№ 30034
гр. София, 08.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110142905 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Е. Д. П. срещу Прокуратурата на
Република България иск за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат не
бездействието на ответника в производства, в които същият е бил страна.
След дадени от съда указания ищецът обосновава правния си интерес от завеждане
на настоящия иск с това, че като страна в процеса до знанието на съответните прокурори са
достигнали действията на съдиите от АСНС и ВКС и те, съгласно вменените им
правомощия, били длъжни да предприемат действия за отстраняване на незаконосъобразни
действия на съдиите.
Съдът намира, че искът е процесуално недопустими поради липсата на правен
интерес от завеждането му срещу Прокуратурата на Република България. Правният интерес
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и наличието му се преценява
към момента на подаването на исковата молба до съда. Правният интерес е винаги налице,
когато съществува правен спор между ищеца и ответника. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за
правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен
интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията (ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Поради изложеното и при съобразяване на задължителното тълкуване на закона,
дадено в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въпросът за евентуалното
наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на
съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, настоящото производство се явява
процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено.
В исковата молба са налице единствено твърдения за незаконосъобразни действия,
извършени от съдии от АСНС и ВКС, който представителите на Прокуратурата на
Република България следвало да отстранят. Обстоятелството, че по наказателни дела от общ
1
характер е задължително участието на прокурор, не води до извод, че същият има
задължението да следи за законосъобразността на действията на всички участници в
процеса. В закона са посочени правомощията, които прокурорът има в рамките на
наказателния процес и те не включват възможността последният да отстранява
незаконосъобразността на действията на решаващия съд, тъй като на прокурора не са
вменени такива правомощия, доколкото същият е страна в процеса, а органът,
осъществяващ ръководство и контрол на производството в съдебната му фаза, е единствено
съдът.
В тази връзка настоящият състав счита, че Прокуратурата на Република България не е
пасивно легитимирана да отговаря по предявения иска за твърдени действия, извършени от
съдии от АСНС и ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба от 08.08.2022 г. на Е. Д. П., по която е образувано гр. д. №
42905/2022 г. на СРС, 82 състав, на основание чл. 130 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 42905/2022 г. на СРС, 82 състав.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2