№ 2412
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Темислав М. Димитров
Членове:Цветелина Ал. Костова
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100502003 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Столична община срещу решение №
23140/19.12.2024 г. по гр.д. № 2973/2023 г. по описа на СРС, 64 състав, с което на
основание чл.410, ал. 1, т. 2 КЗ жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД сумата от 124,90 лв. - непогасено вземане за платено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху МПС „Киа Сийд“ с рег. №
*******, обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане
„Автокаско“, които щети са настъпили при ПТП от 03.11.2020 г. в гр. София, на
паркинг пред хотел „Анастасия Резидънс“ на ул. „Славовица“ до № 31Е с посока от
бул. „България“ към ул. „Костенски водопад“, поради попадане на автомобила на
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - дупка, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (19.01.2023 г.) до окончателното
плащане.
Жалбоподателят - Столична община, твърди, че решението е неправилно.
Твърди, че не е налице виновно поведение от страна на служители на Столична
община, доколкото процесният пътен участък е бил поддържан. Освен това, по делото
1
липсват доказателства МПС „Киа Сийд“ с рег. № ******* да е било обект на
застраховка „Каско“ при ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Ето защо, моли решението на СРС да
бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗД „БУЛ ИНС“ АД с иск с правно
основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, предявен срещу Столична община, за осъждането
на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 124,90 лв.,
представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 03.11.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2023 г., до погасяването.
Ищецът – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, твърди, че в срока на застрахователно покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена
дупка в гр. София, на паркинг пред хотел „Анастасия Резидънс“ на ул. „Славовица“ до
№ 31Е с посока от бул. „България“ към ул. „Костенски водопад“, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования автомобил „Киа Сийд“ с рег. № *******, на
стойност 99,90 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Столична
община като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно
вземане в размер на платената сума, както и за сумата в размер на 25 лв.,
представляваща ликвидационни разходи за определяне на застрахователното
обезщетение. Ответникът е отказал заплащането на дължимото регресно вземане,
поради което предявява посочения по-горе иск.
С обжалваното решение № 23140/19.12.2024 г. по гр.д. № 2973/2023 г. по описа
на СРС, 64 състав, искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
2
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Видно от представената по делото застрахователна полица от 30.06.2020 г. и
договор за застраховка „Каско“ на моторни превозни средства, инженерна, плавателна
техника и допълнително монтирано оборудване, между ищеца и МВР, Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ е сключен договор за застраховка
„Каско“ със срок на застрахователно покритие – от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г.,
съгласно приложение № 1, 2 и 3 към договора. Следователно, процесният увреден
автомобил „Киа Сийд“ с рег. № *******, като предоставен за управление на МВР, се
явява застрахован по застраховка „Каско“, съгласно цитираната по-горе
застрахователна полица. Видно от договора, застрахователят заплаща застрахователно
обезщетение за повреди на застрахованото ППС, причинени от ПТП при сблъскване
или удар на ППС помежду им или с други подвижни или неподвижни предмети.
Следователно, твърденият да се е реализирал риск – щети по МПС, вследствие удар в
дупка на пътното платно, се явява покрит по силата на договора за застраховка
„Каско“.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо
процесния автомобил щети се доказват от събраните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Николай Николаев З., както и от представения по делото
протокол за ПТП.
Свидетелят З. сочи, че е претърпял ПТП с управлявания от него служебен
автомобил на МВР – лек автомобил „Киа Сийд“. Същото е реализирано в гр. София,
кв. „Гоце Делчев“, като свидетелят З. е преминал с управлявания от него автомобил
през дупка на пътното платно, вследствие на което е била спукана една от гумите на
автомобила.
Видно от протокол за ПТП № 1811831/04.11.2020 г., на 04.11.2020 г., около 00:10
часа, лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ******* се е движил в гр. София, като на
паркинг пред хотел „Анастасия Резидънс“ на ул. „Славовица“ до № 31Е с посока от
бул. „България“ към ул. „Костенски водопад“, е попаднал в дупка на пътното платно.
Удостоверените в протокола щети по МПС са: спукана задна дясна гума. Протоколът е
съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето
защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно: наличието на
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и видимите щети по
автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на
чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при
посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
3
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите,
удостоверени от длъжностното лице, се намират в причинна връзка с механизма на
ПТП, описан в протокола. Съгласно заключението на експерта, стойността на
причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в
размер на 113,83 лв.
Ето защо и във връзка с посочените доказателства и въззивният съд приема за
доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 04.11.2020 г., около 00:10
часа, лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ******* се е движил в гр. София, като на
паркинг пред хотел „Анастасия Резидънс“ на ул. „Славовица“ до № 31Е с посока от
бул. „България“ към ул. „Костенски водопад“, е попаднал в дупка на пътното платно, в
резултат на което е била увредена задната дясна гума на автомобила.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно), носен от ищеца, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в
размер, който е по-малък от размера на действителните вреди.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително - да означи съответната неравност с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13
ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
неравността до премахването й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за
суброгация срещу ответника.
Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-малък от
размера на действителните вреди (съгласно заключението на САТЕ), то съдът счита, че
в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за пълния размер на платеното
4
застрахователно обезщетение и за сумата в размер на 25 лв. – ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение, т.е. за сумата в общ размер на 124,90
лв.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 480 лв., представляващ
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Същото не е
прекомерно, доколкото е в рамките на минималния размер, предвиден в НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23140/19.12.2024 г. по гр.д. № 2973/2023 г. по
описа на СРС, 64 състав.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
в размер на 480 лв., представляващ разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5