Решение по дело №422/2019 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 41                                     09.03.2020 г.                           град  Чирпан

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН                                                                   ПЪРВИ СЪСТАВ

На единадесети февруари                               две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

                                                                           Председател: Атанас Динков

 

Секретар: Донка Василева

 

като разгледа докладваното от председателя Атанас Динков АНД № 422 по описа за 2019 г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производство по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от Г.Г.М., ЕГН ********** против електронен фиш (EФ), серия К, № 2085237 на ОДМВР - Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалвания ЕФ жалбоподателят Г.Г.М., ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв."), за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"), във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 30.04.2018 г. в 13.18 часа на АМ Тракия, км. 180, община Чирпан, в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен знак В26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената"), съгласно Заповед РД-11-324/27.4.2018 г., е управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“, с регистрационен номер ***, със скорост 133 км/ч, при отчетен толеранс от 3 км., като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 43 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) №  ТFR1-М657.

В обжалвания електронен фиш е посочено, че ограничението на скоростта – 90 км/ч е било въведено с пътен знак В26, въз основа на Заповед № РД-11-324/27.4.2018 г. без посочен издател.

Санкциониращият орган е представил с административно-наказателната преписка заповед на АПИ с № РД-11-324 от 27.4.2018 г. (л. 16 от делото). Както беше посочено обаче в обжалвания ЕФ не е посочен издателя на цитираната заповед и това обстоятелство не е било известно на санкционираното лице. Доколкото твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено съгласно посочената заповед ограничение на скоростния режим, очевидно е, че именно санкциониращият орган е следвало да посочи в ЕФ и кой е издателя на заповедта. Санирането на този порок на обжалвания ЕФ, чрез установяване на това обстоятелство, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства е недопустимо, тъй като именно фактическото описание на нарушението очертава предмета на доказване, а не обратното – доказателствата не могат да заместят противоречивото описание на нарушението. Допуснатото нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

На следващо място, в изпълнение на служебното начало и за изясняване на обективната истина по делото, съдът няколко пъти е изискал от санкциониращия орган и от АПИ да представят доказателства за датата на реалното въвеждане на ограничението на скоростта на движение на 90 км/ч, на АМ Тракия, в участъка на км. 180, в платното за движение към гр. Бургас, съгласно цитираната Заповед № РД-11-324/27.04.2018 г., но такива не са представени.

В писмо на АПИ е подчертано с черен курсив, че исканата заповед не е № РД-11-324/27.4.2018 г., а е № РД-11-322/27.4.2018 г. (л. 44 от делото), а са представени доказателства за въвеждане на ограничението на скоростта на движение на 90 км/ч, но със Заповед № РД-11-51/23.09.2018 г., т.е. възниква съмнение дали въобще със Заповед № РД-11-324/27.04.2018 г. е било въведено ограничение на скоростта на движение на 90 км/ч, на АМ Тракия, в участъка на км. 180, в платното за движение към гр. Бургас. В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност на наказаното лице. В процесния случай предмета на това доказване включва и представянето на доказателства за валидно въведено с пътен знак В26, ограничение на скоростта от 90 км/ч при движение по участъка от АМ Тракия, при км. 180, към датата на извършване на санкционираното нарушение. Доколкото твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено, съгласно посочената заповед на АПИ ограничение на скоростния режим, очевидно е, че именно санкциониращият орган следва да установи и докаже както влизането в сила на заповедта, съобразно предвидените в нея условия за въвеждането на ограничението, така и датата, считано от която действа това ограничение. От обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта със Заповед № РД-11-324/27.4.2018 г. на АПИ, следва извода, че извършването на твърдяното нарушение е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта като условия за влизането й в сила (В този смисъл е постоянната практика, обективирана в Решение № 399 от 28.11.2019 г. по КАН дело № 408 по описа за 2019г., Решение № 472 от 10.01.2020 г. по КАН дело № 455 по описа за 2019 г. двете на Административен съд – Стара Загора, и др.). В случая, представените доказателства не установяват релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Съответно непредставянето на доказателства в посочения по-горе смисъл има за последица недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш  нарушение.

На следващо място, от приобщената в хода на съдебното следствие справка от „ТИНЕЛ Електроникс“ ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-М (виж л. 15 от делото) се установява, че тъй като точка с координати ЕL: 25.35000° и NL: 42.23333°, се намира по пряка линия, перпендикулярно на около 490 метра от най-близката точка на платното София – Бургас на АМ Тракия, то измерването на скоростта на движещи се превозни средство, посредством АТСС № ТFR1-М, № 657, не е било възможно (Л. 41 от делото).

Установените факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като от точка с географски координати ЕL: 25.35000° и NL: 42.23333°, посочена в клип № 8254 и обозначаваща местоположението на АТСС № TRF-1М, № 657, не е било възможно да се извършва измерване на скоростта на превозни средства, движещи се по АМ Тракия, в частност на скоростта на процесния автомобил „Шкода Октавия“, с регистрационен номер ***.

По изложените съображения, съдът счита, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая жалбоподателя не представя доказателства за сторени съдебни и деловодни разходи, поради което такива не му се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА електронен фиш, серия К, № 2085237 на ОДМВР - Стара Загора на ОДМВР - Стара Загора, с който на Г.Г.М., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: