Номер 308213.10.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградЧетвърти въззивен наказателен състав
На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20201200600669 по описа за 2020 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по
протест на РП – Г.Д. срещу Определение № 2549 от 09.09.2020 г. на РС – Г.Д.,
постановено по ч.н.д. № 351/2020 г. по описа на същия съд.
В протеста се твърди, че определението на районния съд е неправилно
и необосновано. Изтъкват се доводи, че по досъдебното производство били
изчерпани възможните действия за събиране на доказателства и при
обективния им и задълбочен анализ се е стигнало до справедливо решаване на
делото от РП – Г.Д.. В протеста са копирани мотивите на постановлението за
прекратяване на наказателното производство в частта на същите, в които
прокурорът е посочил какво се твърди в жалбата на пострадалия И. Т. и всеки
от разпитаните свидетели какво твърди в дадените показания, посочвайки, че
са извършени всички необходими действия, които позволявали да се направи
извод за липса на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, защото в конкретния
случай свидетелските показания не давали основание за извод, че има закана
за убийство с думи и действия на К.К. по отношение на И. Т., както и
доказателства, че К.К. е целял промяна в поведението на пострадалия Т.
противно на волята на последния, като такава промяна не била и настъпила,
били несъстоятелни мотивите на съда, че доказателствата не били достатъчни.
Иска се атакуваното определение на РС – Г.Д. да бъде отменено, като се
потвърди постановлението на РП – Г.Д. за прекратяване на наказателно
1
производство № 996/2019 г.
Срещу протеста е депозирано възражение от пострадалия И. Т. чрез
упълномощения от него адвокат Г.Б., като се изразява становище, че
атакуваният от прокурора съдебен акт е правилен и обоснован. Изтъква се, че
противоречията в показанията на разпитаните свидетели налагали
изясняването им с извършването на очни ставки; непълнота на
доказателствата поради непровеждане на разпит на близки на пострадалия,
които могат да дадат информация как инцидентът му се е отразил, като се
изтъкват и доводи, че прокурорът изобщо не е обсъдил заключението на
изготвената съдебно-психологична експертиза, неправилно е интерпретирал
доказателствата по досъдебното производство и достигнал до неправилни
изводи за липса на престъпление. Във възражението се прави анализ на
показанията на пострадалия св. Т. и на св. Б. и заключението на СПЕ, като
следвало да се приеме извършено престъпление. Изтъкват се доводи, че
разследващите органи не са положили усилия с разпит на близки на
пострадалия лица да установят дали е настъпила промяна в неговия живот,
като се сочи, че разпит на родителите на пострадалия и негови близки
приятели могат да изяснят обстоятелствата по делото, като се приеме, че е
налице осъществен състав по чл. 144, ал. 3 НК. С възражението се иска да се
остави без уважение протестът на РП – Г.Д..
Ведно с жалбата в окръжния съд са изпратени ч.н.д. № 351/2020 г. по
описа на РС – Г.Д. и досъдебно производство № 531/2019 г. по описа на РУ –
Г.Д., вх. № 996/2019 г. на РП – Г.Д..
Благоевградски окръжен съд, след като обсъди материалите по
приложеното досъдебно производство и частно наказателно дело на районния
съд, изложените доводи в протеста на прокурора и провери изцяло
правилността на атакуваното определение, намира следното:
Протестът е допустим – същият е подаден в законовия 7-дневен срок за
атакуване на постановеното от районния съд определение и от легитимирано
съгласно чл. 243, ал. 6 НПК лице – прокурор в съответната прокуратура.
Разгледан по същество съдът намира протеста за неоснователен.
Атакуваното определение на районния съд е законосъобразно и обосновано и
2
са налице основания за неговото потвърждаване. На досъдебното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон –
чл. 13, чл. 14 НПК и чл. 25 НПК, които са довели до необоснованост и
незаконосъобразност на постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, поради което и правилно същото е отменено от
районния съд порази наличие на всички предпоставки за това и за връщане на
делото на прокурора. Допуснатите нарушения на досъдебното производство
се изразяват в следното:
Приложеното досъдебно производство е образувано на 17.10.2019 г. за
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК - за това, че на 20.09.2019 г., около 02:00
часа, пред игрална зала /казино/ в гр. Х., община Х., област Благоевград, е
отправена закана с убийство по отношение на И. Н. Т. от гр. Х., обл.
Благоевград, която е могла да възбуди основателен страх у него за
осъществяването й, като по досъдебното производство не е било повдигнато
обвинение на конкретно лице за извършено престъпление от общ характер.
