№ 73
гр. Ловеч, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500043 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.240 от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
М. ЮЛ. ЮЛ., имаща характер на молба за отмяна на неприсъствено решение
№ 286/04.11.2021 г. по гр.д. № 1495/2021 г. на РС - Ловеч, с което е осъдена
да заплати на Община Ловеч, с ЕИК: *******, представлявана от Кмета К. М.
сумата 10 199.78 лв. - представляваща главница за две стопански години,
както следва: за стопанската 2019/2020 г. - 5 099.89 лв., за стопанската
2020/2021 г. - 5 099.89 лв. и сумата от 1 371.31 лв., представляваща лихви за
периода от 02.10.2019 г. до 30.07.2021 г., законна лихва в размер 944.90 лв.
върху главница в размер 5 099.89 лв. за периода от 02.10.2020 г. до 30.07.2021
г., законна лихва в размер 426.41 лв. върху главница в размер 5 099.89 лв.,
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.07.2021 год. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 462.84 лв. съдебно-
деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
1
Счита, че постановеното от ЛРС решение е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и моли да бъде отменено в частта, с която е осъдена да
заплати на Община Ловеч сумата от 5099.89 лв. за стопанската 2020/2021 г.
Твърди, че пред първоинстанционния съд поискала удължаване на срока за
отговор на исковата молба, но молбата й не била уважена и нямала
възможност да подаде отговор и представи доказателствата, които прилага
към въззивната жалба, а именно: договор за покупко - продажба на животни
от 03.12.2020 г., фактура за извършеното плащане на животните и нот. акт №
145/27.08.2020 г. на нотариус с рег.№ 173 при PC Ловеч. Твърди, че съгласно
чл.28, ал.3 от договора с Община Ловеч за наем на пасища от Общинския
поземлен фонд, при ликвидация на животните и в 7 - дневен срок от
уведомяване или узнаване, договорът се прекратява. Изтъква, че продажбата
на животните е на 03.12.2020 г., уведомила е за това Община Ловеч и
договорът се счита прекратен. Продала е и стопанската постройка, в която са
отглеждани животните. Твърди, че не е ползвала наетите от Община Ловеч
пасища за стопанската 2020/2021г., защото след продажбата на животните
няма право да ползвам пасища от Община Ловеч. Позовава се и на чл.4, ал.4
от процесния договора, според който наемната цена се заплаща преди
започване на стопанската година, а съгласно чл.28, ал.4 договорът се
прекратява поради неизпълнение. Счита, че договорът е прекратен поради
неплащане на наемната цена за стопанската 2019 /2020 г.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Община Ловеч, в който излага становище, че въззивната жалба е
недопустима и неоснователна. Счита, че постановеното неприсъствено
решение против М.Ю. може да се атакува в едномесечен срок от връчването
му, само ако са налице предпоставките в чл. 240 от ГПК. Твърди, че същите
не са нарушени с оглед данните по делото. Районният съд се е произнесъл по
подадената молба за удължаване на срока за представяне отговор на исковата
молба, за да е налице хипотезата на чл.240, ал.1, т.1 ГПК. Излага, че не е
налице и възможността по чл.240, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, а именно
невъзможност ответницата да узнае своевременно за връчването на преписа
от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства. Изтъква, че под „непредвидени обстоятелства"
се разбират факти от обективната действителност, които стоят извън волята
на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно
2
не могат да бъдат предвидени. Твърди, че следва да е налице и втори
критерии - субективен елемент, т.е. страната да не е могла да преодолее тези
обстоятелства. Счита, че представените с въззивната жалба писмени
доказателства са неотносими към настоящия спор, тъй като сключеният
договор между М. ЮЛ. ЮЛ. и Община Ловеч № ДИ-665/04.09.2017 г. за
наем на пасища от общински поземлен фонд, се намират в землището на с.Б.,
община Ловеч с идентификатор № 06536.123.24, 06536.124.16, 06536.156.22.,
а не в с.Г.. На следващо място изтъква, че стопанската година 2020/2021 г. е
започнала от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г. С договора за покупко-продажба на
животни, сключен на 03.12.2020 г., е била вече започнала стопанската
2020/2021 година. Следователно ответницата е ползвала пасищата в периода
01.10.2020-03.12.2020 г. Годишната наемна цена за стопанската година се
заплаща преди започването й.
Моли обжалваното решение № 286/04.11.2021 г. по гр.дело № 1495/2021
г. по описа на PC- Ловеч да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Съдебният състав като взе предвид събраните по делото доказателства
и представените с молбата от М. ЮЛ. ЮЛ., намира за установено следното от
фактическа страна:
Производството по гр.д. № 1495/2021 г. на районен съд Ловеч е
образувано по предявен осъдителен иск от Община Ловеч против М. ЮЛ.
ЮЛ. за сумата 10 199.78 лв. – главница и 1 371.31 лв. лихви на основание
чл.86 от ЗЗД, произтичащи от договор № ДИ-665/04.09.2017 г. за наем на
пасища от общински поземлен фонд и два броя анекси към него.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен
отговор от ответника, но е постъпила молба от М. ЮЛ. ЮЛ., чрез Й.М.Й. с
правно основание чл.63 от ГПК. В нея е посочено, че Й.М.Й., който е получил
исковата молба с приложените към нея доказателства с указанията на съда за
подаване на отговор в едномесечен срок, живее с ответгницата на съпружески
начала от 26 години. Изложени са твърдения, че от около два месеца М. ЮЛ.
ЮЛ. е в Швейцария, където работи и е направено искане за удължаване на
срока за отговор с един месец, за да може да ангажира адекватно защитата си.
С резолюция от 14.09.2021 г. съдът е оставил без уважение искането за
продължаване на срока за отговорна ИМ с един месец, тъй като се касае за
3
преклузивен срок по чл.131, ал.1 ГПК, който съдът няма законово основание
да удължава.
С определение от 20.09.2021 г., постановено в производство по чл.140
ГПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.10.2021 г. от 10:50 часа, за което страните са редовно призовани.
На 01.10.2021 г. е депозирана молба вх. № 6584 от ищеца Община -
Ловеч, в която заявява, че ако са налице предпоставките на чл.237, ал.1 или
чл.238, ал.1 от ГПК, съдът да постанови решение при признание на иска или
неприсъствено решение.
Видно от протокола от проведеното на 27.10.2021 г. открито съдебно
заседание, страните по делото не са се явили. Съдът е приключил съдебното
дирене, дал ход на устните състезания и обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение на 26.11.2021 г.
На 28.10.2021 г. е депозирана молба вх. № 1495 от М. ЮЛ. ЮЛ., в който
е посочено, че поради здравословни причини не се е явила на откритото
съдебно заседание на 27.10.2021 г. и помолила насрочване на ново заседание.
Към молбата е приложен амбулаторен лист.
С резолюция от 01.11.2021 г. съдът е приел, че молбата е постъпила
след съдебното заседание и няма основание да отмени протоколно
определение от 27.10.2021 г., с което е приключил съдебното дирене и дал
ход на устните състезания.
С решение № 286/04.11.2021 г., постановено на основание чл. 238-240
ГПК, районният съд е уважил предявените от ищеца осъдителни искове и
разпределил отговорността за разноски.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от
правна страна следното:
Молбата за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения в
закона преклузивен срок от надлежно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по отмяна на постановено неприсъствено решение по
реда на чл. 240, ал. 1, т.1 - 3 ГПК е контролно отменително, а не въззивно, тъй
като съдът не действа като инстанция по същество, т.е. не проверява
правилността на оспореното решение. Съдът се произнася само по наведените
4
от страната доводи във връзка с лишаването й от възможността да участва в
производството поради нарушение на процесуалните правила. Основанията,
на които страната е лишена от участие, са изрично уредени в чл.240, ал.1, т.1
- 3 ГПК и са: по т. 1) ненадлежно връчване на препис от исковата молба или
призовките за съдебно заседание; по т. 2) невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или за призовките
за съдебно заседание заради особени непредвидени обстоятелства и т. 3)
невъзможност да се яви лично или чрез повереник заради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Молителят в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК е длъжен да посочи
конкретните обстоятелства, чрез които обосновава някое от горепосочените
основания, но не е длъжен да отнесе обстоятелствата към някоя визираните
хипотези в чл. 240, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Въззивният съд, без да е обвързан от
соченото от молителя основание, е компетентен да прецени служебно кое
обстоятелство към кое основание се отнася (определение № 629 от 10.11.2014
г. по ч. гр. д. № 5609/2014 г., по описа на ВКС, I ГО).
С оглед изложените фактически твърдения в молбата за отмяна,
настоящият състав намира, че молителят – ответник по същество се позовава
на третото основание за отмяна на неприсъствено решение -наличието на
хипотезата на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е
могла да преодолее, за да се яви лично на насроченото съдебно заседание и
представи доказателства пред районния съд. Законът не дефинира понятието
"особени непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и константната
практика на ВКС еднозначно приемат, че като особени и непредвидени
следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали
внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали страната да
извърши обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената
добросъвестност. Доказването на конкретните обстоятелства и на техния
непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се
позовава на предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
5
му в негово отсъствие.
Съобразявайки гореизложеното, както и доводите на страните и
събрания по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав
намира, че предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК са били налице за
молителката М. ЮЛ. ЮЛ.. С представения от нея към молба вх. №
1495/28.10.2021 г. амбулаторен лист № 7180/27.10.2021 г. се установява
обстоятелството, че сутринта на датата на насроченото от ЛРС открито
съдебно заседание - 27.10.2021 г., на същата е поставена диагноза „остра
инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“ и предписано домашно
лечение от 27.10.2021 г. до 29.10.2021год. вкл. Следователно здравословното
състояние на М.Ю. внезапно и непредвидено се е влошило в деня на
откритото съдебно заседание, като същата е била в обективна невъзможност
да вземе лично участие по същото с оглед поставената от лекаря диагноза, а и
не е разполага с достатъчно време да организира защитата си чрез
упълномощаването на процесуален представител и представи относими към
спора доказателства. След представянето на амбулаторния лист с молба на
следващия ден след приключване на съдебното дирене и даване ход на
устните състезания, районният съд е имал процесуалната възможност да
отмени това определение и насрочи делото за ново заседание вместо да
приеме, че същата не е представена своевременно. Поради изложените
съображения окръжният съд приема, че молбата за отмяна на
неприсъственото решение на основание чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК е
основателна, и като такава следва да бъде уважена.
На следващо място като особени непредвидени обстоятелства следва да
се разбира и процесуалното бездействие на съда, изразяващо се в
несъобразяване с искането на страната, направено чрез ненадлежен
представител за продължаване на срока за отговор на исковата молба,
обективирано в писмена молба от 13.09.2021 г., подписана от Й.М.Й., с
когото ответника съжителства на семейни начала. Този довод също е посочен
в подадената молба за отмяна на постановеното от ЛРС неприсъствено
решение.
При изложените в молбата факти относно отсъствието на М.Ю. и
местонахождението й в Швейцария, както и липсата на представено
пълномощно от същата на Й.М.Й., на основание чл. 101, ал. 1 ГПК районният
6
съд е следвало, след като констатира нередовността на извършеното
процесуално действие, да даде възможност на ответника да потвърди
извършените от Й.М.Й. действия от негово име или да представи
доказателства за надлежно учредена в негова полза представителна власт. Не
могат да бъдат споделени и мотивите на районния съд за отказ за
продължаване на срока за отговор на исковата молба предвид императивния
характер на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ГПК, според която законните и
определени от съда срокове не могат да бъдат продължавани само в
хипотезите на обжалване и подаване на молба за отмяна на влязло в сила
решение.
Доколкото нередовното процесуално действие на страната не е
равнозначно на процесуално бездействие, районният съд неправилно е приел,
че към момента на постановяване на неприсъственото решение са били
налице абсолютните процесуални предпоставки за постановяване на решение
по реда на чл. 238, ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод, че е налице особено непредвидено
обстоятелство, което препятства защитата на страната, изразяващо се в
незачитане от съда на нейно процесуално действие, което е станало причина
за лишаването й от възможността да упражни правото си на защита в
исковото производство и разглеждането на спора по същество.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено основанието за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК, което е лишило
молителя от възможност да участва в производството и да защити правата си,
като представи относими към спора доказателства, които са приложени към
настоящата молба. От страна на районния съд е допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила, които обезпечават правото на ответника за
участие в процеса, в който е постановено неблагоприятно за него решение.
По изложените съображения молбата за отмяна е основателна и следва
да се уважи, а делото следва да бъде върнато на РС Ловеч за разглеждане на
спора по същество от друг съдебен състав.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК неприсъствено решение
№ 286/04.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1495/2021 г. на Районен съд -
Ловеч.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на делото от друг състав на Ловешкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8