МОТИВИ
към Присъда № 260019 от 10.12.2020 г.,
постановена по НОХД № 463/2020 г. по описа на РС –
Харманли
Районна прокуратура – Харманли е внесла
обвинителен акт срещу М.М.С. за това, че на 02.06.2020 г. в гр. Харманли, на
ул. ***, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите държал високорискови наркотични вещества по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на
ЗКНВП, съгласно Приложение 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл. 3, т. 1 от Наредбата –
коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 1,55 грама със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент “тетрахидроканабинол” - 5 % (тегловни проценти) на
стойност 9,30 лева
- престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура – Харманли поддържа изцяло повдигнатото обвинение от
фактическа и правна страна. Излага съображения, че фактическата обстановка е
безспорно установена от събраните по делото доказателства, като пледира за
постановяване на осъдителен съдебен акт, с който подсъдимият бъде признат за
виновен в извършване на вмененото му деяние. По отношение на наказанието
прокурорът застъпва, че следва да се вземе предвид липсата на смекчаващи вината
обстоятелства и да се отчетат отегчаващите, за каквито сочи обремененото
съдебно минало на подсъдимия и лошите характеристични данни. Относно размера на
наказанието прокурорът предлага на подсъдимия да се наложи наказания лишаване
от свобода в минималния предвиден за престъплението размер от 1 година, което
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да се редуцира с 1/3 и да се отложи по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, както и наказание глоба
в размер на 2000 лв. Представителят на държавното обвинение пледира на
основание чл. 354а, ал. 6 от НК вещественото доказателство - остатък от
наркотичното вещество да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи, а
разноски по делото да се възложат на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия - адв. Велин Александров
претендира, че се касае за маловажен
случай с оглед ниската стойност на предмета на престъплението, представляващ
марихуана за еднократна лична употреба.
Изтъква, че дори и индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК
наказанието лишаване от свобода представлява тежко наказание за извършеното от
подсъдимия деяние. По изложените съображения пледира за постановяване на
съдебен акт, с който да се извърши преквалификация на престъплението от чл. 354а,
ал. 3 от НК на чл. 354а, ал. 5 от НК и на подсъдимия да се наложи глоба в
максимален размер.
В своя защита подсъдимият М.М.С. се придържа към казаното от
защитника си, като в последната си дума моли съда да го осъди за по-леко
престъпление и да му наложи наказание глоба.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
М.М.С., ЕГН **********, е роден на *** ***. Същият е българин, с българско
гражданство, неграмотен, безработен и неженен.
От приложената по делото справка за
съдимост се установява, че по НАХД № 283/2015 г. по описа на РС – Харманли, с
решение № 69/30.07.2015 г., влязло в сила на 14.08.2015 г., за престъпление по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, извършено на 20.04.2015 г., подсъдимият
С. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с
налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Наред с това
по НОХД № 243/2019 г. по описа на РС - Харманли, със споразумение, влязло в
сила от 07.06.2019 г. подсъдимият е бил осъден за извършено на 04.04.2019 г. престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, за което му е било наложено
наказание глоба в размер на 500 лева. Наложените наказания не са били изпълнени
от подсъдимия С..
В сутрешните часове на 02.06.2020 г. в
РУ - Харманли били получени оперативни данни за държане на наркотични вещества
от подсъдимия М.М.С.. По този повод бил сформиран екип от полицейски служители
- свидетелите Д.В..Х., В.Г.Д. и З.Д.Г.. С оглед установяване на подсъдимия С.
свидетелите предприели обход на територията на гр. Харманли със служебен
автомобил.
Около 09:00 часа полицейските служители
установили местонахождението на подсъдимия С., който се придвижвал пеш по
тротоара на ул. *** в гр. Харманли в посока към центъра на града. Свидетелят Х.
спрял служебния автомобил за проверка на подсъдимия С., който представил
документ за самоличност, след което бил отведен в сградата на РУ - Харманли.
