№ 3660
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110207361 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ц. Р. К., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 24-4332-007106/03.04.2024 г., издадено от
Началник сектор в отдел "Пътна полиция" в СДВР, с което на основание чл.
182 ал. 1 т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900, 00
/деветстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
месеца.
С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят навежда общо твърдение за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Позовава се и на неправилно
приложение на материалния закон, като излага доводи, че на посочените в
наказателното постановление дата и място не той е управлявал лекия
автомобил, тъй като се е намирал извън границите на страната. Сочи, че
лекият автомобил е собственост на юридическо лице, на което той е
управител, и е бил отдаден под наем на друго юридическо лице.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц. К., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен представител – адв. М. Г. от АК -
хххххххххх, която поддържа исканията и доводите в жалбата. Подробни
аргументи излага в писмени бележки, в които в допълнение на доводите във
1
въззивната жалба, излага, че неправилно административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана като физическо лице, а не като
управител на юридическото лице, собственик на автомобила. Навежда, че в
случая не следва да се ангажира отговорността на собственика на автомобила,
тъй като той е посочил, че е предоставил автомобила на друго юридическо
лице за временно и възмездно ползване по силата на договор за наем. Изтъква
и че деянието не съставлява административно нарушение, тъй като не е
извършено виновно.
Наказващият орган - Началник - сектор в ОПП, СДВР, редовно
уведомен, не изпраща представител. Представени са писмени бележки от гл.
юрк. С. М., с пълномощно от наказващия орган, и от гл. юрк. К. В.-Г., също с
пълномощно от наказващия орган, с които се прави искане жалбата да се
остави без уважение и обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
се навежда възражение за прекомерност на претендирано адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от санкционираното физическо лице и против
подлежащо на обжалване наказателно постановление. Не бяха представени
доказателства за датата, на която обжалваното наказателно постановление е
връчено на жалбоподателя, поради което съдът приема, че въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и като допустима, следва да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 05.05.2023 г. лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 d x Drive“ с
регистрационен номер немски образец ххххххххх бил собственост на
жалбоподателя Ц. Р. К., роден на ххххххххххх г. в гр. ххххххххххх.
Към 05.05.2023 г. жалбоподателят Ц. Р. К. бил правоспособен водач на
МПС с придобити категории "В", "АМ", "М", "С", "ТКТ", "ВЕ", като му било
издадено СУМПС № ххххххххххх, издадено на 14.07.2015 г. от ОДМВР -
хххххххххх, със срок на валидност 14.07.2025 г.
На 05.05.2023 г. в 16:23 часа жалбоподателят Ц. К. управлявал
собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 d x Drive“ с
регистрационен номер немски образец ххххххххх в село Долни Богров по бул.
„Ботевградско шосе“ до разклона за ЦСПП - МВР с посока на движение от гр.
София към село Горни Богров. Максимално разрешената скорост за движение
в участъка била 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак Д11 (начало на населено
място и селищно образувание). Пътен знак Д12 (край на населено място и
2
селищно образувание) бил поставен на 96 метра след разклона за ЦСПП -
МВР, гледано в посока на движение от гр. София към село Горни Богров. В
пътния участък на бул. "Ботевградско шосе", попадащ в границите на
населеното място село Долни Богров нямало, поставени пътни знаци В26,
които да въвеждат ограничение на максималната скорост на движение,
различно от предвиденото за населено място съгласно чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Независимо от това в участъка на разклона за ЦСПП - МВР управляваният от
въззивния жалбоподател лек автомобил се движел със скорост от 123 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1193, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка на за времето от 13 до
14.03.2023 г. в Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер",
със заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео -
радарната система била разположена на триножник на участък от пътя,
работела в стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите
автомобили.
След установяване, че жалбоподателят Ц. К. бил собственик на лекия
автомобил марка „БМВ“, модел „750 d x Drive“ с регистрационен номер
немски образец ххххххххх, чрез РУ - Козлодуй при ОДМВР - хххххххххх до
същия била изпратена декларация по чл. 188 ЗДвП, която жалбоподателят да
попълни в качеството си на собственик на автомобила, и да посочи кое лице е
управлявало автомобила му на датата на нарушението. Жалбоподателят
попълнил декларацията на 12.12.2023 г. и посочил, че на 05.05.2023 г. в 16:23
часа именно той е управлявал собствения си лек автомобил. На същата дата -
12.12.2023 г. на жалбоподателя била връчена и покана да се яви в двуседмичен
срок от получаването й в ОПП - СДВР за съставяне, предявяване и връчване
на АУАН, като в поканата била указана и възможността по чл. 40 ал. 2 ЗАНН,
ако не се яви, актът да се състави в негово отсъствие. В посочения в поканата
двуседмичен срок жалбоподателят не се явил в ОПП - СДВР за съставяне на
АУАН и след изтичане на указания срок на 23.01.2024 г. в присъствието на
двама свидетели и в отсъствие на въззивния жалбоподател свидетелят В. А. -
младши автоконтрольор I степен в 03 група "Автоматизирани системи за
контрол на пътното движение" на 03 сектор "Административно обслужване" в
ОПП - СДВР, съставил АУАН серия АД бл. № 0619557/23.01.2024 г., с който
повдигнал против жалбоподателя административнонаказателно обвинение за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП вр. чл. 165 ал. 2 т. 6 ЗДвП вр. чл. 188 ЗДвП-
затова, че на 05.05.2023 г. в 16:23 часа в село Долни Богров по бул.
"Ботевградско шосе" с посока на движение от гр. София към село Горни
Богров управлява лек автомобил марка "БМВ" с рег. № ххххххххххх - лична
собственост, като до разклона за ЦСПП - МВР при ограничение 50 км/ч за
населено място, водачът управлява със скорост от 123 км/ч или с наказуемо
превишение от 73 км/ч. Съставеният АУАН бил изпратен за предявяване и
подписване на жалбоподателя чрез РУ по местоживеене и му бил връчен
лично на 08.03.2024 г. При предявяване и връчване на АУАН жалбоподателят
не направил възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
3
Въз основа на съставения АУАН серия „АД“ бл. № 0619557/23.01.2024
г. на 03.04.2024 г. Д.Д. - началник на 03 сектор "Административно
обслужване" в ОПП - СДВР, издала обжалваното наказателно постановление
№ 24-4332-007106/03.04.2024 г., с което при приета идентична фактическа
обстановка на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1
ЗДвП наложила на въззивника Ц. К. административно наказание „глоба“ в
размер на 900, 00 /деветстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от три месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни – показанията на свидетеля В. А., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – АУАН серия АД бл. №
0619557/23.01.2024 г., наказателно постановление № 24-4332-
007106/03.04.2024 г., декларация по чл. 188 ЗДвП от 12.12.2023 г., извлечение
от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на Български
институт по метрология /БИМ/, решение за одобрение на типа на уреда за
измерване на Държавен институт по метрология на Република Хърватия,
ведно с превод на български език, протокол № 019 - СГ - ИСИС/14.03.2023 г.
на Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер"
от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1193, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
31496/09.05.2023 г., ежедневна форма на отчет от 05.05.2023 г., покана от
12.12.2023 г., писмо рег. № 288р-3975/13.03.2024 г. от началник на РУ -
Козлодуй при ОДМВР - хххххххххх, справка - картон на водача, заповед №
513з-5069/21.07.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, отговор от ОПУ – София изх. № 11-00-744/10.06.2024 г.,
ведно със схема за организация на движението по бул. "Ботевградско шосе" в
село Долни Богров при разклона към ЦСПП - МВР с посока на движение от
гр. София към село Горни Богров към дата 05.05.2023 г., отговор от ГД
"Национална полиция" рег. № 328600-41380/21.06.2024 г., ведно с приложение
- справка по Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета
от 11 март 2015 година за улесняване на трансграничния обмен на
информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността
по пътищата (Директива (ЕС) 2015/413 на ЕП и на Съвета), отговор от ГД
"Национална полиция" рег. № 328600-46041/12.07.2024 г., ведно със справка
разпечатка от EUCARIS, веществените доказателствени средства – 2 броя
статични изображения /снимки/ към АУАН серия АД бл. №
0619557/23.01.2024 г., вещественото доказателство – статично изображение
/снимка/ на разположението на уреда.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля В. А., които прецени като
еднопосочни, непротиворечиви, последователни и съответни на писмените
доказателства, на вещественото доказателство, както и на веществените
доказателствени средства. От показанията на свидетеля А. се доказват
4
обстоятелствата по установяване на нарушението и на нарушителя и
обстоятелствата по съставяне на АУАН.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимокореспондиращи си и съответни на приобщените
веществени доказателствени средства и на вещественото доказателство.
