№ 98
гр. Свищов, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на трети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100085 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните факти: Между
страните бил сключен Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г.
подписан с ответното дружество „В.К.“ ООД. Съгласно чл.1 ал.3 от договора,
длъжникът трябва да заплати такса за експресно разглеждане на документите
за отпускане на паричен заем в размер на 1 257,90 лева.
Твърди се, че съгласно чл.3 от договора за паричен заем, длъжникът
трябва да върне сумата по кредита с включена такса за експресно
разглеждане в общ размер на 3 774,30 лева, при сума на получаване е размер
на 2000,00 лева, при ГПР 49,37%, годишен лихвен процент 40,32 % и лихвен
процент на ден 0,11 при срок на кредита от 30 вноски. В чл.5 ал.2 от договора
е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 838,80 лева. По този
начин общата сума, която кредитополучателя следва да заплати е в размер на
4 613,10 лева.
Счита, че клаузата съдържаща се в чл.1 ал.3 от Договор за паричен заем
№5712909/01.07.2021г., която предвижда заплащането на такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 1 257,90 лева и клаузата съдържаща
се в чл.5 ал.2 от Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г., която
1
предвижда заплащането на неустойка в размер на 838,80 лева, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване
на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП по следните съображения:
На първо място уговорките за такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 1 257,90 лева и
неустойка в размер на 838,80 лева са изцяло уговорени в противоречие с
принципа на добрите нрави и принципа на справедливостта. Така
предвидената сума от 2096,70 лева е прекомерна и в размер равен на сумата
на отпуснатия кредит, като по този начин договорът се оскъпявал двойно.
Всичко това водело до една значителна не еквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е
регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014
г., в сила от 23.07.2014 г.). Така допълнителната услуга по чл.1 ал.3 от
договора за паричен заем предвиждаща заплащането на „такса за експресно
разглеждане на документи“ в размер на 1 257,90 лева, като чрез същата се
води до явно противоречие с чл. 10а от ЗПК.
Наред с това съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е ншцожна. Предвидените клаузи в чл.1 ал.3 и чл.5
ал.2 от Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г. са и неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи. В
глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване
на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от
ЗПК. С процесиите клаузи предвиждащи заплащането на „такса за експресно
разглеждане на документи“ и „неустойка“ в полза на кредитора се уговаря
още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на
2
отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на
допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй
като същите са необосновано високи.
Счита, че с предвиждането за заплащане на „такса за експресно
разглеждане на документи“ и „неустойка“ се заобикаля и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността
по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на закони ата лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорките за заплащане на
разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-
453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики,
изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на
чл.143 и сл. ЗЗП.
На следващо място, счита че клаузата, която предвижда заплащането на
такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1 257,90 лева и
клаузата съдържаща, която предвижда заплащането на неустойка в размер на
3
838,80 лева са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК,
тъй като не са уговорени индивидуално. Видно било от самия Договор за
паричен заем №5712909/01.07.2021г., че клаузите на чл. 1 ал. 3 и чл. 5 ал. 2 от
същия са част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия
на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора.
Моли съда да признае нищожността на клаузата, съдържаща се в чл.1,
ал.3 от Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г., сключен между
ищеца и „В.К.“ ООД, която предвижда заплащането на такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 1 257,90 лева и клаузата, съдържаща
се в чл.5 ал.2 от Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г. сключен
между ищеца и „В.К.“ ООД, която предвижда заплащането на неустойка в
размер на 838,80 лева. Претендира деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "В.К." ООД
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност.
По отношение на искането за прогласяване на нищожност на
договорената неустойка:
Съгласно разпоредбата на чл.4 от Договора, ищецът се е съгласил и
задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете
обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не съществува забрана
да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния
случай дори е дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да
предостави в зависимост от възможностите му. В този смисъл не може да се
съгласи с наведените твърдения, че за него били поставени условия,
невъзможни за изпълнение, при все че дори е предоставен избор измежду
няколко възможности. В този смисъл счита, че ищеца навежда голословно
твърдение, че неустойката била уговорена в нарушение на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като развива доводи. Направените в
исковата молба твърдения, че размерът на неустойката бил твърде висок
остро противоречат с всякаква житейска и бизнес логика и най-вече с
принципа на свободата на договаряне. Заемодателят, бидейки специалист в
съответната материя, би могъл по-добре да прецени и без съмнение
4
внимателно е изчислил размера на риска и неблагоприятните последици,
които би претърпял, в случай че предоставеният от него заем, при това за
немалка сума, остане необезпечен. Неустойката е предвидена, за да
дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни
задължения. Всяка една от договорните клаузи е еднакво задължителна за
него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция, каквато страните
намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и не би
предоставило заем при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и
неустойка за изпълнение.
Поемайки по-голям риск, кредиторът има правото да поставя
изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят
не ги намира за резонни, то той на свой ред има пълното право да не полага
подписа си под тях. Не можем да се съгласим, че потребителят е бил поставен
в по-неблагоприятно положение. Знаейки, че обезпечението трябва да се
предостави в 3-дневен срок от сключването на Договора, той е можел да
забави сключването му до момента, в който е в състояние да го осигури или
изобщо да не встъпва в договорни правоотношения с ответника. Дружеството
не е принудило ищеца да сключи договор за заем, съответно условията по
него не са му наложени. Той самостоятелно, по собствени подбуди и воля е
пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените
условия. На пазара на бързи кредити работят над 100 финансови институции,
в никакъв случай дружеството не е наложило на ищеца да се възползва от
неговите услуги. Кредиторът не е монополист, за да налага задължително на
потребителите да се ползват от неговите услуги. Договорът се сключва при
индивидуални условия, а не при общи такива.
Всеки заемател по договор за потребителски кредит разполага с
гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14-
дневен срок, за която ищецът също е бил информиран чрез СЕФ и от текста
на самия Договор. В случай че упражни правото си, той би дължал връщане
единствено на получената в заем главница и не би дължал начислената му
поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този смисъл, след като е
разбрал, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 от
Договора и при положение, че не е желаел да понесе тежестта на неустойката
по чл. 5, ал. 2 от договора, то той е разполагал с 14 дни да се откаже от
договора и по този начин да избегне неблагоприятните за себе си последици.
5
Ищецът обаче не е сторил това, от което следва, че той е решил да ползва
кредита и да изплати начислената му неустойка.
Непредоставянето на обезпечение поставя сериозна несигурност пред
кредитора дали ще успее събере сумата по предоставения от него кредит, още
повече, че това е основният му предмет на търговска дейност, следователно и
източник на приходи. Решението при какви условия то ще отпуска кредити в
рамките на закона е автономна, независимо от съображенията, които трети
лица могат да имат, като те биха могли да изразят несъгласието си като не
ползват услугите му. Но оспорването на резонността им, след като веднъж е
изразено съгласие с тях показва недобросъвестност и цели злоупотреба с
право.
На следващо място, твърденията, че с поставянето на изискване за
предоставяне на обезпечение се целяло заобикалянето на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и било заблуждаваща търговска практика представлява
единствено субективно мнение на ищцовата страна. Счита за несериозно да се
твърди за нелегитимно искане на кредитор отпуснатият от него кредит да
бъде адекватно обезпечен, а кое обезпечение е достатъчно и адекватно може
да прецени единствено самият той. Ако според индивидуалната преценка на
заемателя изискванията се явяват неизпълними, тъй като действително всеки
човек разполага с различни възможности, то той е свободен да е сключва
договор за кредит с конкретното дружество. Следва да се прави
разграничение между печалба, каквато неустойката категорично не е, и
обезщетяване на понесения риск и допълнителни разходи, възникнали от
договорно неизпълнение и по-голямото внимание за проследяване живота на
един необезпечен кредит в сравнение с един обезпечен такъв. Нещо повече,
въпреки че задължението за заплащане на неустойка е дължимо изцяло с
изтичането на третия ден, който е крайният срок за предоставяне на
обезпечението, в израз на добросъвестност към клиента това задължение е
разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо за него.
Неприемливо било и твърдението, че уговорената с чл. 5, ал. 2 от
Договора неустойка представлявала скрита лихва и следвало да се включи
при калкулацията на ГПР. На първо място, както ясно е посочено в чл. 5, ал. 1
от процесния договор, задължението за заплащане на неустойка е условно и
възникването му зависи изцяло от действията на потребителя. В този смисъл,
6
в случай че той не би искал да понесе тежестта да заплаща така уговорената
неустойка, то той би могъл изобщо да не сключва договора или да изпълни
поставените от чл. 5 от него условия.
По отношение на искането за прогласяване на нищожност на
клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи:
Потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали
да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да
изчака 10 дни. От друга страна искането за ползване на посочената услуга
създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и
съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно
разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - а
именно по експресно разглеждане на документите - и поради това той е
свободен да определи какъв да е нейният размер. И в този случай приложение
намира свободата на договаряне между страните, прогласена в чл. 9 от ЗЗД.
Неоснователни били твърденията на ищеца, за липса на еквивалентност
между размера на таксата и извършената услуга. Както и за противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
„Добрите нрави" като понятие за морални норми на справедливост
следва да защитават всеки признат от закона интерес. „Добрите нрави" не
регулират цени на стоки и услуги. Нарушение на добрите нрави би имало при
заблуждение относно цената на определена стока и други съществени условия
на договора, но когато една цена е ясно посочена, когато една услуга не е
задължителна за ползване и потребителят сам при свободно формирана воля
решава дали иска да я ползва, или не при посочената цена, тогава
противоречие с „добрите нрави" няма. Безспорно, заплащането на таксата е
свързано с осъществяването на насрещна престария от страна на кредитора ,
затова и твърденията за наличие на неоснователно обогатяване са
неоснователни.