В 09:15 часа свидетелят Х. извършил
личен обиск на подсъдимия, при който в десния страничен джоб на якето му
намерил и иззел 2 броя полиетиленови свивки, съдържащи зеленикаво-кафява суха
листна маса с характерен мирис на марихуана, както и 1 брой празна кутия от
цигари с надпис „Karelia“, в която имало 6 броя съцветия със зеленикаво-кафяв
цвят и с характерен мирис на марихуана. Подсъдимият С. заявил на полицейските
служители - свидетелите Х. и Д., че това била марихуана, предназначена за лично
ползване. Впоследствие подсъдимият С. бил задържан за срок от 24 часа.
С
протокол за доброволно предаване от 02.06.2020 г. свидетелят Д. Х. предал на
разследващ полицай при РУ - Харманли намерените в подсъдимия М.С. вещи, които
още същия ден били огледани и фотографирани.
В
хода на досъдебното производство била назначена физико-химическа експертиза, от
чието заключение се установява, че представената за изследване растителна маса
представлява коноп /марихуана, канабис/ със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5 % тегловни процента, с нетно
тегло 1,55 грама и остатък след анализа - 1,2 грама. Паричната стойност на
наркотичното вещество – марихуана с тегло 1,55 грама възлиза на стойност 9,30
лева съобразно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена
по категоричен начин
въз основа на самопризнанията на подсъдимия М.М.С., направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които
се подкрепят от събраните на досъдебното производство гласни доказателства -
показанията на свидетелите Д.В..Х. /л. 16 от ДП/, В.Г.Д. /л. 17 от ДП/, З.Д.Г. /л.
18 от ДП/, П.А.А. /л. 19 от ДП/ и П.И.П.
/л. 20 от ДП/, от заключението на назначената физико-химическа експертиза /л.
24 - 25 от ДП/, както и от приобщените по надлежния ред писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства - протокол
за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбум /л. 27 - 29 от ДП/,
протокол за доброволно предаване /л. 30 от ДП/, протокол за обиск на лице /л.
34 от ДП/, заповед за задържане на лице /л. 36 от ДП/.
От назначената в
хода на разследването физико-химическа експертиза се установява, че намерената и
иззета от подсъдимия М.М.С. суха, зелена растителна маса, представлява
марихуана, с общо нето тегло 1,55 грама и съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5 % /тегловни проценти/. Съдът кредитира заключението на експертизата
като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и съответстващо на
останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на
приложената по делото справка за съдимост /л. 42 от ДП и л. 11 от НОХД/ съдът
направи констатация за съдебното минало на подсъдимия М.М.С.. Други
обстоятелства за личността на подсъдимия се изведоха от изготвената в хода на
досъдебното производство характеристична
справка /л. 40 от ДП/, а изводите за неговото семейно и материално положение и
имотно състояние - от нарочна декларация относно тези обстоятелства /л. 37 от
ДП/.
В посочения доказателствен материал не са налице противоречия
относно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които са последователни,
взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване по делото. Дава вяра
и на обясненията на подсъдимия в качеството им на гласни доказателствени
средства, чрез които по категоричен начин се установява авторството на
извършеното деяние. Писмените доказателства напълно кореспондират с гласните
такива и допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. Преценени в
своята съвкупност и по отделно посочените доказателства категорично и
безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което съдът изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Самопризнанията на подсъдимия
М.М.С. изцяло се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното
деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
С оглед безпротиворечивостта на доказателствения материал
по-подробното му обсъждане се явява ненужно по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр.
2 от НПК, в която връзка е и разпоредбата на чл.
373, ал. 3 от НПК, съгласно която в мотивите на присъдата съдът
се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият М.М.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК.
От обективна страна - на 02.06.2020 г. в
гр. Харманли, на ул. ***, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите подсъдимият държал високорискови
наркотични вещества по смисъла на §
1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
включено в Списък I по чл. 3, т. 1 от Наредбата – коноп (марихуана, канабис) с
нетно тегло 1,55 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
“тетрахидроканабинол” - 5 % (тегловни проценти) на стойност 9,30 лева.
