Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.08.2020 г.
В И МЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ “Б” въззивен състав,
в открито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
мл. с. Димитринка Костадинова
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Костадинова в. гр. дело № 14050 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 154744 от 01.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 58905/2019 г., по описа на СРС, 79 състав, са отхвърлени предявените
от „С.в.“ АД срещу К.Й.Г. по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите И чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 3 270,57 лв., представляваща неплатена
цена за потребена вода за периода от 04.09.2014 г. до 05.10.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.12.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 373,51 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 05.10.2014 г. до 05.10.2017 г., за
които суми по ч. гр. дело № 87314/2017 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца „С.в.“ АД, чрез пълномощника си – юрисконсулт П.И.с надлежно
учредена представителна власт по делото. Въвеждат се оплаквания за неговата
неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Въззивникът
оспорва извода на СРС, че дружеството не е доказало действителна доставка на
ВиК услуги в ответния имот през процесния период на претендираната стойност,
поддържайки, че първоинстанционният съд не се е съобразил със събраните в хода
на делото доказателства и по-конкретно с приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Твърди, че предявеният иск е изцяло доказан по основание, като единствено по
отношение на предявения размер не са представени доказателства, но въз основа
на експертното заключение, което е неоспорено и прието от страните е доказан и
претендирания размер. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените
искове уважени. Претендира разноски.
Въззиваемият К.Й.Г. не взема становище по въззивната жалба.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуално - легитимирана
страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми. Решението е правилно като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите на въззивната жалба е необходимо да се добави следното:
Безспорно е по делото, че ответникът К.Г. е собственик
на апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж.к. „********и е потребител на
вода, с клиентски номер **********, видно от неговото признание, съгласно
депозирания в срок отговор на исковата молба.
Следователно същият има качеството "потребител" на ВиК
услуги и между него и въззивника са налице валидни облигационни отношения във
връзка с получаване на услугите при публично известни общи условия за процесния
период. Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани
с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на
този закон. Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ /обн., ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп.,
бр. 58 от 31.07.2015 г. /, В и К услуги са тези по пречистване и доставка на
вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции
и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона е предвидено, че
"потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена
за питейна вода. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти / в този
смисъл и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г., които са
общодостъпни на интернет страницата на дружеството. Фактът, че Общите условия
за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1,
т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са публикувани във в-к
"Стандарт" на 30.07.2006 г. и във в-к "Куриер" на
28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен на съда, като последният
удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от
същите. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от последващите Общи условия, одобрени
от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., които са приложими за част от
процесния период. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия
случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния
оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
на собственост или вещно право на ползване.
Видно е от заключението на вещото лице по допуснатата
и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводната експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК
въззивният съд счита, че следва да бъде кредитирано. От него е видно, че сумата за определено от
оператора изразходваното количество вода за процесния период, изчислено на база
четирима живущи в имота, съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 и възлиза на 3 270.57
лв. Приложимата
цена е утвърдената от ДКЕВР. За просрочените парични задължения за периода „С.в.“ АД е начислило по партидата на ответника
законна лихва ва размер на 373.51 лв., определена по реда на Постановление № 426 на МС от
18.12.2014г.
Вещото
лице е изградило заключението си изцяло въз основа на представени от
въззивника-ищец счетоводни документи, установяващи размер на начислените от
дружеството суми, но не установява доставка за услуги, чиято стойност възлиза
на претендираната сума.
Спорният въпрос по делото е
липсата на доказателство за реално доставеното
количество доставка на
питейна вода в процесния имот за претендирания период. Въззиваемата страна – ответник е
направил възражение в отговора на исковата молба, че въззъвникът не извършва
реално отчитане на ползваната от него вода. Представени са писмени
доказателства, че в имота има монтирани водомери, които са регистрирани и
пломбирани по съответния ред от представители на дружеството - въззвник. В тази връзка въззиваемата страна е
правила извънсъдебни възражения, които поддържа и пред първоинстанционния съд,
срещу начина на отчитане на потребената вода на база на четирима живущи, а не
чрез използване показанията на монтираните водомери. Освен това е установено по
делото, че в жилището живеят само двама души- ответникът и съпругата му. Неоснователно
според него въззивникът „Софийска вода“
ЕАД не ги признавал, след като нямало и доказателства, че същите са неизправни.
По тази причина и вместо да отчита консумираната вода според водомерите въззвникът-ищец
я начислява на база живущи в имота.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба
№ 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи/Наредбата/, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните
и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със
закон или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основаниечл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат
в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат
сила на договор между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. До настоящия
момент в сила са били Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, одобрени с решение № ОУ-049/26.06.2006г.водоснабдителните и канализационни системи. Според чл.11, ал.4 от
Наредбата, доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на индивидуалните водомери се осигуряват от потребителите. В конкретният случай потребителят добросъвестно е изпълнил това свое
задължение. По делото не са ангажирани доказателства от страна на въззивника
защо не ги признава, а продължава да начислява дължимата сума за потребена вода
на база брой живущи лица в имота.
По
делото не са ангажирани доказателства от страна на въззивника защо е извършено „служебно“
начисляване на потребени В и К през целия процесен период за
четирима човека. Нормативната уредба дава възможност на оператора на ВиК услуги
да се възролзва от прилагането на тази законова фикция, само
ако е несъмнено установено, че потребителят,
който не е оказал нужното съдействие на оператора да му осигури достъп до
уредите, с които се отчита потребеното количество вода.
Доказателствената тежест за наличие на тоза предпоставка - отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора до водомера, е на въззивника. В този случай съгласно
чл. 35, ал. 5 от Наредбата следва да е съставен протокол от длъжностно лице с
удостоверяване на отказа на потребителя да осигури достъп, който протокол
трябва да бъде подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото
са посочени трите имена, единен граждански номер и адрес. В
настоящото дело не се сочат доказателства от страна на въззивника – ищец да е изпълнена
такава процедура, поради което начислената служебно сума не може да бъде приета
за дължима от ответника. В тази връзка не са представени никакви доказателства,
които да удостоверяват правилното и законосъобразно извършване на тази
процедура.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира за основателно
възражението на ответника за неоснователност на исковата претенция от страна на
въззвника – ищец. По делото не
са представени карнети за отчетено количество вода за процесния период на индивидуалния водомер в
имота, нито са ангажирани други писмени
доказателства, нито е ангажирана СТЕ от ищецав тази връзка, в съответствие с изрично указаната му
доказателствена тежест с доклада. Поради изложеното, въззивният съд намира, че
в случая нормата на чл. 162 ГПК е неприложима, тъй като искът не е доказан по
основание. Ето защо при липса на ангажирани на други доказателства от въззивника, следва да се приложат неблагоприятните
последици от разпределението на доказателствена тежест в процеса. При така
изложеното, съдът намира, че въззивникът- ищец, който е оператор
на В и К услуги, не е доказало в хода на производството при условията на главно
и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, на количеството доставена питейна вода в имота за претендирания
период, поради което и ответникът не дължи
процесната сума. Предвид изложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на спора въззивника –
ищец няма право на разноски. По разноските за въззивната инстанция на страна на
въззиваемата страна – ответник К.Й.Г. настоящият съдебен състав намира, че не
се следват разноски, доколкото във въззивното производство не е подаван отговор
на въззивната жалба и не е осъществено процесуално представителство
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154744 от 01.07.2019 г., постановено по гр.
д. № 58905/2019 г., по описа на СРС, 79 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.