О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754 23.08.2018 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 190 по описа за 2018 година, за да се произнесе по реда на чл. 374, вр.чл.140, вр.чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Унистрой БГ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Сан Стефано“ № 107, вх. В, ет. 8, ап. 16, представлявано от управителя Явор Сашев Алексиев, чрез адв. Г. Н., със съдебен адрес:***8, против ЧСИ Иванка Недялкова Миндова, с постоянен адрес:***3, с Булстат *********, за приемане за установено спрямо ответницата съществуване вземането на ищеца за сумата от 52808 лв., произтичащо от договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 383, том II, рег. № 3985, дело № 326 от 11.08.2015 г. на Нотариус с рег. № 449 на НК, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 7262 от 19.02.2018 год. по ч.гр.д.№ 873 по описа за 2018 год. на Районен съд – Бургас, представляваща последна трета вноска от продажната цена, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 2407 лв., представляваща разноски в заповедното производство. Претендира и присъждане на съдебно-деловодните разноски, направени в настоящото производство. Представя и ангажира доказателства.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответницата, на която е указано да подаде писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В срока за отговор е подаден такъв от ответницата.
Постъпили са допълнителна искова молба и отговор на допълнителната искова молба.
При това положение, с оглед осъществената двойна размяна на книжа, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл. 374, вр. чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата си молба, че на 06.03.2015 г. е сключил с ответницата предварителен договор за покупко-продажба на два самостоятелни обекта, а именно: Апартамент № 510 и Апартамент № 511, находящи се в новопостроената в УПИ VI – 2459, 2460, в кв. 147 по плана на гр. Бургас сграда, със смесено предназначение. На 11.08.2015 г. страните по същия са сключили окончателен договор, обективиран в нотариален акт № 383, том II, рег. № 3985, дело № 326 от 11.08.2015 г. на Нотариус с рег. № 449 на НК, с който ищецът е прехвърлил собствеността върху процесните имоти на ответницата в качеството й на ЧСИ, като са уговорили начин на плащане на продажната цена по сделката в общ размер от 372781 лв., както следва: в деня на сделката по банков път са изплатени 113 000 лв.; втората вноска в размер на 206973 лв. след получаване на банков кредит от купувача; третата вноска в размер на 52808 лв. в 14-дневен срок от подписване на акт обр. 16. След завършване на сградата през есента на 2016 г. и изготвяне на Акт обр. 15 от надзорната фирма „Консултант 7 БГ“ ЕООД, ищецът се е обадил на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата с цел подписване на Акт обр. 15, като е провел разговор и с ответницата. Последната категорично е отказала да го подпише като е изтъкнала, че първо трябвало да се промени предназначението на закупените от нея обекти от жилищни в такива за офиси. Заявява се от ищеца, че през целия процес на строителството ответницата не е инициирала процедура по смяна предназначението на обектите, нито пък самият ищец е поемал ангажимент в тази посока. Поради нежеланието си да влиза в конфронтация с ответницата ищецът е направил опит да я убеди, че промяната на предназначението може да се извърши и след въвеждане на сградата в експлоатация, тъй като в противен случай ще бъдат възпрепятствани сто собственика да влязат и да ползват имотите си.
След няколкомесечни неуспешни опити да се разреши спора с ответницата, ищецът е предприел съответната процедура по ЗУТ. На 18.01.2017 г. е изпратил писмо изх. № УнБГ – 05/18.01.2017 г., получено от ЧСИ Иванка Миндова лично на 23.01.2017 г. с пощенска пратка PS8018001KALE, с което на основание чл. 170, ал. 2 от ЗУТ е била поканена да подпише Акт обр. 15 в офиса на ул. „Булаир“ № 9, ет. 4. До изтичането на срока – 26.01.2017 г., ответницата не се е явила, за което е съставен протокол.