Съдът цени и приетия като писмено доказателство отговор от ОПУ – София
изх. № 11-00-744/10.06.2024 г., ведно със схема за организация на движението
по бул. "Ботевградско шосе" в село Долни Богров при разклона към ЦСПП -
МВР с посока на движение от гр. София към село Горни Богров към дата
05.05.2023 г., въз основа на който формира изводите си за действащото
ограничение на скоростта в пътния участък към посочената дата. Въз основа
на писмените доказателства съдът изгради и изводите си за компетентност на
актосъставителя и на наказващия орган. От приетите като писмени
доказателства отговори от ГД "Национална полиция" и приложенията към тях
- справка по Директива (ЕС) 2015/413 на ЕП и на Съвета, справка - разпечатка
от EUCARIS, се установяват регистрирания собственик на лекия автомобил, с
който е извършено нарушението.
Съдът не цени като писмено доказателство и изключи от
доказателствената съвкупност, въз основа на която формира изводите си по
фактите, представения с писмените бележки от процесуалния представител на
жалбоподателя договор за наем от 28.07.2020 г., тъй като същият е представен
след приключване на съдебното следствие.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло статичните изображения към АУАН серия АД бл. №
0619557/23.01.2024 г. като годни веществени доказателствени средства. От
същите се установява регистрационния номер на управлявания автомобил,
както и измерената скорост.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената към
материалите по административнонаказателната преписка снимка на
разположението на уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни
и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат
на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от писмените доказателства по делото. Видно от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
полицейските органи, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР,
са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят
5
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Ето защо
съставилият АУАН В. А., заемащ длъжност младши автоконтрольор I степен в
03 група "Автоматизирани системи за контрол на пътното движение" на 03
сектор "Административно обслужване" в ОПП - СДВР, видно от заповед №
513з-5069/21.07.2015 г. на директора на СДВР, разполага с материална и
териториална компетентност да състави АУАН за извършено нарушение на
ЗДвП. Отново от приетата като писмено доказателство заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, се
установява, че началникът на сектор "Административно обслужване" към
ОПП - СДВР, е оправомощен да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП на обслужваната територия. От акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г. и заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи се установява, че издалата наказателното
постановление старши инспектор Д.Д. заема длъжност началник на 03 сектор
"Административно обслужване" към ОПП, СДВР, поради което и разполага с
материална и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая нарушителят е открит на 12.12.2023 г., когато
въззивният жалбоподател като собственик на автомобила, е попълнил
декларация по чл. 188 ЗДвП, в която е посочил, че при извършване на
нарушението именно той е управлявал собствения си автомобил. Именно от
този момент на компетентните административни органи е станало известно
кое е лицето, за което има данни да е извършило административно нарушение,
и срещу което следва да се образува административнонаказателно
производство със съставяне на АУАН.
Съдът ще посочи, че правилно административнонаказателното
производство е образувано със съставяне на АУАН, а не е ползван облекчения
ред чрез издаване на електронен фиш, макар нарушението да е установено с
автоматизирано техническо средство, тъй като за конкретното нарушение се
предвижда и налагане на наказание "лишаване от право да се управлява
МПС", а в тези случаи съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП не се издава електронен
фиш.
При съставяне на АУАН не са били допуснати съществени нарушения
6
на процесуалните правила. При съставяне на АУАН са спазени изискванията
на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели
при спазване изискването на чл. 40 ал. 3 ЗАНН. При наличие на
предпоставките на чл. 40 ал. 2 ЗАНН свидетелят А. законосъобразно е
пристъпил към съставяне на АУАН в отсъствие на жалбоподателя. Съгласно
чл. 40 ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери
или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие. В случая на 12.12.2023 г. на жалбоподателя е била връчена покана
да се яви в двуседмичен срок от връчването й в ОПП - СДВР за съставяне,
връчване и предявяване на АУАН, като в поканата му е била указана и
възможността при неявяване актът да бъде съставен в негово отсъствие. В
указания с поканата срок жалбоподателят не се е явил за съставяне на АУАН и
законосъобразно свидетелят А. е пристъпил към съставяне на АУАН в негово
отсъствие. При стриктно спазване разпоредбата на чл. 43 ал. 4 ЗАНН
съставеният в отсъствие на жалбоподателя АУАН му е бил изпратен за
предявяване и подписване чрез РУ - Козлодуй при ОДМВР - хххххххххх, бил
му е предявен на 08.03.2024 г., когато му е бил връчен и препис.