По досъдебното производство са събрани гласни и писмени
доказателства, изготвени са три експертизи, част от които доказателства
прокурорът е посочил в постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 21.07.2020 г. /л. 5 – л. 8 от делото на районния съд/, като е
направил извод в постановлението, че не е налице извършено престъпление
от общ характер, тъй като събраните доказателства не установявали наличие
на извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК или друго престъпление от
общ характер, а извършените престъпления по чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 216,
ал. 4 НК, които се установявали от доказателствата, са от частен характер и
наказателното преследване за тях се възбуждало по тъжба на пострадалия.
С атакуваното определение РС – Г.Д. е отменил постановлението на
прокурора, приемайки, че показанията на пострадалия св. Т. и останалите
свидетели, присъствали на случая, потвърждават, че на пострадалия са били
нанесени удари от К., но не установявали твърдяната закана за убийство, а
макар и такива данни да се съдържали в показанията на св. Б., не били
разпитани посочени от жалбоподателя Т. свидетели. Районният съд е приел
доводите в постановлението на прокурора, че с оглед съдебномедицинската
експертиза по досъдебното производство се установявало наличие на лека
телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, причинена на пострадалия Т., за което
наказателното преследване се осъществявало по частен ред, както и изводите
в постановлението на прокурора за наличие на престъпление по чл. 216, ал. 4
3
НК за повредите по автомобила на пострадалия Т., като районният съд е
намерил прекратяването в тази му част за законосъобразно. По отношение
прекратяването на производството за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК
районният съд е посочил в мотивите, че то е извършено, без да са изчерпани
всички възможности за събиране на доказателства, които биха допринесли за
изясняване на обективната истина по делото – изясняване на противоречия
между показанията на св. Т. и показанията на останалите свидетели за това
дали К. е изрекъл думи, с които се е заканил с убийство на св. Т. чрез
извършване на очни ставки; разпит на близки и приятели на св. Т., за да се
установи какво им е станало известно за инцидента и промените в
поведението на пострадалия след случая, като се коментира от прокурора и
заключението по съдебно-психологичната експертиза от досъдебното
производство.
Благоевградски окръжен съд намира, че атакуваното от прокурора
определение на районния съд следва да бъде потвърдено макар и не по всички
изложени в него съображения. Според въззивната инстанция атакуваният
пред съда акт на прокурора за прекратяване на наказателното производство,
постановен на 21.07.2020 г., е необоснован /поради несъответствие и неяснота
на направените фактически и правни изводи от прокурора на събраните по
досъдебното производство доказателства/ и незаконосъобразен, тъй като е
постановен при неизпълнение на задължението за предприемане на всички
мерки за разкриване на обективната истина и в противоречие с разпоредбите
на закона, задължаващи прокурора да спре наказателното производство, ако
установи наличие на данни за престъпление от частен характер /чл. 25 НПК,
чл. 244 НПК, чл. 81, ал. 3 НПК/.
На първо място следва да се посочи, че постановлението на прокурора
страда от липса на мотиви, тъй като макар и да не е малко по обем, в него не
са изложени фактите, които прокурорът е приел за установени от
доказателствата – посочването какво пострадалият Т. твърди в жалбата, какво
той и останалите лица, разпитани като свидетели, твърдят в показанията си /л.
1-5 от постановлението на прокурора/ не може да се приеме, че е описание на
обстоятелствата, които според прокурора се установяват от събраните по
досъдебното производство доказателства, избирателно описвани в
постановлението от прокурора, нито е извършен анализ на тези
доказателства, на противоречията в тях, неясно защо свидетелските показания
не са обсъждани във връзка с изготвените по делото три броя експертизи,
като изобщо не са ясни какви са фактическите изводи на прокурора, за да
постанови прекратяване на наказателното производство. Правните изводи в
постановлението защо не е налице състав на престъпление по чл. 144, ал. 3
НК са в рамките на два абзаца от постановлението на стр. 5 – нямало
обективиране на закана с думи и действия, защото нямало достатъчно
информация в свидетелските показания; нямало и доказателства, че К.К. е
целял промяна в поведението на Т., като такава промяна не била и настъпила.
4
В противоречие със закона прокурорът е обсъждал показанията на
пострадалия Т. във връзка с отразеното в подадената от същия жалба, която
очевидно не е доказателство по досъдебното производство. От друга страна
твърденията на пострадалия Т. в показанията му, че К.К. е бил ядосан вътре в
заведението, защото е изгубил пари, че му е казал да излязат навън, където го
удрял в главата с юмруци, като двамата били разделени според св. Т. и
другите следва да са чули заканите на К., че ще го „утрепа“, че ще „утрепа“
него, брат му и баща му, че след влизането в колата, където се заключил и се
обаждал на тел. 112, К. удрял с юмрук по прозореца, ритал по колата и пак
заплашвал, че ще го „утрепе“, не са обсъждани във връзка със заключението
на СПЕ, която дава основание да се приемат за достоверни показанията на
пострадалия Т.. Показанията на последния не са обсъждани във връзка с
показанията на св. Б., който сочи, че К. вътре в заведението е бил дошъл
повлиян от алкохол и се е бил ядосал след това от загубата на пари, че е казал
на пострадалия да излязат навън, за да му удари „няколко бокса“, че К. като
видял св. Т. да говори по телефона му казал какво вика техните, като и тях, и
него ще „утрепе“, като тръгнал към пострадалия, който влязъл в колата, а
другите спрели нападателя му. Показанията на св. Т. прокурорът не е
обсъждал във връзка с показанията на св. Анговчиков, който макар и да не е
видял нанасяне на удари от К. на Т., в унисон с показанията на пострадалия
сочи, че К. е бил афектиран от опитите на Т. да се обажда по телефона,
казвайки му да извика ако иска и батко му, и татко му; с показанията на св.
П., който макар и да сочи, че не е видял удари по пострадалия и не е чул
заплахи, описва К.К. като пиян и ядосан, и че след тръгването от мястото на
пострадалия Т. бил взел едно дърво и чакал 15-20 минути да дойдат
пострадалият с неговите брат и баща, казвайки, че „ще ги избие“. Прокурорът
изобщо не е обсъдил гласните доказателства във връзка с изводите на вещото
лице по СПЕ, което е посочило, че с оглед личностовите особености на
пострадалия Т. отправените към него заплахи са предизвикали основателен
страх от осъществяването му, за да направи извод кои доказателства са
достоверни и какви факти следва да се приемат за установени от
доказателствата по досъдебното производство, които е приел, че са
достатъчни, за да реши делото.
Според въззивната инстанция по досъдебното производство не са
събрани всички възможни доказателства, от които да се установи
достоверността на показанията на пострадалия свидетел Т. за извършените от
К.К. действия и казани думи, дали същите следва да се приемат като закана с
престъпление убийство по отношение на него и негови близки, както и дали
думите и действията са от естество да възбудят основателен страх от
осъществяването им /като не е необходимо да е постигнат такъв резултат - да
настъпи промяна в живота на пострадалия, за който факт са събирани
доказателства, макар и това да е обстоятелство, имащо отношение като
отегчаващо/. От мотивите на прокурора не се установява кои доказателства
същият е приел като достоверни, а с оглед направения извод за липса на
5
достатъчно доказателствена информация за поведение на К.К., разследващите
органи е трябвало да извършат необходимите действия да съберат такава,
чрез която да се потвърдят или не показанията на пострадалия за възприети
от него закани за убийство от К., като думите на последния са били
предшествани от нанасяне на удари с юмруци в областта на главата на
пострадалия /довели до причиняване на уврежданията, описани в
медицинските документи и СМЕ/, последвани от думи, че ще ги „изтрепе“, с
удари по колата на пострадалия, докато последният е вътре, като е възприет
К. при тези действия като ядосан, пиян и агресивен. Разследващите органи е
следвало да извършат очни ставки между разпитаните по делото свидетели, за
да изяснят противоречията в показанията за нанесените удари по главата на
пострадалия, отправените думи от К. към Т., нанесените удари по колата на
пострадалия, за да се направи тогава извод какво е било поведението на К.
при станалия инцидент и което следва да се приеме за установено от
доказателствата. От показанията на пострадалия Т. е видно, че той на място се
е обаждал на тел. 112, като проведеният разговор може да изясни съществени
обстоятелства за случилото се с оглед времето на провеждането му. От
същественото значение за изясняване на обстоятелствата по делото е и разпит
като свидетел на лицето С.П., с което св. Т. сочи, че е разговарял също
непосредствено след случилото се и това лице го е завело в болнично
заведение за оказване на медицинска помощ. Ако на прокурора са
необходими доказателства как деянието се е отразило на пострадалия и
променило ли е неговия живот след случилото се, същият следва да разпита
като свидетели именно лицата, посочени в жалбата на пострадалия, които
имат най-близка връзка с него, макар и да са заинтересовани при даването на
показания, а не да прави изводи от показания на свидетели, които нямат
непрекъснати впечатления за ежедневието на пострадалия, като дори и тези
свидетели сочат, че такава промяна има, тъй като пострадалият Т. и К. след
случилото се вече не са близки, като с разпит на тези свидетели е могла да
бъде изяснена причината за това, макар и според съда за преценката на
прокурора дали е налице престъпление по чл. 144, ал. 3 НК изясняването на
такъв факт да не е от съществено значение. По отношение обаче на това дали
е налице причинена лека телесна повреда и противозаконно увреждане на
имущество и същите действия на К. отделни състави на престъпления от
частен характер ли осъществяват или са част от действията му, с които
същият се е заканил с престъпление против личността на пострадалия и
неговите брат и баща, след събирането на посочените по-горе доказателства
за пълното изясняване на обстоятелствата по делото, прокурорът следва да
извърши отново преценка дали е налице престъпление от общ характер, с
каква правна квалификация, с какви действия е осъществено това
престъпление, а ако приеме, че липсват данни за престъпление от общ
характер, но има наличие на такива за престъпление или престъпления,
преследвани по тъжба на пострадалия, прокурорът не следва да прекратява
наказателното производство, а да спре същото като даде възможност на
6
пострадалия свидетел да реализира правата си в срока, посочен в закона /чл.
81, ал. 3 НПК/.
Според въззивната инстанция е налице непълно разследване по делото,
което се е отразило на обосноваността и законосъобразността на изводите на
прокурора в постановлението за прекратяване, като правилно и в
съответствие със закона същото е отменено от районния съд. Допуснатото
нарушение по непълно проведено разследване /относно случилото се пред
игралната зала, възприетото поведение на К.К. от различните свидетели и
причините да са налице противоречия в техните показания, които следва да
бъдат изяснени, какво е съобщил пострадалия незабавно след случилото се и
дори по време на същото в проведените от св. Т. телефонни разговори/ е
довело до необоснованост и незаконосъобразност на атакувания пред съда акт
на прокурора, защото са направени неясни и немотивирани изводи в него без
да са изследвани обстоятелствата по делото в необходимата пълнота, в
противоречие със задължението за обективно и всестранно изследване на
обстоятелствата по делото и вземане на решение, след като са взети всички
мерки за разкриване на обективната истина по делото /чл. 13 и чл. 14 НПК/,
като прокурорът е направил и необосновани изводи в постановлението
относно липса на закана с думи и действия за убийство и за това какво е
целял К. с извършените от него действия по нанасяне на удари с юмруци в
главата на пострадалия, с нанасянето на удари по автомобила му и с казани
думи в станалия скандал. По-горе въззивният съд посочва защо приема, че не
са събрани всички възможни доказателства, установяващи случилото се на
20.09.2019 г., за да се приеме дали има извършено престъпно поведение и от
кое лице, има ли извършено престъпление или престъпления от частен
характер, за които да се даде възможност пострадалият да води дело като
подаде тъжба.
Прокурорът и разследващите органи по силата на чл. 13 НПК са длъжни
на досъдебното производство да вземат всички мерки, за да осигурят
разкриването на обективната истина. Когато прокурорът не е изпълнил това
задължение и е прекратил наказателното производство при неизяснени
обстоятелства по делото, или когато е имал задължение да спре наказателното
производство, същият постановява необоснован и незаконосъобразен акт,
който подлежи на отмяна от съда. Въпроса за прекратяване на наказателно
производство поради липса на престъпление или ненаказуемост на същото
следва да се реши едва след събиране на всички възможни доказателства по
делото и след тяхното пълно изследване – в противен случай се допуска
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до необоснованост
на акта, постановен въз основа на доказателства, събрани при допускане на
процесуални нарушения.
7
Поради изложените по-горе съображения определението на районния
съд, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното
производство, следва да бъде потвърдено, като делото бъде върнато на
прокурора с оглед надлежно изпълнение на задълженията му по чл. 13 и чл.
14 НПК, като след събиране на всички възможни доказателства за изясняване
на обстоятелствата по делото и чрез предвидените в НПК способи
прокурорът следва да направи извод налице ли е извършено престъпление от
общ характер, каква е неговата правна квалификация, или наказателното
производство следва да се прекрати поради липса на такова, съответно налице
ли е престъпление от частен характер и какво, едно или повече, за да се
приложи чл. 81, ал. 3 НПК след спиране на наказателното производство.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 7 вр. ал. 5 и 6 от
НПК Благоевградски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА О пределение № 2549 от 09.09.2020 г., постановено
по ч.н.д. № 351/2020 г. на Районен съд – Г.Д..
Определението на съда не подлежи на проверка по жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8