Р Е Ш Е Н И Е
№………./………..03.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
И.
ИВАН СТОЙНОВ - Мл.С.
при секретар Петя П.,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско
дело № 2354 по описа на ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх.№ 80851/04.11.2019г. от „АВТО
ЕЛИТ ГРУП" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна 9010, район р-н Приморски, ж.к. кв.Виница, ул. "Свети
Атанасий" № 8 срещу
Решение № 4399/18.10.2019г. по гр.д. № 2230/2019г. на ВРС, 11св., в ЧАСТТА с
която съда: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Е.П.П. ЕГН
**********,*** извършено със Заповед № 1/02.01.2019 г. на
Управителя на „АВТО ЕЛИТ ГРУП" ЕООД, ЕИК:
*********„АВТО ЕЛИТ ГРУП" ЕООД, ЕИК: *********, на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и незаконосъобразно по
изложените в жалбата съображения, моли за отмяната му и постановяване на
друго, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Изложени
са съображения, че обжалваната заповед е законосъобразна, мотивирана и
обоснована, като са спазени инструктивните срокове и процедури предвидени в КТ
при налагане на дисциплинарно нарушение. Твърди се, че извършването на дисциплинарно нарушение от
страна на ищеца е доказано , а наложеното наказание е адекватно на
осъщественото от работника нарушение на трудовата дисциплина.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата, моли да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част,
което намира за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседания по същество,чрез
процесуалния си представител , оспорва жалба, поддържа депозирания отговор,
претендира потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и
присъждане на сторените по делото разноски.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по искове на Е.П.П. ЕГН **********,***
срещу ответника „АВТО ЕЛИТ ГРУП"
ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9010,
район р-н Приморски, ж.к. кв.Виница, ул. "Свети Атанасий"№ 8,
представлявано от управителя П.И.И.с правно основание чл.357 вр.чл.188, т.3 от КТ за
отмяна на Заповед № 1/02.01.2019 г. на работодателя, с която на ищцата й е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение ”,
като незаконосъобразно.; с правно основание чл. 128 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер от 600,00 лв.,
представляваща сбор от дължимо и незаплатено нетно трудово възнаграждение за
месец ноември 2018г. – 500,00 лв. и за
месец декември 2018 год.- 100,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-11.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата; с
правно основание чл. 224 от КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата в общ размер от 800,00 лв., представляваща сбор от обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск- за 2016 г. - в размер на 400 лева за 20
дни неползван годишен отпуск и за 2018 г. - в размер на 400 лева, за 20 дни
неползван годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда-11.02.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
С влязло в сила протоколно определение
от 19.09.2019г. на основание чл.233 от ГПК,производството по делото е
прекратено в частта по иска с правно основание чл. 224 от КТ.
С
Решение № 4399/18.10.2019г. по гр.д. № 2230/2019г. на ВРС, 11св.,съда е
уважил иска с правно основание чл. 128 т.2 от КТ и е ОСЪДИЛ „АВТО ЕЛИТ ГРУП" ЕООД, ЕИК: *********
,
със седалище и
адрес на управление: гр. Варна 9010, район р-н Приморски, ж.к. кв.Виница, ул.
"Свети Атанасий" No 8, представлявано от управителя П.И.И.ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П. ЕГН **********,*** сумата в
общ размер от 600,00/шестотин/ лв.,
представляваща сбор от дължимо и незаплатено нетно трудово възнаграждение за
месец ноември 2018г. – 500,00 лв. и за
месец декември 2018 год.- 100,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-11.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
В тази част решението не е обжалвано и
е влязло в законна сила.
В искова молба ищецът твърди, че работила
при ответника „АВТО ЕЛИТ ГРУП" ЕООД на длъжност „обслужващ бензиностанция,
газстанция“ по трудов договор от 14.09.2004 г., като първоначално регистрирания
трудов договор в ТД на НАП - Варна е от 03.12.2004г. на длъжност сервитьор -
барман.Като дългогодишен и доверен служител освен задълженията си като „обслужващ
бензиностанция, газстанция“, ищцата е била задължавана да извършва и други възлагани
от работодателя несвързани с преките й трудови
задължения дейности, за които в последните година и половина е следвало
да получава допълнително възнаграждение в размер на по 100 лв., за положения
извънреден труд. На 06.12.2018 г. управителя П.И.я обвинил, че поради забавяне
от нея да заприходи горива, за които не са й предоставени документи от
работодателя, след извършена проверка от НАП му е съставен акт. Ищцата се почувствала обидена и несправедливо
обвинена, поради което заявила, че желае да напусне. При среща между нея и работодателя
П.И.на 07.12.2018 г., той я попитал,
дали е размислила за напускането си. След като Е. категорично заявила, че желае
да напусне и желае да й бъдат изплатени всички отпуски и положения извънреден
труд, в отговор получила заплаха от управителя П. И., че за отчетите нова смяна
които е пускала с „X" отчет по негово нареждане под-предлог, че той по
този начин, ще си отделя личните си от служебните пари, ще й бъде повдигната
наказателна отговорност и ще лежи от една до шест години. След отправените
заплахи, разговора отново преминал в добрия тон и И. й казал, да подаде молба в счетоводството на
фирмата, като посочи дата за освобождаване
от 10.12.2018 г.
В
изпълнение на уговорката им, на 10.12.2018г. Е.П.П., подала /попълнила
готов формуляр на молба предоставен й в счетоводството на дружеството/ молба
за освобождаване от длъжността „обслужващ бензиностанция, газстанция“, по
взаимно съгласие, считано от 10.12.2018г. Въпреки това на 21.12.2018г. получила
искане за писмени обяснения, свързани с
установени финансови злоупотреби за които работодателя твърди, че работникът е
уведомен на 06.12.2018 г., връчено от помощник нотариус Диана Градева.Е.П.П.
изпратила исканите писмени обяснения на електронната поща на работодателя
*************@***.** на 01.01.2019 г., в отговор на което на 03.01.2019 г.
отново чрез помощник нотариус Диана Градева й била връчена Заповед №
1/02.01.2019 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание - уволнение и трудовото
правоотношение е прекратено, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.Освен това работодателят
й подал и жалба срещу нея за извършени финансови злоупотреби в Пето РУ, за което на 21.01.2019 г. ищцата е
дала показания пред разследващия инспектор в Пето РУ К.К. „Златни пясъци".
Ищеца
оспорва законосъобразността на Заповед № 1/02.01.2019 г. със следните аргументи: Към дата на съставянето й
трудовото й правоотношение вече е било прекратено по взаимно съгласие, считано от 10.12.2018г.;
Заповедта е немотивирана, освен това оспорва и материалната законосъобразност
на същата като твърди, че така посочените мотиви в заповедта са неверни и
неоснователни. Злоупотребата на доверие е съзнателно, желано и неправомерно
деяние и поведение. То се свежда до умишлено използване от страна на работника
на доверието на работодателя, за да извлече за себе си или за другиго облага
или да се навреди на работодателя. Доказателства в тази насока не са събрани и
не са връчени на работника. Напротив работодателят е злоупотребил с доверието
на работника като е указал начина, по който да се отчита и ясно е осъзнавал, че
по този начин не отделя личните от служебните си пари, а поставя в зависимост
работника и контролира положението, за да го изнудва и да не му заплаща
дължимите суми, при напускане на работа.Твърди , че е работила на длъжност „обслужващ
бензиностанция, газстанция“ за работодателя от края на 2004 г. до края на 2018
г. и за 14 г., не и е налагано дори наказание мъмрене.Твърди , че независимо,
че е била задължена от работодателя, да се отчита на два отделни отчета, за да
може той да раздели личните от служебните си пари е издавала касов бон за всяка
една продажба. Т.е. получените суми от продажби на горива и други стоки на
бензиностанцията са заприходени в касата на дружеството.Излага,че за периода от
06.06.2017 г. до 05.12.2018 г., поради голямото текучество на персонал, на
бензиностанцията са правени множество ревизии и не са установени липси, както
на горива и стоки, така и на отчетени суми от продажбите.
В срока по чл.131 от ГПК
, ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че Заповед № 1/02.01.2019 год. за
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, чиято отмяна се иска е
законосъобразно извършено, спазена е процедурата по изискване на обяснения от
служителя преди налагане на наказанието, събрани са дадените такива и са оценени,
наказанието е наложено с мотивирана писмена заповед, в която нарушението на
трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника начин . /Решение №
182/07.10.2015 г. по гр. дело № 1284/2015 г. на III -то гр. о. на ВКС/, Същата
е издадена в преклузивния двумесечен срок за налагане на наказанието, който
тече от датата на откриване на нарушението, в конкретния случай то е открито на
05.12.2018год., съобразно това издадената заповед е в регламентирания от закона
срок, подписана от оправомощено лице - управителя на дружеството
ответник.Излагат се твърдения и, че конкретния случай се касае за нарушение на
трудовата дисциплина по чл.190, ал. 1, т.4, предл. първо от КТ, като законът
изрично допуска дисциплинарно наказание -уволнение да се бъде налагано при
злоупотреба с доверието на работодателя. Това обстоятелство обуславя достатъчна
тежест на нарушението за налагане на най- тежкото наказание дисциплинарно
уволнение, което е доказано от представените по делото доказателства. Оспорва
наведените твърдения , че ищцата е освободена от длъжност по взаимно съгласие,считано от 10.12.2018 год.доколкото, молбата на ищеца в
този смисъл не е одобрена, а е
отхвърлена с резолюция на управителя на дружеството. В случая не е налице
документ, обективизиращ съвпадането на две насрещни писмени волеизявления. В
подкрепа на горното представя същата в оригинал.Искането е за отхвърляне
претенциите на ищеца.
В открито съдебно
заседание страната поддържа съображенията си.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Безспорно между страните в настоящото
производство и установено от представените по дело писмени доказателства /
трудово досие на ищеца/ е, че
по силата
на Трудов договор № 10/01.02.2017г. ищцата Е.П.П. е
изпълнявала в ответното дружество „Авто Елит Груп“ ЕООД длъжността „обслужващ
бензиностанция/газостанция“ за неопределено време при пълно работно време –
8,00 часа, при основно трудово възнаграждение в размер на 500,00 лв.
От оригинал на молба от 10.12.2018г. на ищцата Е.П.П. до управителя на
ответното дружество „Авто Елит Груп“ ЕООД , в която същата моли да бъде
освободена от длъжността „обслужващ бензиностанция/газостанция“, която заема
във фирмата, считано от 10.12.2018г. по взаимно съгласие – л.130 от дело е видно, че с резолюция от същата дата управителя
на ответното дружество не уважава молбата по взаимно съгласие,както и моли в тридневен срок да му бъдат представени писмени обяснения за установените финансови
нарушения, за които същата е уведомена.
Чрез нотариус Полина Миткова ,под
№ 478 в НК , на основание чл. 193 от КТ, работодателя е поискал от ищцата Е.П.П.
писмени обяснения, „свързани с установените финансови злоупотреби, за които сме
Ви уведомили на 06.12.2018г.“ Видно ,същото е получено от ищеца на 21.12.2018г.
Приети по делото са обяснения от ищцата Е.П.П., изпратени по електронната
поща на ответното дружество „Авто Елит Груп“ ЕООД от дата 27.12. 2018г. и 01.01.2019г.
Процесната Заповед №
1/02.01.2019г., с която на ищцата Е.П.П.
е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ е връчена на работника отново чрез нотариус на
03.01.2019г.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по
делото пред първа инстанция доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС,
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на
заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че
дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е
относимо, както към изискването на член
193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в член
194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на дисциплинарните наказания. За
прилагането на тези императивни норми съдът следи служебно.
Съдът
намира, че процесната заповед не страда от
пороци изразяващи се в нарушения на разпоредбите на чл. 192, чл.193, чл.
194 от КТ, по следните съображения:
Заповедта за наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение” е издадена от управителя на „АВТО ЕЛИТ
ТРУП" ЕООД, ЕИК: *********,
т.е. от лице, притежаващи дисциплинарна власт
и в този смисъл съдът приема, че тя е издадена от компетентен орган по чл. 192,
ал. 1 КТ.
Спазена
е разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като видно от приетите по делото
доказателства, преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят е поискал
обяснения от служителя. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
издадена на 02.01.2019 г., след като служителят е депозирал обяснения на 27.12. 2018г. и 01.01.2019г.
Спазени са и преклузивните срокове за
налагане на дисциплинарни наказания по чл.194 ал.1 от КТ.
Спорно
по делото е спазено ли е изискването на закона процесната заповед да бъде
мотивирана. В тази връзка въззивникът оспорва приетото от първоинстанционния
съд, че същата страда от порок - необоснованост на
цялата заповед.
По
въпроса относно тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна практика по чл. 290 ГПК - напр. - Решение №
377/26.10.2011 г. по
гр. д. № 1962/2010 г. на IV г. о.,Решение № 322/7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. на III г. о.
на ВКС, Решение № 162 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 67/2016 г., IV г. о.,
ГК, според която: Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва
да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на
деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е
от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и
работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която
трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и
въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случаите,
когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не
се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да
е станал достояние на работника или служителя.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че точно е индивидуализирал нарушенията, в които
е обвинил ищеца. В Решение № 363/10.01.2012г. на ВКС по гр.дело № 354/2011г. ,III г.о, постановено
по чл.290 от ГПК е прието,че когато на
работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина,
той трябва да получи от работника
обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени
обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му
квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за
какво се искат обяснения. Видно в конкретния случай в дадените от ищеца
обяснения, той е изложил своите
твърдения относно междуличностов конфликт във фирмата/забавено заприхождаване
на получени горива, за което на П.И.в качеството му на управител на дружеството
ответник е съставен акт в голям размер. От дадените от ищеца обяснения в процедурата по чл.
193, ал. 1 КТ, се установява, че същия оспорва да е бил
уведомен на 06.12.2018г. за извършени от него финансови злоупотреби. Писмени доказателства
за това, както и какво е съдържанието на
посоченото уведомление от същата дата, не са представени по делото. Единствената
индиция за това са твърденията на ищеца в исковата молба за проведен на
06.12.2018г. разговор между нея и П. И., в качеството му на управител на
дружеството ответник. Дори и да се приеме, че с посочването в исковата молба за
тази среща, ищеца е признал неизгодни за себе си факти и е спазена процедура по
чл. 193 от КТ, то от дадените от нея обяснения не може да се обоснове
положителен извод , че същата в конкретика е наясно,че следва да дава обяснения
за осъществените от нея в периода от 06.06.2017г. до 05.12.2018г. нарушения на
трудовата дисциплина и в какво се изразяват те.
В настоящата хипотеза не е налице друг документ посочен в
заповедта, в който дисциплинарните нарушения да са индивидуализирани и този документ да е станал достояние на наказания работник. / Решение № 379 от 24.06.2010
г. по гр. д. № 410 /2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/ .Даваните от ищеца
показания в полицията по жалбата на работодателя и , не може да се приеме като част от
процедурата по КТ за налагане на
дисциплинарно наказание.Ето защо преценката за спазване
разпоредбата на чл.195 от КТ следва да се направи с оглед посоченото в самата
заповед. От написаното в заповедта не става
ясно как е определен началния период на твърдяното от работодателя
дисциплинарно нарушение, както по какъв начин същото е установено на
05.12.2018г. Посоченото в заповедта: „Във всяка своя смяна на бензиностанция ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ находяща се в м-ст
„Траката", гр. Варна, е пускала по няколко отчета „НОВА СМЯНА" (без
да има такова право), като винаги един от тях липсва за период от около един
час от смяната и, като с това свое действие ме е въвеждала в заблуждение и е ми
отчитала по-малко налични пари в брой.
Всеки отчет който служителя е прилагала и съответно отчитала пред мен в
качеството ми на управител се разминава в часа на започване на смяната и, т.е.
парите, които са постъпвали от продажби извършени в обект бензиностанция ЕЛИТ
ЕНЕРДЖИ за времевия период, за който отчет липсва {около един час при всяка
смяна на служителя) и не ми е представян са присвоявани от служителя П., което
представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т. 4, пред.
1-во от КТ.“ е твърде общо, без да обосновава конкретната установена липса на
стоки и пари и то през периода посочен в заповедта , който както вече бе
обсъдено не е ясно как е установен.