АУАН и НП отговарят на изискванията за съдържание, предвидени
съответно в чл. 42 ал. 1 ЗАНН и в чл. 57 ал. 1 ЗАНН. Както в АУАН, така и в
НП, при това при пълна идентичност, са посочени времето и мястото на
извършване на нарушението, всички елементи от състава му и
обстоятелствата по извършването му, както и нарушените законови
разпоредби. Както в АУАН, така и в НП, са посочените времето и мястото на
извършване на нарушението, като е посочено по кой път, отворен за
обществено ползване, се е движел автомобилът, посоката му на движение,
действащото ограничение на скоростта, измерената скорост на движение и
установеното превишение.
Предвид всичко гореизложено съдът намери, че в предсъдебната фаза
на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон и е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
От писмените доказателства и от веществените доказателствени средства се
установява, че на 05.05.2023 г. в 16:23 часа жалбоподателят Ц. К. е управлявал
собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 d x Drive“ с
регистрационен номер немски образец ххххххххх в село Долни Богров по бул.
7
„Ботевградско шосе“ до разклона за ЦСПП - МВР с посока на движение от гр.
София към село Горни Богров със скорост от 123 км/ч при ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населено място.
При установяване на нарушението са спазени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.). В
материалите по административнонаказателната преписка е приложен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
рег. № 4332р-31496/09.05.2023 г. съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба №
8121з/12.05.2015 г., който съдържа необходимите реквизити. В съответствие с
чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и доколкото
автоматизираната техническа система е била разположена на триножник на
участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на уреда, която съдът
цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство, или
на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата. От
писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-31496/09.05.2023 г., се
установява, че за времето от 15:00 до 16:30 часа на 05.05.2023 г. спазването на
режима на скоростта в участъка на бул. „Ботевградско шосе“ на територията
на село Долни Богров до разклона за ЦСПП - МВР в посока на движение от
гр. София към село Горни Богров се е осъществявало с видео-радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
8
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, № MD 1193, която
представлява одобрен тип съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на
Държавен институт по метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от
протокол от проверка № 019 - СГ - ИСИС/14.03.2023 г. на БИМ, ГД "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер",
видео-радарната система с идентификационен номер MD 1193 е преминала
последваща периодична проверка на техническата изправност за периода от
13 до 14.03.2023 г. със заключението, че отговаря на метрологичните
изисквания.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От отговора от ОПУ – София изх. № 11-00-744/10.06.2024 г., ведно със схема
за организация на движението в процесния пътен участък към дата 05.05.2023
г., се установява, че максимално разрешената скорост в участъка на бул.
"Ботевградско шосе" в село Долни Богров в посока на движение от гр. София
към село Горни Богров към 05.05.2023 г. е била 50 км/ч, сигнализирана с пътен
знак Д11 (начало на населено място и селищно образувание). Пътен знак Д12
(край на населено място и селищно образувание) бил поставен на 96 метра
след разклона за ЦСПП - МВР, гледано в посока на движение от гр. София
към село Горни Богров, т.е. до разклона за ЦСПП - МВР, където е заснет
автомобила, ограничението на скоростта е било 50 км/ч.
От веществените доказателствени средства и от писмените
доказателства се установява, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 d x
Drive“ с регистрационен номер немски образец ххххххххх се е движел със
скорост от 123 км/ч. От веществените доказателствени средства се установява,
че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 127 км/ч. От
протокола за проверка № 019 - СГ - ИСИС/14.03.2023 г. се установява
стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на
движение - 3 % при скорост над 100 км/ч. Възможната техническа грешка е
приспадната в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 127 км/ч
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 123 км/ч.
9
Не са основателни оплакванията в жалбата и че неправилно е
определен субектът на нарушението. Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП
"Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.". Разпоредбата на ал. 2 на чл. 188
ЗДвП урежда случаите, когато моторното превозно средство е собственост на
юридическо лице, като в този случай предвиденото наказание се налага на
неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. На първо място,
от писмените доказателства - отговорите от Главна дирекция "Национална
полиция", както и от приложенията към тях - справка по Директива (ЕС)
2015/413 на ЕП и на Съвета и справка - разпечатка от EUCARIS, се
установява, че лекият автомобил е собственост на физическо лице - на
жалбоподателя Ц. К., а не на търговско дружество или едноличен търговец,
каквито доводи се навеждат с въззивната жалба и с писмените бележки. Ето
защо съдът намери, че приложима е именно разпоредбата на чл. 188 ал. 1
ЗДвП и правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на въззивния жалбоподател. Съдът прецени като недоказани
възраженията на въззивника, че не той е управлявал автомобила при
извършване на нарушението. На 12.12.2023 г. жалбоподателят е попълнил
декларация по чл. 188 ЗДвП, в която е посочил, че именно той е управлявал
лекия автомобил при извършване на нарушението. При попълване на
декларацията К. не е изложил никакви възражения в насока, че е предоставил
автомобила за временно и възмездно ползване на друго лице. Такива
възражения не са били направени и при предявяване на АУАН, нито в срока по
чл. 44 ал. 1 ЗАНН, а се навеждат за първи път едва с въззивната жалба, като
доказателства в тяхна подкрепа се ангажират за първи път с писмената защита
по делото. Съдът вече посочи, че не цени като писмено доказателство
представения договор за наем от 28.07.2020 г., тъй като е представен след
обявяване на съдебното следствие за приключено, но дори да беше надлежно
приобщен към доказателствената съвкупност, представеният договор за наем
не би променил изводите на съда. Действително, в НПК не е уредена
преклузия за представянето на доказателства, но при преценка за тяхната
годност и достоверност съдът не може да не държи сметка и за момента, в
10
който същите се представят. В случая първо жалбоподателят е попълнил
декларация, в която е посочил, че именно той е управлявал автомобила при
извършване на нарушението, не е навел никакви възражения в тази връзка при
предявяване на АУАН и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН, а за първи път навежда
такива с въззивната жалба и доказателства в тяхна подкрепа представя едва с
писмената защита. Непоследователните твърдения на жалбоподателя в
предсъдебната фаза на административнонаказателното производство,
навеждането на твърдения, че не той е управлявал автомобила едва след
издаване на наказателното постановление, мотивират съда да приеме
неоснователност на тези възражения и да ги оцени като насочени са
единствено към избягване административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, а договорът за наем - като съставен единствено за целите на
настоящото производство.
Предвид изложеното съдът намери, че жалбоподателят К. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна
административното нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при
форма на вината пряк умисъл като е съзнавал действащото ограничение на
скоростта и е предвиждал и целял управлението на автомобила със скорост,
по-висока от позволената.
Предвид забраната по чл. 189з ЗДвП разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не
може да се приложи в случая. Дори и в случая да не намираше приложение
забраната по чл. 189з ЗДвП обаче, нарушението категорично не би могло да се
квалифицира като маловажно. Извършеното нарушение е формално такова,
като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни вреди от същото. Не се твърдят и не се установяват никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това следва да се отбележи,
че нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от
ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. В настоящия случай се
касае и за превишение с 73 км/ч и то в границите на населено място, което
категорично сочи, че обществената опасност на конкретното нарушение не е
11
по-ниска в сравнение с други нарушения от същия вид. Нарушението не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност предвид и на личната
обществена опасност на жалбоподателя като водач на ППС, за която съдът
формира изводи въз основа на писменото доказателство - справка - картон на
водача. От последната е видно, че въззивникът е многократно наказван за
нарушения на ЗДвП и то конкретно за нарушения на скоростния режим, което
сочи, че К. системно не спазва разпоредбите на ЗДвП и въведените
ограничения на скоростта.
Съгласно чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост на движение в населено място, за превишаване над 50
км/ч се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над
50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В случая установеното превишение е 73
км/ч, поради което правилно наказващият орган е определил глобата в размер
на 900, 00 лева. Както наказанието "лишаване от право да управлява МПС",
така и наказанието "глоба", са в абсолютно определени размери, които по
аргумент от разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН не могат да бъдат намалявани.
Предвид всичко изложено, съдът намери, че въззивната жалба не е
основателна и следва да се остави без уважение, а наказателното
постановление следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има наказващият орган, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че процесуалното представителство на
наказващия орган в настоящото производство се е изразило единствено в
депозиране на писмени бележки, без явяване на процесуален представител в
съдебно заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
въззивникът следва да заплати на въззиваемата за процесуално
представителство, следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
При тези мотиви и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
12
007106/03.04.2024 г., издадено от Началник сектор в отдел "Пътна полиция" в
СДВР, с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.
1 ЗДвП на Ц. Р. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 900, 00 /деветстотин/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Ц. Р. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съобщение за решението да се изпрати на СДВР, на жалбоподателя Ц.
К. (на посочения в жалбата адрес) и на адв. М. Г. от АК - хххххххххх.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13