Видно било от чл.1 (2) от Договора за паричен заем, услугата по
експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, клиентът
доброволно е избрал дали да се възползва от нея, следователно на основание
чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на
същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора.
7
Не споделя становището на ищеца, че таксата за експресно разглеждане
на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или
управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Действително
експресното разглеждане на документи представлявало една услуга,
предхождаща одобряването на отпускане на кредит и усвояването му, която
услуга няма задължителен характер. Лицето, което кандидатства за кредит по
своя преценка избира дали да ползва тази услуга. Обстоятелството, че ищецът
е бил запознат с тези условия, избрал е доброволно да ползва услугата по
експресно разглеждане на документи срещу такса в конкретно посочен
размер, се потвърждавало от чл. 1, ал. 3 от Договора. Предвид доброволния
характер на услугата по експресно разглеждане, ищецът не можел да се
позовава на неравноправност. Предоставянето на финансови услуги от
Дружеството не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази
услуга е предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.
Въпреки осъществяването на услугата по експресно разглеждане на
документите, договор за паричен заем може да не бъде подписан и съответно
заемното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит да не
възникне по желание на която и да е от страните. Следвало да се вземе
предвид и, че експресното разглеждане в толкова кратък срок от подаване на
заявката изисквало бърза реакция от страна на заемодателя, ангажиране на
по-голям административен и човешки ресурс, което логично оскъпява
услугата. Плащането на таксата било разсрочено в интерес на ищеца.
Неоснователни се явявали възраженията, че в ГПР следва да бъде
включена и уговорената неустойка. Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит. Предвид на това моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище
на процесуалния представител ищеца адв. М.М. заявява, че поддържа
исковата молба, счита, че исковете са основателни и доказани. Претендира и
направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски
хонорар, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
8
В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.
Пълномощникът адв. А.Н. в писмено становище оспорва исковата молба и
поддържа депозирания отговор на искова молба. Моли да бъдат присъдени
разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна: Не се спори между страните, а и от
представения по делото Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г. се
установява, че на 01.07.2021 г. между Г. КР. ИВ., ЕГН: ********** и „В.К.“
ООДООД е сключен договор по силата на който ответното дружество е
отпуснало на ищеца за рефинансиране на стар заем сумата от 2000,00 лв.,
наричана заемна сума при следните условия: размер на погасителната вноска
в лева 125,81 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и
такса за експресно разглеждане, фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 40,32 %, ГПР - 49,37 %, брой погасителни вноски-30, обща сума за
връщане в размер на 3774,30 лева.
В чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че за извършена от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем
длъжникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем от 1 257,90 лева.
В чл. 5, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва в тридневен срок от сключване на договора да
обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните
обезпечения: поръчител - физическо лице, което да представи бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да
отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна възраст, да работи
по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си
работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000
лв., през последните 5 години да няма кредитната история в ЦКР към БНБ
или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30
дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
9
договор за паричен заем в качеството си на заемател; или банкова гаранция в
размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора.
В чл. 5, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
Заемателят дължи неустойка в размер на 838,80 лева, която се разсрочва и
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 153,77 лева, а общото задължение по
Договора става в размер на 4613,10 лева.
Не се оспорва от страните, че в ищецът не е представил в срок
надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени
в процесния договор, както и че ищецът е започнал изпълнението по договора
като е направил осем погасителни вноски и частично девета вноска.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Предявените установителни искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от
ЗПК са основателни по следните съображения:
Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл
процесния договор попада под уредбата на ЗПК.
За да са основателни предявените искове, следва да се установи, че
уговорените клаузи за неустойка и такса за експресно разглеждане на
документите е при начална липса на основание, поради наличие на някое от
специалните основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК или
защото уговорената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите
нрави. На основание чл. 22, ал. 1 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая не е било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С
клаузата на разпоредбата е установено, че в договора за потребителски кредит
следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
10
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
В случая в разпоредбата на чл. 3, т. 8 от Договора е посочен годишният
процент на разходите по кредита от 49, 37 %. Процесният договор за кредит
формално отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, доколкото в него е
налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите, който е
под 50% и обща сума, дължима от потребителя, обаче не съответстват на
действителните размери на поетите от потребителя задължения.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг.