Въведената в разпоредбата на
чл. 354а от НК наказателна отговорност е обусловена от императивната забрана,
регламентирана в чл. 30 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ за
производство, преработване, търговия, съхраняване, внос, износ, реекспорт,
транзит, пренасяне, превозване, предлагане, придобиване, използване и
притежаване на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка
по чл. 3, ал. 2, т. 1.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
марихуаната попада в Списък I на растенията и веществата по смисъла на чл. 3
ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и
представлява вещество с висок риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с него.
В настоящия случай с упражняваната
фактическа власт върху инкриминираното наркотично вещество – марихуана,
подсъдимият М.С. е реализирал държането като форма на изпълнително деяние на
престъплението. По делото не са събрани доказателства подсъдимият да е
притежавал изискваното от ЗКНВП надлежно разрешително за държане на
високорисково наркотично вещество.
Съдът намери, че конкретният случай не притежава признаците на
маловажен такъв. Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай
е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от фактите
по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, която съдържа
легално определение на понятието “маловажен случай”. По смисъла на чл. 93, т. 9
от НК деянието представлява “маловажен случай”, когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства,
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява,
че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или незначителността
на вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е
извършено деянието, като по-ниската степен на обществената му опасност в
сравнение с обикновените случаи може да даде основание за разграничаването му
от престъплението и приемане, че се касае за маловажен случай /ТР № 58/1986
г. на ОСНК на ВС/. В същата насока е и ППВС № 6/1971 г., съгласно което
маловажността на случая се определя от по-ниската степен на обществена опасност
на деянието, изводима както от оценката на вредните последици от извършването
му, така и от другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца,
/личността на извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието/
преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Приложени към фактите по настоящото дело посочените критерии за
преценка не дават основание за определяне на извършеното деяние като маловажен
случай. От една страна се касае за държане на минимално количество наркотично
вещество – 1,55 грама коноп (марихуана, канабис) на изключително ниска стойност
от 9,30 лв. При обсъждане на въпроса за предмета на престъплението следва да се
посочи, че количеството и стойността са от
съществено значение, но те не са единствения фактор, при извършване на
дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната укоримост
на извършеното /в този смисъл Решение №
201 от 08.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 329/2015 г., Решение № 34 от 08.04.2015
г. на ВКС по н. д. № 1914/2014 г., Решение № 19 от 30.01.2008 г. на ВКС по н.
д. № 616/2007 г., Решение № 362 от 15.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1776/2011 г.
и други/. На следващо място по делото е установено, че наркотичното
вещество е държано с цел лична употреба, което сочи ниска степен на
засягане на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве,
които са защитени от инкриминираната правна норма /така Решение № 44/23.04.2018 г. на ВКС
по н. д. № 72/2018 г./.
От друга страна обаче отрицателната личностова характеристика на
подсъдимия е обстоятелство, обуславящо неговата по-висока обществена опасност и
изключващо определянето на случая като маловажен /в този смисъл Решение № 26 от 01.03.2019
г. на ВКС по н. д. № 73/2019 г., Решение № 244 от 08.11.2017 г. на ВКС по н. д.
№ 973/2017 г., Решение № 343 от 09.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 856/2015 г.,
Решение № 345 от 16.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 1142/2012 г., Решение № 445 от
12.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 428/2010 г./. Подсъдимият е с обременено
съдебно минало, като преди настоящото деяние, два пъти е бил признаван за виновен
в извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК. Първият
път предмет на престъплението са били 0,2577 грама амфетамин на стойност 7,73
лева, а вторият път - 0,21 грама коноп (марихуана, канабис) на стойност 1,26
лева. Видно е, че при всяко от деянията се касае за малко количество наркотично
вещество на ниска стойност, което сочи на предназначение за лична употреба, но
води до извод за наличие на устойчива престъпна нагласа на подсъдимия С.. В
същото време по делото не са събрани данни за настъпили положителни корекции в
неговото поведение, нито за поправяне и превъзпитаване. Напротив, в хода на досъдебното
производство е установено, че наложените на подсъдимия глоби не са били
заплатени от него, което е продиктувано и от липсата на трудова ангажираност. В
заключение, цялостната преценка на посочените обстоятелства, характеризиращи
извършеното деяние и подсъдимия като личност, не дава основание за извод, че
същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на престъпления от същия вид. По изложените съображения съдът не сподели
аргументите на защитата за определяне на престъплението като „маловажен случай”
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и не преквалифицира деянието по чл. 354а, ал.
5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
От субективна страна – подсъдимият М.М.С. е извършил
деянието с пряк
умисъл като форма на вината, като е
съзнавал, че държи високорисково наркотично вещество, поставено под
разрешителен режим, без да има за това съответното разрешение. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че от
неговото деяние ще настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия М.М.С.
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК законът предвижда
наказание лишаване
от свобода от една до шест години и глоба от
две хиляди до десет хиляди лева.
С оглед проведеното по делото съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК.
При индивидуализиране на наказанието съдът отчете параметрите
на предмета на престъплението като изключително смекчаващо отговорността на
подсъдимия С. обстоятелство, доколкото се касае за
минимално количество наркотично вещество – 1,55 грама коноп (марихуана,
канабис) на изключително ниска стойност от 9,30 лв. За отегчаващи обстоятелства
съдът взе предвид съдебното минало и лошите характеристични данни на
подсъдимия. При съвкупна преценка на посочените обстоятелства настоящият
съдебен състав достигна до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание
би се оказало несъразмерно тежко, поради което прецени, че са налице
предпоставките на чл. 55 от НК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК при едновременно наличие на условията по
чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 55 от НК съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е
по-благоприятен за дееца. Изложеното изисква да се извърши преценка относно
размера на наказанието, индивидуализирано по реда на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54
от НК и по реда на чл. 55 от НК.
При
първия вариант с оглед посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства наказанието лишаване от свобода следва да се определи в
минималния размер от 1 /една/ година, след което съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК
да се намали с 1/3, което дава като краен резултат наказание лишаване от
свобода в размер на 8 /осем/ месеца. Съобразно разпоредбата чл. 58а, ал. 5 от НК правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на НК
наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11 от НК, което означава, че кумулативното
наказание глоба не може да бъде намалено и следва да се наложи в минималния
размер от 2000 лева.
При
втория вариант по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказанието лишаване от
свобода се определя под най-ниския предел, като съответно на
индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства е наказанието в
размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. Съгласно чл. 55, ал. 2 от НК и
наказанието глоба се определя под най-ниския предел най-много с 1/2, което
означава в размер на 1000 лева.
В
контекста на изложеното съдът намира, че определянето на наказанието при
условията на чл. 55 от НК е по-благоприятно за подсъдимия както с оглед размера
на наказанието лишаване от свобода, така и предвид размера на кумулативното
наказание глоба. По тази причина настоящият съдебен състав наложи на подсъдимия
М.М.С. наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца и глоба в
размер на 1000 лева.
Налице са основанията на чл. 66, ал. 1
от НК за отлагане на изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”.
Размерът на определеното наказание е под три години, подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, като за превъзпитанието и поправянето
му не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Относно
изпитателния срок, съдът определи същия в минималния размер от три години,
който е достатъчен, за да повлия възпиращо спрямо подсъдимия с оглед опасността
да бъде приведено в изпълнение така отложеното наказание.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
Съдът постанови веществените
доказателства – марихуана с нетно тегло след анализ 1,2 грама,
изпратени на съхранение в ЦМУ - София, да се отнемат в полза на държавата на
основание чл. 354а, ал. 6 от НК и след влизане на присъдата в сила да се
унищожат по надлежния ред.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът осъди подсъдимия М.М.С. да заплати по сметка на ОД на МВР –
Хасково сумата в размер на 77,16 лева за направените по делото разноски за
експертиза.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: