№ 2440
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100107467 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 463 КЗ вр. с чл. 459 ал.1 КЗ вр. с чл. 9 ал.2 от Наредбата за
задължителната застраховка на работниците и служителите за риска трудова злополука
за сумата от 47 040 лв.
В исковата молба на Й. И., чрез неговия настойник С. И.а се твърди, че между
него и дружество „К.**“ ЕООД е сключен трудов договор № 6/11.12.2017 г.
Твърди се, че на 23.09.2019 г. в Холандия, при разтоварване на алуминиеви
профили от товарен автомобил и при изпълнение на трудовите си задължения паднал
товар от близо 2 500 кг, който затиснал ищеца. На същия били причинени множество
телесни увреждания, довели до парализа на четирите крайника /тетраплагия/ и
интелектуална детериорация. Ищецът бил лекуван в интензивно отделение в болница в
гр. Ротердам до 21.11.2019 г., след което бил преведен за последващо лечение в Обща
болница – Велес, Република Северна Македония. Впоследствие бил поставен под
настойничество на майка си С. И.а като лице в сомато-неврологична и психологическа
недостатъчност, което не е в състояние да се грижи за себе си и своите права и
интереси. Твърди се, че с разпореждане № 5103-01-7/02.03.2022 г. на НОИ, инцидентът
бил признат за трудова злополука като на ищеца било издадено решение от 28.03.2022
г., с което му е призната инвалидност първа степен в Р Македония.
В исковата молба са наведени твърдения за наличие на сключен договор с
ответното дружество, покриващ риска „Трудова злополука“ по полица №
3607191420000145 и покритие от 27.07.2019 г. до 26.07.2020 г. По повод заявена
извънсъдебна претенция пред застрахователя, същият заявил, че счита, че е налице
1
95% трайно намалена работоспособност и определил застрахователно обезщетение в
размер на 44 688 лв., което не било изплатено на ищеца, въпреки предоставената
банкова сметка. При тези твърдения е мотивиран правен интерес от заявения иск и
ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати определеното застрахователно
обезщетение ведно със законната лихва и сторените в производството съдебни
разноски.
Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, редовно уведомен, заявява в писмения си
отговор, че на 28.07.2022 г. е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 44 688
лв. с оглед становище на застрахователната –експерта комисия, която потвърдила 95%
трайно намалена работоспособност.
С протоколно определение от 24.04.2023 г. и по повод заявено искане от ищеца е
допуснато изменение на предявения иск по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК досежно
неговия размер като същият е в размер на 47 040 лв.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. С..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв. Б..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3
от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед
изготвения доклад по делото в съдебно заседание от 27.03.2023 г., за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по риска" трудова злополука" следва да се
установи наличие на трудово правоотношение с ищеца, по силата на което е
изпълнявал длъжност, за която действащото законодателство изисква сключване на
задължителна застраховка по риска "трудова злополука", сключен валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка, покриващ риска "трудова
злополука" между работодателя на ищеца и съответния застраховател, настъпване на
застрахователно събитие- трудова злополука, довела до смърт, трайна или временно
намалена работоспособност.
В рамките на настоящото производство, страните не са формирали спор
относно наличието на трудово правоотношение между ищеца и неговия работодател
респ. относно наличието на сключен договор, покриващ риска „трудова злополука“,
сключен между работодателя на ищеца и ответника – застраховател.
Не се спори между страните, че в срока на действие на договора за
застраховка ищецът е претърпял злополука.
По делото е представено и прието като доказателство разпореждане №
5104.01-7/02.03.2022 г. на НОИ, ТП – Благоевград, от което се установява, че
2
злополуката, настъпила на 23.09.2021 г. в гр. Хоак ван Холланд, Холандия при
разтоварване на алуминиеви товарни профили от товарен автомобил, при която е бил
затиснат Й. И. и в резултат, на която същият е получил тежка политравма е приета за
трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал.1 от КСО. С оглед на това, настоящият
съдебен състав приема, че е налице застрахователно събитие в срока на действие на
сключения договор за застраховка и същото се явява покрит риск по нея.
Страните не са формирали спор относно вида на причинените на ищеца
увреди, а и самите те са установени в разпореждането на органа по чл. 60 ал.1 от КСО
– ОС на носа, фрактура на ребра 4-9 и 2-3 вляво, фрактура на таза, Т12 фрактура и
постаноксично увреждане на мозъка след реанимация.
Не е формиран спор между страните, че застрахователят е бил уведомен
писмено за злополуката, а това се установява и от приложения доклад по щета №
360719192200012 от 28.07.2022 г. и от писмо на застрахователя от 21.06.2022 г., от
което се установява, че на 08.06.2022 г. на ищеца е определена 95% трайно намалена
работоспособност от застрахователната експертна комисия.
