Определение по дело №52112/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2024 г.
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20241110152112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45820
гр. София, 11.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110152112 по описа за 2025 година
Ищецът е направил доказателствено искане за прилагане по делото на ч.гр.д. №
16127/2010 г. по описа на Районен съд – гр. ******, което съдът намира, че следва да остави
без уважение, доколкото по делото се съдържат данни, че ч.гр.д. № 16127/2010 г. по описа на
Районен съд – гр. ****** е унищожено.
Следва да се изиска изп. дело № *********** по описа на ЧСИ **********, рег. №
*** КЧСИ.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на изискване за послужване на ч.гр.д. №
16127/2010 г. по описа на Районен съд – гр. ******.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК ЧСИ ********** да представи в
едноседмичен срок от определението заверен препис от изпълнително дело № ***********
по описа на ЧСИ **********, рег. № *** КЧСИ.
НАСРОЧВА о.с.з за 13.02.2025г. – 09.50 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата 1005,83 лева – главница по договор за потребителски кредит № ********* от
21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2010 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата 45,27 лева – договорна лихва за забава за периода от
22.06.2010 г. до 20.09.2010 г., сумата 2,79 лева – обезщетение за забава за периода от
22.06.2010 г. до 20.09.2010 г., както и сумата 125 лева – разноски в производството, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16217/2010 г. по описа на Районен съд – гр.
******.
1
Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 10.01.2011 г., въз
основа на който ответникът образувал изп. дело № *********** по описа на ЧСИ
**********. Твърди, че от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент не са
извършени никакви изпълнителни действия, поради което се позовава на изтекла
погасителна давност спрямо вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист. Моли
съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество горепосочените суми
поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който оспорва предявения
иск. Сочи, че е придобил процесното вземане на 23.02.2015г. по силата на договор за цесия и
е конституиран като взискател по изпълнителното дело. Оспорва вземанията да са погасени
по давност, като излага твърдения, че по силата на ППВС № 3/1980г. давност не е текла до
26.06.2015г., а след това е прекъсвана многократно чрез осъществявани от съдебния
изпълнител действия на принудително изпълнение.
По предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, с оглед
релевираните от ищеца твърдения за настъпване на правопогасяващ факт - давност,
ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението
на погасителната давност за процесните вземания, предмет на принудителното изпълнение.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба ищецът и ответника следва
да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител,
който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2