Р
Е Ш Е
Н И Е №20
гр.Шумен
30.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и
двадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Зара
Иванова
2. Соня Стефанова
при секретаря Силвия Методиева и като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№396 по описа за
2019г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №777/31.07.2019г.
по гр.д.№3526 по
описа за 2018г. на ШРС ,съдът е признал за установено, че Ю.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С...,
сумата от 4 523, 41 лева /четири хиляди петстотин двадесет и три лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща неизплатена главница по Договор за
кредит № ********** от 04.05.2017г.,сключен между страните, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата, присъдена по ч.гр.д. №2132/2018 г. по описа на ШРС, като е отхвърлил
иска в останалата част, до пълния предявен размер, осъдил е Ю.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С..., сумата от 628,36 лв.
/шестстотин двадесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
е обжалвано от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, действащо ,чрез пълномощника
си юрисконсулт Р.И.И.в
частта му с която съдът е отхвърлил иска по чл.422 ал.1 ГПК , вр. с чл.240 ЗЗД за
сумата от 2951.28лв. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му
част и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи иска за сумата от 2951.28лв.
договорна лихва и да му се заплатят разноските по делото.
Въззиваемият Ю.Д.А., действащ, чрез особен представител адв.Г.Б. от ШАК е депозирал отговор на въззивната жалба с която я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението му в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните ,както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
На основание
депозирано от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД
гр.С. заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на дружеството е издадена
заповед №1027/30.07.2018г. по ч.гр.д.№2132/2018г. по описа на ШРС по силата на която съдът е постановил Ю.Д.А. и В.Н.Г. да заплати на заявителя сумата от 10 915, 03 лева- главница по
Договор за кредит №********** от 05.05.2017 г.; 30.00 лева- такса за
извънсъдебно събиране на вземането за периода от 23.08.2017 г. до 06.03.2018 г.
и 26, 16 лева- лихва за забава за периода от 23.08.2017 г. до 06.03.2018 г.
/датата на прекратяване на договора/, като е присъдена и законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и извършените по делото
разноски. Заповедта е получена от длъжника В.Н.Г., няма постъпило възражение от
този длъжник и същата е влязла в законна сила, като е издаден и изпълнителен
лист. На другия длъжник, ответник в настоящото производство, заповедта е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане от
23.10.2018г. по ч.гр.д.№2132/2018г. по описа на ШРС на осн.чл.415 ал.1 т.2 ГПК на
заявителя е даден едномесечен срок за предявяване на установителен иск по
отношение на длъжника Ю.Д.А.. Установителният
иск е предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок, поради което е допустим и следва да се разгледа. С
определение №3516/12.12.2018 г., на основание
чл.415, ал.2 от ГПК, съдът е обезсилил частично издадената срещу ответника
заповед по отношение на сумите от 30.00 лева- такса за извънсъдебно събиране на
вземането за периода от 23.08.2017 г. до 06.03.2018 г. и 26,16 лева- лихва за
забава за периода от 23.08.2017 г. до 06.03.2018 г. /датата на прекратяване на
договора/.
Ищецът в
исковата си молба моли съдът да постанови решение по силата на което да признае
за установено ,че ответникът му дължи сумата от 10915.03лв. неизплатено парично
задължение по ДПК№ ********** и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата.
Предмет
на настоящото въззивно производство е само вземането на ищеца за сумата от 2951.28лв., като в
останалата осъдителна и отхвърлителна част решението не е било обжалвано и е
влязло в сила.
Не се спори между страните, а се потвърждава
и от събраните писмени доказателства, че между ищцовото дружество, от една
страна и ответника, от друга, е сключен Договор за кредит № ********** от
04.05.2017 г., по силата но който на ответника е предоставена в заем парична
сума в размер на 5000.00 лева, с насрещното задължение за ответника да върне
сумата по начин и срок, предвидени в договора. Със същия договор е уговорено и
заплащане на допълнително възнаграждение на кредитора за избран и закупен от
ответника пакет от допълнителни услуги в размер на 3 896.64 лева. Лицето В.Н.Г.е
вписано като солидарен длъжник по задълженията на ответника. Срокът на договора
е 36 месеца, като е посочен годишен лихвен процент 41, 17 % и ГПР 49, 89 %.
Общата дължима сума по кредита, включваща и възнаграждението за закупен пакет
от допълнителни услуги, се равнява на 12 679, 92 лева, а общият размер на
вноската е 352, 22 лева. Няма спор, а се установява и от заключението по
извършената ССЕ, че ответникът е извършвал плащания по договора, като общият
размер на платената сума по договора е 1 798.00 лева, от които кредиторът
е погасил сума от 1764.89 лева по кредита, 13, 11 лева- лихви за забава и 20.00
лева- такси.
ШРС
е присъдил на ищеца сумата от 4 523.41лв. главница , като се е съобразил
със заключението по ССЕ и я е изчислил съобразно чл.162 ГПК , като за разликата над 4523.41лв.
до претендираните 10915.03лв. е отхвърлил иска .
В заявлението по чл.410 ГПК заявителят
ищец е претендирал исковата сума от 10915.03лв. като дължима по договора
главница и допълнителни суми за които не е предявил установителен иск по чл.422
ал.1 ГПК. Съобразно това негово искане е издадена и заповед по чл.410 ГПК
именно за сумата от 10915.03лв. главница
по ДПК №**********/5.05.2017г. , която сума ищецът претендира и по иска по
чл.422 ал.1 ГПК. Дължимата по договора
главница е присъдената в размер на 4523.41лв. и на ищеца не се дължат други
суми на това основание като главница , а дали ответникът дължи и
възнаградителна лихва на ищеца не е предмет на настоящото установително
производство, като съдът е обвързан от заявеното от кредитора в заповедното
производство. В заповедното производство заявителят ясно е
посочил, че претендира предявената в настоящото исково производство сума от
10 915,03 лева като главно вземане по сключения между страните договор за
кредит, която сума е поискана и в настоящото производство като вземане по
договора.
Предвид
гореизложеното съдът счита , че не се
установи ,че ответникът дължи на ищеца още 2951.28лв.
главница по процесният ДПК и искът му за
тази сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Недопустимо е едва с
въззивната жалба да се изменя основанието на което се претендира исковата сума
и същата вместо като главница да се иска да се присъди като договорна лихва.
Ето
защо въззивният съд счита, че решение на първоинстанционният съд е правилно и
законосъобразно в отхвърлителната му
част за сумата от 2951.28лв.
главница и следва да се потвърди.
Решението в останалата му осъдителна и
отхвърлителна част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото , а въззиваемата страна не претендира такива.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.271 от ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №777/31.07.2019г. по гр.д.№3526
по описа за 2018г. на ШРС в обжалваната му част.
Решението в останалата му осъдителна и
отхвърлителна част е влязло в сила.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: Членове:1. 2.