Ответницата е изпратила уведомително писмо изх. № 1697/26.01.2017 г. относно забележки за липсата на монтирани ел.табла на апартаментите й, което било установено в присъствието на техническия ръководител на обекта Иван Колев. Със същото ответницата категорично заявила отказ да подпише акт обр. 15 до извършване на исканата промяна в предназначението на обектите от жилища в офиси и предоставянето на декларация – съгласие от всички собственици да бъдат допуснати изменения в одобрения инвестиционен проект, в това число и съгласие за изработването на проект за промяна, одобрението на същия, като подписите под същата да се считат за съгласие с всеки един акт и документ във връзка с извършването на посочената промяна. Това искане според ищеца е било неизпълнимо, тъй като лична воля на всеки от собствениците е да даде такова съгласие, още повече, че видно от подписаните между него и ответницата договори, същият никога не е поемал подобни ангажименти. Твърди се от ищеца, че голяма част от собствениците са отказали да дадат такова съгласие, тъй като са разбрали, че въвеждането на сградата се бави именно от ЧСИ Иванка Миндова. Поради това изпратената на 02.03.2017 г. и изготвената от ответницата декларация – съгласие, състояща се от четири листа от общо 78 позиции в нея (заинтересовани лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ), е била подписана от един единствен собственик, съгласил се да се промени предназначението на жилищата й от апартаменти в офиси.
Уточнява се, че ел.таблата на апартаментите й са били монтирани незабавно след като ответницата е предала на 10.02.2017 г. ключове за имотите й на техническия ръководител Иван Хвърчилков.
Твърди се, че след процедиране на книжата от страна на ответника в Община Бургас, на 04.04.2017 г. окончателно е подписан Акт обр. 15 за установяване годността на обекта, като цялото забавяне е повлякло след себе си редица проблеми. Сградата била въведена в експлоатация на 16.11.2017 г. с издаденото от ДНСК Удостоверение № СТ-05-1270/2017 г. За издаването на последното ответницата е била лично уведомена, като същото е било поставено за информация на входа на сградата. Вместо да изпълни задължението си за доплащане на цената, същата е изпратила нотариална покана за дължима от ищеца сума в размер на 6568.91 лв., след извършено прихващане на задълженията на ищеца към нея.
Заявява се, че поради липсата на намерение от страна на ответницата да заплати дължимата по продажбата сума, ищецът е подал заявление по чл. 417 от ГПК до Районен съд - Бургас и са били издадени заповед за незабавно изпълнение № 7262/19.02.2018 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 873/2018 год. по описа на РС – Бургас, срещу които ответницата е подала възражение, за което ищецът е получил съобщение на 15.03.2018 г. по горепосоченото дело.
Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявената против нея искова претенция, като счита същата за допустима, но неоснователна. Представя и ангажира доказателства.
Сочи за безспорни фактите относно сключването на предварителен договор на 06.03.2015 г. за покупко-продажба на два броя апартаменти № 510 и № 511, находящи се в изграждащата се към този момент сграда в ПИ 07079.612.168 по КККР на гр. Бургас, както и договорено между страните плащане на продажната цена – размер, вноски и срок на плащане. Съгласно чл. 4 и чл. 2 от договора продавачът е поел ангажимента да предаде владението с подписан протокол образец 16 в срок от 24 месеца от датата на строителното разрешение на гореописания обект със степен на завършеност готово за въвеждане в експлоатация по БДС. Ответницата се позовава на текстове на чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от сключения с ищеца договор относно начина на прехвърляне на собствеността и предаване на владението на недвижимите имоти след построяването им. Съгласно чл. 8 задължение на купувача е да не пречи и да оказва необходимото съдействие на продавача за изпълнение на договора и да заплаща договорената сума в определените срокове по договора. Съгласно чл. 9, т. 2 продавачът им право сам да определя етапите и сроковете за отделните СМР, като е обвързан само с крайния срок за предаване владението по чл. 2. В изпълнение на този договор безспорен е фактът на сключване на окончателен такъв на 11.08.2015 г. в предвидената от закона форма. Сочи, че видно и безспорно било от всички официални документи, че разрешението за строеж на сградата е с № П-48/01.11.2013 г. и съгласно чл. 2 от предварителния договор от тази дата е започнал да тече 24 месечния срок за предаване владението на процесните обекти, като същият е изтекъл на 01.11.2015 г. Според ответницата този срок не е спазен от продавача.
Ответната страна оспорва твърдението на ищеца, че сградата е била изцяло завършена през есента на 2016 г. с акт обр. 15, което противоречи на посочената дата на съставяне на представения от ищеца констативен акт обр. 15 от 04.04.2017 г. Оспорва и твърдението, че със своите действия е възпрепятствала изпълнение на задълженията на ищеца. В тази връзка се изтъква от ответницата, че същата е купувач на недвижим имот и в това си качество не участва в строителния процес по смисъла на ЗУТ, нито в съставянето на актове и протоколи по строителството, поради което няма как с поведението си да възпрепятства тяхното изготвяне и не може да й бъде вменено като задължение участие в изготвяне и подписване на такива. Подчертава се, че разрешението за ползване на сградата под № СТ-05-1270/16.11.2017 г. е издадено две години след изтичането на уговорения в предварителния договор срок, а от текста на последното било видно, че искане за приемателна комисия е направено едва на 27.09.2017 г.
Ответницата счита за безспорно, че едва на 03.11.2017 г. ищецът е изпълнил задължението си да въведе сградата в експлоатация съгласно чл. 2 от предварителния договор. Поради забавата на продавача и ищец по делото, за него е възникнало задължение да обезщети купувача – ответницата по делото за пълния размер на всички вреди, произтичащи пряко и непосредствено от неизпълнението му.
Ответницата заявява, че е претърпяла вреди в размер на 27 600 евро, представляващ пропуснат доход от наем за периода от 01.11.2015 г. до 01.11.2017 г., равняващи се на 53980.91 лв. – 24 месечни наема по наемната цена в евро, умножена по фиксинга на БНБ по всеки един наемен договор, както и стойността на извършените от нея довършителни работи на закупените обекти в размер на 5 396 лв. За тези вреди на основание чл. 104 вр. с чл. 103 от ЗЗД ответницата е извършила прихващане до размер на по малката сума.
Уточнява се, че пропуснатият доход от наем произлиза от договори за наем от 01.09.2015 г., сключени с наемателя Татьана Новикова за отдаване под наем на собствените на ответницата и закупени от ищеца недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти с идентификатори 07079.612.168.1.22 и 07079.612.168.1.23. Наемният срок и по двата договора е 24 месеца считано от 01.11.2015 г. до 01.11.2017 г. Поради неизпълнението на задължението на ищеца да предаде в срок до 01.11.2015 г. процесните апартаменти с протокол обр. 16, както и след многократно договаряне промяна в срока за предаване на наетите имоти, договорите са прекратени поради невъзможността ответницата да изпълни задълженията си към наемателя. С прекратяването им на 10.07.2016 г. същата е заплатила обезщетение – неустойка по всеки един наемен договор в размер на два месечни наема, съответно 1700 евро и 600 евро.
Твърди се, че ищецът не е изпълнил в срок задължението си по чл. 4, т.8, т.9 и т.12 от предварителния договор, поради което купувачът вложил труд и материали на обща стойност 5396 лв. за врати, гипсови шпакловки по стени и тавани, подова замазка, ключове и контакти.
Предвид гореизложеното се изтъква, че за ответницата е възникнало вземане спрямо ищеца за понесени вреди в размер на 5 396 лв., представляващи стойността на посочените по-горе и извършени вместо ищеца довършителни СМР, както и заплатени неустойки по договор за наем от 01.09.2015 г. на СО с идентификатор 07079.612.168.1.22 в размер на 1700 евро, равняващи се на 3324.91 лв. и по договор за наем от 01.09.2015 г. на СО с идентификатор 07079.612.168.1.23 в размер на 600 евро, равняващи се на 1173.50 лв., както и пропуснати ползи в общ размер на 53 980.91 лв., като общият размер на задълженията на ищеца към ответницата възлиза на 63875.32 лв.
На следващо място се отправя изрично възражение за прихващане на основание чл. 104 вр. чл. 103 от ЗЗД на дължимата от ответницата сума по третата вноска от описания в исковата молба нотариален акт за покупко-продажба в размер на 52808 лв. срещу дължимите й от „Унистрой БГ“ ООД обезщетения за претърпени от нея загуби и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията на ищеца – продавач в размер на 53980.91 лв. и обезщетение за извършените от ответницата вместо ищеца довършителни работи на закупените жилища в размер на 5396 лв. С оглед извършеното прихващане, счита исковата претенцията за изцяло погасена, което от своя страна води до неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че дори и да не беше налице забава от страна на ищеца, ответницата е изпълнила задълженията си по договора с ищеца, тъй като сумата по покупко-продажбата е осигурена още с отпускането на целеви банков кредит от 06.08.2015 г., а сумата по последната вноска е налична и към настоящия момент.
Ответницата оспорва твърденията, че е пречила на ищеца за изпълнение на задълженията му поради искането й за промяна на предназначението. Заявява, че след като се е убедила, че в представената декларация не е дадено съгласие от всички заинтересовани собственици се е отказала от това свое намерение и нито тя, нито ищеца са предприели каквито и да други стъпки по промяна на предназначението, които от своя страна да водят до забавяне приемането на сградата по нейна вина. Твърди се, че видно от представения протокол обр. 15 и разрешението за ползване, след изтичане на договорения срок за въвеждане на обектите в експлоатация, са били допълнително изготвяни и одобрявани проекти за промяна на предназначението на обекти в сградата, различни от собствените на ответницата.
Оспорва и твърдението, че е пречила за въвеждането на сградата в експлоатация като не е предоставяла ключове на техническия ръководител, тъй като продавачът винаги е притежавал ключ от всяко едно от жилищата. Сочи се, че през посоченото от ищеца време в обектите са се извършвали посочените по-горе СМР, като обектите са били отворени и в тях е имало работници, които не са възпрепятствали никой да изпълни задълженията си по строителството.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в предоставения му срок, с която допълва и пояснява исковата си молба, както и взема отношение по депозирания писмен отговор. Счита за неверни и недоказани твърденията на ответната страна, че същата не е участник в строителния процес и няма задължение да участва в изготвянето и подписването на различни актове по време на строителството. В тази връзка сочи, че ответницата има качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, тъй като процесните имоти са закупени по време на строителството. Позовава се на разпоредбата на чл. 176 от ЗУТ, съгласно която след завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заварената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и условията на сключения договор. Именно с този акт се извършва предаването на сградата. Уточнява се, че в случая се касае за подписването на констативния акт за приключване на строителството, а по отношение на него законът е категоричен.
Оспорва се направения в писмения отговор анализ на сключения между страните договор, като се посочва, че в срокът за извършване на строителството не се включват дните и месеците, в които строителството обективно не е било възможно да се изпълнява. Изтъква се, че строителството е приключило през есента на 2016 г. и поради неправомерното поведение на ответницата се е стигнало да по-късно въвеждане на сградата в експлоатация.
Оспорва се твърдението на ответната страна, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по договора за строителство. В тази връзка посочва, че и до момента ответницата като възложител на СМР не е направила каквато и да е рекламация за неизпълнени или некачествено изпълнени СМР. Позовава се на нормите на чл. 258 и сл. от ЗЗД и чл. 264 от ЗЗД, регламентиращи договорът за изработка, какъвто е договорът за СМР, като се изтъква, че законово задължение на възложителя е да направи възражение за неправилно изпълнение в регламентираните в закона срокове, но ответницата – възложител не е направила каквото и да е възражение за неизпълнение, не се е явила да подпише констативния акт за завършване на строителството, поради което съобразно закона работата се счита за приета. Това твърдение счита, че се доказва и от представеното от ответницата писмо изх. № 1697/26.01.2017 г., в което представляващият „Унистрой БГ“ ООД изрично е отбелязал, че поради липсата на деловодител не може да се постави входящ номер на писмото, като посочва, че причината за това е явяването на ответницата извън работно време. Твърди се, че видно от вписаната в договора степен на завършеност на обектите, част от претендираните работи въобще не са били предвидени за изпълнение от страна на „Унистрой БГ“ ООД, с оглед на което е нормално купувачът да довърши обектите си до ключ, като това не било задължение на изпълнителя.
Оспорва представените договори за наем като неистински и антидатирани, създадени за целите на настоящото производство. Изтъква се, че липсва икономическа и житейска логика за сключването им, тъй като към датата на сключването им – 01.09.2015 г. сградата има статут на „строеж“ по смисъла на ЗУТ и е било явно, че обектите не са готови и е нямало как да бъдат готови в рамките на срока за предаването им, респективно обективно е било невъзможно да се ползват като жилища. Според ищеца сключването на договор за наем на недвижим имот, който очевидно няма как да се ползва свидетелства за симулативността на същия.
Оспорва се както основанието, така и размера на пропуснатите ползи, които ответницата твърди, че е претърпяла. Счита, че предвид разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД ответницата не разполага с изискуемо и ликвидно вземане срещу „Унистрой БГ“ ООД, поради което оправеното изявление за прихващане не може да породи ефекта си.
