Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ардино, 26.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ардинският районен съд в закрито заседание на двадесети
шести ноември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
като разгледа докладваното от
съдията молби по гр.д.№ 11/2014г. по описа на съда, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 247 ал.1 от ГПК и по чл.78
ал.5 вр.чл.47 ал.6 от ГПК.
Постъпила е молба от адв.Д.Ш., пълномощник на Н.Б.М., ответник по гр.д. № 11/ 2014г.
на РС- Ардино, в която се сочи, че при постановяването на решение по делото,
със което е бил допуснат развод по чл.49 ал.1 от СК, като е било постановено в диспозитива на решението, доверителката му да носи предбрачното си фамилно име
А., и в това се изразявало грешката, т.к. предбрачното
й фамилно име било Ф.. Поради изложеното иска да се допусне поправката на
допусната явна фактическа грешка.
По същото дело е постъпила молба
и от Е.Р. МУСТАФОВ, ищец по делото, с която същият иска да му се върне сумата
от 500 лева, която той е внесъл за заплащане възнаграждение на определения по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител- адв.М.Х.,
на ответницата по делото Н.Б.М.. Развива съображения, че особеният представител
е предоставил на ответницата сравнително малък по обем защита на ответницата,
бил представил само отговор по чл.131 от ГПК, като в съдебно заседание е бил
освободен и заменен с упълномощен от ответницата пълномощник- адв.Д.Ш.. Посочва, че и самият особен представител бил
изразил съгласие в тази насока.
По първата молба; Съдът, като се запозна с материалите по делото
намира, че така постъпилата молба от адв.Д.Ш.
/пълномощник на ответницата по делото/ за поправка на очевидна фактическа
грешка следва да бъде разгледана във закрито заседание, т.к., видно от молбата,
по повод на която е образувано делото, е със правно основание чл.49 ал.1 от СК,
и като искането от ищцова страна, след прекратяване
на брака, е ответницата да носи своето предбрачно фамилно
име Ф., което е и искането на самата ответница, както и че в срока за отговор
заинтересованата страна не са изразили несъгласие със исканата промяна, както и
не такива не са постъпили в хода на съдебното производство. Съдът, в изпълнение
на разпоредбата на чл.247 ал.2 от ГПК е уведомил страните за исканата поправка
на явна фактическа грешка, и от същите не е постъпил отговор във законовия
едноседмичен срок.
Ето защо съдът приема, че така
постъпилата молба следва да бъде разгледана във закрито заседание, без
призоваване на страните и без провеждане на открито съдебно производство, и
съдът следва да се произнесе по тази молба само и единствено въз основа на така
приетите към делото доказателства. Предвид на това съдът разглежда постъпилата
по делото молба за поправка на грешка в закрито заседание.
Съдът,
като обсъди доводите на молителите и събраните по делото доказателства, намира
молбата за основателна.
Установи се, че производството по делото е
образувано по искова молба с правно основание чл.49 ал.1 от СК, по което съдът
със свое Решение № 53 от 20.08.2014г., е прекратил брака на страните по делото,
като е допуснал ответницата Н.Б.М. с ЕГН- **********, да носи предбрачното фамилното име, и мотивите към същото е
записано Ф., но в диспозитива на решението е записано
“А.”.
Съдът, в мотивите на своето решение
е приел, че е налице искане на ищеца и желание на ответницата, последната да
възстанови своето предбрачно фамилно име Ф., и
намерил, че те са основателни и допуснал ответницата, след прекратяването на
брака да носи фамилното име Ф..
По делото са налице писмени
доказателства, че ответницата никога не е носила фамилното име А., а са
представи доказателства, че е била с фамилно име Ф., преди сключването на
брака, като съдът е обсъдил при разглеждането и решаването на делото на тези
доказателства, приел е за основателно искането на ищеца и желанието на
ответницата в тази насока, като изрично е посочил, че след прекратяването на
брака фамилното име на ответницата следва да е предбрачното
й фамилно име- Ф., но при изписване на диспозитива на
решението в тази част е посочено фамилно име А., което е очевидна грешка. В тази насока са
всички събрани по делото доказателства, както и такива са мотивите на съдебното
решение.
Ето защо следва да се допусне
поправка на очевидна фактическа грешка в цитираното по- горе съдебно решение, като
в частта на записаното “СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА фамилното име на ответницата
Н.Б.М. с ЕГН- **********, да стане “А.” ДА
СЕ ЧЕТЕ “СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА
фамилното име на ответницата Н.Б.М. с ЕГН- **********, да стане “Ф.”.
Изложеното по- горе сочи, че е
допусната очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка по реда на това
производство. Съобразно това следва да бъде допусната поправка на така
направената явна фактическа грешка във диспозитива на
решението във цитираната част, касаеща фамилното име на ответницата по делото,
след прекратяване на брака между страните по делото.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че следва да допусне в решение
№ 53/ 20.08.2014г. по
гр.д. № 11/ 2014г. на РС- Ардино, поправка на явна фактическа
грешка във частта от
диспозитива на съдебното решение, касаеща фамилното име на ответницата, като занапред в тази част от диспозитива на цитираното решение
да се чете
“СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА фамилното име на ответницата Н.Б.М.
с ЕГН- **********, да стане “Ф. .
По втората молба. Съдът, като се запозна с материалите по делото
намира, че така постъпилата молба от ищеца по делото Е.Р.М. за връщане на внесена
сума в размер на 500 лева, за особен представител на ответницата по делото,
следва да бъде разгледана във закрито заседание, т.к., същата касае предварително
внесени суми за извършване на действия, предвидени в разпоредбата на чл.47 ал.6
от ГПК, поради и което липсва насрещна, заинтересувана страна, която да бъде
уведомена за исканото връщане.
От материалите по делото е видно,
че след изпълнение
на процедурата по чл.47 ал.1-5 от ГПК, ответницата не е установена на адреса,
посочен в исковата молба, както и на адреса, посочен
в справката за адресна регистрация, поради и което е прието, че е налице
редовно връчване на книжата и същите
са приложени към делото, като
за ответницата е предвидено да се
определи особен представител, на разноски на ищеца,
който ги внася предварително /сиреч, внася по
сметка на съда предвиденият в наредбата за минималните
размери на адв.възнаграждения размер на възнаграждение на особеният представител/.
Знайно е, а и в тази насока е и ТР № 6/2012 от
6.ХІ.2013г. по т.д. № 6/
2012г. на ОСГТК на ВКС, че процесуалното представителство може да произтича от
закона – в случаите на изрично
уредено законно представителство, но негов обичаен негов източник е договорът между представител и представляван, тъй като предоставения обем на представителна власт винаги се свързва с доверието, съществуващо между страните, независимо дали се касае за договор за упълномощаване
или за специфичния договор за адвокатска услуга, при която упълномощаването се извежда от адвокатското пълномощно, а не от
договора.
Процесуалният закон предвижда и форма на процесуално
представителство, което макар и регламентирано от специална правна норма не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на
определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се съдържа в чл.47 ал.6 от ГПК и се свързва с общото
правило на чл. 29 ал.3 от ГПК. При този случай, след като ответникът не е намерен на адреса,
посочен по делото, и изчерпване на цялата процедура по чл.47 ал.1-5 от ГПК,
се презумира, че връчването на съдебните книжа е
редовно, и със разпореждане на съда съобщението се прилага към делото, като се
пристъпва към определяне и назначаване на особен представител на липсващият на
адреса ответник, но винаги при разноски на ищеца, които последният
предварително внася по сметка на съда, и едва с внасянето на такива се
пристъпва към ново изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК /за представяне
на писмен отговор/ от страна на особеният представител. Както в предходното
изречение се каза, особеният представител се назначава с акт на съда – определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, предвид разпоредбата на чл.36 ал.1 от Закона за адвокатурата е възмездно, т.к. като за положеният труд
на адвоката (а особеният представител винаги е адвокат) се дължи
възнаграждение, независимо от изхода на делото. Както е посочено в цитираното тълкувателно
решение на ВКС, възнаграждението
следва да бъде разграничено
от отговорността за разноски, която се
реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при
наличие предпоставките на чл.78 от ГПК. Следователно възнаграждението
за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде
възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца,
съобразно указаното в чл.46 ал.6 от ГПК,
които го определят като задължено лице.
Ако изходът на делото е в негова полза,
то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.
След като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде само
адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява с
указаното в разпоредбата
на чл.36 ал.1 от Закона за адвокатурата, която препраща към Наредба
№ 1/2004г. за
минималните размери на адв.възнаграждение, с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. Няма пречка, при констатирана фактическа
и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, но не и по-нисът размер,
тъй като само той е органът, в чиито правомощия е както преценката
за назначаване на особения представител, така и служебно
осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство.
Може да се стигне до връщане на внесена
сума за особен представител, само и единствено, ако последният не е бил
назначен по конкретното дело, или респ. бил е назначен за такъв, но не е
изпълнил задълженията си, на първо място по представяне на отговор по чл.131 от ГПК, и на следващото място- по явяване на насрочени заседания. Не се установи
назначеният за особен представител адв.М.Х. да не си е изпълнил задълженията
като такъв- същият е представил писмен отговор, и се явил на насроченото
открито съдебно заседание на 10.07.2014г., на което е представена депозирана
писмена молба от същата дата от ответницата, с която съдът е уведомен, че
същата е упълномощила адв.Митко Ш. за процесуален представител по
делото, като е било направено и искане за отлагане на делото, с оглед
пълноценна защита, която молба е била уважена. Съдът е приел, че всяка страна
има право да определи своят процесуален представител, и с оглед ненакърняване правота на защита е отложил делото, като е
дал възможност на страните да реализират своите процесуални права в пълен обем.
Съобразно това съдът намира искането на ищеца по делото да му бъде върната
внесената сума от 500 лева, предназначена за определеният от съд особен
представител на ответницата по делото за неоснователно, и оставя същото без уважение.
Водим от
изложеното и на основание чл. 247 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна
фактическа грешка в решение № 53/ 20.08.2014г. по гр.д.
№ 11/ 2014г. на РС- Ардино, във частта от диспозитива
на съдебното решение, касаеща фамилното име на ответницата, като занапред в тази част от диспозитива на цитираното решение
да се чете
“СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА фамилното име на ответницата Н.Б.М.
с ЕГН- **********, да стане “Ф. .
Решението в
останалата част остава непроменено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е.Р.М. с ЕГН- **********,
ЗА ВРЪЩАНЕ на сумата от 500 лева, представляваща определен от съда размер на
възнаграждение на адв.М.Х.- назначен за особен
представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на ответницата Н.Б.М..
На основание
чл.7 ал.2 от ГПК на страните следва да се връчи обявление за изготвяне на
решението, ведно със самото решение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: