Решение по дело №166/2022 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 27
Дата: 4 април 2023 г. (в сила от 4 април 2023 г.)
Съдия: Надя Георгиева Пеловска-Дилкова
Дело: 20221400900166
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Враца, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20221400900166 по описа за 2022 година


Производството по делото е образувано по искова молба вх.
№5087/05.09.2022 г. на Гаранционен фонд /ГФ/- гр. София, , с която против В.
Л. В., ЕГН **********, с адрес: с.***, обл.Враца, ***, е предявен иск за
сумата от общо 141 394,19 лв., представляваща изплатено от фонда
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, адвокатско
възнаграждение и съдебни разноски, по щета №210347/27.10.2017г. и щета
№210018/13.01.201г., присъдени по гр.дело №5547/2017г.по описа на СГС,
гр.дело №7822/2018г.по описа на СГС и в.гр.дело №441/2019г.по описа на
САС ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от
Кодекса за застраховането, Гаранционният фонд е изплатил обезщетение за
неимуществени вреди, адвокатско възнаграждение и съдебни разноски, по
щета №210347/27.10.2017г. и щета №210018/13.01.201г., присъдени по
гр.дело №5547/2017г.по описа на СГС, гр.дело №7822/2018г.по описа на СГС
и в.гр.дело №441/2019г.по описа на САС, общо в размер на 141 394,19 лв., на
1
В. С. Л. и Л. Л. В. -пострадали при ПТП, настъпило на 15.12.2016г.
Твърди се също, че съгласно влязло в сила споразумение на РС-
Козлодуй, виновен за настъпилото ПТП е ответника В. Л. В., който е
неправоспособен водач, управлявал л.а.“БМВ 318И“ с ДКН ВР***ВТ,
собственост на В. А. Ф. от гр.Мизия, без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
В исковата молба се описва механизма на ПТП, а именно: На
15.12.2016 г., около 16:00 ч., на път ІІІ-1503 между с.Бутан и с.Софрониево,
л.а. "БМВ 318 И", ДКН ВР *** ВТ, управляван от неправоспособния водач В.
Л. В., се е движил по посока към с.Бутан със скорост от около 117 км/ч. При
заобикаляне на неравност водачът е загубил контрол над управлявания от
него автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е ударил с
лявата си странична предна част предната лява врата на л.а. "БМВ 316 И",
ДКН М *** АТ, управляван от Л. Л. В., който от удара се е отклонил в дясно,
напуснал е платното за движение и се е установил обърнат на дясната си
странична част. В нарушение на чл.461 вр. чл.483 КЗ ответникът е управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност".
Посочва се, че пострадали от ПТП са В. С. Л. и Л. Л. В., които, поради
липсата на действаща застраховка „ГО“ на управлявания от ответника лек
автомобил, се обърнали към Гаранционния фонд с искане за изплащане на
обезщетение на неимуществени вреди. По исканията били образувани щета
№210347/27.10.2017г. и щета №210018/13.01.201г., по която било отказано
изплащане на обезщетение, но с влязли в сила решения по гр.дело
№5547/2017г.по описа на СГС, гр.дело №7822/2018г.по описа на СГС и
в.гр.дело №441/2019г.по описа на САС, Гаранционният фонд бил осъден да
заплати на двамата пострадали исковата сума от 141 394,19 лв., включваща
обезщетения за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди,
адвокатски възнаграждения и държавни такси и разноски по делата, описани
подробно по пера в исковата молба. Ищецът твърди, че поканил ответника да
заплати така посочените суми, но задълженията не са погасени, което
поражда интереса от предявяването на иска.
С Разпореждане №458/07.11.2022 г. исковата молба е приета за
разглеждане и е разпоредено да се връчи препис от същата и приложенията
към нея на ответника. Със същия съдебен акт на ответника са указани
2
последиците от неспазването на срока за подаване на отговор и от
неявяването му в първото съдебно заседание. Видно от приложеното по
делото съобщение, препис от исковата молба и от посочения съдебен акт са
редовно връчени на 11.11.2022г., но в срока по чл.367, ал.1 ГПК не е подаден
отговор от ответника.
В първото съдебно заседание упълномощеният процесуален
представител на ищеца адв. Г. поддържа предявения иск и заявява искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът В. В., редовно призован, не се явява в откритото съдебно
заседание, не изпраща представител и не прави искане за гледане на делото в
негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице кумулативно предвидените в чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, а
именно:
- ответникът е получил съобщение по чл.367 ГПК, но не е представил в
срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в
съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие (чл.238, ал.1 ГПК);
- със съобщението по чл.367 ГПК на ответника са указани последиците
от неспазването на срока за отговор и от неявяването му в съдебно заседание
(чл.239, ал.1, т.1 ГПК);
- искът е вероятно основателен с оглед на изложените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1, т.2 ГПК).
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да
бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният от
Гаранционен фонд против В. Л. В. иск с правно основание чл.558, ал.7 КЗ да
бъде уважен, без решението да се мотивира по същество (чл.239, ал.2 ГПК).
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на
5 655,77 лева.
При горните съображения и на основание чл.239, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Л. В., ЕГН **********, с адрес:с.***, обл.Враца, ***, ДА
3
ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата общо 141 394,19 лв /сто четиридесет и една хиляди триста деветдесет
и четири лева и деветнадесет стотинки/, представляваща регресно вземане,
включващо изплатени от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, адвокатско възнаграждение и съдебни разноски, по
щета №210347/27.10.2017г. и щета №210018/13.01.201г., присъдени по
гр.дело №5547/2017г.по описа на СГС, гр.дело №7822/2018г.по описа на СГС
и в.гр.дело №441/2019г.по описа на САС , ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 18.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 5 655,77 лева /пет
хиляди шестстотин петдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4