Страните не са формирали спор и относно обстоятелството, че в хода на
съдебното производство по настоящото дело на ищеца е изплатено обезщетение в
размер на 44 688 лв.
Формиран е спор относно моментното състояние на нетрудоспособност на
ищеца и за размера на обезщетението. По делото е представено експертно решение на
ТЕЛК от 12.12.2022 г., което следва да бъде съобразено с оглед нормата на чл. 235 ал.3
от ГПК. От същото е видно, че на ищеца е определен процент на трайно намалена
работоспособност в размер на 100% с чужда помощ, поради спастична тетраплегия.
Следва да се има предвид, че застрахователният договор урежда
изплащането на обезщетение при настъпило застрахователно събитие като процент от
застрахователната сума, равен на процента на загубена трудоспособност, определен от
ТЕЛК, съобразно нормата на чл. 9 ал.2 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите по риска „трудова злополука“. Размерът на дължимото
обезщетение се определя съобразно чл. 8 ал.2 от НЗЗРСРТЗ - не по-малко от
седемкратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник
или служител. Видно от данните по делото брутната работна заплата на ищеца към
датата на сключване на договора за застраховка възлиза на сумата от 560 лв. респ.
сумата като аритметично изражение на годишна база е в размер 6 720 лв. Нейният
седемкратен размер /минималната граница, поставена от наредбата/ възлиза на 47 040
лв. Сумата като размер е идентична с размера на предявения иск от ищеца, поради
което същият е основателен.
Следва да бъде съобразен по делото фактът на извършеното в хода на
съдебното производство плащане на сумата от 44 688 лв., поради което искът подлежи
3
на уважаване за сумата от 2 352 лв. като за горницата до пълния предявен размер
следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.
С оглед факта на плащане в хода на съдебното производство следва да бъде
присъдена обаче законна лихва върху погасената чрез плащане главница в периода от
датата на исковата молба до датата на плащане, съобразно изричното искане в този
смисъл, заявено в нарочната молба на ищеца от 06.10.2022 г. / стр. 35 в делото/.
При този изход на спора на ищеца се следват сторените разноски в пълен
размер доколкото стореното плащане е в хода на съдебното производство с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Горният извод се
потвърждава от представеното по делото писмо от електронна поща на 31.05.2022 г., от
което е видно, че необходимите по чл. 11 от НЗЗРСРТЗ документи са изпратени на
сочената дата. Съобразно чл. 12 от горецитираната наредба застрахователното
обезщетение се изплаща в 15 дневен срок от тяхното представяне т.е. до 15.06.2022 г.,
което в настоящото производство не е сторено от страна на застрахователя – ответник.
Процесуалният представител на ищеца е заявил искане за опреД.е на възнаграждение
по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 5 295, 84 лв. с включен ДДС. Представени
са доказателства, че същият е лице, регистрирано по ЗДДС. Видно от съдържанието на
пълномощното /стр. 20 в делото/ процесуалното представителство е осъществено
именно по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА респ. искането за опреД.е на възнаграждение е
сторено в срока по ГПК. Налице са процесуалните предпоставки на сочената
разпоредба. С оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия по делото, цената на заявения иск , при съблюдаване на
минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. и
липсата на възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК от страна на ответника, настоящият
съдебен състав намира, че на процесуалния представител на ищеца се следва сумата,
посочена в депозирания списък по чл. 80 от ГПК, а именно 5 295, 84 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 1 881, 60 лв. – дължима ДТ.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** – адв. Б. Б. на основание чл. 463 КЗ вр. с чл. 459 ал.1 КЗ вр. с чл. 9 ал.2 от
Наредбата за задължителната застраховка на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“ да заплати на Й. И., ЕГН **********, действащ чрез неговия
4
настойник С. И.а, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв. Д. С. сумата от 2 352
/две хиляди триста петдесет и два лева/ лв. – застрахователно обезщетение по полица
№ 3607191420000145 за трудова злополука, осъществена на 23.09.2019 г. в Холандия,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.03.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
47 040 лв. като погасен чрез плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** – адв. Б. Б. да заплати на Й. И., ЕГН **********, действащ чрез неговия
настойник С. И.а, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв. Д. С. законната лихва
върху платената в хода на съдебното производство главница от 44 688 лв. за периода
14.07.2022 г. – 16.08.2022 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** – адв. Б. Б. да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. Д. С. сумата от
5 295, 84 лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** – адв. Б. Б. да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата
от 1 881, 60 лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5