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит- арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
11
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В случая съдът установи съдържанието на включените разходи
посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит
съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по
кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Като обща дължима сума по договора е записана 3774,30 лева,
12
представляваща сбор от заемната сума в размер на 2000лв.,
възнаградителната лихва от 516,40лв., такса експресно разглеждане в размер
на 1257,90 лв. и неустойка в размер на 838,80 лв., не съответства на
посочените размери на лихвения процент -40, 32% и на годишния процент на
разходите -49, 37%, които дължими суми, включени в ГПР надвишват
значително 50%. От тук следва, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може
да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, тъй като договорено задължение за потребителя да заплати
неустойка по т. 5 от договора не са взети предвид при изчисляване на
посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което
последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Тази уговорка е във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя, поради което съставлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като за
нищожността на неустойката съдът следи служебно. В случая уговорената в
процесния договор неустойка за непредоставяне на обезпечение няма
обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а целта на същата е
да се предвиди допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди
за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението
и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя.
Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на
договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането
на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително
13
е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в
месечните погасителни вноски. При това положение не може да има никакво
съмнение, че процесната клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради
което същата е нищожна. Налице е противоречие с принципа на
добросъвестността, защото уговорката за неустойка е свързана с реално
неизпълними задължения. Заемодателят разполага с достатъчно много
източници на информация, за да оцени предварително кредитоспособността
на потребителя /чл. 16 ЗПК/, и ако оценката му е лоша, той може да откаже да
предостави заема /чл. 18 ЗПК/, вместо да сключи договора за заем.
Предвид изложеното и с оглед приетото по-горе, то следва да се
приеме, че процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По отношение на таксата за експресно разглеждане:
Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП)
дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне
на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна
лихва и на определения падеж. С това допълнително плащане се покриват
разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да
бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. По
този начин, както и неустойката, реално таксата за експресно разглеждане
увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения се получава едно допълнително възнаграждение.
Съдът намира клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи
таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на заема е
нищожна. Видно от чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от договора, таксата експресно
разглеждане на заявката за кредит е незадължителна за сключването на
договора, като е свързана с по-бързото разглеждане на документите за
14
отпускане на кредит. Същата се дължи еднократно, но заплащането на таксата
от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска.
Видно от характера на услугата, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, доколкото е свързана с разглеждане на заявката на потребителя,
респективно - е свързана с основното задължение на ответника по договора,
да предостави заемната сума. Следователно, е налице нарушение на забраната
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава такса, поради което е
нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Тъй като противоречието на процесните клаузи с добрите нрави е
налице още при сключването на договора, то съобразно разпоредбата на чл.
26, ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие,
а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение за
неустойка и заплащане на такса за експресно разглеждане.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка в размер на 838,80 лева,
съдържаща се в чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем №5712909/01.07.2021г.
и на клаузата за такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1
257,90 лева, съдържаща се в чл.1 ал.3 от същия договор, сключен между
ищеца и „В.К.“ ООД, поради противоречие с добрите нрави е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
размер на 100 лв. за държавна такса. Претендира се и присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. По делото е представен
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА –
на близък. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-
малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който предвижда при интерес от 1000 до 5000
лв. – възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., съдът
определя адвокатско възнаграждение в размер на 376,77 лева. Ответникът е
направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
15
възнаграждение на ищеца, което съдът намира за основателно, доколкото се
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 618 лв. – 318 лв. за първия
иск и 300 лв. за втория, съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение според
цитираната разпоредба се определя съобразно материалния интерес, който в
случая е 2096,70 лв., а не според броя на исковете, както се изчисляват
държавните такси. В случая съдът намира, че по-голям размер от минимално
предвидения в наредбата не следва да се определя, доколкото делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, производството се разви само в
едно съдебно заседание без разпити на свидетели и изслушване на вещи лица
и без участие на страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за неустойка в размер на
838,80 лева, съдържаща се в чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем
№5712909/01.07.2021г. и на клаузата за такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 1 257,90 лева, съдържаща се в чл.1, ал.3 от същия
договор, сключен между Г. КР. ИВ., ЕГН: **********, живущ в
********************** и „В.К.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ****************************, като противоречащи на
добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „В.К.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ******************,
******************* г, представлявано от Д.С.Д. да заплати на Г. КР. ИВ.,
ЕГН: **********, живущ в ********************** сумата от 100,00 лева
(сто лева), представляваща направените по делото разноски за платена
държавна такса
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „В.К.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ******************,
******************* г, представлявано от Д.С.Д. да заплати на адв. М.В. М.
16
– ПАК сумата от 376,77 лева (триста седемдесет и седем лева и 77ст.) за
осъщественото от него представителство и защита на Г. КР. ИВ., ЕГН:
********** пред първа инстанция.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
17