Определение по дело №463/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 167
Дата: 16 септември 2021 г. (в сила от 24 септември 2021 г.)
Съдия: Веселка Цокова Иванова
Дело: 20211400200463
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
гр. Враца , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20211400200463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на А. В.
Р., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения
остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за
изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на
осъдения.
В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна
връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Началникът на Затвора гр.Враца изразява становище за неоснователност на
молбата по съображения, че с поведението си осъденият не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното
наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава
становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
А. В. Р. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца,
наложено му с присъда по н.о.х.д. № 336/2020 г. по описа на РС-Козлодуй, за деяние по
чл.195, ал.1, т.4 и т.7 НК.
Осъденият е постъпил в Затвора гр.Враца за изтърпяване на наказанието на
05.04.2021 г. Към датата на постановяване на настоящото определение-16.09.2021 г., от
това наказание осъденият е изтърпял 5 месеца и 16 дни, от които 5 месеца и 11 дни
фактически, а от работа 5 дни. Остатъкът за изтърпяване е 2 месец и 14 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното
му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно,
налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно
1
предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства
за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за
неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и
положително личностно развитие по време на наказанието.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС
сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите и начина на
мислене на осъдения Р.. Според доклада по чл.155 ЗИНЗС първоначалната оценка на
риска от рецидив при осъдения е 69 точки в границите на средните стойности.
Дефицити при него са наблюдавани в зоните: криминално минало, отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, умение за мислене. Оценката на
риска от вреди за обществото също е в средни граници и се определя от криминалното
му минало, свързано с осъждания предимно като непълнолетен за идентични
престъпления против собствеността. Към настоящия момент рискът от рецидив и от
вреди остават непроменени.
В доклада е посочено, че осъденият е полагал за кратко доброволен труд по
чл.80 ЗИНЗС, като общ работник в мебелния цех към затвора, но е спрян от работа
поради отпадане на необходимостта. Не са регистрирани случаи на неизпълнение или
лошо изпълнение на трудовите му задължения. Активно е участвал и в проведен
турнир по футбол. Освен това по време на престоя си в затвора не показва враждебни
нагласи, нито склонност към агресия при попадане в конфликтни ситуации и не е
наказван, поради което оценката на риска от вреди към служителите и останалите
лишени от свобода е с ниски стойности. Няма и награди.
В доклада е посочено, че въпреки проведените корекционни мероприятия,
осъденият е със слаба критичност към криминалното си поведение, включително и към
настоящото престъпление, омаловажава сериозността на деянията, като оправдава
противозаконните си действия с външни фактори, налице е и неустойчивост в
нагласите за промяна на досегашния начин на живот.
Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем, с оглед на което е предложено
корекционната работа с осъдения да продължи с цел изграждане на по-трайна
мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му /постигане на
позитивна промяна в отношението към извършените правонарушения, осъзнаване на
проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване/.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Р. все още
не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения
е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са
еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира
причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки
впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на
пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с
процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за
извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият А.Р. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от
рецидив и от вреди за обществото са непроменени в границите на средните стойности,
което на фона на осъжданията му в миналото, включително и на ефективни наказания,
2
сочи на реалистична прогноза за голяма вероятност от криминален рецидив и
причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна промяна на личността,
ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо
критичен към извършените престъпления и е с неустойчива нагласа за промяна на
досегашния си начин на живот. Участието му в трудовия процес и в спортни
мероприятия, примерното поведение, което демонстрира при сегашния си престой в
затвора, навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в развитието
му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за настъпил необратим
процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен
процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от
него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да
рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не осъзнава в необходимата степен
наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не може
да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив, отчетените
дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо
противоправно поведение. С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на Р.
следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение, тъй като не е показал дефинитивно поправяне и не е дал
убедителни доказателства, че не би представлявал риск за ново престъпно поведение.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият А.Р. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. В. Р., роден на *** в
гр.Оряхово, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН
********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната
част от наказанието от 8 месеца лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. №
336/2020 г. по описа на РС-Козлодуй, с остатък 2 месеца и 14 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
3