№ 17292
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110169499 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от О. Евгениев
Алексиев срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, за признаване за
установено, че не дължи на ответника:
сумата в размер на 595,35 лева – главница за стойност на топлинна
енергия за периода от м. 12.2011 г. до м. 07.2014 г.,
сумата в размер на 249,36 лева – главница за стойност на топлинна
енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 12.2020 г.;
сумата в размер на 6,12 лева – главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 12.2011 г. до м. 07.2014 г.;
сумата в размер на 3,41 лева – главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 05.2017 г. до м. 07.2017 г.;
сумата в размер на 12,35 лева – главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м. 12.2020 г.;
сумата в размер на 6,20 лева – лихва върху вземане за дялово
разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 01.07.2020 г.;
сумата в размер на 5,73 лева – лихва върху главница за топлинна енергия
за периода от 01.02.2020г. до 01.07.2020г.,
за бизнес партньор № **********, открита за топлоснабден имот апартамент
1
№ 36, находящ се с в гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, бл. 131, вх. 2.
Ищецът твърди, че посочените суми не се дължат поради липса на
облигационна връзка между страните и поради погасяването им по давност.
Посочва се, че ищецът не е собственик или ползвател на процесния имот.
Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е
депозирала отговор. Твърди се недопустимост на предявения иск поради
наличието на предходно заведени заповедни производства за част от
процесния период – ч.гр.д. № 21900 по описа за 2018 г. на СРС, 28 състав, с
издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 882 по описа
за 2018 г. на ЧСИ Димоларова. Твърди се липсата на правен интерес за водене
на производството с оглед на това, че съдебното решение по настоящото дело
не би имало конститутивен ефект. Посочва се, че искът е неоснователен.
Налице била Заповед от кмета на Община „Подуяне“ от 2008 г. за настаняване
на ищеца в процесното жилище, като на негово име била открита през същата
година и партида. Твърди се, че ищецът продължава да е наемател в
жилището. Твърди се, че за периода от м. 05.2019 г. до м. 12.2020 г. не е
настъпила погасителна давност. Направено е искане за отхвърляне на исковата
претенция. Направено е възражение срещу дължимостта и размера на
претендирания от ищцовата страна адвокатски хонорар.
Третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не е взело
становище.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед № 77-02-8/27.03.2008 г. на кмета на район „Подуяне“
ищецът е бил настанен в общинско жилище, находящо се в гр. София, жк.
Хаджи Димитър, бл. 131, вх. Б, ет. 2, ап. 36. Между ищеца и Столична община
на 27.03.2008 г. е бил сключен договор за наем на общинско жилище. Видно от
вписания адрес на имота, става въпрос за процесното жилище, находящо се в
гр. София, жк. Хаджи Димитър, бл. 131, вх. Б, ет. 2, ап. 36. Съгласно чл. 2 от
договора действието му е безсрочно. В чл. 5.4 е уговорено ищецът, в
качеството на наемател, да заплаща консумативните разноски, включително
2
тези за топлинна енергия. В писмо с вх. № 23431/24.01.2024 г. от Столична
община – район „Подуяне“ е посочено, че договорът е прекратен на 21.10.2021
г.
Със заявление-декларация от 18.02.2008 г. до топлофикационното
дружество ищецът е поискал откриването на партида за процесния имот на
негово име като потребител.
С договор № 4945/15.09.2003 г. между третото лице – помагач и
етажната собственост, находяща се на процесния адрес, е възложено на
дружеството да осъществява индивидуалното измерване на потреблението на
топлинна енергия в сградата и вътрешното разпределение на отопление и
топла вода. Предвид това, съдът счита, че се доказва, че сградата, а оттам – и
процесният апартамент, са били топлоснабдени.
Видно от писмото от 25.01.2021 г., представено от ищеца, за процесния
имот се водят при ответника под партида за бизнес партньор № **********,
договорна сметка № 002100424010 и инсталация № **********, задължения
за ищеца. Страните не спорят, че при ответника се водят като дължими към
25.01.2021 г. от ищеца суми за цена за доставена топлинна енергия и за цена за
дялово разпределение, посочените в писмото по суми и периоди, които са
както следва:
сумата в размер на 595,35 лева – главница за стойност на топлинна
енергия за периода от м. 12.2011 г. до м. 07.2014 г.,
сумата в размер на 249,36 лева – главница за стойност на топлинна
енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 12.2020 г.;
сумата в размер на 6,12 лева – главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 12.2011 г. до м. 07.2014 г.;
сумата в размер на 3,41 лева – главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 05.2017 г. до м. 07.2017 г.;
сумата в размер на 12,35 лева – главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м. 12.2020 г.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съдът счита, че искът се явява допустим,
доколкото ищецът излага твърдения, че към момента на депозиране на
3
исковата молба спрямо него извънсъдебно се претендира от ответника
заплащането на една недължима сума и прави искане със сила на пресъдено
нещо между страните да се установи недължимостта , а от служебно
изисканите справки от съда се установява, че за исковите суми и периоди е
нямало друго производство.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия
за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да
бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период
„клиенти на топлинна енергия”, респ. „потребители на топлинна енергия“, са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Следователно посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху
имота. Съобразно задължителните постановки на ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г.
по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й. В ТР е посочено, че пример за такъв
договор е откриването от страна на ползвателя на индивидуална партида за
целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия. В настоящия случай
и видно от представените по делото договор за наем и заявление, неоспорени
от ищеца, се установява, че ищецът е поискал сключването на договорно
правоотношение за процесния имот с дружеството – ответник, като
същевременно ищецът е ползвал процесния имот въз основа на валидно
4
облигационно правоотношение, поради което съобразно посоченото ТР
именно ищецът следва да дължи цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. По делото
успешно се установява, че в рамките на исковия процес е било налице
действащо наемното правоотношение. Предвид изложеното, съдът счита, че
ищецът следва да отговаря за заплащането на калкулираните задължения за
периода, през който е ползвал процесното жилище.
Що се отнася до другия довод за недължимост на процесните суми –
настъпила погасителна давност, съдът счита същото за частично основателно.
Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват
периодичните задължения. Процесните вземания са периодични, поради което
и за тях съобразно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД погасителната давност е 3 години.
Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за
доставка на топлинна енергия, цената за услугата „дялово разпределение“ и
лихвата върху тях. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен
период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези
задължения е различен. Вземанията са срочни, предвид регламентираното в
приложимите към тяхната изискуемост общи условия.
За задълженията през исковия период са били приложи Общите условия
на ответника от 2008 г. и 2016 г.
Съгласно Общите условия от 2008 г. потребителите заплащат
задълженията си в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
в който смисъл задължението на ищеца за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.
Сумата по изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок издаване на
данъчните дебитни известия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи
условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. Клиентите на топлинна енергия
не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
5
По делото се доказа, че ищецът извънсъдебно е получил покана за
плащане на исковите суми. Получаването на поканата не е годно да
предизвика спиране или прекъсване на давността. Съгласно разпоредбите
на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, такива последици настъпват само при изрично
изброени предпоставки, сред които не е извънсъдебната покана за плащане.
Доколкото не се доказа спиране или прекъсване на давността и предвид датата
на подаване на исковата молба, съдът счита, че за периода от м. 12.2011 г. до м.
07.2014 г. задълженията за цена за топлинна енергия за сумата в размер на
595,35 лева са били изцяло погасени по давност. За периода от м. 05.2019 г. до
м. 12.2020 г. най-ранното месечно задължение е станало изискуемо на
16.07.2019 г. Предвид подаване на исковата молба на 03.12.2021 г. съдът счита,
че за този период не е изтекъл 3-годиния давностен срок и сумата в размер на
249,36 лева за цена за топлинна енергия продължава да се дължи.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в
Общите условия на ответника не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 от ЗЗД). Ето
защо, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението. Доколкото преди 03.12.2018 г. е изтекъл период
повече от три години от изискуемостта на цената за дялово разпределение в
размер на 6,12 лева за периода от м. 12.2011 г. до м. 07.2014 г. и цената за
дялово разпределение в размер на 3,41 лева за периода от м. 05.2017 г. до
07.2017 г., съдът счита, че същите се явяват погасени по давност. Сумата в
размер на 12,35 лева за периода от 01.05.2019 г. до м. 12.2020 г. не се явява
погасена по давност към момента на входиране на исковата молба.
Що се отнася до претенцията за сумата в размер на 6,20 лева – лихва
върху исковото вземане за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до
01.07.2020 г., и сумата в размер на 5,73 лева – лихва върху исковата главница
за топлинна енергия за периода от 01.02.2020г. до 01.07.2020г., същата се явява
неоснователна. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по общата фактура за топлинна енергия, отразяваща реално
потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са
заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от
издаването на общата фактура. Видно от справката към исковата молба,
годишното изравняване е направено през месец юли 2020 г. След този момент
6
е издадена общата фактура, като към момента на подаване на исковата молба
не е изтекъл период, което да е по-дълъг от 3 години, за настъпване на
давността. Същото се отнася и за вземанията касателно цена за дялово
разпределение, за които е необходима поканата, доколкото няма уговорен
падеж, който да поставя длъжника в забава. В настоящия случай обаче не се
търси от ищеца недължимост поради липса на поставяне на ищеца в забава, а
поради липса на облигационна връзка между страните и настъпила
погасителна давност.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да уважи отрицателния
установителен иск в частта за сумата в размер на 595,35 лева – главница за
стойност на топлинна енергия за периода от м. 12.2011 г. до м. 07.2014 г.,
сумата в размер на 6,12 лева – главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 12.2011 г. до м. 07.2014 г. и сумата в размер на
3,41 лева – главница за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м. 05.2017 г. до м. 07.2017 г., доколкото за същите е настъпила погасителна
давност и се явяват недължими. Исковата претенция в останалата част е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК следва
да бъдат разпределени разноските, претендирани от страните, с оглед
уважената и отхвърлената част от претенциите. Несъстоятелно е твърдението
на ищеца за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото
липсва изрично признание на исковата претенция в цялост от ответника.
Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 100,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, за уговарянето и
заплащането на което представя доказателства. Направено е възражение за
прекомерност от ответника, което съдът счита за основателно предвид липсата
на правна и фактическа сложност на делото и еднотипността на делата със
същия предмет. Адвокатският хонорар следва да бъде намален до размер на
минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. – в размер на 400,00 лева.
С оглед уважената част от претенциите, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 344,26 лева. Направено е искане от ответника
за присъждане на сторените по делото разноски, като не са представени
доказателства за такива, и юрисконсултско възнаграждение, което предвид
липсата на правна и фактическа сложност на делото и еднотипността на
7
делата със същия предмет следва да се определи в минимален размер от
100,00 лева. С оглед отхвърлената част от претенциите, в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 31,15 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от О. Е. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 137, партер,
срещу ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Красно село, ул. „Ястребец“
№ 23Б, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че О. Е. А.,
ЕГН **********, не дължи поради настъпила погасителна давност на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................., за имот, находящ се с в
гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, бл. 131, вх. 2 ап. 36, за бизнес партньор №
**********, сумата в размер на 595,35 лева – главница за стойност на
топлинна енергия за периода от м. 12.2011 г. до м. 07.2014 г., сумата в размер
на 6,12 лева – главница за цена на услугата за дялово разпределение за периода
от м. 12.2011 г. до м. 07.2014 г., и сумата в размер на 3,41 лева – главница за
цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 05.2017 г. до м.
07.2017 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част - за сумата в размер на
12,35 лева – главница за цена на услугата за дялово разпределение за периода
от м. 05.2019 г. до м. 12.2020 г., сумата в размер на 249,36 лева – главница за
стойност на топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м. 12.2020 г.,
сумата в размер на 6,20 лева – лихва върху дялово разпределение за периода
от 01.02.2020 г. до 01.07.2020 г., сумата в размер на 5,73 лева – лихва върху
топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 01.07.2020 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Красно село, ул. „Ястребец“
№ 23Б, да заплати на О. Е. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 137, партер, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 344,26 лева, представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции.
8
ОСЪЖДА О. Е. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III“ № 137, партер, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. София, жк.
Красно село, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в
размер на 31,15 лева, представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9