Решение по дело №343/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 61/27.04.2011 година, постановено по гр.дело № 1943/2010 година, К.йският районен съд е отхвърлил предявените от М. Д. Н. от гр. К. против ОУ П.Я. Г. искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ – за отмяна на заповед N **/14.09.2010г. на *** на ОУ П.Я. Г. и за признаване на уволнението за незаконно, както и за възстановяване на М. Д. Н. от гр. К. на предишната й работа – ***. С решението М. Д. Н. от гр. К. е осъдена да заплати на ОУ П.Я. Г. направените по делото разноски в размер на 250 лева.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от М. Д. Н. от гр. К., която обжалва първоинстанционното решение като неправилно - поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приел, че премахването на съответната щатна бройка е извършено от надлежен органи по съответния ред, ка‗о неправилно приложил нормите на КТ и на чл.10.т.5 от приложения по делото Колективен трудов договор за системата на народната просвета. Изводът на съда, че ищцата не е член на синдикалната организация към училището, поради което не се ползвал от специална закрила противоречал на посочените разпоредби, които били приложими не само за членове на синдикалната организация към училището, а изобщо за членове на синдикати-страна по този КТД. Страна по КТД за системата на народната просвета бил и Синдикатът на българските учители към КНСБ, на който ищцата била член и за уволнението й е било приложимо спазването на условието по чл.10.т.5 от същия, респ. и закрилните норми на КТ. Като приел противното, съдът е постановил извода си в нарушение на материалния закон, а и необосновано-в противоречие с доказателствата по делото. Съдът също така не съобразил, че всяка промяна в числеността на персонала се утвърждавала от директора на училището след съгласуване с началника на инспектората по образование, като доказателства в тази насока не били представени от ответника, който носел доказателствената тежест. Немотивиран и необоснован бил изводът на съда, че процесната уволнителна заповед имала необходимото съдържание. В същата не били изложени конкретните данни, които формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с преподавателя с оглед обективния характер на уволнението й на основание разпоредба-чл.328.ал.1. т.2 от КТ. В заповедта не били посочени вида и броя на длъжностите/щатни бройки/, които се съкращават, утвърдено ли било посоченото щатно разписание от 15.09.2010 г., акта, с който е утвърдено, както и кога и от кого е утвърдено. Посочването на мотиви от работодателя относно изброените обстоятелства било съществено изискване при издаването на заповед за прекратяване на трудов договор поради съкращаване в щата с оглед преценката за законността на същото. Без излагане на мотиви в тази насока остава неясно в какво се изразявало соченото в заповедта съкращение в щата-колко, кога и кои бройки се съкращават, от кого, сред тях ли е бройката за длъжността па ищцата. Незаконосъобразно и необосновано съдът приел, че в случая съкращението не е фиктивно, а реално. Както по старото, така и по новото щатно разписание били налични общо четири щата за възпитател. Т.е. реално съкращение не било извършено. Разликата в щатовете по старото /33/ и по новото /32/ щатно разписание била само привидна. И по старото, и по новото щатно разписание щатовете в действителност било общо 32, но в старото разписание единият щат - за длъжността „**" бил разделен на по 1/2 щат и бил номериран два пъти-под номер 21 и под номер 22. Т.е. съкращаване на общия щат на ответника не било извършено, а щатната длъжност „***” била трансформирана в „****". Неправилно районният съд приел, че подборът в случая е законосъобразен. Същият не бил извършен измежду всички лица, заемащи длъжността възпитател. По изложените по-горе съображения въззивникът моли въззивния съд да реши спора по същество като отмени обжалваното първоинстанционно решение на РС-К. като незаконосъобразно и присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание представител по пълномощие на въззивника поддържа жалбата.

Ответникът по въззивната жалба ОУ П.Я. гр. К. чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното съдебно производството е образувано по предявени от М. Д. Н. от гр. К. срещу ОУ П.Я. гр. К. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 КТ: за признаване на уволнението й за незаконно и за отмяна на заповед № **/14.09.2010 година на *** на ОУ П.Я. гр. К. за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата; за възстановяването й на предишната й работа - „***” в ОУ П.Я. гр. К..

От събраните в първоинстанционното съдебно производство писмени доказателства се установява следното: с допълнително споразумение към трудов договор № ***/16.09.2009г., въззивникът М. Д. Н. била назначена от длъжността „***” на длъжността „****”, считано от 16.09.2009 година, в ОУ П.Я. гр. К..

Със заповед № **/14.09.2010 година на *** на ОУ П.Я. гр. К., считано от 15.09.2010 година било прекратено трудовото правоотношение с *** на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата и извършен подбор. Заповедта е връчена на *** на 15.09.2010 година.

Видно от поименно щатно разписание за учебната 2009/2010г., считано от 16.09.2009 година, в ОУП.Я. гр. К., *** на училището утвърдил общо 33 щатни бройки за педагогическия персонал, от които два щата за възпитател-начален етап и два щата възпитател – прогимназиален етап, от които един цял щат и два половин- щата, като едната бройка на половин щат е посочена като незаета.

Видно от заповед № 140/01.09.2010 година, заповед № 160/13.09.2010 година, протокол № 1/13.09.2010 година и протокол № 2/14.09.2010 година, **** назначил комисия за извършване на подбор при съкращаване на щата възпитател - прогимназиален етап поради предстоящо одобряване на щатното разписание за учебната 2010/2011 г., със заложен един щат възпитател - прогимназиален етап. Комисията извършила оценяване по утвърдени критерии между ***, заемащи длъжността ***, трима на брой, като М. Д. Н. била класирана втора с четири точки.

Видно от поименно щатно разписание в училището, считано от 15.09.2010 година, били утвърдени общо 32 щата за педагогическия персонал, от които три щата старши възпитател- начален етап и един щат – възпитател прогимназиален етап, зает от Ш. М. М., оценена с най-много точки от комисията по извършване на подбор – 14т.

Представени по делото са доказателства, от които се установява, че въззиваемата е член на Синдиката на българските учители към КНСБ гр. К., както и че в *** съществува синдикална секция, регистрирана към СРС на КТ „П” гр. К.. Представен е Колективен трудов договор за системата на народната просвета от 29.06.2009 година.

При тези доказателства по делото се налагат следните правни изводи: в тежест на въззивника – работодател е да докаже основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване на щата, което по съществото си представлява намаляване на отделни бройки, определени за щатни длъжности или общо намаляване на работните места по щата на предприятието. В тази връзка се установява, че както при поименното щатно разписание за учебната 2009/2010 година, така и в това за 2010/2011 година, не е налице реално намаляване на общия брой щатни длъжности за педагогическия персонал, който и след извършеното съкращаване през новата учебна година е останал непроменен – 32 щата, като щат под номер 21 и 22 в щатното разписание от 2009/2010 година са по 1/2 щат, т.е. са образували един пълен щат. На следващо място и след извършеното съкращаване на двете половин- щатни длъжности, тези на възпитателите са останали четири- три щата възпитател-начален етап и един щат – възпитател- прогимназиален етап, като вероятно единият щат на възпитател-прогимназиален етап /двата половин- щата за 2009/2010 г./ е трансформиран в щат възпитател – начален етап, а не съкратен. Т.е., изводът който се налага е, че съкращението не е реално, а е налице трансформация на щата възпитател-прогимназиален етап в щат възпитател-начален етап и не е налице реално намаляване на щатните длъжности за възпитател. В тази връзка следва да се посочи, че може да се извърши уволнение поради съкращаване на щата при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание при така нареченото трансформиране на длъжности, което би било налице, когато се съкращават длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа, но такива доводи и доказателства във връзка с тях не се правят, съответно представят от **. Твърди се само, че е налице съкращение на щата, заеман от преподавателя, което с оглед на обсъденото по-горе се приема, че не е реално. Основателен в тази връзка се явява доводът във въззивната жалба относно липсата на данни и мотиви, формирали волята на работодателя за извършеното съкращение, в съдържанието на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Същата не съдържа фактическите обстоятелства, въз основа на които се издава, като посочването единствено, че трудовото правоотношение се прекратява поради съкращаване на щата и извършен подбор, е лишило инстанциите от възможността за преценка на релевантните към съкращаването обстоятелства към момента на извършеното му. По отношение довода за неправилен подбор следва да се посочи, че е право на работодателя да определи кой работи по-добре и нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя е въпрос на неговата конкретна фактическа преценка и то не подлежи на съдебен контрол. Тази негова преценка е по целесъобразност и единствено той може да я направи и по отношение на тази преценка съдът не би могъл да замести работодателя, но в случая водещият извод е относно липсата на реално съкращение на щата на въззивника.

Доводът във въззивната жалба относно реда за утвърждаване на щатните разписания по Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за определяне на числеността на персонала в системата на образованието и науката и в частност за значението на утвърдения списък-образец 1 на РИО на МОН за законността на уволнението с оглед времето на извършването му - преди или след него, следва да бъде обсъден по следния начин. По поставения въпрос е налице задължителна практика на ВКС, установена с няколко решения по чл.290 ГПК -№ 416/12.07.2010 г. по гр.д. № 531/2009 г. на IV г.о., № 597/6.10.2010 г. по гр.д. № 1659/2009 г. на IV г.о., № 605/24.09.2010 г. по гр.д. № 892/2009 г. на IV г.о. С нея е констатирано противоречие между приетата на 18.02.2008 г. Наредба № 3 на МОН, в частта й относно задължението по чл. 10, ал.1 и чл. 12, ал. 4 за съгласуване на утвърденото от директора щатно разписание с началника на инспектората по образование, и Закона за държавния бюджет, поради което съгласно чл. 15, ал.3 ЗНА е прието, че следва да се прилага § 71 , ал.2, т.5 от Закона за държавния бюджет за 2008 година - утвърденото от директора на училището щатно разписание на персонала дава основание за привеждането на числения състав в съответствие с щата; дава право да се сключват и прекратяват трудови договори в съответствие с щатното разписание. Правомощия на директора на училище да определя самостоятелно числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището са предоставени и с § 69, ал.1, т.5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 година и § 53, ал.1, т.5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 година.

Относно довода за извършеното съкращение на щата без да е информирана синдикалната организация, в която съкратеният *** членува: установено по делото е, че същият не членува в синдикалната организация, изградена в ***, а членува в друга синдикална организация, каквато няма създадена в последното. В този случай за работодателя е съществувало задължение по чл. 10 т.2 КТД – да информират синдикалната организация, в която членува, за предстоящото съкращение. Неизпълнението на това задължение обаче не влече последиците по чл. 344, ал.3 КТ, тъй като не се е изисквало съгласие за извършеното съкращение.

При тези доказателства, предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ се явяват основателни и доказани и следва да бъдат изцяло уважени. Обжалваното решение следва да се отмени, вместо което се постанови друго, с което уволнението на М. Д. Н. от гр. К. се признае за незаконно и се отмени заповед N ***/14.09.2010г. на **** на ОУ П.Я. Г., с която на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ - поради съкращаване в щата е прекратено, считано от 15.09.2010г. трудовото й правоотношение, като същата се възстанови на предишната й работа - „***" в ***.

При този изход на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените разноски за адвокат пред двете съдебни инстанции в размер на 750 лв., 500 лв. – пред първата инстанция и 250 лв.- във въззивната инстанция, а по сметка на Окръжен съд – К. държавна такса върху уважените два неоценяеми иска – в размер на 60 лв.- по 30 лв. за всеки от тях.

Мотивиран от горното, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 61/27.04.2011 година, постановено по гр.дело № 1943/2010 година по описа на К. районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Д. Н. от гр. К. против ОУПЯГ. искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ – за отмяна на заповед N ***14.09.2010г. на ** на ОУП.Я. Г. и за признаване на уволнението за незаконно, както и за възстановяване на М. Д. Н. от гр. К. на предишната й работа – *** и е осъдена да заплати на ОУ П.Я. Г. направените по делото разноски в размер на 250 лева, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА уволнението на М. Д. Н. от гр. К., У.В. № **, ЕГН * за незаконно и ОТМЕНЯ заповед N **/14.09.2010г. на *** на ОУПЯГ., с която на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ -поради съкращаване в щата е прекратено, считано от 15.09.2010г., трудовото правоотношение на М. Д. Н. от гр. К. с ОУП.Я. гр. К..

ВЪЗСТАНОВЯВА М. Д. Н. от гр. К., У.В. № *, ЕГН * на предишната й работа - *** в ОУП.Я. гр. К..

ОСЪЖДА ОУП.Я. гр. К., ул. „И. В. № *, представлявано от директора П. Г. К да заплати на М. Д. Н. от гр. К., ЕГН *, със съдебен адрес: гр. К., ул. „А.К.” №*, кантора адв.Т.Б. от АК-К. направените по делото разноски в размер на 750 лв.

ОСЪЖДА ОУП.Я. гр. К., ул. „И. В. № *, представлявано от директора П.Г. К. да заплати по сметка на Окръжен съд – К. държавна такса върху уважените искове в размер на 60 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.