Съгласно разпоредбата
на чл. 190 ал 2 КТ,
дисциплинарното уволнение се налага съобразно критериите по чл. 189 ал. 1 КТ-тежест на нарушението, обстоятелства при които то е извършено, поведението
на работника, като на работодателя е предоставена възможността за правото на
преценка относно тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, а на съдебен
контрол подлежи съизмеримостта между тежестта на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание.
Дисциплинарната
отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина - за виновно
неизпълнение на задълженията на работника, респ.служителя по ТПО и се
реализира, чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при
спазване от работодателя на редица установени от закона формални изисквания.
Съгласно разпоредбата
на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към
работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по
чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ - злоупотреба с доверието на
работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността.Както е прието в практиката на ВКС /Решение № 86/25.05.2011 г. по гр. дело № 1734/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение №
242 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 932/2011 г., IV г. о., ГК. /нарушението
може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с
цел извличане на имотна облага, но такава е налице и в случаите, когато без да
е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие,
при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието
(действие или бездействие) е извършено умишлено. По тежка е санкцията, когато работникът или служителят осъществява
материално-отчетнически функции, т.к. изпълнението им предпоставя една
по-висока степен на оказаното от работодателя доверие.
Във всички случай
обаче, допускането на действия или
бездействие в разрез със задължението си за лоялност,съставляващо тежко дисциплинарно нарушение, за което
законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение следва да бъде
посочено в заповедта, с която се налага наказанието и установено по делото ,за да бъде уволнението
законосъобразно.
Несъстоятелни са възраженията на въззивника изложени в жалбата, че
макар в конкретния случай вредните последици от неправомерното поведение на
ищцата да са недоказани от дружеството ответник в настоящото производство,
същите са предмет на доказване по образуваното пред ВРП досъдебно производство
за престъпление по чл. 206 ал.1 вр. чл.
26 ал.1 от НК.
Варненският районен съд правилно и обосновано с
доказателства е приел,че работодателят при условията на пълно и главно
доказване не е доказал наличието на злоупотреба с доверието на работодателя. Видно
от представената по дело длъжностна характеристика за
длъжността „продавач ГСМ ”, за която е
връчена на служителя на /л.97 от дело/, се установява, че му е възложено
да маркира и издава документ да продажба , отчита своя оборот и присъства на
инвентаризации, като на същия е вменена отговорност за извършената работа и точност при сметките на клиентите и
отчетите, както и солидарно с колегите си отговаря за всички липси на стои и пари.
В тази
връзка настоящия състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд
относно невъзможността поради
недостатъчната обосновка/мотивираност на заповедта и липсата на други представени
по делото доказателства да се направи обоснован извод за осъществено от ищеца
нарушение на трудовата дисциплина с тежест , водеща до санкция налагане на най-тежкото
му дисциплинарно наказание „Уволнение“.
По изложените
съображения ВОС счита, че обжалваното решение като правилно и не страдащо от
пороците визирани в жалбата, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Предвид изхода на спора
на въззиваемия следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер на 600.00 лева представляващи заплатено
възнаграждение за един адвокат,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства
за извършването им.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
4399/18.10.2019г. по гр.д. № 2230/2019г. на ВРС, 11св., в частта, с която съда: ОТМЕНЯ наложеното на Е.П.П. ЕГН **********,*** със Заповед № 1/02.01.2019 г. на работодателя „АВТО ЕЛИТ ГРУП" ЕООД, ЕИК:
********* , със седалище и адрес на управление:
гр. Варна 9010, район р-н Приморски, ж.к. кв.Виница, ул. "Свети
Атанасий" No 8 дисциплинарно
наказание „Уволнение ”, на основание чл.357, вр.чл.188, т.3 от КТ.
В
останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „АВТО ЕЛИТ ГРУП" ЕООД, ЕИК:
********* , със седалище и адрес на управление:
гр. Варна 9010, район р-н Приморски, ж.к. кв.Виница, ул. "Свети
Атанасий" No 8, представлявано от управителя П.И.И.ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.П. ЕГН
**********,*** сумата от 600,00 /шестстотин/ лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок,считано от дата на уведомяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.