Досежно твърдението за извършени в хода на строителството „многобройни промени“ на предназначението на обектите, ищецът сочи, че такива действително са извършвани, но същите касаят единствено офисната част на сградата и са процедирани по надлежния ред и инициирани и проведени от собствениците на обектите, които са се съобразили със строителния процес и са възложили и изготвили съответните екзекутиви в срока на завършване на строителството. Не е имало пречка по време на строителството и възложителят ЧСИ Иванка Миндова да процедира книжата си, а не да изчака завършване на сградата и под натиск да задължава „Унистрой БГ“ ООД да й „събира подписи.“
Ответницата е депозирала отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа изцяло заявеното в отговора на исковата молба, като счита допълнително направените от ищеца уточнения за неоснователни. Сочи, че разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ визира участниците в строителния процес, като ответницата няма качеството на такъв нито по силата на законовата разпоредба, нито по силата на договор видно от договора за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство, обективиран в нотариален акт № 178/17.08.2012 г., том 28, дело 4638/2012 г. на СВ- Бургас. Изтъква се от ответницата, че по силата на сключения между страните договор за покупко-продажба, продавачът се е задължил да снабди купувача с разрешение за строеж в 24 месечен срок от датата на издаване на разрешението за строеж, като в договорката за срока липсват каквито и да е други отлагателни условия. Твърди се, че към момента на покупко-продажбата обектите са били изградени и по-голямата част от СМР са били извършени, което правило неоснователни твърденията, че ответницата е станала причина за забавата на ищеца да снабди сградата с разрешение за ползване. Счита за неотносим въпроса за качеството и евентуалните дефекти на строителството, които имат значение за гаранционната отговорност на продавача, тъй като спорът е по отношение забавата в изпълнение на задълженията на продавача и размерът на отговорността му затова. Сочи се за безспорен факта, че към 01.11.2015 г. сградата не е била снабдена с акт обр. 16. Отбелязва се факта, че ответницата не е участвала в подписването на акт обр. 15, поради което същият не може да я ангажира по отношение на установените в него факти. Ответницата оспорва твърденията на ищеца относно целесъобразността на управлението на процесните имоти и сключените договори, като заявява, че вредите са безспорно понесени от нея.
По предварителните въпроси, на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявеният иск има своето правно основание в чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 200 от ЗЗД във вр. с чл. 318 от ТЗ. Ищецът предявява иск за установяване на вземането му против ЧСИ Иванка Недялкова Миндова, за което му е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК по ч.гр.д. № 873 по описа за 2018 на Районен съд - Бургас, след като длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Сделката, от която произтича вземането, е абсолютна търговска сделка, попадаща в хипотезата на ал. 1, т. 14 от ТЗ и сключена от търговец във връзка с осъществяваната от дружеството търговска дейност и поради това претенцията следва да бъде разгледана по реда на глава 32 от ГПК „Търговски спорове“.
Ответницата е релевирала възражение за прихващане на основание чл. 104 във вр. чл. 103 от ЗЗД, в срока по чл. 367 от ГПК, с което претендира да бъде прихваната претендираната от ищеца сума срещу вземането й към последния. Възражението е отправено в срок, съответно е допустимо, налице е насрещност и взаимност на компенсируемите вземания предвид разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. Следва да бъде прието и разгледано по същество.
На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В тежест на ищеца е провеждането на пълно и главно доказване на фактите, на които основава претенцията си (валидно възникване на облигационната връзка между страните, точно изпълнение от негова страна).
Ответната страна следва да докаже, че е налице юридически факт, правоотричащ или правопогасяващ твърдените от ищеца обстоятелства, както и че разполага с ликвидни и изискуеми вземания против ищцовото дружество в твърдените размери, годни за извършване на валидно прихващане.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства. Съдът намира доказателствените искания - за приемане на представени от ищеца и ответницата при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти. Оспорването от ответницата на приложения към исковата молба протокол не обосновава изключването му от доказателствения материал. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
В писмения си отговор ответницата е оспорила протокола от 26.01.2017 г. като неверен по дата и съдържание, а в допълнителната искова молба са оспорени от ищеца представените с отговора договори за наем като неистински и антидатирани.
Оспорването на
доказателствената стойност на документа може да бъде насочено както срещу
неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална
доказателствена сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален
или частен документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и
неговото авторство. Когато документът е диспозитивен, каквито в случая се
явяват договорите за наем, независимо дали е частен или официален, единственият
способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е неавтентичен,
т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат само формална
доказателствена сила. Преобладаващо е
становището в правната теория и съдебната практика, че производство по чл.193
от ГПК за оспорване на доказателствената сила на частния диспозитивен документ
не се открива, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички
данни по делото.
При свидетелстващите
документи независимо дали са официални или частни е налице и материална
доказателствена сила т.е. при оспорване на истинността на свидетелстващи
документи може да се опровергава формалната сила на документите т.е. тяхната
автентичност, но може да се опровергава верността им т.е. съдържанието на
документа, като се твърди, че удостовереното в документа не отговаря на
действителното фактическо положение. Оспорването на верността на документа е
средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, но
производство по чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване верността на
официалните свидетелстващи документи, тъй като при частните свидетелстващи
документи, какъвто в случая се явява протокола от 26.01.2017 г., защитата срещу
доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване
истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно
убеждение, ведно с всички данни по делото.
Следователно, по
отношение на протокола от 26.01.2017 г., тъй като в случая става дума за частен
свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато
издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, доказателствената сила на
протокола не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ. Тя се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед
на всички обстоятелства по делото и целия доказателствен материал в
неговата взаимовръзка и съвкупност.
За пълнота следва да се отбележи, че датата и
мястото на съставяне на частен документ не се ползват с формална
доказателствена сила, поради което оспорването им също не се извършва по реда
на чл.193 ГПК.
Във връзка с гореизложеното и предвид ангажираните от ответницата гласни доказателства досежно представените договори за наем, съдът намира, че по доказателственото искане на ищеца да бъде открито производство по чл.193 от ГПК, следва да се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание след като бъде дадена възможност на ищеца да изрази становище и да заяви дали желае ли да бъде открито производство по чл. 193-194 от ГПК за оспорване договорите за наем по отношение на тяхната неавтентичност.
По отношение на направеното с
исковата молба искане за ангажиране на гласни доказателства, същото като
основателно следва да бъде уважено, но за установяване на заявените
обстоятелства и фактически твърдения е достатъчен разпит при режим на
довеждане двама свидетели. Основателно
се явява и искането на ответницата за допускане на гласни доказателства,
като за изясняване на изложените в отговора на исковата молба и допълнителния
отговор фактически обстоятелства е достатъчен разпит на двама свидетели.
На основание чл. 192 от ГПК, от
Община Бургас следва да се изискат и приложат към настоящото дело преписките по
заповеди за допълване на Разрешение за строеж № П-48/01.11.2013 г., а именно: заповед
№ 1034/21.04.2016 г., заповед № 3728/23.12.2016 г. и заповед № 604/14.03.2017
г. на главния архитект на Община Бургас.
По отношение на доказателственото искане на ответната страна с правно основание чл. 190 от ГПК - за представяне на намиращ се в насрещната страна документ, тъй като с допълнителния си отговор самата ответница представя сочения договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство, обективиран в нотариален акт № 178/17.08.2012 г., том 28, дело 4638/2012 г. на СВ- Бургас, съдът намира, че не дължи произнасяне по това искане на ответната страна с оглед представените от нейна страна книжа с отговора на допълнителната искова молба.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявения от „Унистрой БГ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Сан Стефано“ № 107, вх. В, ет. 8, ап. 16, представлявано от управителя Явор Сашев Алексиев, чрез адв. Г. Н., със съдебен адрес:***8, против ЧСИ Иванка Недялкова Миндова, с постоянен адрес:***3, с Булстат *********, иск за приемане за установено спрямо ответницата съществуване вземането на ищеца за сумата от 52808 лв., произтичащо от договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 383, том II, рег. № 3985, дело № 326 от 11.08.2015 г. на Нотариус с рег. № 449 на НК, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 7262 от 19.02.2018 год. по ч.гр.д.№ 873 по описа за 2018 год. на Районен съд – Бургас, представляваща последна трета вноска от продажната цена, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 2407 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 190/2018 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответницата писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 873/2018 на Районен съд – Бургас.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане по двама свидетели на двете страни, които ще установяват обстоятелства относно фактическите им твърдения.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от Община Бургас и приложат по настоящото дело преписките по заповеди за допълване на Разрешение за строеж № П-48/01.11.2013 г., а именно: заповед № 1034/21.04.2016 г., заповед № 3728/23.12.2016 г. и заповед № 604/14.03.2017 г. на главния архитект на Община Бургас.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.09.2018 г. от 15.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис от допълнителния отговор.
Определението е окончателно.
Съдия: