марка „Д.Г. Ч.” с per. № Р **** АН, е концентрация
на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда- 2.24 на хиляда, установено по
надлежния ред- по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МВР и МП за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /Загл.изм.ДВ бр.81 от 2018 г./, поради което и на
основание чл.343б ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание две години и
три месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.58а ал.1 от НК е намалено с 1/3, като му е определено окончателно
наказание за изтърпяване от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШААВНЕ ОТ СВОБОДА,
както и наказание ГЛОБА в размер на 400 лева.
На
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода за изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г от НК на подсъдимия
е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.59 ал.4 от НК е
ПРИСПАДНАТО времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява
МПС по административен ред, считано от 07.06.2019г.
Подсъдимият
е осъден да заплати направените по делото разноски.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия
с твърдения за явна несправедливост на наложено наказание. В съдебно заседание подсъдимият
и упълномощеният му защитник адв.А.К. от РАК поддържат
жалбата и искането за изменение на присъдата и намаляване размера на
определеното наказание лишаване от свобода и на определеното наказание лишаване
от право да управлява МПС, по подробно изложени съображения.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна и
изразява становище,че присъдата следва да бъде потвърдена, като законосъобразна
и правилна.
Като съобрази доказателствата по делото,доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на решението,Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е прието за
установено, че подсъдимият Д.Д.Д. е български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан. Той е правоспособен водач на МПС, категории В,
М и АМ, като има издадено СУМПС № *********/09.02.2016 г. със срок на валидност
09.02.2026г. Подсъдимият е наказван многократно за нарушения по ЗДвП.
От 19.00 часа на 06.06.2019 г. до 07.00 часа на 07.06.2019 г. св.П Б- п.ГООР при П. РУ МВР Русе, изпълнявал наряд заедно с колегата
си- св.Л. П.. От 01.00 часа до 03.00 часа на 07.06.2019 г. двамата патрулирали
със служебен автомобил в гр.Р., по бул.”М. Е.”, срещу бензиностанция „ОМВ”.
Около 01.20 часа на 07.06.2019г.,
след като употребил алкохол, подсъдимият привел в движение автомобила си „Д. Г.
Ч.” с per. № Р ****АН и се насочил от пътен възел „О.”, през
бул.”М. Е.”, в посока на Централна гара. Полицейските служители забелязали
превозното средство и св.Б. решил да го спре за проверка. Същият подал сигнал със
стоп- палка по образец, но подсъдимият не спрял, поради което бил последван с
патрулиращия автомобил с включен светлинен сигнал. Подсъдимият Д. завил рязко и спрял на паркинга на
бензиностанция „ОМВ“. Св.Б. отишъл до водача и след легитимация поискал
документите му за проверка. Свидетелят забелязал, че лицето лъха на алкохол и подал
сигнал до дежурен ОДЦ за съдействие от Сектор Пътна полиция ОДМВР Русе.
По този повод на място се явили
свидетелите В.Ш.и М. И.- м. а. в Сектор ПП, които в 01.33 часа тествали с
техническо средство- „А. Д. 7510” подсъдимия и установили алкохолна
концентрация от 2.17 промила. На подсъдимия бил съставен АУАН №
060415/07.06.2019г., сочещ нарушение по чл.103 от ЗДвП. В съставения талон за медицинско изследване
подсъдимият вписал, че не приема показанията на техническото средство, след
което бил конвоиран до УМБАЛ „К. . за даване на
кръвна проба за изследване.
Според неоспореното заключение на
химическата експертиза с № 297/07.06.2019г., в иззетата за изследване кръвна
проба било установено наличие на етилов алкохол в количество 2.24 промила.
Горната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства: протоколи за разпит на свидетели,
АУАН, талон за изпращане на медицинско изследване, протокол за проверка на
техническото средство, справка от КАТ, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и други.
Съдебното производство пред първата
инстанция се е развило по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2
от НПК, като подсъдимият е признал всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. С оглед на това настоящият състав няма да анализира събраните по
делото доказателства.
Пред въззивния
съд са представени нови доказателства: удостоверение от Сектор „Пътна полиция“
от 30.08.2019г. за наложените на подсъдимия наказания към 28.08.2019г.; НП №
19-1085-001764 от 16.07.2019г.за това, че на 07.06.2019г. / за същия случай и
въз основа на същия АН/ не спира на подаден сигнал със стоп палка от полицейски
служител, за което на осонавние чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец.
Въз основа на
доказаните факти изводите на първоинстанционния съд за авторството и начина на
извършване на деянията, са правилни и законосъобразни. С оглед събраните по
делото доказателства и проведеното съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция, настоящият състав няма да анализира събраните по делото
доказателства.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл.343 б ал.1 от ПК, тъй като на
07.06.2019 г., в гр.Р.,
управлявал моторно превозно средство- товарен автомобил марка „Д.
Г. Ч.” с per.
№
Р **** АП, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда- 2.24 на хиляда, установено по надлежния ред-
по реда на
Наредба № 1/19.07.2017 г. на МВР и МП за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /Загл.изм.ДВ бр.81 от 2018 г./.
Престъплението е извършено чрез
действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно
превозно средство, след употреба на алкохол, при концентрация, надвишаваща
стойността 1.2 промила. Тази концентрация била установено по надлежния,
нормативно регламентиран ред, видно от доказателствата, приложени в делото.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
пълнолетен, физически и психически здрав, правоспособен водач
на превозно средство, като
дълги години е работел именно като шофьор. Той е знаел, че е
забранено да се управлява МПС след употреба на алкохол,
въпреки това е употребил такъв, след което е привел МПС в движени, като воден от собствени мотиви се e абстрахирал от законовата забрана. Той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал неговите обществено-опасни последици и искал тяхното настъпване, което се потвърждава от цялостното му
поведение.
С оглед изложеното законосъобразно и правилно подсъдимият
е признат за виновен по горепосоченото обвинение за извършеното престъпление и
настоящият състав споделя изцяло изложените от районния съд съображения. Правилно
е приложен материалния закон. Предвид забраната, предвидена в ал.7 на чл.78а от НК, не са налице предпоставките на чл.78а от НК и на подсъдимия не би могло да
се наложи административно наказание глоба по този ред.
При индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.343б ал.1 от НК районният съд е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство: наличието на малолетно
дете. Като отегчаващи такива: данните за предходни извършени нарушения по ЗДвП;
неправомерното поведение на подсъдимия към момента на проверката, с което също
е осъществил административно нарушение. Посоченото е преценено като недобри
характеристични данни за подсъдимия, включително в качеството му на водач на
МПС.
С оглед изложеното районният съд е определил наказанието лишаване
от свобода при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, над средния
законов размер, а именно 2 години и 3 месеца лишаване от свобода. На основание
чл.58а ал.1 от НК е намалил това наказание с 1/3 и е определил окончателен
размер на наказанието за изтърпяване от
1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
При наличието на всички законови предпоставки, изтърпяването
на така определеното наказание е отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК, за
изпитателен срок от три години.
На подсъдимият е наложено кумулативно предвиденото наказание
глоба от 400 лева, чиито размер е
определен под средния на предвиденото в текста. В тази насока са отчетени
имотното състояние на подсъдимия и полагането на грижи и издръжка за малолетно
дете.
При определяне наказанието по чл.343г от НК- лишаване от
право да се управлява МПС, първата инстанция е отчела посочените по-горе
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е дала значителен
превес на налаганите множество наказания на подсъдимия по ЗДвП, което сочи на устойчиво
неправомерно поведение на Д. при управление на МПС. С тези съображения на подсъдимия
е наложено наказание над средния законов размер, а именно 2 години лишаване от
право да управлява МПС. При изтърпяването на това наказание, на основание чл.59
ал.4 от НК, е приспаднато времето, през което същият е бил лишен от това си
право по административен ред.
Настоящият състав споделя посочените от първата инстанция
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В същото време намира, че към
групата на първите следва да се отчете и чистото съдебно минало на подсъдимия,
а към вторите- високото съдържание на алкохол в кръвта на Д.-2,24 промила,
което значително надвишава определения в чл.343б ал.1 от НК минимум от 1,2 на
хиляда. В същото време съобразяването на посочените от въззивния
съд допълнителни обстоятелства не води до промяна на тежестта на двете групи и
не налага промяна в крайния извод на решаващия съд.
Представените пред въззивната инстанция писмени доказателства
също не налагат изводи, различни от направените от първата инстанция- нито по
отношение на наказанията лишаване от свобода и глоба, нито по отношение на
наказанието лишаване от право да се управлява МПС. Напротив от тях е видно, че
подсъдимият е многократно санкциониран за извършени нарушения по ЗДвП, като
обстоятелството, че голяма част от тези нарушения са санкционирани с фиш не
намалява неговата обществена опасност като водач на МПС. Това очертава подсъдимия
като недисциплиниран шофьор, който системно нарушава правилата за движение по
пътищата и с това е заплаха за останалите участници в движението. Приложеното
НП, с което подсъдимият е санкциониран по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за случилото
се на 07.06.2019г. не е в противоречие с извършеното от него престъпление, тъй
като се касае за не спиране на подаден сигнал със стоп палка, което е административно
нарушение и не се включва в престъплението, предмет на настоящето разглеждане.
Това обстоятелство обаче потвърждава приетото от първата инстанция, че подсъдимият
е недисциплиниран водач на МПС, неговите нарушения градират, за да се стигне до
това, той да управлява МПС след употреба на алкохол и то с особено висока концентрация
на същия в кръвта, което води до значителни нарушения в реакциите на водача и
не може да бъде толерирано, особено в днешната обстановка в страната със
зачестили произшествия по пътищата.
С оглед изложеното изводите на първата инстанция, досежно наложените наказания, по вид и размер са
законосъобразни, правилни и справедливи. Изложени са убедителни мотиви за всяко
едно от тях, които се споделят от настоящия състав. Възраженията на защитата са
неоснователни и обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
При извършената служебна проверка въззивният съд не
установи допуснати нарушения, които да налагат отмяна на съдебния акт или
намаляване на определените наказания.
Мотивиран така и на осн.чл.338
от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 108/26.06.2019г.по НОХД № 1257/19 на Русенския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: